Delibaltova

Мъченическата кръв превръща днешните български земи в обетована територия на християнството

2012-01-01T00:00:00.001+02:00

Професор Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра пред радио „Фокус”

Фокус: Професор Атанасов, преди броени дни излезе книгата ви „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи”. Каква беше вашата задача, започвайки работа по този проект?
Проф. Георги Атанасов: Книгата, която излезе от печат на Игнажден, включва 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи от периода от 1 до 4 век. Искам да изкажа специална благодарност на Божидар Димитров, тъй като книгата излиза спонсорирана основно от Националния исторически музей, и със съдействието на Доростолска митрополия, и това е редно, защото тя е посветена специално на блажено починалия наш митрополит Иларион, чийто живот е достоен за причисляването му към светците от българските земи. Обхваната е една малко подозирана бройка, имайте предвид, че от 345 раннохристиянски светци-мъченици в съвременния календар на Българската православна църква присъстват не повече от 20-30. За голяма част от тези просияли светци-мъченици не се знае в регионите, в които са се подвизавали, дори в градовете, в които са родени и са понесли мъченическа смърт. Бих казал, че не само миряните, но и част от клира са в незнание, неведение, защото информацията за техните мъченически истории са в трудно достъпни в повечето случаи изследвания, някои от тях трудно се намират и в големите български библиотеки. Моята скромна задача бе действително да събера в едно изследване тази брой раннохристиянски светци-мъченици и те да бъдат приведени в известност. Научавайки техните истории, географията на техните действия, разбираме защо днешните български земи са една обетована територия на християнството, една зона, в която редом с Близкия Изток, християнството създава своите най- здрави темели, върху които изгражда своята непоклатима сграда. Действително, мъченическите истории са един темел, без който нямаше да я има до голяма степен сградата на християнската религия. Книгата не е голяма, около 120 страници, но е едно загатване и дори предизвикателство към българската научна общност, към хората специалисти по християнска история, по християнска литература. Крайно време е в България да се направи един корпус, сериозен, от голяма група изследователи, на мъчениците от българските земи, с преведени техни жития, източници и т.н. Моята книга е предназначена за по-широк кръг читатели, за всеки светец има посочена научна литература, а като новост са представени и мъченическите гробове, мъченическите мартириуми.
На около 30% от тези 345 мъченици можем да посочим местата, където са понесли мъченическа смърт и сградите, където те са били погребани. Оказа се, че тези 345 мъченици са се подвизавали в 40 града. Трябва специално да обърна внимание, че става дума не само за територията на днешна България, а за териториите, където е създадена и формирана българската народност. Тук са мъчениците от Северна Добруджа, която е матерна територия на България, макар че днес е в границите на Румъния. Тук са мъчениците от региона на Белград, Браничево и Ниш - днес центрове на сръбската държава, но през средновековието това са големи старобългарски центрове, центрове в Македония, в Беломорска Тракия. Това не е направено в никакъв случай от шовинистични подбуди, направено е за да може да се даде една по-пълна картина на християнството и влиянието на ранното християнство върху българите, върху наченките и началото на българската държава. Най- вече тези мъченици, в новата история, са общи знаци не само на българите, но и на съседните страни- мъчениците от Добруджа са знаци на християнството на българския и на румънския народ, същото важи за мъчениците от района на Ниш, Браничево, така, че целта на книгата, освен да ги въведе в известност, е да покаже върху каква земя се създава българската държава и българското православие. Вижда се, че има една много древна и много сериозна история, която започва далеч преди Борис Михаил да наложи християнството като религия на българите. Освен това, има податки, че тези мъченически истории са били в известност на строителите на българската църква и българската държавност и са посочени примери за това, например, историята със Сем, с мъчениците на Сирмиум и тяхното въздействие върху Кирило-Методиевите ученици, както например историята с Дуросторум. Неслучайно първата патриаршеска катедра на България в Силистра е поставена върху мястото, където е пролята мъченическа кръв на раннохристиянски светец, това е мъченик Емилиан, да не говорим за Борис Михаил, който търси мощите на раннохристиянските мъченици, да не говорим за Самуил, който изгражда своята катедрална църква върху мощите на Свети Ахил, пак раннохристиянски мъченик. Така че историите са показателни по какви пътища, видими и невидими, тези раннохристиянски светци- мъченици оказват влияние върху духовното развитие на християнизирания български народ. Най- сетне мисля, че съвременните българи, православни или не, ще намерят за себе си любопитни истории за техния регион, за техните градове. Мисля, че малко са жителите на Свищов, които знаят, че техният град е свързан с един забележителен мъченик, гражданите на Видин, на Карнобат, така че това е една възможност за обогатяване на християнската култура на съвременните българи.
Мъчениците са представени по градове и провинции. Започва се с Дуросторум. Силистра има това право, защото притежава забележителна група мъченици, които са изключително популярни, някои и до ден- днешен. Проследява се цялата римска провинция втора Мизия, днешна Североизточна България, прехвърляме се през крайбрежна Дакия, това е Северозападна България, след това продължаваме през Сердика и региона на София, Пловдив и региона, Хемимонт, Югозападна България. Така проследяваме провинция, след провинция, селище след селище, през 40 града и 10 провинции съдбата на 345 мъченици.
Фокус: Какви източници използвахте, работейки върху книгата?
Проф. Георги Атанасов: Основните източници, върху които се гради моята работа са на първо място църковните календари. Християнската църква още 2-3- век започва да записва мъченическите истории и формира т.нар. църковни календари. Те са наречени менеалогии, сред най- важните са сирийският, който е от 4 век и е запазен в сирийски преписи, на Йероним Блажени, който е сплав от много истории, чието редактиране е свързано с Йероним, Константинополският календар, окончателно редактиран в 8 век, и менеалогия на Василий Втори, създадена около 1000 година- това са четирите основно ползвани от мен източници. Към тях трябва да прибавим много от житията на мъчениците. За някои от мъчениците има запазени оригиналните им жития, които са много подробни и ни дават по-богата информация, но, за съжаление, не всички светци имат жития, запазени извън църковните календари, каквото имат например Свети Дазий Доростолски и Свети Емилиан Доростолски, Свети Максим и др. Но, това общо взето са основните източници, които са база на изследването. Освен това, някои археологически находки, мартириумите на мъчениците. Археолозите са успели да документират местата където са положени нетленните тела на част от мъчениците. В около 10 града в България има открити такива мартириуми. За първи път, мисля, те се събират на едно място и вървят успоредно с житията на съответния мъченик. Например, гражданите на Свищов ще узнаят къде, според мен е мартириумът на техния мъченик Свети Луп, гражданите на Силистра също, жителите на Девня, големия град Марцианопол, ще получат информация къде е мартириумът на Максим, Теодота и Асклиада Теодатас, и др. Книгата е богато илюстрирана, включени са около 100 илюстрации, което дава възможност и за визуален контакт с мартириумите и това как късноантичният и средновековният човек е изграждал иконографиите, образите на светците- мъченици от българските земи.
Фокус: Тези селища имат ли потенциал за развитие на поклоннически туризъм?
Проф. Георги Атанасов: Мисля, че да. В Свищов, например, има такава възможност, защото там е и първичният, според мен, и вторичният мартириум. Тези мартириуми са изградени върху гробовете на мъчениците, а те по римски закон за извън чертите на града, за некрополите говоря. Освен това, ние имаме мартириуми на раннохристиянските мъченици, благодарение на това, че римският закон е гарантирал право на гроб на всеки, дори да е осъден, дори да е престъпник и това правило на римското законодателство способства да се запазят тези гробове. През 4 в обаче те стават център на култа, и християните са предпочитат да ходят и да се молят по мартириумите, а не в градските храмове. И мисля, че при един от картагенските събори, се решава мощите на мъчениците да бъдат извадени от крайградските мартириуми и да бъдат поставени в църквите в градовете. Така църквите се превръщат в нови мартириуми,и например един мъченик може да се окаже с два мартириума, какъвто е примерът със Свети Луп. Мартириумът му е извън Нове в гробищната базилика, а след това мощите му са прехвърлени в катедралата, в епископската базилика в града. Тези места, наистина, заслужават едно по- специално внимание и от българските археолози, и най-вече от Църквата. Някои от тях имат изключително голям потенциал и би трябвало да се превърнат в центрове на поклонническия туризъм, и така е редно, защото са осветени, полети с мъченическа кръв и за вярващите е абсолютно нормално те да бъдат центрове на днешния ни култ, онзи древен култ, който е формиран с мъченическите истории в 1-4 век.
Фокус: И Силистра ли има такъв потенциал?
Проф. Георги Атанасов: Да, разбира се. За съжаление, най- хубавият мартириум в Силистра е разрушен през 70-те години, на мъчениците Максим, Дада и Квинтилиан, върху който днес е издигната сградата на Езиковата гимназия в града, но нищо не пречи да се постави паметен знак, както и на брега на Дунав, под катедралната базилика, където е пролята кръв на друг мъченик - Свети Емилиан. Просто тези неща трябва да се направят. Когато има данни, гражданската управа и Църквата могат да направят така, че тези места да се извадят от анонимност и да получат това, което заслужават, да бъдат приведени в известност.
Фокус: Какво е основното послание на вашата книга?
Проф. Георги Атанасов: „Българи, знайте, че сте фундамент, темел на християнството със своите 345 раннохристиянски светци- мъченици”. В Европа колко страни могат да се похвалят, че на тяхна територия е фундирано християнството с мъченическа кръв. Мога да ги изброя- Испания, Южна Франция, Италия, Сърбия, Балканите, Кримския полуостров, общо взето това е, и Северна Африка и Близкия Изток. Това е зоната, в която се изграждат темелите на християнството върху мъченическата кръв. Това е важно за нас и ни идентифицира, действително, като една богообичана земя, стига ние да си я обичаме. Пак ще кажа, че книгата няма големи научни претенции, идеята да напиша тази книга е била по- друга, тя е така да се каже едно отворено писмо към деятелите на Българската православна църква, на Светия Синод, да се подеме инициативата за създаването на един сериозен научен корпус за мъчениците от българските земи, второто послание е да правят в известност на своя клир и миряните тези истории и третото ми послание е мъченическите места и мъченическите гробове да бъдат наново обгрижени. Като член на епархийския съвет на Доростолска епархия, ще положа нужните усилия и за нашата епархия. Имам пълното разбиране от Доростолския митрополит Амвросий, тази книга е благословена от него. Бих оказал помощ на всички, които имат желание да научат нещо повече и идеи във връзка с мъченическите места, с мартириумите. Според мен спешно трябва да се реши и този въпрос, с пропуснатите в църковния календар светци- мъченици. Не може в календара да го няма Свети Дазий от Дуросторум или Свети Луп.
Ивелина ИВАНОВА

Сергей Вячеславович Савельев много знае!!!

2011-09-23T09:10:00.011+03:00

"Через сколько Европу ждёт крах?

- Очень недолго, я думаю, сейчас это всё быстрее пойдёт, потому что некому поддерживать, от 3-х до 4-х лет. Не люблю предсказывать, потому что могут вмешаться какие-то новые компоненты, но если тенденция сохранится, то года четыре. Как можно наприсоединять к себе какую-ту Болгарию и т.д.? Это даже смешно. Это ж люди, которые ничего не производят, которые могут только продавать свою территорию, продали вон англичанам весь Солнечный Бряг, и всё равно ничего не помогает. А эти люди должны ведь что-то есть, они должны как-то конкурировать, а им нечем конкурировать… Ну и всё, остаётся их тупо кормить. Как мы в своё время кормили, чтобы они не сдвинулись на Запад. И вся эта мультинациональность, межэтническое равенство ведёт к взрывам, потому что люди слишком недалеко ушли от обезьян."

Уважаеми г-н Савелиев, не знам на какво разстояние от маймуните се намирате Вие, но независимо от "обезянската" Ви логика, моите сънародници далеч не са "обезяни", а исторически доказали човечността си европейци. Дразните се от нас, именно защото сме опровержение на Вашата "теория" (въпреки дългогодишните опити на съветската власт насилствено да ни наложи "обезянските" нрави).

Васил Маринов, краевед: Има исторически данни, че хан Тервел пръв е приел християнството

2011-05-01T21:05:00.000+03:00

focus-news.net
Има данни, че хан Тервел е първият български владетел, който приема християнството. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” краеведът от Мадара Васил Маринов. По думите на краеведа, в българската историография обаче този въпрос все още е дискусионен. Във връзка с освещаването на православния храм в село Мадара „Св. Св. Георги Победоносец и Тревелий”, Васил Маринов каза, че основното предложение е било за Св. Георги, защото до научното откриване на Мадарския конник от Феликс Каниц, местното население е възприемало Мадарския конник като паметник на Св. Георги Победоносец. „И българското, и турското население от околните селища през пролетта са идвали тук и са отдавали почести на този герой. Тогава фактически възниква идеята за събор в Мадара. След това има и други научни доказателства, че паметникът е на хан Тервел, а напоследък все повече се възприема идеята, че това е паметник на самия създател на българската държава хан Аспарух”, добави краеведът. Той посочи, че е проблем на църковната история това, че нито една православна църква до този момент не е носела името на хан Тервел. „През 715 г. хан Тервел със своята армия се отзовава по молба на константинополския император Юстиниан да помогне на Византия за отблъскване на арабите, обсадили града. Действително, хан Тервел има голям принос за това, че арабите не са напреднали към Балканския полуостров и Централна Европа”, припомни Маринов. Освен това трябва да се знае, че хан Тервел е вторият владетел, син на хан Аспарух и с него се свързват много събития относно издигането, утвърждаването и укрепването на българската държава. „Може би и затова именно се лансираше идеята, че хан Тервел е изобразен върху мадарските скали”, каза още Васил Маринов. Той допълни, че хипотезата за хан Тервел е заменена от вероятното изобразяване на първия български владетел хан Аспарух върху мадарските скали.
Христина ДОБРЕВА

Атанас Димитров, сдружение „Сердика Сакра”: София е най-древният град сред европейските столици

2011-04-28T01:49:00.002+03:00

focus-news.net
По повод честването на 1700 години от Сердикийския едикт на 30 Април 2011 г. Агенция „Фокус” разговаря с Атанас Димитров - председател на Сдружение „Сердика Сакра” и научен ръководител на триизмерната възстановка на София – на Антична Сердика.

Фокус: Г-н Димитров, защо избрахте Сердикийския едикт – една тема сравнително малко популярна извън специализираните среди като мото за възраждане на Стара Сердика?
Атанас Димитров: Този исторически факт поставя основите на християнска Европа. В III в. е дълбоката криза на Римската империя. В този етап от развитието на империята се случват много съдбоносни събития, които са свързани точно с историята на София. Тук по това време - 269 г. са Сердикийските войни. Император Гален спасява империята благодарение на подкрепата, която получава от Сердика.
В периода на т.нар. военни императори – 18 от императорите са тракийци, а двама от императорите са родени в София. Император Галерий е роден в Сердика, а император Константин Велики също е тясно свързан със съдбата на София – тогавашна Сердика, защото майка му Елена е родена в Сердика, а самият той е роден в Ниш, който също е наш град по това време – тракийски. Много по-късно този град става небългарски.
Събитията, които се случват тук, действително са съдбоносни, защото император Галерий тук преди 1700 години разрешава на практика със Сердикийския едикт на християните свободно да изповядват религията си и стават равноправни с другите култови деноминации в Римската империя. Ролята е изключителна, защото тя е приютила императорската резиденция. Тя е столица на средиземна Дакия. Тогава империята се е деляла на провинции, които непрекъснато са си сменяли имената. След като се е казвала Мизия, впоследствие я прекръщават на Дакия. Те си сменят няколко пъти имената, но въпреки това Сердика като изключително значим духовен център става столица на Римската империя и на Дакия по-конкретно.
В момента с 50-те европейски столици, които са на европейския континент – Сердика, т.е. София е най-древният град – безусловен доайен сред европейските столици. По-стар град от София няма. Тя има 10 хил. години непрекъсната история. Това е известен исторически факт, но това е малко известно в нашите учебници по история. Това съвсем умишлено се правило много дълго време, за да не знаем какви сме и колко сме велики.

Фокус: Какви са историческите последици от Сердикийския едикт за християнската общност?
Атанас Димитров: Той има съдбоносно значение. С издаването на този едикт започва един процес на утвърждаване на Християнството. Две години по-късно е написано едно писмо в Милано – до племенника на Галерий, който се е казвал Максимин II Дая, който е изпратен от Галерий да управлява Египет и също е трак. И тъй като Галерий умира в IV век през 311 г. и малко преди това издава едикта. Той е тежко болен и може би поради тази болест той решава, че трябва да погледне с друго око на християнската религия и да издаде такъв акт, с който разрешава на християните да бъдат равноправни и свободно да изповядват религията си. В Милано неговият наследник – император Лициний Август, който наследява Галерий, в Милано, когато се среща с Константин Велики, който управлява Западната част на Римската империя. Тогава те пишат едно писмо – така да се каже „дружелюбно” до Максимин II, който му напомня – „твоят чичо каза, че християните няма да бъдат гонени вече”, а той продължава всеки път да ги гони. По тази причина те му пишат писмо, което впоследствие влиза в историята като едикт, но това не е едикт, а просто писмо, което напомня за Сердикийския едикт. Влиянието на Сердика за християнството е огромно, защото първите епископи и голяма част от римските папи всъщност произхождат от тук. Свети Атанасий – първият епископ на Александрия е служил тук в нашата църква „Света София”, която и до ден днешен си е действаща. Тя всъщност е най-старата действаща християнска църква в света.

Фокус: Как може да се попълни фрагментарният характер на знанията, който софиянци имат за Сердика?
Атанас Димитров: Трябва да се подкрепи неформалното движение, което има в момента, за препрочитане на нашата история и за формиране на едно ново отношение за преподреждане на приоритетите в нашата история. Това, което ние учим, е буквално невярно, да не кажа и злонамерено. На нас се опитват да ни втълпят, че ние сме нищожни и може и без нас. Всъщност ние сме може би най-древната човешка цивилизация – тракийската. И това се прави съвсем умишлено.

Фокус: Какви са идеите за Стара Сердика на гражданското сдружение?
Атанас Димитров: Предвидена е програма по повод годишнината. На 17 септември, ако е рекъл Господ, ще има и паметник на Средикийския едикт. Предвидени са няколко основни неща. Най-важното е отбелязването на самия 30 април с тържествена литургия, ще има специална пресконференция и сесия на Столичния общински съвет, на която ще се отбележи 1700-годишният юбилей. През цялата 2011 г. са предвидени различни мероприятия, тъй като годината е обявена за година на Средикийския едикт. Предвидени са много събития – концерти, мероприятия, кръгла маса и научна конференция в течението на тази година. Ще бъде издадена марка, която ще бъде валидирана в Министерство на транспорта и съобщенията от министъра и от столичния кмет – Йорданка Фандъкова. Марката вече е готова и само трябва да бъде валидирана. През май месец ще има научна сесия, кръгла маса, ноември месец ще има научна конференция на тази тема – това съвпада и с годишнината от световния конгрес по Византология. Изготвя се един триизмерен модел възстановка на София, който ще се превърне впоследствие във виртуален план на града, който ще може да бъда ползван от музеи. Тази възстановка е частично готова, но основните 20-30 сгради на този град от античността са готови.

Фокус: Как би трябвало да изглежда Сердика, експонирана в днешна съвременна София?
Атанас Димитров: Може да се покаже онова, което е под краката ни. Под съвременна София лежи един античен град, който може да бъде показан на туристите и това да се превърне в едно много доходно перо за бюджета на съвременните софиянци. По този въпрос трябва да има обсъждане, защото трябва да участват и специалисти, архитекти, археолози. Имаме едно богатство - над 60 хил. тракийски могили и 40% от тях не са разкопани. По-голямата част стоят непипнати. Така че под краката си имаме едно несметно богатство, което трябва да покажем. Необходимо е да се отделят средства, за да се изучат и да се покажат всичките тези богатства и да бъдат включени в експозициите, за да знаят хората в какъв град живеят, а и туристите да виждат и да се учат.

Фокус: Кои са местата, където може да се види най-пълно старият град?
Атанас Димитров: В момента това, което откриха и разкопаха пред ЦУМ, е поредното доказателство, че под краката ни има един античен град, който може да се открие в подлеза пред Министерски съвет, под Президентството – в тази сграда най-вероятно се е провел и Сердикийският събор през 343 г. Това е вторият Вселенски събор, но на този събор са изработени 20-те канона на Християнската църква. Това е уставът на църквата, който е изработен тук. Също тук през 343 г. става и разривът между двете църкви – Източната и Западната.

Фокус: Наскоро се проведе Римски съботник за почистването на Западната порта на Сердика – какво може да се предприеме за това място, което въпреки чистенето е в окаяно състояние?
Атанас Димитров: Нашата идея беше да я реконструираме напълно и да я издигнем белокаменна, каквато е била навремето. Тя е била издигната не само от камък, а е имало през четири реда камък - четири реда тухли. Тя е била бяло-червена и много красива. Идеята ни беше да я възстановим. Архитектите обаче не дават и дума да се чуе за това, въпреки че Акрополът е почти напълно възстановен сега в съвременността. Италианците са си държали барута там и той е бил взривен и половината е бил унищожен, но те го възстановиха, а ние тук не си възстановяваме. Тази идея беше далеч по-смела, отколкото само да се чисти. Ние искаме Западната порта да бъде възстановена и издигната от камък такава, каквато е била. Ние имаме възстановка. Стената е била четири метра дебела, а кулите са възстановка на проф. Стефан Бояджиев. София се изследва от 80 години. В нейното изследване участват акад. Богдан Филов, проф. Сава Бобчев, проф. Магдалина Станчева. Поредица от видни български учени са се занимавал и има натрупани много материали за нашия град. Те трябва да бъдат популяризирани и да станат известни на хората.
Красимира ГЕОРГИЕВА

Защо не се усмихваме?

2011-02-27T11:40:00.002+02:00

actualno.com
Замислих се защо е толкова трудно да се обяснява на моите сънародници случващото се в света. Вярно е, че аз съм се променил доста (смея да твърдя - в положителна посока), но нали и България се променя? Или може би не се променя достатъчно? Или може би страната се променя, но въпреки липсата на промяна в бита и душевността на българите?
Има няколко много характерни неща, които различават западните/другите цивилизации от българската. Не съм убеден дали ще изброя всички, както не съм и убеден, че мога да ги степенувам по важност, но нека опитаме (и да ме прощава Кирил Христов, но не мога да стигна до неговото "Ад в рая" - все още):
- У нас липсва връзка между труд и заплащане - нашенецът пита "Колко ти плащат", а не "Колко изработваш". Той не може да разбере каква е връзката между труда и заплащането, защото при комунизма само частниците - при това на черно - успяваха да изработят парите си, а другите си ги получаваха.
- Да не говорим за това, че изобщо не му е работа да знае колко изработват хората, а по-скоро трябва да се интересува от това не дали той получава колкото другия, а дали работи достатъчно добре, за да получава още повече.
- Нашенецът не се усмихва. Преди няколко седмици бях в Би Ти Ви - дори на водещите им направи впечатление и Анна Цолова ми направи забележка "Много се усмихваш".
- Нашенецът обича да си прави дебелашки шеги с другите. За да се засмее доволно, шегите трябва да имат и сексуален подтекст, от който да става ясно, че българките са най-красивите, а българите - най-надарените мъже. Но не на света, а на Балканския полуостров, защото светът е голям, а Балканите си ги знаем.
- Нашенецът предпочита да ходи намръщен по улицата, а на въпроса "Как си?" да отговаря "Горе-долу". Което, разбира се, е лъжа - все някой е горе, а друг - малко по-надолу.
- Нашенецът отговаря на въпроса "Какво правиш?" с "Нищо". Е, като не прави нищо, защо иска нещо (хубаво) да се случва?
- Нашенецът инстинктивно мрази онези, които са успели повече от него. Той не се сравнява с тях по способности, а на принципа "откъде накъде той ще е по-успял от мен" слага себе си на едно ниво с всеки друг. През 1999 г., когато пуснах своя първи блог (когато още нямаше дума "блог"), Митко Ганчев написа едно мнение, което - за съжаление! - не само все още е актуално, но има шансове да остане актуално за вечни времена, защото то се отнася до психиката на българина и преди не само векове, а дори хилядолетия :)
- Нашенецът произлиза от малък, но много силно комплексиран народ. Комплексите идват от "славното" минало, което не е подплатено с нищо в днешно време.
- Нашенецът предпочита да живее в историята, отколкото в настоящето. В един разговор на тема "защо сме на това дередже" винаги ще се намерят хора, които да напомнят за турското робство, за комунизма, изобщо - за историята. Но никой няма да иска да каже защо не прави нещо, за да се промени настоящето. Всички велики моменти на нашенеца са в миналото. Всички тегла - в настоящето.
- Нашенецът по никакъв начин не може да приеме, че друг нашенец е по-кадърен, по-умен, по-работлив. Ако той чуе похвала от чужденец по адрес на някого, то реакцията е "Кой, бе? Този ли е по-добър? Аз го знам, бе! Нали братовчедка ми е била в един клас със сестра му!"
- Нашенецът не разбира живота в чужбина, особено на запад от Белград и на изток от Истанбул. Но нашенецът никога няма да си го признае, защото той винаги има мнение за всичко, което мнение е единствено правилното, разбира се.
- Нашенецът предпочита да живее с клишета за чужденците, защото така се самоуспокоява, че "и при тях има проблеми". Нашенецът отказва да разбере, че "техните" проблеми се решават, докато нашите се задълбочават.
- Нашенецът не вижда бъдеще за себе си или за децата си в България. Както навремето се казваше "Учи, мама, за да не работиш" (само се замислете над това пожелание!), сега се казва "Иди навън, за да успееш".
- Нашенецът в чужбина престава да бъде нашенец и бързо се адаптира към новата среда, в която нашенските номера не минават. Учудващо лесно е да се спазват законите и правилата на обществото... когато има общество, което те кара да ги спазваш.
- Нашенецът иска държавата да му решава всичките проблеми. Същата тази държава, която той псува под път и над път за какво ли не.
- Нашенецът иска да надхитри всички останали. Той отказва да разбере, че в желанието си да прецака околните той прецаква най-много себе си.
- Нашенецът обича интригите и това особено си личи сред хората, които живеят у нас, но имат взимане-даване с чужденците. Погледнете отношенията ни с Европейския съюз и институциите на Съюза. Нашенецът все още си мисли за Брюксел като столицата на нещо, към което България не принадлежи. Колко често се чува - по медиите, на срещи във ведомства, институции, от политиците: "Какво ще кажат в Брюксел".
- В отношенията си с ЕС нашенецът е като смутен гост, който е събул цървулите на входа; на чорапите си има дупки, през тях прозират немитите пети и пръсти... само за да разбере, че всъщност всички други са с обувки.
- Нашенецът не иска да си признае, че някога е носил бели чорапи (защото миналото е винаги славно, нали?). Това пак е израз на комплексарщина - да отказваш да признаваш верни факти.
- Нашенецът спори, но не защото мисли, че е прав, а защото е убеден, че другият не е прав.
- Нашенецът си подрежда дома, но продължава да не иска да има нищо общо с подреждането на общия дом - улица, квартал, град, държава.
- Нашенецът иска някой друг да дойде и да го оправи. Той иска да живее по-добре, но е нещастен, защото непрекъснато му казват, че това си зависи от него. Той не иска качеството на живота му да зависи от него, а от някой друг - цар, генерал, пъдар...
- Нашенецът се страхува да поема инициативата за дела, които изглеждат "глупави" в очите на другите нашенци. Той не знае, че най-доброто нещо е да правиш нови грешки, и затова предпочита да повтаря същите стари грешки.
- Нашенецът предпочита да гледа сеир, вместо да участва в него.
- Нашенецът усеща, че "западняците" го гледат с недоумение, но вместо да се амбицира, се дразни и с думите "Ще им покажа аз на тях!" той се затваря в себе си и гледа сърдито към тях с мисълта "Аз ги спасих от турците през XIV век, а те не са ми достатъчно благодарни..."
- Нашенецът се сърди, когато някой прави обобщения за него. Той винаги е готов да се оправдае с думите "Аз не съм като тях".
Този списък може да продължи още - предполагам, че приятелите от Facebook (Марковски е написал текста в резултат на дискусия в социалната мрежа, б.р.) ще го разширят, както предполагам, че много от тях няма да се съгласят с написаното. Но аз не пиша така, че да се харесвам на 100 % от читателите. Дори и не се стремя към половината от читателите. Аз пиша, защото знам - там някъде, по света, има мои сънародници, които не са "такива". Които работят, мислят, творят, мечтаят и сбъдват мечтите си. Защото те са част от нормалния живот. Хора, които се усмихват, а не се надсмиват. Хора, които са щастливи, защото някой друг е направил нещо хубаво. За тези хора аз съм готов на всичко - защото без тях светът не просто няма да е същият, а ще е много по-тъжно място за живеене.
Аз искам всеки нашенец да има възможност да поживее по-дълго време сред нормални хора, в нормални общества. Искам онези нашенци, които са кадърни, да успяват още повече. Искам онези читави хора, които по една или друга причина са в България, да успеят да наложат нормалните правила на поведение в обществото. Искам хората силно да обичат, а не силно да мразят.
Да, знам, че много искам, но като си помисля - наистина ли толкова много искам? Или просто нашенецът е свикнал да се задоволява с малкото, защото не полага никакви грижи, за да го постигне.
Аз не съм намерил своето спасение, като съм отишъл да живея в чужбина. С Митко Ганчев в продължение на 15 години работихме това, което искахме - направихме фирма, започнахме от нула, докарахме на десетки хиляди души интернет достъп, участвахме в някои от най-интересните моменти от развитието на страната. Сега продължаваме - всеки по своя път, но и заедно, в "Интернет общество - България" да се радваме на живота. Защото - за разлика от Никола Вапцаров - аз не се гледам с живота под вежди и строго. Тази борба с живота не носи нищо добро. В живота ние трябва да се обичаме, да се подпомагаме един друг, да насърчаваме предприемчивите... а строго трябва да гледаме към онези, които искат да ни излъжат, да ни прецакат, да ни "минат".
Трябва да разберем и приемем факта, че светът се движи напред и нагоре, а не назад и надолу - както ни се струва, като гледаме нашето дередже. И да се стремим към истинско щастие, а не към простото очакване на смъртта в комфортна обстановка.
Да се усмихваме, но не когато ни е смешно, а когато искаме да подкрепим - някой до нас или дори нас самите. Защото една приятелска дума и подадена ръка са важни за онзи, който ги получава, но още по-важни за онзи, който ги дава.
автор: Вени Марковски http://blog.veni.com/

Едвин Сугарев: Ще бият хората около Борисов, докато не го принудят да се пазари

2011-02-16T20:06:00.002+02:00

ekipnews.com
"Ще удрят неговите хора поединично докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи", казва Едвин Сугарев в интервю за ТВ "Европа". Според него зад атаката срещу правителството стоят руските интереси в България.

- Имаме трети ясен кандидат за президент и това е Надежда Нейнски, която ще бъде по всяка вероятност кандидат на сините. Освен това имаме Волен Сидеров, който първи в нашето студио призна, че той ще бъде кандидатът на „Атака” и Алексей Петров – трима кандидати, какво се очаква?
- Според мен нито един от тримата няма шанс да стане президент на България. Специално със случая с Надежда Нейнски има едно комплициращо обстоятелство и то е, че всъщност тя беше ябълката на раздора между СДС и тези хора, които се отделиха като Демократи за силна България, бяха разменени много остри реплики между нея и Иван Костов и сегашното съгласие да бъде тя общият кандидат на Синята коалиция може би звучи добре погледнато отстрани, но някой трябва да обясни защо се е променило отношението към нея и с какво се е променила самата тя в тези години.
Иначе това участие по-скоро е бонус за някакви бъдещи позиции евентуално при парламентарните избори или нещо подобно, така че аз не виждам кой знае какъв смисъл. За Алексей Петров няма какво да говорим...първо идеята, че той може да се кандидатира реално за президент и че всички гледат сериозно на това, говори само за факта, че България се е превърнала до голяма степен в държава на мафията. Що се отнася до Волен Сидеров, тази кандидатура, според мен, може да се окаже ябълката на раздора в управляващото мнозинство, защото всъщност на гласовете на „Атака” се крепи мнозинството, което имат в момента от ГЕРБ и ако Волен Сидеров бъде засегнат, това мнозинство може да се поразпадне.

- Впрочем той отрече и каза, че ще разчита на една честна кампания и без удари под кръста и каквото - такова да е.
- Може и така да е и всъщност тази кандидатура да изиграе положителната роля да обере негативните удари за сметка на дълго бавената кандидатура на ГЕРБ. Мисля, че те ще я бавят до последния момент на самата регистрация. Не трябва все пак да не се забравя едно друго обстоятелство – при такава зависимост на мнозинството, по-малката парламентарна група и партията-патерица, така да се каже, в едно такова управление да поиска буквално всичко. Нека си спомним как се развиха нещата при правителството на Филип Димитров, когато ситуацията беше идентична.

- Спомням си и времето на НДСВ, когато "Новото време" „изигра” едни карти.
- Точно така, "Новото време" продаде гласовете си. Може би това е и сметката на Волен - той да постои известно време като кандидатура, която обира ударите и след това да се оттегли в името на единната кандидатура, което също е възможен вариант, но срещу определени услуги.

- А посред вас коя би била печелившата кандидатура на ГЕРБ? Дали те ще спечелят на всяка цена без значение кой ще е кандидатът или те трябва да издигнат една силна и разпознаваема кандидатура?
- Всички усилия, които се хвърлят, са от страна на мафията, от страна на т.нар. политическа опозиция, която застава под знамето на мафията и работи единствено с техни компромати, доверява им се на 100 процента. Всички усилия, които са свързани с поддържането на руските интереси в България, имам предвид, разбира се, псевдопрезидента Георги Първанов, всички те се стремят към едно – да създадат ситуация, в която да не е възможно ГЕРБ лесно да спечели президентските избори и да се наложи да се кандидатира самият Бойко Борисов като една безспорна рейтингова фигура в тази партия. Тоест да го пуснат по пистата на президентските избори с надеждата, че по този начин ГЕРБ, като една лидерска партия, ще се разпадне и той наистина ще се разпадне ГЕРБ, ако Бойко Борисов се дръпне настрани в цялата тази история.
И това би осигурило на следващите парламентарни избори ситуация, в която да се реставрира управлението на Тройната коалиция, може би, с различен състав, примерно ГЕРБ да се окаже на мястото на НДСВ. Това, мисля че, е таргета, който се търси. Разбира се, другото, което се търси, е отслабване по принцип на електоралната способност на тази партия, електоралният й потенциал, дестабилизация на правителството с цел по някакъв начин Бойко Борисов да бъде обязден и да бъде принуден да се вслуша в това, което искат всички от него, а те искат едно – да се финализират руските енергийни проекти в България. Заради това са всичките флашки, яневци, алексейпетровци и подобни субекти.

- Доколко Алексей Петров ни прилича на кандидатурата на Богомил Бонев в едни по-предишни избори?
- Богомил Бонев беше все пак, в сравнение с него, относително приличен човек, въпреки връзките си с Майкъл Чорни и подобни и все пак, външно изглеждаше по-нормален и по-обичаен като кандидатура за едни президентски избори. Докато тука имаме налице една фигура, която дълги години е била посредник между мафията и структурите на държавата. Това е една изключително отблъскваща роля. И още нещо трябва да се каже – ако примерно пък сравним Алексей Петров с Бойко Борисов, независимо какъв е произходът на самия Бойко Борисов, независимо доколко той самият е бил свързан с някакви такива съдружия, каквито му приписва най-вече мълвата, все пак Бойко Борисов има някаква харизма, някакъв ореол, той може да привлича хора, докато Алексей Петров може само да отблъсква поне нормалните хора. Около него се мотаят някакви политически тролове, но на тях това им е работа.

- Днес (15 януари) Мартин Димитров каза, че следващите парламентарни избори всъщност ще бъдат предсрочни и те „чукат” на вратата и, според него, ще бъдат веднага след местните и президентските.
- „Чукат” на вратата на неговото въображение, може би, но ако е така, редно е Синята коалиция много сериозно да се замисли за собственото си бъдеще, защото с този рейтинг, които имат в момента, нищо чудно да останат извън борда.

- Т.е. тях не ги устройва?
- Тях просто не ги устройва и не виждам кого устройват едни преждевременни парламентарни избори и има всъщност един единствен субект, когото го устройват и това е президентът, тъй като той ще назначи служебно правителство, което ще управлява в един период от 2-3 месеца, в които могат да се направят невероятни безобразия, включително и по отношение на зависимостите на България от Русия, включително по отношение на големите геостратегически цели на държавата, включително по отношение на това, да се превърнем в руски троянски кон в Европейския съюз.

- Може би на някого ще му прозвучи като дълбока конспирация, но всъщност има още една линия, по която върви напрежение – това е оставката на вътрешния министър и на вицепремиера Цветан Цветанов. Според вас, трябва ли наистина тази оставка да бъде поискана сега и да се случи и какви биха били евентуално плюсовете и минусите?
- Аз не виждам никакви плюсове за самите управляващи. Те могат само да загубят от всичко това. Плюсовете биха били за опозицията, преди всичко за БСП и за хората, които стоят зад тази опозиция, общо взето мрежовите структури на Държавна сигурност. Другите, които биха имали огромен интерес, това са структурите на организираната престъпност в България. Много странно за мен обаче е това, че в момента всички са толкова единодушни с искането на оставката именно на Цветанов. Някак си ми се струва недостойно и то политически недостойно хора с дясно мислене да застават зад компроматните претенции на един човек като Алексей Петров, защото всички обвинения се градят около неговите флашки. Това ми се вижда доста странно. И сега защо са се прицелили именно в Цветанов? Поради няколко причини. Първата е, че по този начин унищожават евентуалната кандидатура на ГЕРБ за президентските избори – той вече е неизползваем за тази цел. Втората е, че той е най-уязвим, тъй като стои на „най-горещия” стол в държавата. Третата причина е, че хората, които са на практика острието на тактиката, са хора от организираната престъпност, които естествено имат интерес да го премахнат, за да се премахне натискът върху тях, но вероятно и партиите, тъй като очевидно и някои от кранчетата, като от контрабандните канали, са попресъхнали и те искат да възстановят онова статукво, при което имаше чадър над тези канали и течаха доста пари в техните черни партийни каси. Това е печалната истина в този случай. Но ако бъде махнат, ако Бойко Борисов се поддаде на този натиск, той ще покаже слабост и това независимо от всякакви добри намерения, ще му скрои лоша шега. Естествено, всичко ще се прехвърли върху следващия вицепремиер, за когото много странно забравиха. За Дянков никой не се сеща в момента, а всички му искаха оставката преди това. Ще удрят неговите хора поединично, докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи.

- Оставката на Цветан Цветанов беше поискана заради изтичането на информация, именно заради тези флашки и т.н. Редно ли беше този скандал да бъде откаран до Брюксел, при положение, че той е наш, вътрешнополитически?
- Докато определени хора имат подобни жестове, това ще се случва. Трябва да се направят две разграничения. Истина е, че в България много се подслушва, истина е, че се подслушва най-ефективно, че много малка част от тези записи стигат до съдебната зала и от тях има какъвто и да било ефект и истина е, че структурите на МВР и ДАНС текат. Това е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е, че всъщност цялата държава беше хваната в един компроматен сценарий, всички много лесно се поддадоха на този компроматен сценарий, така че в момента това, което чувства обикновеният човек, че няколко гангстера и няколко продажни журналисти въртят държавата на пръстите си, а това е ситуация с много тежки последствия, това би могло да означава в перспектива, че българинът ще свикне с мисълта, че справедливост изобщо няма и че трябва, иска или не иска, да живее по законите на джунглата и да гради моралната си мяра върху тях. Именно до това водят подобни компроматни ситуации и особено силната роля на медиите в тях – първо и второ, поддаването на съдебната система при подобен тип акции. Аз не мога да си обясня по никакъв начин реакцията на Апелативния съд при първата промяна на мярката за неотклонение на Алексей Петров, реакцията на Градския съд при последващата промяна и утвърждаването й сега от Апелативния съд. Да се твърди, че този човек не би могъл да въздейства върху свидетелите, значи просто да си затваряш очите. Да се казва, да речем, че няма доказателства за това, че е искал Цветанов примерно да убие Георги Петракиев и да се казва, че това обвинение е разколебано, защото Цветанов се бил сетил за него чак на шестия си разпит, значи откровено да лицемерничиш, защото човек би трябвало да се чуди как човек като Цветанов, когато е подал първите си жалби срещу Алексей Петров, е бил осъден за набедяване от прокуратурата на Филчев, лежал е месеци в ареста, през които са му хвърляли във въздуха апартамента, след това са стреляли по него...как изобщо е давал показания?! И когато се каже, че тези показания са разколебани и съдът с целия си авторитет застане зад тази теза, той просто работи на страната на престъпния свят. Съжалявам, че го казвам, има много честни съдии, които си вършат работата, но някак си, когато законът започне да се разминава с нравствената мяра и справедливостта, тази държава нещо куца и то в най-големите й дълбочини.

- Другият въпрос, който си задаваха всички, е бомбата. Всъщност, според вас тази бомба какво беше, какво се случи? Има ли някаква интрига, загадка или...?
- Единствената интрига е доколко глупав е Алексей Петров. Защото, извинявайте, да гръмне такава бомба точно в деня, в който се навършва една година от неговото арестуване, да се случи пък също така и в деня, в който пристигат еврокомисари, които между впрочем следят за изпълнение на това, дали изпълнението на мерките за сигурност от страна на България във връзка с приемането в Шенген са факт, така че тази бомба не е срещу вестника, тя е бомба срещу интересите на България, а това просто не виждам как ще се случи случайно. Не виждам как ще бъде съвпадение на обстоятелствата и не виждам кой би се хванал на версията, че това е наказателна акция срещу вестник „Галерия”, защото била много скарана с правителството. Ако трябваше да правят наказателни акции, нещо, което аз ги посъветвах, но те очевидно не са го чули – трябваше просто да ги подведат под отговорност...

- За изнасяне на данни...
- За използване на данни, придобити със специални разузнавателни цели за средства, различни от тези на правосъдието и защитата на националната сигурност. Има такъв член в Наказателния кодекс, който много ясно го регламентира. Разбира се, това си е работа на правителството какво ще прави, но да се смята, че тези хора, които са там дори ако приемем, че Цветан Цветанов, както твърдят те, не е от най-умните, но чак толкова глупав да бъде, че да си вкара такъв автогол, просто няма как да стане.

- Сега върви една идея за промяна на закона във връзка с подслушванията – те да бъдат извън МВР и да бъдат на пряко подчинение на премиера. Това добър вариант ли е и въобще какво да се направи в тази посока, за да се спре тази търговия, разнасяне на флашки...?
- Законът може да бъде добър или лош, въпросът е доколко се спазва. Аз не смятам, че ако те бъдат на пряко подчинение на премиера, това много ще промени нещата. По-скоро това, което трябва да се направи – да има изискване и то да е законово регламентирано към това, съдът да проверява доколко тези искания за подслушване са законосъобразни и доколко примерно поводът, по който се искат, е сериозен и смислен. Защото май както стана ясно, цялата история с подслушването на генерал Ваньо Танов е свързана с един анонимен донос и то донос, за който самият оперативен работник, който го получил, пише, че трябва да се гледа на него с ниска степен на доверие. Въпреки това обаче подобно нещо е заведено. Премиерът обичайно, ако трябва да се занимава с такива неща, той просто няма да има време да се занимава с друго, ще трябва по цял ден да стои над бумагите за подслушване. Той просто подписва тези неща, без да ги гледа, същото става и с вътрешния министър в момента. По този начин се реагира, тъй като вътрешният министър е човекът, с чийто подпис се разрешава подслушването, той се доверява на своите служители и подписва стотина бумаги накуп рано сутрин, за да може след това да си свърши другата работа – това е истината с подслушването.

- Добре, как да го решим този въпрос?
- Първо трябва законово да се ограничат случаите, в които е допустимо да се прилага тази мярка, и второ, да се въведе по-стриктен съдебен контрол, според мен, съдиите трябва много да внимават, когато дават разрешение, а не да гледат формално на това и да разрешават абсолютно всяко поискано подслушване.

- След този анализ, който направихте, бихте ли се ангажирали с някаква прогноза, поне за вас, която да споделите...какво да очакваме – нова флашка, нова бомба или нещо от съвсем други измерения?
- Вероятно ще се очакват действия от подобен тип, които ескалират с времето и които вероятно ще стигнат своя пик непосредствено преди изборите. Ще очакваме и по-силови варианти от флашките, аз не бих се учудил, ако се случи да речем неуспешен атентат срещу Алексей Петров. Не бих искал да правя прогнози, но това е една възможна версия.

- Не е тайна за никого, че вие сте човек с десни разбирания, винаги сте от този периметър на сцената. Много хора биха се зачудили – какво става, сега Едвин Сугарев излиза и като че ли сякаш защитава много яростно правителството.
- О, не, аз не защитавам правителството. Аз към това правителство имам доста сериозни естетически възражения. Но когато става дума за това, каква ще бъде ориентацията на България, пак казвам, целият този натиск е свързан с руските интереси в България, не с нещо друго. А когато става дума за битка между официалните власти и мафията, човек трябва да вземе позиция, а не да си следва теснопартийните десни интереси, както правят, за съжаление, моите бивши приятели от Синята коалиция.

Кой беше Стефан Гечев

2011-01-30T11:02:00.001+02:00

vesti.bg
Стефан Гечев (1911-2000)

Значителна, но недооценена фигура в културния живот на България - така е представен Стефан Гечев в издадения през 1994 г. "Речник по нова българска литература". На 29 януари се навършиха 100 години от рождението на забележителния писател, преводач и драматург.

Роден е в Русе, учил в София, Париж и Атина. Работил в български дипломатически представителства в чужбина и преди, и след 1944 г.

Като редактор във в. "Стършел" през 1956 г. участва в създаването на Държавния сатиричен театър заедно с режисьора Стефан Сърчаджиев и поета Веселин Ханчев. След това е редактор в списанията "Пламък" и "Контакти".

През 1967 г. книгата му със стихове "Бележник", в която Стефан Гечев философски осмисля модерни европейски търсения, е посечена от официалните партийни критици, наречена е "отглас от съмнителни образци". Авторът е обвинен в "сюрреализъм и дадаизъм" и за дълги години е направо изгонен от литературния живот.

В продължение на 20 години той продължава да пише стихове и поеми, които има възможност да издаде едва след 1990 г.

Сред преводите му особено място заема поезията на Константинос Кавафис и на Георгиос Сеферис. Превел и съставил е книгите "Съвременна гръцка поезия", "Палатинска антология", "Антология на новата гръцка поезия", "Радостта да се живее" от Емил Зола, "Френски поети сюрреалисти" и др.

Гечев е направил първия превод на български език на любимата за поколения деца книга на Луис Карол "Алиса в огледалния свят".

Автор е на редица статии и есета, а под псевдонима Венцислав Диаватов е писал и криминални и приключенски романи: "Момичето и предателят", (в съавт. с К. Кюлюмов), "Човекът с табакерите", "Крадци на богородици" (в съавт. с М. Миланов), "Мостът".

След 1990 г. издава "Осъденият на Сеньора", (Разкази), "Въпроси" (Стихотворения в проза) "Виктория и нейните синове", "Човешкото приключение или мисли по повод сентенцията "Познай себе си". (Лъжефилософски роман), "Самобичуване" (Стихотворения, "Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос" (Драма), "Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман"
(Библиография - (slovo.bg)

Писателят Георги Данаилов казва: "Кой е Стефан Гечев? Големият непризнаван поет, забележителният преводач на гръцка и френска поезия, проникновеният есеист или драматурга, който посегна на евангелската тема. Или хумориста, или ерудита носителя на гръцкия "Златен кръст на почетния легион" или на френския "Кавалер на ордена за изкуство и култура"...

На неговото име в гръцкото посолство в София е отредена цяла зала, а Георги Чапкънов му е изваял прекрасен бюст...

Мога да изброявам още достойнства, но не ми дава мира, ако не спомена, че Стефан Гечев не е получил никакво отличие в родината си и не знам дали това е подтвърждение на библейската мъдрост или щастливо стечение на обстоятелствата, което още повече възвисява неговото благородство...

Да беше се задоволил само с подбора и превода на "Палатинската антология" пак трябваше да го засипят с почест..."

В Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе до 15 февруари подредена изложба, посветена на годишнината.

Българо-турската граница и забравените южни покрайнини

2011-01-16T17:17:00.000+02:00

16 януари 2011 | 14:17 | Агенция „Фокус”
Както има забравени Западни покрайнини, така има и забравени южни покрайнини, казват местните хора в Странджанско, които живеят на самата българо-турска граница. Българо-турската граница е дълга 259 километра. Започва от устието на р. Резовска, преминава по билото на Странджа и Дервентските възвишения, пресича р. Тунджа и при Капитан Андреево достига р. Марица. България и Турция имат три гранични контролно-пропускателни пункта, като най-големият от тях е ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, откъдето е пътят за Одрин. Вторият е Лесово – Хамзабейли и най-малкият – Малко Търново – Дерекьой. През българо-турската граница преминават транзитните превози от Западна Европа за Близкия Изток, заради което тя често попада в новинарските емисии с опашките от ТИР-ове. Променящото се устие на р. Резовска пък е една от точките, по които заседава българо-турската смесена комисия. През годините се е родил и фолклорът, как в зависимост от коритото на реката, българо-турската граница може да се мести от Варна до Истанбул.
В последните месеци заради заявеното желание на България и Румъния да влязат в Шенгенското пространство, българо-турската граница попадна в европейските доклади с критики заради нелегалните емигранти. Прогнозите са, че притокът от нелегални емигранти ще се увеличи. Когато пък в село Кости, Община Царево, избухна взрив от заболяването шап по животните, се оказа, че липсата на телени преграждения по границата позволява свободното движение на животни, а с това расте и рискът от заразата. Заболяването шап в България досега обикновено е пренасяно от Турция, сочи практиката, тъй като изолираният вирус се среща по животните в Мала Азия. От НВМС препоръчаха общините и областните да се погрижат за възстановяването на откраднатите мрежи по българо-турската граница, за да спрат добитъка.
С годините са ликвидирани много от граничните поделения по българо-турската граница, като процесът се засилва особено след влизането на България в НАТО. За това как се е охранявала българо-турската граница, днес свидетелстват изоставените казарми, разбитите сгради на гранични войски, разкъртените складове и помещения, използвани от войската, старата и ръждясала техника, все още неопоскана от крадците на желязо, скромните паметници, най-често морени с плоча на загинали войници, затънали в храсти и трева, които са по-високи от тях. В последните години някогашните гранични зони се отварят и стават достъпни за исторически и археологически проучвания, но с изчезването на поминъка, изчезват и хората. Без хора не става нищо. В Странджанско са затворени всички цехове за работа, затворени са мините и рудниците, няма пътища, закрити са всички селски училища, ликвидирани са здравните пунктове. По морското крайбрежие залагат на туризъм и строителство, във вътрешността на планината обаче, се борят както могат. Как изглежда днес българо-турската граница, свидетелстват няколко истории от последните три години, по време на летния университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад”. Обходът на терен и пеша на различни обекти в района на българо-турската граница даде възможност за прекия досег с разрухата и обезлюдяването на този район.

В Звездец на пътя от Бургас за Малко Търново казармите и общежитията на военните са като декор от филм за най-бедните и пропаднали държави от Третия свят. В тях са се заселили цигани, които нямат преброяване. Сградите са разкъртени и разбити, площадът – също. Колите не спират в Звездец, хората ги е страх. На сградата на общината, с мръсна и разкъртена фасада, е каменната плоча с имената на Смъртната дружина на местните участници в Преображенското въстание през 1903 година. В най-силните години на Звездец, поделението е наброявало до 1200 войници от гранични войски, събрани от всички краища на България. Много от тях са били тук с жените и децата си, за тях е имало детска градина, училище, здравен пункт, както и цехове за работа. Днес казармите край пътя Звездец – Малко Търново са една от най-жалките картини. Няма здрав прозорец, няма греда от дограмите на прозорците, вратите зеят изкъртени, по терасите висят мръсни дрехи и всевъзможни боклуци. Поляната непосредствено зад общежитията е превърната на сметище. Разбити са долмените – един от символите на Странджа. До десет години, заради дейността на иманяри и ромските набези, в българска Странджа няма да остане здрав долмен, прогнозират специалистите.

В Малко Търново е пунктът на „Гранична полиция”, откъдето се взимат разрешенията за влизане до обекти като култовия комплекс „Мишкова нива”, основите на римската вила, както и светилищата Индипасха, пещерата на Света Марина, село Сливарово. Малко Търново. Възрастните помнят най-силните години на града, когато в училището е имало до 700 – 800 деца и как районът прогресивно обезлюдява, особено в последните 20 години.
Ликвидиран е кучкарникът в Малко Търново, където са били най-добрите следови кучета, в продължение на десетилетия. В края на града, към българо-турската граница, са останали няколко полуразрушени тухлени сгради, с избити прозорци и откраднати дограми. Местните разказват, че следовите кучета, които са си отглеждали в Малко Търново, са ги селектирали и обучавали сами. В най-добрите години на кучкарника кучетата са участвали и печелили и международни състезания. А когато граничарското куче се пенсионира, имало опашка пред поделението - кой ще си го вземе за домашен любимец. Най-често кучето отивало при неговия водач, който работил с него. За останалите, които са се сдобили с пенсионирано граничарско куче, помощта им и при отглеждането на добитък била неоценима.
Вместо следови кучета, за да пазят границата, получили бинокли за нощно виждане. На практика – неизползваеми в гората на Странджа, където заради преплетените храсти и тръни, се виждат трънките едва на няколко метра. Но с биноклите - в червено. Историите за кучета, помогнали за разкриване на нарушители на границата, са безброй. За много от по-младите, особено тези, които никога не са виждали границата, те днес са в графата на подигравките за казармения фолклор.

В Сливарово, най-южното село в тази част на българо-турската граница, някога Кладъра, живеят без български мобилни телефони, без българско радио и телевизия. Границата е на 500 метра от последните къщи на селото, ниско в дерето. На хълма срещу Сливарово е турското село, някога Камила. Най-голямата забележителност, която се вижда от българска страна в турско, е местният краварник, новоизграден, с огромни помещения, обори, пасища. Виждат се хората, които работят в него. От другата страна нашето село умира и е само въпрос на административна реформа, да се заличи от картата. Огромните някога сгради на казармите са разрушени и окрадени до степен в тях да няма нищо. От българи или от цигани, никой не коментира.
В Сливарово постоянните жители са около 11 – 12 старци. Повечето от тях са потомци на тракийските българи, преселени от тази страна на българо-турската граница след войните за национално обединение през 1912 – 1913 година и Първата световна война. Децата им пък са отишли по-навътре в страната – най-често Бургас, Царево, Ахтопол и Малко Търново. Сливарово, чието старо име е Кладъра, е имало застава с до сто души граничари. Днес няма никой. В селото магазинът работи само през лятото и продава лимонада и още два – три вида стоки. Циганите – дървосекачи, за които винаги се подчертава, че не са местни, а са пришълци от Северна България, влизат в магазина и си взимат каквото искат, без да плащат. В края на месеца, старците събират пари от пенсията си и плащат на продавачката и техните сметки, за да имат все пак магазин. Никой не смее да им каже да си платят – ще го пребият.
В Сливарово няма покритие на български мобилни оператори. Местните хора не дават да се звъни от мобилния телефон – „няма да им плащаме по 7 лева на минута на турския оператор”. Един кабелен оператор от Бургас е опитал да им прекара кабелна телевизия, за да гледат програмите на БНТ и БТВ, но сигнал има само при хубаво време и за кратко. Когато прекъсне програмата на БНТ и се включи телевизия Анкара и днес възрастните казват „помислих, че е станал преврат и тук вече е турско”.
По инициатива на местни родолюбци, преди 15 години е възстановена църквата „Свети Лука” в Сливарово. След филма за рушащия се храм по БНТ, са се обадили потомци на сливаровци чак от Австралия, за да изявят желание да дадат пари за храма. Тогава е изградена и камбанария – преди това камбаната е била закачена на едно дърво. Когато дойдат гости, удрят камбаната, както казват местните хора – да ни чуят отсреща, че още сме живи, че не сме умрели, че гости са ни дошли. На къщата на някогашното кметство, на прозореца, е сложено българското и европейското знаме. На един кол до къщата също се издига българското знаме, кметският наместник Мара Жекова разказва как допреди няколко години, когато са имали граничари, знамето се е веело на петметров пилон. Сега вече нито има кой да го постави, нито кой да го поддържа.

В село Визица минава училищният жълт автобус, който вече кара децата на училище в Малко Търново. Никъде в Малкотърновската община не е останало училище по селата – всички са в зеленото училище в Малко Търново и ходят на училище в града, или сутрин ги кара училищният автобус, даден на общината. При спирането на жълтия училищен автобус в центъра на Визица, с който се придвижваме, две циганчета на по 8 – 9 години идват до автобуса. Познали са си и шофьора, и автобуса. Той ги пита – тази година ще те карам ли пак на училище. Отговорът е не. Другите – поне 20 ромски деца – се кривят и плезят встрани от пътя. Някои от тях въобще не са ходили на училище, няма и да отидат. Не говорят български. На някои от тях родителите им са наети от дървосекаческите фирми. В Странджа в последните години дейността на турските дървосекачески фирми е пагубна. Никой не знае откъде дойдоха и кой ги пусна, но през 2010 г. турски дървосекачески фирми са на път да направят планината „да отглеждаме слонове в нея”, както казват местните пенсионирани граничари.

Порталът на българо-турската граница, през който се отива до кльона, е толкова живописен, какъвто сме свикнали да го възприемаме от книги и филми от `80-те години. Телени мрежи, телени заграждения, ръждясал портал, два катинара, ключът се взима от „Гранична полиция”, влиза се по списък с разрешение и т.н. В миналото е трябвало групите да бъдат придружавани задължително от гранични войски. Заради набезите на крадци, атмосферните условия и преминаването на диви животни, е разкъсана телената мрежа по границата. На практика изглежда, че няма никакъв проблем да се преминава българо-турската граница, не само от животни. На въпроси като има ли каналджии, никой не би отговорил никак.
Сред стотиците устни истории на местните хора са и тези как в най-горещите години на Студената война и при най-лошите отношения между България и Турция, буквално всеки ден им се е внушавало, че трябва да бъдат бдителни, че трябва да следят за преминаващи границата, че трябва веднага да сигнализират на граничните войски. Има стотици истории – някога смятани за героични, а днес от тези, на които най-често съвременниците ни се подиграват, за граничарите, които са спрели незаконно преминаващите границата, за хора, които са платили с живота си охраната на границата. Има няколко паметника на граничари – затънали в храсти и трева, с едва четящи се букви. Днес няма кой да следи за незаконно преминаващите границата – не са останали хора. Малко Търново е имало до 14 000 жители в цялата община, градът със селата, пише в книгите си местният краевед Илия Петков, който си отиде преди година и половина. Днес населението на общината е около 4500 души. За сравнение – на около 47 километра от Малко Търново в Турция е другият град Къркларели (някогашният Лозенград), който от по-малък град, днес е с 64 000 души население и става университетски център.
Пътят от граничния контролнопропускателен пункт на Малко Търново до града е в отчайващо състояние. Още стоят табелите за европейската програма, по която е трябвало да бъде възстановен, и не е завършен. От турска страна е направен чисто нов път, с нова маркировка, с дренаж за оттичане на водата, с укрепления на пътя, за да се предпази от свлачища и срутища. От българска страна пътят е с разбит асфалт, огромни дупки, извива се в гората. Турските казарми край пътя за селото Дерекьой стоят. Според местните, които са преминавали и преди години тук, премахнати са някои поделения и са разредени военните сгради и складове. Край пътя обаче често се виждат казарми с войници, които дават наряд край порталите. На самата българо-турска граница, от турска страна постовете на войниците са на видно място, покрай пътя, с пълно въоръжение и униформа. От българска страна тази гледка е напълно забравена.

Царевското село Кости не е само шап. Прочуло се печално с шапа, заради който изтребиха всичкия добитък в селото, Кости има една от най-красивите църкви в този край на Странджа – църквата „Св. Св. Кирил и Методий”. Храмът е огромен, с великолепна дърворезба, с уникални икони. Заради малкото хора и липсата на свещеник, църквата се отваря от местните при молба на преминаващите туристи. Кости, което всички съжалиха заради драмата със заразното заболяване, е нестинарско село. В него има нестинарски конак „Свети Константин”, където се съхраняват иконитена нестинарите на Свети Константин и Елена. Още са живи и спомените за баба Злата, най-известната нестинарка в този край, починала през `60-те години, спомените за виденията й, за нестинарските танци, крайно различни от днешните огнеходци в хотелите пред дъвчещите кебапчета туристи. В коначето иконите са подредени на столнина на източната стена. В него се намира аязмото, като сега водата е каптирана и отива в селото, а преди е минавала под прага като поточе. На североизток от конака се намирало хорището, където се кладял огънят и се играело върху жаравата. През `80-те години още се правели жертвоприношения на бик. В коначето са иконите на Свети Свети Константин и Елена и Света Марина, които през годината не се изнасят. Под тавана е и въжето, с което се връзва жертвеното животно – бикът. Селото Кости е едно от гръцките села в Странджа, населено с гърци до Балканската война. От тях са останали самобитните постройки на къщите, които са осигурявали осветление чрез т.нар. „подвижна керемида” на покрива.

В последните десет години Летен университет „Странджа планина и нейната роля в преноса на цивилизации Изток – Запад” прави опит да бъде своеобразно продължение на изследванията, започнали по време на експедициите в рамките на програма „Странджа – Сакар” от `70-те и `80-те години на миналия век. Тогава са направени комплексни проучвания в българската територия на Странджа планина от геолози, биолози, историци, специалисти по хидрология, етнолози и много други. Територията на турска Странджа и територията около българо-турската граница, дълги години беше недостъпна за проучвания, до влизането на България в НАТО. Много от обектите, които посещават сега студенти и преподаватели, за първи път се виждат и от турски историци, тъй като това е било военна зона. Летният университет се появи като едно своеобразно продължение на нашите изследвания по време на експедициите Странджа и Сакар. „Ние стигахме до границата, не знаехме какво има от другата страна, четяхме Шкорпил и Богдан Филов и си представяхме. Турските колеги също не можеха да влизат в тази територия, обявена за „изгорена земя”. Тогавашната доктрина гласеше – при един сблъсък между военните сили на Варшавския договор и НАТО, територията, която обхожда маршрутът на Летния университет, трябваше да бъде ликвидирана заедно с населението. Тези хора, които са тук, граничарите и войските от Звездец, където днес е една тъжна картина, заедно с населението на Малко Търново, трябваше да задържат войските два часа. Тогава ходихме тук и знаехме, че тези хора живеят, чувствайки се обречени - войниците на границата и тези в Звездец. Нямаше пътищаи до ден-днешен ги няма, а тогава ги нямаше, за да не могат танковете да минат бързо, както и камионите на войските”, разказва проф. Валерия Фол, един от участниците в експедициите през `80-те години на ХХ век и днес основен организатор на летния университет заедно с общините Малко Търново и Къркларели.
Освен ловджийския фолклор в Странджанско, хиляди са историите от този период – разказвани само устно – за живота край границата. Имало е случаи на нарочно пуснати кучета, заразени с бяс, на нарочно пускани животни, заразени с шап. Местните са били толкова наблюдателни, че са разпознавали дори и добитъка си, който са срещали в гората, както и бездомните кучета, които са се скитали. „Това куче не е българско”, казва бай Илия, който придружава археолози и историци по пътя за Мишкова нива, когато по пътя си в гората срещат бездомен пес. Пенсионираните преди десетилетия служители на гранична полиция и на гранични войски си разказват историите – какво е трябвало да направи войската, в случай на нападение, за колко време – докъде се стига, и коя част – как реагира. Спомените на някои от тях са събрани в книги, които излизат от местни издателства и в ограничени бройки.
Денка КАЦАРСКА

Л. Канов: Цялата ни държава е просмукана от Държавна сигурност

2011-01-09T20:47:00.001+02:00

Писателят и психиатър Любомир Канов в интервю за БГНЕС

В качеството си на психиатър той заяви за времето на комунизма: "да си по "оруелски" следен, както бяхме ние – това е смазващо за психиката". Канов отбеляза, че е интересно да се наблюдават наследниците на комунистическата партия – политически и биологически, които с реакциите си се оказват "изключителни защитници" на правата и свободите на хората. "Те скочиха като ужилени от това, че се подслушва и че се нарушават права. Фактически комунистическата държава беше най-големият потисник и потъкваща човешките права на целия народ, на мнозинството", заяви той. Самият лекар е един от многото следени и подслушвани, а след това и арестувани, по време на тоталитарния режим. Тогава тези операции са носели имена от типа "Мероприятие "Родопи", "Мероприятие "Стара Планина". "Наследниците на тази партия, която правеше това, на тази могъща "Държавна сигурност", която подслушваше всички тогава, сега се явяват защитници на права. Това е смешно, това е просто толкова лицемерно и подло, че нямам думи", добави той.

Любомир Канов смята, че България не е успяла да се отърве от тези структури – подслушващи и следящи, затварящи и тероризиращи, т. е. репресивни. "Държавната сигурност", добавя Канов, е преминала през метаморфози като НСС, като ДАНС, практически със същите хора и с главно "кадесари" на ръководни позиции и функции. Тоест и сега те събират информация за компромати и изнудване. "На мене това изохкване "Ах, боже, подслушват ни сега!" ми се струва лицемерно и даже някак си плиткоумно. Нима не знаехте досега тези подслушвачи къде отидоха, какво правят, какво работят?, добави той. За него скандалът с огласената стенограма от разговора между Симеон Дянков и директора на митниците ген. Ваньо Танов е по-скоро "буря в чаша вода", защото това, че те се подслушват е унаследено като маниер от старата служба на КДС.

Любомир Канов допуска, че вероятно това подслушване е направено като частна инициатива на кадесари и вероятно е поръчка на криминални картели. "Тая държава цялата е просмукана от Държавна сигурност", тя изобщо не е ремонтирана, не е оздравена, не е почистена и такава ще бъде, докато не се прочисти един път завинаги", категоричен бе той.

По неговите думи, огласяването на посланиците ни, сътрудничели на ДС е ужасен скандал, видим за света, но по-големият проблем е "неразкритото зло", което действа у нас в последните 20 години. Той не приема аргумента дипломатите ни да са оправдани от това, че са работили, спазвайки тогавашната конституция. "Да, ами същото могат да кажат нацистите, разбира се - "изпълнявахме заповеди и пр. и пр.", каза той и допълни, че тези посланици нямат в място в съвременна България, членуваща в ЕС и НАТО. "Те доброволно са служили на една нечовешка, репресивна система и трябва да имат достойнството...не непременно да отидат на Нюрнбергски съд, какъвто заслужаваха, но да се отстранят от такива позиции, те нямат място там", е позицията на Канов. Той смята, че тези наши дипломати не вършат никаква работа, а посолствата, в които работят представляват "ужасяващо зле поддържани дупки, в които мирише на Вълко Червенков".

Писателят обобщава, че живеем в "Оруелски свят", от който никога не сме излизали. Въпреки това обаче, той не вижда нищо скандално в това да се подслушват хора на високо ниво, особено там, където "мирише на корупция", както в митниците. "Ако законът го позволява аз се солидаризирам с Дянков, че ако има основание – какво лошо има да бъдеш подслушван", подчерта той, макар да признава, че подслушването може би не е най-правилният начин. Самият той признава, че се е чувствал унижен, когато е бил подслушван, като обикновен човек, лекар на бедните и душевно болните и след това арестуван като враг на народа.

Любомир Канов живее и работи в САЩ като психиатър от години. А на въпроса как ще ги стигнем американците, той отговаря така: "В Америка има два важни принципа – че над всичко е законът, и второто е, че има бог. Това е, което, е необходимо на България, за да настигне американците".

Харалан Александров: И през 2010 г. обществото ни продължи да повтаря своите грешки

2011-01-02T09:15:00.007+02:00

Интервю на Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС

Г-н Александров, в края на годината е актуална темата за равносметката. Появяват се всякакви класации и анкети за най-важните събития през изминалите 12 месеца. Интересно е обаче как всички тези събития се отразяват върху хората, върху всички нас и по какъв начин реагираме на онова, което се случва в обществото ни. Успяхме ли през 2010 г. да се доближим до онзи малко клиширан и поизтъркан вече модел на колективно поведение, който наричаме Гражданско общество, или продължаваме да сме апатични към ставащото наоколо, най-вече в социален и политически аспект. Помъдряхме ли?

Така както ми поставяте въпроса, трябва да приемем, че сме в състояние да се учим от опита си и че нашето общество има капацитет да помъдрява, т.е. да извлича поуки от успехите и провалите, които имат практическо приложение в живота. Това е дефиницията за мъдрост. Аз лично смятам, че капацитетът на българското общество да се учи от грешките е много малък и в този смисъл много от възможностите да бъдат извлечени поуки се пропускат. Съвсем ясно е, че обществото ни обича да повтаря своите грешки. Най-видимата от тях е да се свръхдоверява на политически авантюристи, които в момента, в който попаднат във властта неизбежно стават политически реалисти и общо взето започват да правят това, което трябва да се прави. Това го видяхме и с управлението на НСДВ преди години, после на тройната коалиция и сега много ясно при ГЕРБ. Свръхочакванията, които бяха напомпани от Борисов и неговия екип в началото на управлението, са неосъществими. Ясно е, че няма лесен изход от икономическата криза и ще живеем в режим на устойчива бедност през следващите години. Ясно е също така, че безкомпромисната борба срещу корупцията и престъпността не се увенчава с успеха, който трябваше да има. И въпреки това високите очаквания продължават да са факт, и фантазиите, че могат да се намерят лесни решения продължават да са с нас.

Трудно е да се изброят събитията, които конкретно маркираха тези развития. По-скоро тенденциите са видими – те са към депресия. Ние отговаряме като общност на провала на собствените ни фантазии при тяхната неизбежна среща с реалността, чрез потискане – депресираме се, натъжаваме се и сме склонни да обвиняваме управляващите за очевидната ни неспособност да се организираме като общност.

Страхувам се, че поредицата от прекрасни възможности за учене, развитие и помъдряване ще бъде пропусната отново и че ще продължаваме да живеем по този начин, между небето и земята, между реалността и фантазиите.

През годината обаче имаше много протести и протестни акции под различни форми и по различни поводи. На улицата излязоха съсловия, които от доста време не бяха го правили – студенти, преподаватели, учени, еколози, хора на изкуството, хора с увреждания, лекари, отделно и синдикатите. Това не е ли признак все пак на едно будно обществено съзнание?

Основните искания, с кои излязоха тези съсловия, бяха именно съсловни. Тоест, те се опитват да решат най-често краткосрочни, материални проблеми на своята група. Има тенденция, много крехка обаче, към някакво гражданско действие на неподчинение, но то е краткосрочно и изцяло насочено към разпределението на ресурсите на държавата. Общо взето винаги се очаква държавата, чрез своите възможности, да облагодетелства една група за сметка на всички останали и в този смисъл е доста незряло.

Единственият протест, който аз смятам, че беше в по-голяма степен граждански и със сигурност беше много креативен от гледна точка на организацията беше срещу промените в закона за ГМО. Смятам, че това бе един от първите примери в България за изключително успешно проведена кампания, която се изправи срещу огромни интереси. От едната страна бяха част от българската олигархия, световни компании като „Монсанто”, американското посолство и първоначално правителството, а от другата – част от група майки, свързани от форума на „БГ-мама”, които след това бяха подкрепени и от други влиятелни фактори и които успяха да удържат победа, поне в средносрочен план. успяха да съхранят правото да знаят с какво се хранят и да има контрол върху качеството на биологично ниво на храната. Това е някакъв повод за оптимизъм, но не смятам, че като цяло протестите изразяват помъдряване. Те изразяват разтревожване. Към тях се прибягва като последна мярка, когато всичко друго се е провалило.

Ако погледнем към управляващите, там виждате ли нещо по-различно като стил и маниер на управление, в сравнение с предишните няколко правителства – и на НДСВ, и на тройната коалиция?

Това правителство е белязано с много енергично действие, т.е. в някакъв смисъл то е хиперактивно. Разбира се, този стил е зададен от премиера, който беше носителят на общественото доверие. Той обаче няма къде да ходи освен да се държи по този начин, тъй като вече е създал такива очаквания и както виждаме с всички сили се бори да ги посрещне. Драмата тук е, че природата на управлението е такава, че не е по силите на никого, дори на много енергичен политик като Бойко Борисов, да поеме сам всички тези предизвикателства. Оттук следват няколко неща: силно персонализиране на управлението, свръхангажиране в морален план с неговите успехи и провали, някак си винаги той е говорителят, който трябва да каже „да, тези хора ме разочароваха, разделяме се с тях” или „не, аз давам още кредит на доверие на този или онзи министър”. Това е много повече от колкото е здравословно за един човек, да се натоварва с морална проблематика, която е много отвъд политиката, тя има културални корени. Другото, което се случва е неизбежното текучество и неизбежната непредсказуемост. Когато бъде оставено на един човек, независимо от качествата и добрата му воля, да се справя с такива предизвикателства, ще-неще промените в настроението, промените в конюнктурата водят до много резки обрати. Имаше доста такива примери – днес едно, утре друго, министърът не знае какво е казал премиерът и т.н. Това, което действа като стабилизиращ фактор е общо взето едрата рамка, която за щастие я има в България. Ясно е в каква посока трябва да се движат нещата, ясно е, че има някакви репери, които са много устойчиви, като Валутния борд. Има и един министър, който е много мразен – на финансите, но аз все повече започвам да го харесвам, макар че това е непопулярна позиция. Дянков е човек, на който очевидно не му пука за рейтинга и това го прави много полезен – той просто трябва да ограничава и контролира разходите на държавата. Няма как да не бъде мразен, защото всички искат да харчат, а той казва, че не може. Това е истината: бедно общество, няма пари за всичко. Имаме един доста успешен министър на икономиката и енергетиката – Плевнелиев се справя много добре.

Останалите сектори обаче... очевидно здравеопазването е в развалини, има драматични проблеми с образованието, напоследък имаме и зловещ скандал във външно министерство, но това са неща, които ще продължават да се случват. Въпросът е на какво ниво ще бъде справянето с тях, дали на нивото на реториката и на героичните жестове на Борисов, или на нивото на политиките и технологиите. Аз продължавам да смятам, че в България има твърде много политика, в партиен и идеологически смисъл и твърде малко – в смисъла на технократско знание. Там където повече присъстват първите, нещата вървят доста зле и обратно.

Какви са Вашите очаквания, казахте за моралното бреме, с което се е натоварило правителството, ще успеят ли управляващите до край да следват този курс? И каква е прогнозата Ви за развитието на социално-политическата ситуация у нас през 2011 г.?

Аз лично смятам, че ще продължи потъването, депресията и ерозията на доверието. Големите неща, които могат да разклатят или да съборят управлението, което няма да е никак здравословно за държавата в момента, тъй като няма ясна опозиция, няма алтернативна оферта, са моралните скандали. Хората са свръхчувствителни към този тип неща и рейтингите пряко се влияят от тях. Тоест поддържането на образа на общо взето пристойно и порядъчно управление, защото вече идеално порядъчно никой не очаква, се оказва много важно. Тук обаче няма да е достатъчна моралната ангажираност на премиера, защото той не може да огрее навсякъде. Необходимо е много конкретно професионално знание във всеки от отделните сектори, защото със свиването на ресурсите, различните заинтересовани групи и свързаните с тях бизнеси и олигархии ще освирепяват все повече, и битката за разпределяне на свиващия се ресурс ще става ужасна. Това е ясно, то се чувства. И има много голяма опасност да бъде злоупотребено политически с настроението, тенденциите и изострящите се противоречия в обществото за целите на властта. Ако такива неща се случат, това може да доведе до сериозно дестабилизиране. Казано по-конкретно, например, за целите на местните и президентските избори, които предстоят, да бъде мобилизирана държавната репресия. Нещо което е основен страх в момента у опозицията, че малко преди местните избори повечето кметове ще осъмнат с обвинения. Драмата е там, че е много вероятно да има основания за тези обвинения. Ако се тръгне в тази посока, остатъчното доверие в българската политическа класа може много лесно да ерозира. Нанасяйки си удари едни на други, а те вече започнаха (свидетели сме на безогледни компроматни битки), политиците напълно дезорганизират и дезориентират хората в морално отношение. Така да се каже, фактите от реалността спират да имат отношение към преценката за дадения политик. Хората си казват: „Всички са маскари, всички са набъркани в далавери, затова ще изберем този, който към момента ни е по-симпатичен”, което никак не е здравословно. Винаги съм съветвал моите познати от политическите среди да се опитват да сдържат порива си да се поддадат на огромното изкушение за взаимно омаскаряване, тъй като той отговаря на една доста примитивна нагласа, която все още е силно изразена в българското общество – да бъдат мразени хората, които са успели и хората, които са във властта. Тоест, трябва да има някакъв минимален стандарт за удържане на едно равнище на нормален дебат.

Понеже споменахте страховете на опозицията, бих Ви попитал, всъщност каква опозиция имат управляващите в момента?

Общо взето дезорганизирана, уплашена и силно разстроена опозиция, която има голям проблем със собствената си идентичност. В България политическите организации или възникват набързо, защото се е отворил политически вакуум – примери имаме доста в последно време, или се мобилизират по повод на това, че властимащите започват да губят подкрепа и се налага някой друг да поеме управлението. И в двата случая преобладават конюнктурните фактори, вместо прагматически и ценностни.

Българската опозиция е функция на управлението, а не на някаква собствена логика етика или идеология.

Интересното в случая е, че през последните месеци неизбежният спад в подкрепата за това управление не води до директно преливане на подкрепа към опозицията. Това може да означава две неща – първото, и това е оптимистичният вариант, е, че наистина има помъдряване и хората са станали реалисти, второто, което е по-вярно, е, че просто не се е появил ярък и харизматичен спасител, който да се конкурира с Борисов.

Хелън Мирън: Спрете зверствата на Съпротивителната армия на Бога

2010-12-30T08:44:00.000+02:00

e-vestnik.bg
Преди 6 години по Коледа бях в Северна Уганда и видях пълната разруха в района, причинена от бруталната бунтовническа групировка, нарекла се Съпротивителна армия на Бога (САБ). Срещнах се с деца, успели да избягат от пленничество в ръцете на бунтовниците. Мнозина от тях бяха прекалено травмирани, за да разкажат какво са преживели. Сега, с приближаването на Нова година въоръжените бунтовници продължават да предизвикват опустошения и страдания в огромна част от Централна Африка.

По време на визитата ми преди 6 години имах възможността да говоря с местен политик. Той беше възмутен от начина, по който международната общност се отнасяше към жестоката бунтовническа групировка, разбила цели общности и принудила толкова много хора да напуснат домовете си.

“Когато бяха изклани 400 души, светът дори не беше шокиран. А когато беше извършено клане на 200 души, светът запази пълно мълчание”, ми каза този политик. Спомням си неговите думи сега, когато светът отново е обвиняван, че не обръща внимание на хората, които са избивани, измъчвани, изнасилвани или отвличани ежедневно от относително малка групировка, съставени от бунтовнически командири и пленени войници.

Преди две години на Бъдни вечер докато в градовете в Североизточно Конго започна честването на Рождество Христово, САБ предприе серия от атаки, които продължиха 21 дни. В тях загинаха 800 души. На миналата Коледа над 300 души бяха екзекутирани или пребити до смърт в затънтени села, откъснати от всякаква реална защита или помощ.

В края на миналия месец президентът Барак Обама призна каква заплаха е САБ за този недоразвит район на Централна Африка. Тогава той обяви началото на план за борба с печално известните бунтовници и с разрушителния ефект, който те имат върху местните общности. Африканският съюз също предприема достойни за похвала стъпки за намирането на решения.

Но въпреки обещанията и политическите инициативи, на САБ беше позволено да действа над 20 години. Невъзможно е да се изчисли колко човешки съдби са били разрушени, но само през последните две години, САБ се превърна в най-смъртоносната групировка в Демократична Република Конго, убивайки над 2300 души и похищавайки други 3000 души в региона.

Последиците от насилието на САБ преследват общностите дълго време след като като са напуснали района. Години след по-големите нападения на САБ в Северна Уганда на 200 000 души тепърва трябва да се върнат по домовете си, а мнозина живеят без земя, на която да отглеждат своята храна, или без елементарни условия, за да задоволят ежедневните си нужди.

В Уганда се срещнах със Сюзан, която е видяла как пред очите й убиват родителите й. Тя беше прекалено травматизирана, за да говори за това. Друго момиче - Агнес, която е била похитена от САБ, не намери думи, за да ми опише какво е преживяла. Сега и двете живеят в лагери за временно настаняване -една ужасяваща действителност, пренесена в друга част на континента.

Миналата седмица “Оксфам” и 18 други агенции казаха, че местните хора повече не трябва да живеят в страх от насилие. Накрая те призоваха ООН и правителствата да поставят на преден план хората, живеещи в някои от най-отдалечените и забравени места на земята и да се уверят, че те са добре защитени.

Нивото на защита, предоставено от миротворците на ООН и от националните армии не е достатъчно. Няма достатъчно пари или сигурност за хуманитарните агенции, за да могат те да стигнат до всички нуждаещи се от тяхната помощ. Прекалено малко се прави, за да се помогне на децата и на възрастните, насила зачислени в редиците на САБ, да избягат оттам. На практика няма никаква комуникация, която да позволи на селата да предупредят за непосредствени атаки.

Седемдесет и две годишният Папа Пелеке има магазинче за тапициране на мебели в град Дунгу в Североизточно Конго, където живее с 44-годишната си съпруга, техните 9 деца и многото им внуци. Той и четири от неговите внучки тийнеджърки били отвлечени от САБ през ноември 2008 г. и отведени дълбоко навътре гората. Неговата най-малка внучка неотдавна успяла да избяга след 15 месеца в плен. Останалите все още са в неизвестност.

“Светът трябва да сложи край на тази война и на това страдание”, каза Папа Пелеке пред Оксфам. “Не искам никога повече да чувам в Конго името на САБ. Армията на Конго е неспособна да направи много. В деня, в който ни отвлякоха, край нас имаше 10 войници, но те не си помръднаха пръста”, разказва той. ООН и международната общност питат какво могат да направят за хора като Папа Пелеке и неговото семейство. Отговорът е прост. Те най-после трябва да осигурят на тези хора мир, сигурност и развитие.

"Малоценните хора" - българи, гагаузи и татари основно спасявали в Чернобил

2010-12-19T17:29:00.001+02:00

Аварията в Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1986 г., когато се взриви четвърти енергоблок на атомната електростанция

Предимно хора от народностните групи българи, гагаузи, татари участваха в спасителните екипи в Чернобил. Това каза писателят журналист и ловец Йото Пацов, който е посетил зоната около атомната централа само месец след аварията там, предаде агенция Фокус.

"Друго нещо, което много ме изненада тогава, тъй като имаше мобилизирани военни части, смятам, че бяха тилови части – ние непрекъснато срещахме по пътищата в зоната камиони, цистерни, които миеха пътищата, за да отстранят радиоактивната прах.

Когато ни видя, едно момче от камиона, буквално ни препречи пътя, спряхме, а той видял българското знаме на колата и скочи и на един архаичен български започна да ни прегръща, да ни се радва – "Братя българи, от дека сте и т.н.". Оказа се, че това е наш сънародник от Бесарабия, който ни разказа, след това го видяхме и с очите си, че там в тези части бяха мобилизирани хора от такива народностни групи – българи, гагаузи, татари, онова, което наричаха малоценни хора. Това се оказа в голяма степен вярно.

В никакъв случай не искам да подценявам това, което направиха онези младежи – руснаци, украинци и всякакви други, но е факт, че в тези спасителни и технически екипи участваха предимно хора от малцинствените групи тогава, което беше още една позорна характеристика на тогавашния режим", разказа Пацов.

"Бяхме в Розважев, Тормаховка, Гаврончина и други населени места, които бяха напълно евакуирани. Там хора вече нямаше, така че ние с големи опасения слизахме от колата, влизахме в къщите и разглеждахме нещо, което и сега настръхвам, като си помисля – този изключително беден селски тип, хората, които са обитавали там и които са били принудени в един много кратък срок да изоставят дома си, жилището си, живота си, за да бъдат преместени на друго място.

Впечатленията ми са отчайващо грозни. Всичко това беше в голяма степен надминато от демагогията, която се опитаха местните власти да приложат в усилията си да ни убедят, че там не се е случило кой знае какво.

Когато влязохме в град Макаров, в центъра на града, на Културния дом беше опънат нарочно, специално за нас, един голям плакат „Добре дошли”, а под плаката две майки се разхождаха с колички пред стъпалата на този Културен дом. Бях толкова изумен, че реших, че тази постановка не може да е толкова истинска – фалшът предполага, че в количките няма да има бебета. Какво беше моята изненада, когато се приближихме и видяхме, че в количките има бебета.

Беше ни осигурена среща в болницата на Макаров с момчета, с героите от Чернобил. Това бяха милиционери и пожарникари, които умираха от лъчева болест, след като съзнателно са жертвали живота си, за да се опитат да изнесат от избухналата централа своите безнадеждно пострадали другари.

Имаше един младеж на 22 години, пазя в архива си негова снимка, той знаеше, че умира, беше от Ташкент, беше ми толкова мъчно за неговата младост и за този така нелепо прекъснат живот, че му казах, че бих направил всичко за него, в т.ч. и да отида до Ташкент при неговата майка и да й разкажа какво се е случило. Той ми каза: "Не е нужно да й известяваме какво се е случило. Тя ще получи моята похоронка, (както казват в руската армия на известието за смърт), така че не е нужно да умира заедно с мен, нека го научи в последствие". Бяха достойни хора и големи мъже, те бяха и първите пострадали, и първите загинали от "Чернобил", разказа още Йото Пацов.

Аварията в Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1986 г., когато се взриви четвърти енергоблок на атомната електростанция.

Персийският залив крие изгубена цивилизация?

2010-12-13T13:59:00.000+02:00

Eдна от най-древните култури на Земята може би някога е процъфтявала в обширни земи, днес на дъното на Персийския залив, твърди британски учен. Хипотезата на Джефри Роуз, археолог от Университета на Бирмингам, е публикувана в сп. Current Anthropology.

Според него този "Оазис на Персийския залив" може би е бил човешко средище в продължение на 100 000 г., преди да го залеят водите на Индийския океан около 6000 г. пр.Хр. Ако това е вярно, предстои решително преразглеждане на досегашните модели за разселването на хората по планетата.

През последните няколко години археолозите откриха доказателства за вълна от изграждане на нови селища по бреговете на Персийския залив. Събитието е отпреди 7500 г. Те се появили достатъчно внезапно - както тогава, така и днес, при разкопките.

Тези селища били добре изградени, със солидни каменни къщи, поддържали търговски маршрути до много далечни точки. Жителите им майсторски правели и украсявали керамика, опитомявали животни. Сред находките на археолозите са останки от може би най-старата лодка на света.

Но възникването на такива високоразвити селища за толкова кратко време силно озадачава учените - защото липсват следи от постепенно развитие преди това. Според Роуз тези следи са под водите на Залива.

Затова не е странно съвпадението в датите на местния потоп и на появата на крайбрежните селища. Явно става дума за миграция, при която хората са напуснали заливаните от Индийския океан земи в средата на равнината.

Данните за равнището на морето от онази епоха подкрепят тази хипотеза. Освен това, залятата равнина е била напоявана от Тигър, Ефрат и други реки, както и от многобройни извори - и е била много плодородна. В най-добрите му години, "Персийският оазис" може би е имал размерите на Великобритания, смята Роуз.

Наскоро бяха открити и доказателства (каменни сечива), че в южните части на Арабския полуостров е имало хора дори преди пресушаването на залива (и появата на оазиса). Това означава, че при оттеглянето на водите, е имало кой да се засели на бившето (и бъдещо) дъно. Според Роуз, тази предполагаема цивилизация е имала късмет, защото районът е останал гостоприемен по време на ледниковите епохи, свързани със страховити суши.

Иранците са като по-мургави българи

2010-10-09T07:59:00.001+03:00

Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, заяви на пресконференция днес доц. д-р Александър Илиев, антрополог и ръководител на научната експедиция в Иран - "Ариана", част от проекта "Българи-прародина".

За 20 дни екип от шестима учени измина 1100 км и откри впечатляващи доказателства за сходствата между българите и населението на днешен Иран.

Доц. Илиев изреди някои от любопитните открития:

Намерихме няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух.

Погребенията, които изследвахме, са в ембрионална поза - сигурно свидетелство за вярата в прераждането, и част от тракийските са подобни на тях.

Камъните и кирпичът в строителството съответстват на българските практики. още по темата

Иранците, макар и по-мургави, антропологично много приличат на българите.

Някои думи, близки до днешния фарси, имат съответствия в българския език: табошир- тебешир, боран-буря, на-не.

Изпълненията на свирка, гайда и тамбура напълно отговарят на нашата фолклорна традиция.

Над половината от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и цветове.

С времето се натрупаха научни сведения, които постоянно тласкаха прародината ни все по на юг, като накрая разбрахме, че това е именно Източен Иран, каза още доц. Илиев. По думите му е крайно време да спрем да говорим за хуно-тюркския произход на българите и да разберем, че сме индоевропейци. Славянското в кръвта ни е по-малко от 20%, славяните определено не са основният фактор в българската народност, отбеляза и проф. Георги Бакалов.

В интердисциплинарната експедиция взеха участие и Петко Колев, председател на Общобългарска фондация "Тангра-ТанНакРа", доц. д-р Иво Панов, ръководител на катедра "Класически Изток" и на специалност "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" - иранист, доц. д-р ст.н.с. Ружа Нейкова-Саева от Института за фолклор, БАН - специлист по фолклор и музикознание, Иво Леонкев, преподавател в НАТФИЗ, оператор-фотограф, д-р Славян Стоилов, оператор-фотограф, специалист по вътрешни болести - традиционна медицина.

Публикувана в "Списание 8" статия, според която българите са под 20% славяни, предизвика широка обществена и медийна дискусия.

Авторът д-р Славян Стоилов се позовава на ДНК-анализ на проф. Иво Кременски, според който 40% от гените ни са на 7800 г., а 40% - още се проучват, но логично остават за индоевропейските по произход българи.

Глас от Уганда: Спрете да убивате деца за пари!

2010-09-13T16:55:00.002+03:00

Толкова ли е наистина уморено обществото от съвременните проблеми, че се стига до психически малформации?

Много е тъжно да се съобщават все повече новини за неизяснени убийства на възрастни и деца. В повечето от случаите има подозрения, че тези убийства са човешки и детски жертвоприношения.

Толкова ли е наистина уморено обществото от съвременните проблеми, че се стига до такива психически малформации – хора да продават части и органи от собственото си тяло. През последните години са регистрирани стотици такива случаи.

Има и още десетки случаи на изчезнали деца и възрастни, чиито случаи не могат да бъдат обяснени. Ефектът от тези убийства за обществото е огромен. Неразказаната травма и болезнените спомни от човешко жертвоприношение са сериозен социално-икономически удар за народа.

Икономическите и социалните сътресения, произлизащи от такива убийства, включват спад в работната активност, тъй като хората се страхуват да работят до късно и да вървят до работните си места и домовете си. Скоро и децата ще започнат да се боят да ходят на училище и ще спрат да помагат за домашните задължения, защото животът днес е страшен.

За да влошат съвсем нещата, улиците в повечето населени места са неосветени, а шахтите зеят отворени, което води до увеличаване заплахите за сигурността. В добрите стари времена, угандийците живееха в общност – на съседа можеше да повериш и брат си, на него можеше да се вярва за всеки един аспект на безопасността. Днес е точно обратно – трябва да си постоянно мнителен спрямо живота на комшията в името на собствената си сигурност.

За да се ликвидира престъпността е нужна силна обществена ангажираност. На децата често се налага да вървят дълги разстояния до училища, водни източници или социални центрове, затова е нужно средата им да бъде защитена. Със сегашните ежедневни новини за убийства обществото е твърде уплашено, за да ползва и развива потенциала на децата.

Спомням си добрите времена, когато ходехме с километри, за да танцуваме на импровизирани вечеринки.

По онова време градските състезания по футбол бяха забавление за всеки в нашата страна. В наши дни вече всеки мисли първо за своята сигурност. Страхът от участие в такива социални събития е основна причина за неизползването и неразкриването на детските таланти.

Всеки сам е отговорен за себе си и за тези под негова опека, но често престъпниците са с по-находчиво мислене. Правителството е длъжно да осигури безопасността на хората по законния ред. Незабавно трябва да бъде осъден от военен съд всеки хванат да извършва човешки жертвоприношения.

Само твърдите санкции ще накарат убийците да започнат да ценят живота. Освен това Министерството на равенството, заетостта и социалното развитие чрез своята мрежа в страната трябва да започне да информира и образова обществото за ценността на човешкия живот.

Уилям Кибалия, allafrica.com

"Суха" вода срещу глобалното затопляне

2010-08-27T08:47:00.002+03:00

Едно от ключовите свойства на "сухата" вода е да абсорбира газове

Всяка частица "суха" вода съдържа водни капчици, обвити със силициев диоксид.

Учените обясняват, че в действителност 95 процента от "сухата" вода е мокра, допълва БТА.

Едно от ключовите свойства на "сухата" вода е да абсорбира газове. Учените вярват, че тя може да бъде използвана в борбата срещу глобалното затопляне като средство за улавяне и поглъщане на парниковия газ въглероден диоксид.

Изследването на д-р Бен Картър и колегите му е представено на срещата на Американското химическо дружество в Бостън.

Голямо неолитно селище на 8000 г. проучват археолози в Хасковско

2010-08-22T09:08:00.000+03:00

София /КРОСС/ Първите пържени яйца в Европа вероятно са били изядени край днешното хасковско село Ябълково. Преди повече от 8000 г. там възниква голямо неолитно селище, чиито останки вече няколко години проучва археологът доц. Красимир Лещаков от Софийския университет "Св. Климент Охридски", пише в. "24 часа".

Освен останки от лебеди и фазани неговият екип открива и кости от доста едри кокошки, селектирани от стопаните им така, че да не могат да летят. Позовавайки се на изследванията на д-р Боев, автор на откритието, Лещаков е категоричен, че в Европа няма открити по-ранни доказателства за одомашняване на кокошката.

"30-35% от животинските кости, които намираме, са от прасета, значи са имали и шунка към омлета", весело отбелязва археологът. Според него жителите на неолитното Ябълково не са си падали по лова, защото костите от дивеч при разкопките са малко. Месото на трапезата им е от това, което са отглеждали - кози, овце, телета от примитивна порода. С мрежи в близката Марица ловили шарани по 10-12 кг и водоплаващи птици. Събирали и охлюви - намерени са много черупки. Отглеждали са варива. Правили са хляб от лимец. Пиели са вино (доказано е, че са гледали грозде), както и бира - за ферментацията използвали вероятно мравчена киселина.

Селището не се е разраствало, а явно е възникнало отведнъж като сложна "урбанизирана" структура на огромна за времето територия - застроената площ е кръг с диаметър 2,5 км. Центърът - колкото 2 футболни игрища, е опасан с 3 рова плюс висока глинобитно-каменна стена пред най-вътрешния. Била е висока поне 4 м, а рововете са дълбоки 3-4 м и широки до 5 м. Локализирани са с модерни геофизични методи.

"Това монументално отбранително съоръжение, което би било на мястото си в много по-късни епохи, изглежда дълги години не е било превземано", обяснява археологът. Зад стената имало широка улица, а след нея - редици от къщи с каменни основи и с квадратурата на добър3-стаен апартамент, с огнище или пещ, дълбоки зимници и ями за отпадъците отвън. Цялото пространство било плътно застроено, без дворове. Между жилищата били оставени проходи по 1,5-2 м, с настилка и канавки за отводняване.
В една къща живеели до 10-12 души от 3 поколения. Като се имат предвид интензивността на застрояването и площта, населението е било над 1000 души, пресмята Лещаков.

"Не само са знаели какво е металургия, но са си доставяли медна руда чак от Източните Родопи. Явно са познавали отлично планината и са изпращали редовно експедиции за суровини", казва още археологът.

17 август 986 - Битка при Траянови врата

2010-08-17T07:53:00.001+03:00

Битката при Траянови врата на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад.

Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.

Освен Битолския надпис, където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон - очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели, Георги Кедрин и Йоан Зонара, които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон (познат още като Асолик) и Матей от Едеса. Допълнителни подробности се намират в "Похвалното слово за Св. Фотий Тесалийски".

Обсадата на Сердика

Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се запътва към Сердика (София). Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар. След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.

По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите й да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.

Потоп разделил цивилизациите Варна и Шумер

2010-08-08T11:59:00.001+03:00

Тези предположения Румен Колев прави, след като със създадена от него компютърна програма успява да датира известния текст, наречен Вавилонски астролаб

От това произтичат уникални паралели

5500 г. пр.Хр. Черно море е било люлката на високо развита цивилизация, чийто край настъпил след пропукването на Босфора. Оцелелите населили земите на днешна България и Румъния, а част са достигнали до Месопотамия.

Тези предположения Румен Колев прави, след като със създадена от него компютърна програма успява да датира известния текст, наречен Вавилонски астролаб. От това произтичат уникални паралели между културата Варна и Древен Шумер и се предлага добре мотивирано решение на световния научен спор за това колко древна е вавилонската астрономия.

Стевия vs. аспартам

От Мария Георгиева

Стевия и аспартам - двата подслаждащи продукта са прахообразни, много сладки и нямат калории. Единият е 100% продукт на химичните лаборатории, другият - извлек от безкрайните чудеса на майката природа. Но докато първият е активно толериран на пазара, вторият непрестанно бива забраняван.

Стевията е многогодишно растение (храст до 80 см), което вирее в Парагвай. Не само че е в пъти по-сладко от захарта, но и повишава цялостната енергетика на човешкия организъм и лекува редица тежки заболявания. Стевия ребаудиана (Stevia Rebaudiana) е задължителен подсладител на американската армия и горещо е препоръчвана от Японското правителство поради свойството й да изчиства организма от тежки метали. В Япония Кока-кола се произвежда със стевия.

Аспартъмът е много евтин и икономически изгоден. Ето защо въпреки че е доказано вреден и се сочи за причинител на 92 симптома сред които главоболие, сърцебиене, затлъстяване, раздразнителност, обриви, спонтанни аборти, депресия, безплодие, стомашни проблеми, гадене и др., се използва масово както в САЩ, така и в Европа, вкл. България. Добрата новината е, че от скоро на пазара в България се предлага стевия като чай и подсладител.

Кози Грамади - българският Мачу Пикчу

2010-07-26T20:57:00.000+03:00

Първите резултати са изключително обнадеждаващи

Заместник-директорът на Националния исторически музей д-р Иван Христов представи работата на ръководения от него екип по уникалната резиденция на тракийските царе, разположена на повече от 4 декара на връх Кози Грамади, високо в Средна гора.

Той определя крепостта-светилище като българското Мачу Пикчу, тъй като е с характеристики, сходни с тези на свещения паметник на маите.

Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите му става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.

Има владетелска резиденция, крепост, светилище, жертвеници и могилен некропол, обясни Христов. Според него находките са не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.

Проучванията се правят на билото на Средна гора на около 1200 м надморска височина при изключителни тежки климатични условия.

Първите резултати са изключително обнадеждаващи.

Подновени са разкопките на най-добре запазения светилищен обект в България.

Екипът на д-р Христов е разкрил останките на тракийската владетелска резиденция на одриските царе Амадок ІІ и Терес ІІ, разположена на площ от 4 декара.

До този момент са проучени две кули от цитаделата, запазени на височина до 2 метра, бастион, скално светилище и древен храм, без аналог в Югоизточна България.

Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина.

Буди удивление фактът, как тези блокове са били пренесени до мястото на градежа.

За "Кози грамади"...

Това е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. Експедицията на НИМ - Националния исторически музей с ръководител Ив. Христов, приключи засега (2005) разкопките си, поради неспазване на Правилника за археологическа дейност в Република България.

В скалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови

Могилата край Иваново

2010-07-23T21:35:00.001+03:00

Шумен /КРОСС/ Картографираха могилата край Иваново, оказа се богаташки град на близо 8000 години, съобщи ШУМ.БГ. Могилата край върбишкото село Иваново всъщност е праисторически богаташки град с квартали, улици и двуетажни къщи. Селището е обитавано между 5800 и 5500 година преди Христа. Археолозите открили, че подовете са застлани с дъбово дърво, което се явява най-старият паркет по нашите земи.

"Керамиката е със съвършено качество и украса без аналогия в сравнение с намираната в селища от тази епоха. Хората са били с вкус и, може да се каже, с аристократичен стил", каза ръководителят на археологическите разкопки д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен. Край могилата днес тя обясни пред журналисти, че е направено геофизично проучване с модерна техника от лабораторията по архиометрия към Нов български университет, което е спестило години работа "на терен". Изследването, чрез което с електромагнитни вълни се засичат частиците метал на дълбоко в земята, е показало, че праисторическото селище е устроено като много по-късен античен град. На компютърния модел се виждат улици с ширина 1-5 - 2 метра, дървени къщи с различна големина, правилно ориентирани в редици, образуващи квартали. Повечето сгради са били двуетажни. Подовете им са имали 30-сантиметрова хидроизолация от глина върху дървена скара, а най-отгоре пласт дървени дъсчици, наредени като съвременен паркет.
Не е изключено селището да е било култов център, заради превъзходното качество на керамиката и сечивата в сравнение с тази в съседни селища от този период, смятат археолозите. Градът е бил защитен с дървена крепостна стена висока 5 метра. Направена от дъб тя е била подсилена и измазана с глина. Отвън е имало 8 метра широк и 3 метра дълбок воден ров, за още по-добра защита от нападения. Въпреки това заради постоянните войни със съседни племена в рамките на 300 години селището е изгаряло напълно 7 пъти, като всеки следващ път е бързо вдигано върху останките на старото.
Независимо от крайно недостатъчните средства за проучвания археолозите са открили изключително ценни за науката древни предмети - сечива и оръжия от кремък и кости, каменни брадви, глинени и керамични съдове, някои от които напълно здрави. "Тази година разполагахме само с 3325 лв, изцяло средства на музея, от които 1000 дадохме за геофизичното проучване", каза д-р Венелинова.
Археологическите разкопки на могилата край Иваново започнаха инцидентно през 2008-ма, след като строителна фирма разруши част от източната й страна при изгребване на пръст от нея за водна дига на Камчия. Разкритото тогава праисторическо селище оцеля, тъй като в него няма предмети от ценни метали, който представляват интерес за иманярите.

Потънал град край Индия пренаписва историята

2010-07-18T09:28:00.003+03:00

Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози- потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.

Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози - потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.

Градът се намира на дълбочина между 25 и 40 метра и на до 40 километра от съвременното крайбрежие, дълъг е 9 километра и два - широк. Науката за залетите територии категорично доказва, че заливът е бил наводнен в доста кратък отрязък от време преди 7700 – 6900 години.

За да докажат откритието си и да го подплатят с доказателства са извършили солидни проучвания . Резултатите потвърждават твърденията, че там наистина има обширни руини и те са дело на човешка ръка. Профилите на дъното разкрили големи и добре оформени основи на структури, а в някои случаи - и стени, които се издигат до 3 метра във височина, а малко по на юг също бил открит град с подобни размери. И двата града се намират по протежението на древни реки, които са текли когато районът е били над морското равнище. Идентифицирани са и останките на древен язовир с дължина от 600 метра. Според някои учени тези градове най–вероятно са били залети вследствие на покачването на морското равнище след ледниковия период, а не поради някаква друга причина, породена от сеизмична активност в региона.

Направени са сондажи в сърцевината на обектите. Само за един ден са били извадени хиляди артефакти , сред тях украшения, каменни оръдия, статуетки и човешки останки. След датирането им става ясно, че те са от преди 9500 години, т.е. с 5000 години по-рано от който и да било признат от археолозите древен град.

Може би комбинацията от сеизмична активност и покачване на морското равнище са причина за това мащабно потъване и са довели до заличаването на цяла цивилизация в района?! Остава неясно, но със сигурност откритието е факт, който археолозите не са допускали никога - възможността в индийската праистория да се крие изчезнала цивилизация, а митовете за Ману да почиват на веществена истина.

Иска ми се да ви припомня, че според индийската митология Ману е героя от легендата за потопа, какъвто е бил и библейският Ной. Легендата гласи, че той хваща рибка, която го предупредила за предстоящия потоп и го посъветвала да събере семена от различни растения и да си построи кораб. Вслушвайки се в съвета на рибата, когато дошъл потопът той се спасил и акостирал в Хималаите. Благодарен за спасението си той извършил жертвоприношение към боговете и те му дали девойката Ида. Така бил възобновен човешкият род .

Произхождаме от земите на днешен Иран?

2010-07-13T06:11:00.001+03:00

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”. Списание 8 е медиен партньор на проекта.

За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.

„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.

Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.

В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.

Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България

Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи доц. д-р Иво Панов. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.

Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.

Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.

Интердисциплинарната пилотна научна експедиция “БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА” се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с продуценството на ОБФ Тангра-ТанНакРа”.

Членовете на експедицията са: доц. д-р Александър Илиев, ръководител, антрополог, Петко Колев, координатор, председател на Общобългарска фондация “Тангра-ТаНагРа”, доц. д-р Иво Панов от СУ “Св.Климент Охридски” - иранист, литературовед и обществовед, доц. д-р Ружа Нейкова, БАН, етнолог и музиколог, д-р Славян Стоилов, специалист по традиционна медицина, Иво Леонкев, оператор, изследовател на театрални мистерии и обреди и Алиреза Пурмохаммад от Центъра за разпространение на иранския език, преподавател в СУ ”Климент Охридски”, литературовед.

Вулканите са помогнали на динозаврите да станат доминиращи

2010-03-23T20:55:00.002+02:00

Огромна вулканична активност е помогнала на динозаврите да се превърнат в доминиращите животински видове на Земята преди около 200 млн. години, сочат данните от ново изследване, цитирано от Би Би Си. Динозаврите са били доминиращите гръбначни животни на планетата в продължение на около 160 млн. години.

Въпреки че като цяло в научните среди има консенсус, че са били унищожени от падането на астероид или комета на Земята, учените продължават да спорят за факторите, довели до въздигането на страшните гущери.

Според новото изследване множество мощни вулканични изригвания са довели до промени в климата на планетата, което е причинило измирането на основните конкуренти на динозаврите, унищожавайки около 50% от четирикраките земни животни, 50% от растителните видове на сушата и около 20% от морските обитатели.

В края на периода креда, преди около 65 милиона години, динозаврите претърпяват катастрофално масово измиране, което прекратява господството им над сушата. Биолозите смятат, че съвременните птици са преки наследници на някои динозаври.

Най-големите динозаври са достигали до 27 метра дължина и 60 тона тегло, а най-малките са били с размери от около 60 сантиметра.

Силикатните минерали са могли да помогнат за зараждането на живота на Земята

2010-02-20T18:27:00.004+02:00

В условията на доисторическата Земя първите биологични молекули въглерод като рибозата, влизаща в състава на РНК, са могли да се образуват от прости органични молекули при стайна температура в присъствие на силикат-йони, не само ускоряващи реакциите, но и стабилизиращи техните неустойчиви продукти, съобщават изследователите в статия на списание Science.

Проливни дъждове заличиха 300 отпечатъци от динозаври

2010-02-05T13:40:00.000+02:00

Около 300 следи от динозаври на възраст 65 млн. години са изчезнали от парка "Parque Cretacio" в центъра на Боливия в резултат на проливните дъждове през последните седмици, съобщиха от ръководството на парка.

Отпечатъците от динозаврите са изчезнали в резултат на ерозия и срутване на скали, причинени от пороите, отбелязва АФП. Те са били на гигантска стена, 80 м от която са се сринали във вторник. "Изгубихме 300 отпечатъци", каза по обществената телевизия директорът на "Parque Cretacio" Вилмер Астете. Паркът е считан за едно от най-големите находища на следи от динозаври на света. В него има около 5000 отпечатъци, оставени от 300 различни вида динозаври, повечето от които по стена с дължина около 1.2 км, изправена почти вертикално след земетресения в миналото. Съхранението на тази стена може да струва близо 30 млн. долара годишно, каза директорът на парка.

Местните власти заявиха, че обмислят мерки за опазване на мястото, допълва БГНЕС.

Средновековният Средец / София и българският цар Самуил

2010-02-01T21:23:00.000+02:00

Пламен Павлов (ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”) пред Агенция „Фокус”

От няколко години в общественото пространство периодично се повдига въпросът за пренасянето на костите на цар Самуил в България. Те са открити от проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. в базиликата “Св. Ахил” на острова в Малкото Преспанско езеро. Без съмнение тяхното пренасяне в България би било важен жест от гръцка страна – жест на добросъседство, жест, който утвърждава историческата истина. Тази истина е само една – Самуил и неговите наследници са царе на българите, на Българското царство, а не на някаква абсурдна “славянска” или “македонска” държава, плод на болната фантазия на великосръбския шовинизъм и неговите твърдоглави застъпници в Скопие.
Известният историк Божидар Димитров предложи, естествено, при наличието на добра воля от гръцка страна, тленните останки на знаменития български цар да бъдат положени в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Идеята за изграждането на царски пантеон, предложена през 2007 г. от Божидар Димитров и от мен, беше частично осъществена. Символично в средновековния храм беше донесена пръст от гробовете или лобните места на българските владетели Кубрат, Аспарух, Ивайло, Георги І Тертер и Михаил ІІІ Шишман-Асен. Въпросът с костите на цар Самуил обаче не получи развитие. Нека се запитаме обаче дали Велико Търново е най-подходящото място за подобен акт на историческа памет, когато става дума за цар Самуил?
Връзката на Самуил с Търново е съмнителна и се опира единствено върху неавтентичния и спорен като съдържание Воденски надпис. Връщането на царските кости в Преспа не изглежда осъществимо, а и надали съответства на днешната обществена значимост на Самуил като историческа личност, като олицетворение на българската воля за свобода и независимост! Без да е канонизиран от църквата, Самуил за нашият народ е свята личност. Един византийски автор от началото на ХІІІ в. пише за “... оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите...” Образът на царя воин и страдалец в българската литература и изкуство, включително в знаменития роман на Димитър Талев, на свой ред го приближава към светците и мъчениците. Църковната, културната и обществената значимост на сакралните личности е довела до практиката техните мощи да бъдат достояние на колкото се може повече хора. Това на свой ред ни кара да мислим, че мястото на тези свети за всеки честен българин царски кости е именно в България. Кой град в България обаче е най-подходящо да приеме мощите на великия цар?
В последно време, макар и в неформален план, се лансира идеята, че е това трябва да бъде столицата София – идея, с която ме запозна президентът на агенция “Фокус” Красимир Узунов. Такава позиция е не само оправдана, но и мотивирана с исторически аргументи. Въпреки че съвременният българин свързва великия владетел най-вече със старопрестолния Охрид, връзката със София съвсем не е за пренебрегване. Родът на Самуил, “клонка” на Крумовата династия от Плиска и Велики Преслав, е свързан със Средец / София,. Нещо повече, твърде вероятно е именно Средец да е родният град на Самуил и неговите братя Давид, Мойсей и Арон.
Древната Сердика е включена в български предели от кан Крум през пролетта на 809 г. Голямата война с Византия през 811 г., в която загива император Никифор І Геник, е ... “война за Сердика”, за пътищата към днешна Македония, населена с Куберови българи и български славяни. Стратегически важният град се превръща в център на голяма област (комитат). По времето на цар Петър (927-969) неин управител е комит Никола, бащата на братята “Комитопули” (“синове на комита”) Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Теорията, че Никола е бил “славянски княз” в днешна Македония е безпочвена. Високия сан на Никола, фактът, че е “българин родом” (нека си спомним този израз от Битолския надпис на неговия внук Иван Владислав), самата аристократична система на Българското царство показват, че той е принадлежал към висшата знат, към най-близките роднини на владетелите. С други думи, Никола е имал прабългарски корени, а Самуил и братята му са били “от същото царско коляно”, както изрично сочи авторът на Българския апокрифен летопис от ХІІ в. На свой ред византийската принцеса и писателка Анна Комнина сочи "българския василевс” Крум (“Мокрос", изопачено от "Кромос") като прародител на цар Самуил и "българската династия".
През 971 г. в резултат на агресията на киевския княз Светослав и перфидното коварство на Византия източните български земи и столицата Велики Преслав са окупирани. Цар Борис ІІ (969-971) е пленен, отведен в Константинопол и детрониран. Император Йоан Цимисхи не успява да окупира цяла България. Западните й области остават свободни - именно западните области, а не само Македония! В свободната територия влизат както Охрид, Битоля, Скопие и т.н., така и Средец, Щипон (Ихтиман), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Ниш, Видин, Белград и земи на север от Дунав. Още през 971-972 г. аристокрацията от незавладените земи избира наместничество, което да управлява страната от името на пленения цар. То е съставено от близките роднини на династията - братята Комитопули, най-ярката фигура сред които се оказва най-малкият брат Самуил.
Къде е мястото на Средец в тези събития? Особено показателен е фактът, че тогавашният български патриарх Дамян търси убежище именно в Средец! Така или иначе, през 971 г. е определена временна столица на България и тази функция е изпълнявана от Средец. Според политическия модел на Първото царство наместничеството на Комитопулите е трябвало да бъде избрано и утвърдено от "народен събор". Така е при въстанията на Петър Делян (1041-1042) и Георги Войтех (1072-1073 г.). След християнизацията на държавата важно място в тези събори заема църквата. Фактът, че временно седалище на патриарх Дамян е именно Средец (това е изрично подчертано в първата грамота на император Василий ІІ в полза на Охридската архиепископия от 1019 г.) прави този град най-подходящото място за такъв висш държавен форум. Още нещо, дори и през 986 г. по-големият от двамата оцелели Комитопули (Давид и Мойсей загиват още през 976 г.), именно Арон, резидира в Средец. С други думи, водещите позиции на този град се запазват достатъчно дълго. Вярно е, че успелият да избяга от плен Роман (цар Борис ІІ е убит по грешка на границата) избира за своя резиденция Скопие. Тази промяна положително е свързана с "фронтовата" позиция на Средец. По същата причина седалището на патриарха е местено последователно във Воден, Мъглен, Преспа и Охрид. Така или иначе, Средец запазва своите водещи позиции.
През лятото на 986 г. император Василий ІІ нахлува в България и обсажда Средец. Този удар цели постигането на стратегически пробив към днешна Македония - ядрото на българското царство в края на Х и първите десетилетия на ХІ в. Основните български сили начело със Самуил, по същото време са на поход в Тесалия. Средец оказва твърда съпротива. Получил известия за ставащото, Самуил по долината на Струма се насочва към Средец. Българската активност принуждава Василий ІІ да потегли назад. На 17 август 986 г. Византия търпи поражение, което се родее с онова на Никифор през 811 г. Известният поет Йоан Геометър, съвременник на събитията, възкликва: "Истър (византийското име на р. Дунав, т.е. българите) грабна венеца на Рим..." В своя Битолски надпис цар Иван Владислав (1015-1018) отдава победата на Самуил и баща си Арон. В своя добавка към хрониката на Скилица епископ Михаил Деволски (ХІІ в.) твърди, че българските войски са командвани от Самуил, Арон и цар Роман.
На 14 юни 987 г. Арон, уличен в опасни контакти с Византия и предателство, е екзекутиран със семейството си в Разметаница (до дн. Дупница). Мястото му в Средец вероятно е заето от самия Самуил. Разбира се, други събития свързват "силния човек" в тогавашна България с Преспа, и така е чак до смъртта му на 6 октомври 1014 г. В тогавашната българска държава наред със столицата е имало градове и крепости със статут на владетелски резиденции. Струва си да се запитаме откъде Самуил (около 989-990 г.) е организирал българската "реконкиста" на източните земи с Велики Преслав, Плиска и Дръстър? Отново най-подходяща изходна база е Средец. Когато през 1000-1002 г. Василий ІІ овладява повторно земите на север от Балкана, значението на Средец, съответно и грозящата го византийска заплаха, нарастват. През 1003-1004 г. в близката до Средец крепост Перник "блесва звездата" на прочутия воин Кракра, наричан по традиция "Пернишки". Кракра (името му е прабългарско - характерна черта за комитските родове) е тогавашният комит на Средец, а Перник е най-близката голяма крепост и "убежище" при ескалация на военните действия. Пребивавал ли е цар Самуил в Средец в онези години? Отговорът може да бъде само положителен – неговият поход срещу Одрин през 1002 г. явно е организиран именно от Средец.
Цар Самуил е свързан със Средец/София и чрез друг важен акт – пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Рила в същия български град, където те остават до 1195 г. Така любимият български отец се превръща в “средечка слава” и “средецко светило”. Това става през 992 г. по волята на Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил. Мощите на светеца са положени първоначално в древната базилика “Света София”, дала през ХІІІ-ХІV в. днешното име на съвременна ни столица.
Да се върнем отново на повдигнатия въпрос – къде би трябвало да бъдат положени костите на цар Самуил, в кой софийски храм? Според мен вечният им дом би трябвало да бъде именно “Света София” – храмът, в който са отеквали стъпките на великия българин, където той се е молел за Божията закрила в неравната борба с Василий ІІ Българоубиец... В храма, редом с който гори вечният огън на падналите за свободата на България.

Земните полета

2009-12-25T13:30:00.002+02:00

Представен е нов метод за измерване на могнитното поле на Земята в мащаби 10-100 км. Именно този мащаб е най-сложен, единствен способ за измерване на магнитното поле с такова разрешение са самолети с чувствителна апаратура на борда. Магнитното поле в подобни мащаби дава важна информация за залежи на полезни изкопаеми, за динамиката на мантията и йонните токове в океана.

Изцяло нов начин за измерване на магнитното поле на Земята очертават James Higbie от Bucknell университет в Пенсилвания и няколко негови приятели. Тяхната идея е да се използва естествения слой на натриеви атоми в мезосферата - от 50 до 80 км над повърхността на Земята. При облъчва с поляризиран лазерен лъч на малък участък от атмосферата перпендикулярно на земното магнитно поле се наблюдава светене в резултат на резонанс с промяна на флуоресценцията на натриевите атоми, което лесно може да се регистрира със специална камера от Земята. Спектралният анализ на излъчването показват разликите в силата на магнитното поле в изследвания регион.

Предстои тестване на техниката и измервания по цялата планета, за което съществува инфраструктура. Много телескопи с адаптивна оптика вече използват лазери, за да накарат натриевите атоми в мезосферата да флуоресцират при корекциите в обхвата на адаптивната оптика.

Данните трябва да осигури нов начин за изучаване на структурата на Земята и в мащаба, който е бил до голяма степен игнориран до сега.

Тиха нощ, Свята нощ (Stille Nacht, Heilige Nacht)

2009-12-24T16:46:00.004+02:00

Здраси, Кике!

2009-12-05T15:26:00.001+02:00

Изгубеният свят на Стара Европа

2009-12-03T04:04:00.000+02:00

Влиятелният The New York Times помества обширен материал, посветен на изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" в Института за проучване на женското общество към Нюйоркския университет, представяща древни артефакти от България, Румъния и Молдова.

Представените експонати се явяват неоспорим белег за наличието на цивилизация в Дунавската равнина още през 4050-3900 г. пр. Хр. - много преди възхода на Древна Гърция и Рим, преди дори разцвета на Месопотамия. Изработилите ги са били членове на общество на фермери, просъществувало над 1500 г., в което твърдо вероятно жената е заемала господстващо положение. Майстори в обработката на бронз и злато, те са гравирали накитите - доста напредничава технология за съвремието си. Показаните артефакти са над 250 на брой, все собственост на музеи от България, Молдова и Румъния. "Стара Европа е била сред водещите в древния свят, с много познания и напреднала технология, и е оказала силно влияние в политическото, технологическото и идеологическо формиране на човешката цивилизация", казва проф. Дейвид Антъни, куратор на изложбата. Директорът на Института за изучаване на женското общество Роджър Багнал пък отбелязва: "Много именити археолози до скоро не бяха и чували за културата на Стара Европа. Керамиката от онова време, например, се родее с древноегипетската". Сред експонатите се открояват откритите през 1972 г. в обширно гробище във Варна, на възраст 5000 г. Хората, населявали някога тези места, са основавали свои колонии по крайбрежието на Черно море, в речните равнини или по планинските възвишения. Те са представители на една днес изчезнала цивилизация, в основата на която са били търговията с бронз и злато. В основата на културата на тези хора са експонираните златни, бронзови и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове - култура, предшественик на Егейската. "Експонатите са обгърнати с древни мистерии, култове и митове", казва Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция. За около две десетилетия във Варна са открити 310 гроба. "Богатството и разнообразнието на артефактите, които открихме в тях, бяха голяма изненада - дори за ръководителя на разкопките Иван Иванов", признава Владимир Славчев, куратор на Варненския районен исторически музей. "Във Варна е най-старото гробище в историята, открито до момента, в което мъртъвците са били погребвани със златни накити и съдове". В 62 гроба са открити над 3000 златни артефакта, огърлици и гривни плюс бронзови такива, а също и бронзови оръжия, като брадвени остриета, ножове и пр. Сред експонатите, предоставени от румънски музеи, пък най-голям интерес предизвиква керамичната фигура на седнал мъж, застинал в съзерцание и наречен от археолозите "Мислителят", вероятно заради сходството си, макар и на по-примитивно художествено ниво, с известната статуя на Роден. Изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" ще продължи до 25 април. /БГНЕС

fghfgh

2009-11-21T17:08:00.002+02:00

Опасност от повторното изригване на вулкана Галерас в Колумбия

2009-11-02T06:00:00.001+02:00

Властите в Южна Колумбия издадоха оранжев предупредителен код за вулкана Галерас, който според тях може да изригне в близките няколко дни или седмици, по данни на държавния Минно-геоложки институт, предаде АФП.

Властите съобщиха, че продължават да следят близкия вулкан Невадо дел Хуила /на снимката/, за който също е бил издаден оранжев предупредителен код, поради повишена вулканична активност през последните няколко седмици.

Вулканът Галерас, разположен близо до южната граница с Еквадор, е най-активният вулкан в Колумбия, изригнал пет пъти през изминалите две години. Около 7 000 души живеят близо до вулкана, който се издига в планинската верига Андите на височина от 4 270 м.

През 1993 г. Галерас изригна, убивайки девет души, включително шестима учени, които се опитваха да вземат газови проби от кратера на вулкана. Невадо дел Хуила, разположен на височина от 5 363 м, изригна за последно през ноември 2008 г., причинявайки смъртта на 10 души.

Източник:БГНЕС | Снимка:ЕПА/БГНЕС

Най-трудно лечимото заболяване

2009-10-18T20:54:00.008+03:00

"Другарки" и "другари", приемете искрените ми съболезнования по повод последния ви патологичен избор на СерГей СтаниШеФ!

Тъжно ми е, дето доказвате необоримо теорията ми за най-трудно лечимото заболяване.

Пипнали сте извечния паразит на злото. Съжалявам, но изходът е летален. В ужасни мъки за вас и околните, бавно и неумолимо като тялото от проказата, вашата душа умира.

Така протича тежкото страдание:

първа жертва е културната традиция (правилата, законът);

втора - човешката личност;

трета - нравствеността;

четвърта - разумът;

пета - душевното здраве. Дотук сте я докарали, драги!

Остана ви само полуживата душа. Спасете поне нея! Не я оставяйте да умре в духовна смърт, а вашите зомби тела да изпълняват нелепи команди.

"Изгубен свят" на бозайници е открит в Испания

2009-09-29T14:27:00.006+03:00

Останки от бозайници от различни региони и геоложки епохи са открити в Испания от международна палеонтоложка експедиция, която нарича находището "изгубен свят". Изкопаемите млекопитаещи са живели преди около 2 милиона години на това място. Изследванията са публикувани в списанието PLoS One.

Варлам Шаламов

2009-09-06T09:58:00.017+03:00

Този текст е създаден в началото на 60-те години на миналия век. Авторът е Варлам Шаламов (1907-1982) - писател, преживял 20 години в сталинските лагери, от които 17 в Колима. Шаламов често е сравняван със Солженицин, макар че по мащаб е по-правилно да бъде сравняван с Данте.
С тази разлика, че Данте е измислил ад, а Варлам Шаламов е преминал през него, описвайки след това адското битие - рязко, точно, във всички негови ежедневно-омерзителни детайли. Направеното от Шаламов, е почти над предела на човешките възможности - чудо е не само, че този човек е оживял след 17 години Колима, но и това, че излизайки от ада, той е намерил сили и желание да говори. Разказът «Что я видел и понял в лагере» осветлява знания, лежащи отвъд земния опит, представя уникална жизнена философия: пределно груба, лишена от всяка надежда и илюзия относно човешката природа. Трудно е да се чете Шаламов, но е необходимо, поне за да не повтаряме ада.
Човешката цивилизация и култура са изключително крехки. Човекът се превръща в звяр след 3 седмици тежка работа, студ, глад и побои.
Главното средство за разрушаване на душата е студът.
Разбрах, че приятелството никога не се ражда в трудни, истински трудни, със залагане на живота, условия. Дружбата се заражда в трудни, но възможни условия (в болница, а не в кланица).
Разбрах, че човек до последно запазва чувството злоба. Месата на гладния човек стигат само за злоба, за останалото той е равнодушен.
Разбрах разликата между затвора, изграждащ характера и лагера, разлагащ човешката душа.
Разбрах, че сталинските "победи" са постигани, защото е убивал невинни хора. Организация, десет пъти по-малка, но организация, би помела Сталин за два дни.
Разбрах, че човекът е станал човек, защото е физически по-здрав, по-прихватлив от всяко животно - никой кон не издържа работата на крайния север.
Видях, че единствената група хора, които се държаха поне едва-едва по човешки в глада и гаврите, това са религиозните - почти всички сектанти и голяма част от поповете.
Най-лесно от всички, първи се разлагат партийните работници, военните.
Видях колко убедителен аргумент за интелигента е обикновеното шлюха.
Че народът различава началниците по силата на ударите.
Побоите като аргумент са почти неотразими (метод № 3).
Узнах истината за подготовката на тайнствените процеси от майсторите на тези дела.
Разбрах защо в затворите разбират политическите новини (арести и т.н.) по-рано, отктлкото на свобода.
Узнал, что тюремная (и лагерная) параша никогда не бывает «парашей».
Разбрах, че може да се живее от злоба.
Разбрах, че може да се живее от равнодушие.
Разбрах защо човек живее не от надежда - надежда няма, не от воля - кава ти воля, а от инстинкт, от чувство за самосъхранение - от същото начало като дървото, камъка, животното.
Гордея се, че реших в самото начало, още в 1937 година, че никога няма да бъда бригадир, ако моята воля може да доведе до смърт друг човек - ако моята воля е длъжна да служи на началството, угнетявайки други хора - същите арестанти като мен.
И физическите, и духовните ми сили се оказаха по-здрави, отколкото мислех - в тази велика проба, и аз се гордея, че никого не продадох, никого не изпратих на смърт, на "срок", за никого не написах донос.
Гордея се, че до 1955 година не съм написал нито едно заявление (в 1955 година Шаламов написал заявление за реабилитация).
Видях на място така наречената амнистия на Берия - имаше какво да се види.
Видях, че жените са по-порядъчни, по-саможертвени от мъжете - на Колима няма случай мъж да пристигне при жена си, а жени пристигаха, много (Фаина Рабинович).
Видях удивителни северни семейства (волнонаемни и бивши затворници) с писма "законни мъж и жена" и т.н.
Видях "първите рокфелеровци", нелегални милионери, слушах техните изповеди.
Видях каторжници, а също многочислени "контингенти" "Д","Б" и т.п., "БЕРЛАГ".
Разбрах, че може да се постигне твърде много - болници, прехвърляне, но да се рискува животът - побои, карцерен лед. Видях леден карцер, издълбан в скала, и сам прекарах в него една нощ.
Страстта към власт, към свободно убийство е огромна - от големите хора до редовите оперативници с винтовка.
Неудържимата склонност на руския човек към донос, към жалба.
Узнах, че светът трябва да се дели не на добри и лоши хора, а на страхливци и нестрахливи. 95% от страхливците при слаба заплаха са способни на всякакви подлости, смъртни подлости.
Убеден съм, че лагерът, целият е отрицателна школа, дори час не трябва да се прекара в него. Никому никога нищо положително лагерът не е дал и не може да даде. На всички, затворници и волнонаемни, лагерът действа разложително.
Във всяка област имаше лагери, на всеки строеж. Милиони, десетки милиони лагерници.
Репресиите касаеха не само върха, а всеки слой на обществото - във всяко село, във всеки завод, във всяко семейство е имало или роднини или познати на репресирани.
Най-добро време от живота си считам месеците, прекарани в килия на Бутирския затвор, където ми се удаваше да крепя духа на слабите и където говорехме свободно.
Научих се да планирам живота си за ден напред, не повече.
Разбрах, че крадците не са хора.
Че в лагера няма никакви престъпници, че там стоят хора, които са били край теб (и утре ще бъдат), които са уловени зад чертата, а не са тези, които са престъпили чертата на закона.
Разбрах колко страшна работа е самолюбието на момчето, юношата: по-добре да открадна, отколкото да помоля. Хвалбата и това чувство захвърлят момчето на дъното.
Жените в моя живот не са играли голяма роля, лагерът е причина за това.
Че познаването на хората е безполезно, защото поведението си по отнтшение на всеки мерзавец аз не мога да изменя.
Последните в редицата са тези, които всички ненавиждат - и конвоят, и приятелите - изоставащите, болните, слабите, тези, които не могат да тичат на студа.
Аз разбрах какво е това власт и какво е това човек с оръжие.
Че мащабите са разместени и това е най-характерното за лагера.
Че да се премине от състояние на затворник в състояние на свободен е много трудно, почти невъзможно без дълга амортизация.
Че писателят трябва да бъде чужденец по въпросите, които описва, а ако добре познава материала, той ще пише така, че никой не би го разбрал.

Нова теория обяснява въглеродния дефицит в земната мантия

2009-08-12T13:21:00.004+03:00

Nature News представя доклад от Конгреса на международната общност по теоретична и приложна химия, обясняващ защо земната мантия съдържа много по-малко въглерод от остатъците от протопланетния диск, от който се е образувала Земята.

Учените са изследвали химичните реакции, които биха могли да протекат в протопланетния диск. Те успяват да установят, че при температура около 500 градуса по Целзий атомите на кислорода "удрят" частици прах с диаметър под една десета от микрометъра и реагират с въглерода. Продуктът от реакцията се е отнасял в космоса, а съдържанието на въглерода в частиците прах е намалявало.

Според изследователите тяхната теория се съгласува с резултатите от наблюденията. Тя обяснява и защо в земната мантия не се наблюдава аналогичен на въглеродния силициев дефицит. Изчисленията показват, че атомите на кислорода не реагират със силиция, оставяйки неговото съдържание непроменено.

Новата теория обяснява и защо на Марс не се наблюдава такъв дефицит. Причината е, че в мястото от диска, от което по-късно се образува червената планета, температурата на кислорода не е била достаточно висока за протичане на описаната реакция.

Досега "изчезването" на въглерода от диска беше обяснявано като резултат от въздействие на Слънцето, при което част от въглеродосъдържащите частици се изпаряват, въпреки че за това е нужна температура над 1000 градуса, която Слънцето не би могло да осигури.

Белчо Белчев 2

2009-02-21T15:42:00.005+02:00

В съвременния свят обаче каноните, на които болшевизмът се крепеше, станаха непоносими за управляващата го Върхушка.
Въпреки неограничената власт в собствената й страна, Върхушката гледаше с нарастваща завист не само на богатите, но и на хората от средната класа в демократичните държави.
В своята непрекъсната вътрешна борба за издигане във властта и запазване на завоюваните позиции, както за самите тях, така и за поколенията им, болшевишките вождове започнаха все по-ясно да съзнават несигурното си положение на "вечни господари".
И не само това!
Хванали здраво юздите на властта, те виждаха с години напред икономическия провал на своята система.
Така те си поставиха една нова цел:
Да провалят собствената си система, като задържат и юздите, и заграбените богатства!
Целта беше постигната блестящо.

Цитат от Белчо Белчев

2009-02-15T07:34:00.004+02:00

В продължение на повече от седемдесет години от края на първата световна война, една система с фанатична жажда за световно господство и власт наложи своята структура върху редица држави, чийто народи са дали едни от най-светлите умове на човечеството.
Кой и защо внедри тази ситема е въпрос, на който световната история е длъжна да даде верния отговор!
Кои народи обаче понесоха и понасят безумната жестокост на системата - знае целият свят.
Знамето на комунизама, което системата развя, беше като етикет с надпис "МЕД", залепен на гърне с най-силна отрова.
Една от опорните точки, върху която системата стъпваше и се укрепваше, беше изобретената от самата нея мрежа от концентрационни лагери.

Из книгата "Кротки лагерни настроения"

РЕЗЕРВАТ

2008-06-10T14:14:00.004+03:00

Когато Доброта отново проясни затъмнени земи, остават мътните петна, където заблудата още властва, но вече е възможно да бъде очистена от човеците. Там са опитните полета на самрите, които те са нарекли резервати.

Човек не може да разпознае тези сумрачни територии. Те са видимии от осмо измерение, затова ги откриват и изследват проникващите самри. В резерватите злото се стреми да възстанови разкъсаната си плът, но както винаги, когато не успява да изсмуква сили от Доброта и е оставено само на себе си, всъщност бавно загнива, саморазрушава се и умира.

Никой не охранява резерватите. Не е нужно. Злото е привлечено от себе си и само се струпва там. Донасят го заразените човеци. Тях се опитват да изцеляват самрите, ако човеците сами пожелаят. Разнасят се много слухове и почти никаква истина за начина на изцеляване, а за това което се случва в резерватите, човеците се опитват да забравят.

Продължението предстои . . .

2008-05-25T10:31:00.002+03:00

Азбучните истини на Кирил и Методий - скандалните разкрития на Лев Шилник

24 05 2008

Много по-задълбочено изследване в библиотеката на Ватикана направи нашият учен Трендафил Кръстанов. Той установи редица неизвестни факти за зората на българската християнска култура и политика, откри първите текстове българска литература, идентифицира българските посланици при папата и представи доказателства за първоначалното приемане на християнството и свещенослужители от Рим. Откритията му, макар подкрепени с неопровержими факти, не намират прием нито в научните среди, нито в църквата.

Истината за братята Кирил и Методий тъне в мистерии и догадки. Известно е, че именно те създават „кирилицата", която заменя славянската писменост, популярна по онова време като „черти" и „резки" - примитивна руническа азбука.

Известно е също, че двамата братя са превели на славянски език Светото писание и богослужебни книги. Знаем също, че са проповядвали духа на източното православие и са били негови представители. Но какво всъщност са извършили? Това е въпросът.

Фактът, че двамата братя са със славянски произход, не подлежи на съмнение. Те действително са родени в македонския град Солун, но от това в никакъв случай не следва извода, че са адетпи на патриаршията. Освен това най-яркото им изобретение - Кирилицата, би трябвало да се нарича „константиница", тъй като е създадена, когато единият брат е Константин и чак след години, в края на живота си, приема монашеското име Кирил, постъпвайки в манастир. Това между другото.

ГРУБА ГРЕШКА НА АВТОРА! Светите братя създават глаголицата, а едва техните ученици в Българи на нейна основа разработват кирилицата и са я нарекли напълно правилно с последното име на своя учител.

Следва най-интересното. Братята дълго време са живяли в Константинопол, където дори не са били свещеници, а обикновени учени, занимаващи се с преписване на литература. В съдбата им обаче настъпва прелом. По време на посещението си при византийския император Михаил през 862 г. моравският княз Ростислав заявява, че в неговата Моравия хората са отхвърлили езичеството и се обръщат към истинската вяра. Поради тази причина той с дълбок поклон моли в моравските земи да бъдат изпратени учители, които да проповядват на славянски език.

Молбата не останала без отговор. По заповед на василевса братята Константин и Методий съставили нова азбука, след което се отправили в Моравия, където три години проповядвали християнството и разпространявали Светото писание, преведено на споменатата вече „кирилица". В интерес на истината трябва да споменем, че и до днес специалистите не са единодушни кой от двамата всъщност е автор на новата азбука. Работата е там, че братята са ни завещали две азбуки - кирилица и глаголица. Много изследователи считат, че Константин-Кирил е създател на глаголицата, а изобретената кирилица се приписва на български ученик на Методи в края на ІХ век. Предполага се, че кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука с използвани няколко допълнителни знака, за предаване на звуци, които не са присъствали в гръцкия език. Що се отнася до глаголицата, нейното създаване тъне в мрак.

Но да оставим настрани подробностите около азбуките, тъй като те нямат отношение към темата на това писание. Много по-важни са други събития. Едва пристигнали в Моравия, двамата братя са принудени да зарежат проповедите си и да отпътуват спешно за Рим по заповед на понтифика Николай. Той бил възмутен от това, че в проповедите си те ползвали славянски, а не латински език. Именно тази случка предизвиква въпроса: ако братята са принадлежали към Констатинополската патриаршеска юристдикция то поради каква причина римската църква си пъха носа където не и е работа? В такъв случай би следвало Константин и Методий да не обръщат внимание на заповедта и да не се подчинят. Но нищо подобно не се случва, а тъкмо обратното! Братята не само тръгват спешно за Рим, но взимат със себе си и мощите на свети Климент. Най-любопитното в случая е това, че поемайки към Рим, братята дори не уведомяват своите в Констатинопол. Така че съвсем нормално е да се запитаме, кой все пак е бил началник на Константин и Методий?

В Рим двата пристигат през 869 г. Докато пътували обаче понтифик Николай умрял. Наследилият го на поста Адриан ІІ от своя страна не само не се скарал на братята, както те вероятно са очаквали, а ги приел с почести и ги ръкоположил за свещеници. Съществува и до днес писмо на папата до моравския княз, в което се казва: „Ние, изпитвайки тройна радост, от решението да изпратим синът наш Методий, който бе ръкоположен и неговите ученици, във Вашата земя, за да учат Вас, както помолихте Вие, да прилагате Писанието на ваш език, да извършвате църковните обряди, светата литургия, сиреч службата Божия, и кръщението, заедно с философът Константин". Създава се впечаление, че тръгвайки към Моравия, Константин и Методий не са имали никакво съмнение, че тези земи са част от римския канон, затова и поведението им е било подобаващо. Доказателство за това е и фактът, че мощите на свети Климент те отнасят в Рим, а не в Констатинопол. За да е завършена картината, ще добавим, че папата след известно време направил Константин епископ, а за Методий се създава специално Сремската митрополия...

И с невъоръжено око се вижда, че християнството в земите на западните славяни се разпространява с благословията на папата в Рим, което означава и по римските канони. От това следва извода, че дейността на Константин и Методий не се е ограничавала само с Моравия и Чехия. Което пък означава, че християнските храмове в Киев, издигнати по онова време от княгиня Олга, са нищо повече от прилагане на християнство от западен тип. Дали има доказателства за това? Да, има.

Това обаче не означава, че подлагаме на съмнение християнизирането на Русия по образец на гръцкото православие. Но голи твърдения и липса на дискусия не са довели никога до нещо добро. Не е съвсем редно поддръжниците на тезата за византийския произход на християнството в Русия да се възприемат като последна инстанция. Затова не е лошо да се чуят и гласовете, които защитават версията за римски корени на християнизацията на славяните и в частност на Русия. А аргументи в тази посока има.

Да започнем оттам, че календарът, който е основа на богослужението, по онова време е латински, а не гръцки. В наши дни се счита, че Нова година настъпва през януари. Но това е нововъведение от времето на Петър Първи, т.е. някъде през 1700 г. Дотогава годината е свършвала през септември, както е според византийския календар. Пак според него преди това годината е започвала през март. През март е започвала и на запад. От този факт произтичат и безбройните трудности, когато се изследват летописи от онези времена - не се знае летописецът по кой календар се е ръководил. От всичко това понякога се заплитат такива сложни казуси, че често самите историци вдигат безпомощно ръце.

Затова ще изоставим тази математическа главоблъсканица на учените. Достатъчно е да припомним, че и до ден днешен използваме римските имена на месеците, а не византийските, които нямат нищо общо с познатите ни и до днес септември, октомври, ноември и декември. Което също е странно.

Второ. Щом християнизирането на славяните е дошло от Византия, би следвало наименованието на църковните обряди и култ да имат гръцки произход. Но на практика не е така. Съдете сами.

Защо славянската дума „църква" е съзвучна с латинската cyrica (кръг от вярващи), а не с гръцката „еклесия", откъдето между другото произлиза френската eglise?
Защо славянската дума „кръст" е толкова близка до латинската crucifixus (разпятие) и няма нищо общо с гръцката „ставрос"?
Защо нашите свещеници се наричат попове, след като във Византия те са наричани иереи? Не идва ли нашето поп от думата „папа", но пославянчено? На английски и днес папата е „pope". Дори да ви звучи малко пресилено, все пак истината е, че на гръцки поп не означава нищо.
Защо славянската дума „пост" е от същия корен, както и немската дума fasten, а на гръцки е „нестейя"?
Защо думата олтар е почти същата като латинската altare, а гръцкия термин е „бомос"?
Защо дори думата оцет е явно произлязла от acetum, а не от гръцката „оксос"?
Защо виното, което се използва в богослуженията е толкова близко като дума до vinum, а не до гръцката дума „ойнос"?
Защо, в края на краищата дори думата „вера" е почти като латинската verus, но няма нищо общо с гръцката „докса"?

Разбира се списъкът е много по-дълъг, но и този е достатъчен. Така че е време да се запитаме на кого всъщност са служили двамата братя просветители - на Византия или Рим? Отговорът е: по-скоро на Рим. И щом е така, не е ли време да преосмислим тяхната дейност, с всички произтичащи от това последици.

Горният текст е откъс от скандалната книга на Лев Шилник „А был ли мальчик?", която все още не е преведена на български език. В нея авторът развенчава възприети от векове митове в световната история като покръстването на славяните от Цариград; известни събития от древността, свързани с Рим и Гърция; датирането на исторически събития; преиначаването на изходите от водени войни от хроникьорите; писанията на Омир и Аристотел и др. Шилник нарича своята книга „скептичен анализ на традиционната история". В Русия написаното от него се издава в огромни тиражи и предизвиква бурни научни и обществени спорове.

2008-05-25T10:03:00.003+03:00

Проф. Х. Миклас: Различни славянски народи секат част от Кирило-Методиевото дело за себе си.

24 05 2008

Старобългарският фактически е основата за писмения език, който се нарича по различни начини: старобългарски, староцърковнославянски, казва за Frognews.bg един от най-големите съвременни слависти.

Проф. Хайнц Миклас е преподавател по славистика и българистика във Виенския университет, специалист по старобългарски език и сравнително езикознание. Той е доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски”.

интервю на Ана Кочева

- Проф. Миклас, в Австрия 24 май не е празник, но лично Вие как го усещате?

- Аз го усещам като голям празник, европейски по-скоро, отколкото като нещо друго. Това е така, защото смятам, че делото на двамата братя се отнася не само към България и околните страни, а към развитието на цяла Европа.

- Терминологията, свързана с тяхното дело, обаче е много полемична – старобългарският език, чиято азбука двамата създават, се определя по много различни начини, но не и с народностното му име – говори се за старославянски, староцърковнославянски. Защо е намесена толкова много политика в едно хуманитарно дело?

- Има намесена много политика, но аз мисля, че по-скоро националните чувства са виновни. Объркването в терминологията идва до голяма степен от тях. Близо половината славянски народи, като се спомене името на Кирил и Методий, чувстват, че делото на двамата братя е част от собственото им културно богатство и всеки народ има желанието от това голямо дело да отсече една по-голяма част за себе си. Това е естествено, нали? Българите смятат, че то е чисто българско, но ако се изходи от там, че Кирил и Методий са работили във Велика Моравия и дори ако оставим настрана въпроса къде точно се е намирала тази държава, все пак има един доста голям обсег на народи, които също са участвали в тяхното дело и които са били засегнати от него, така че претендират да е част от тяхното културно-историческо богатство. Те просто искат от това богатство да осигурят по-голяма или по-малка част за себе си. Но аз с пълно право мога да кажа, че този староцърковнославянски език се базира върху славянски диалекти, които са показали черти от българския език. Това може да се каже определено, както и, че старобългарският фактически е основата за писмения език, който се нарича по различни начини: старобългарски, староцърковнославянски... Това може да се каже с пълно право. Вярно е, че те са работили не в самата България, а в пространството някъде на днешна Унгария и в съседните области като Панония на Коцел, а дали са достигнали до Чехия, много се съмнявам. В този смисъл и тези славяни имат право да се чувстват наследници на Кирило-Методиевото дело.

- Между другото има най-различни интерпретации и на мотивите, подтикнали двамата братя към това дело, в т.ч. и такива, че те са всъщност емисари на Ватикана и са имали чисто политическа мисия?

- О, не, такива интерпретации трудно може да се правят. Те са имали подкрепа и от страна на Константинопол, а по-късно и от страна на Ватикана, но тази подкрепа съвсем не означава, че те са били агенти, предатели или нещо подобно. Те са били по-скоро прагматично настроени. Но не бива да се забравя, че тогава времето е било съвсем друго, тогава все още не е имало толкова солидна граница между Източната, православната част и Западната част на християнството; говорим за времето преди Голямата схизма на 1054 г. Все пак вече и по това време патриарх Фотий* е имал големи спорове с Ватикана, но мисля, че Кирил и Методий не са се намесвали в тези спорове, по-скоро те са се опитали да съединят двете партии за едно общо дело.

- Ако прекрачим от миналото в бъдещето и от глаголицата, която създават двамата братя, към кирилицата, която използваме ние днес, считате ли, че трябва да имаме основания за притеснения, свързани с нейното бъдеще?

- Всяко писмо има своето право на съществуване, особено пък днес в Европа, още повече че България е вече и член на ЕС. Това право ще се защитава и от ЕС, в който няма „големи” и „малки” езици. Ето, например гръцкият език, който разполага със свое собствено писмо от самото начало на съществуването си – никой не е и помислял да отстрани или омаловажи гръцкото писмо.

- Става дума по-скоро за факта, че в съвременния технологичен свят латиницата се използва много повече, особено от младото компютърно поколение, което непрекъснато транскрибира кирилицата на латиница.

- Аз лично смятам, че това е временен проблем. След тази генерация ще дойде следващата, която ще премине към собственото си писмо. В момента има по-скоро технически проблеми и прегради, но те няма да траят твърде дълго време.

- А къде ще бъдете самият Вие на 24 май?

- Тази година ще съм тук във Виена. Заради работата си не мога да мърдам, имам твърде много ангажименти, но ще мисля за великото дело на Кирил и Методий и ще бъда заедно с българските студенти. Те се събират, празнуват заедно, посещават концерти, организирани от българите тук. Напоследък все повече събития се случват тук покрай тях.

- А много ли са тези ваши студенти (даже нямам предвид толкова българите), които се интересуват от българистика?

- Да, в момента са около 40-45, които следват българистика, а има още немалък брой други студенти, които желаят да се занимават само с български език за практически цели. Не мога да кажа точната им бройка, но предполагам, че са около 20 души. Сред тях има и австрийци, и хора от съседни страни.

- Това е много радващо, защото е известно, че за съжаление в Европа като цяло има отлив на чужди студенти от българистиката.

- Така е, да, но Виена в това отношение е особено място. Тя винаги е била център на славистиката и това се чувства и по отношение на българистиката. А аз вярвам, че нещата няма да се променят и интересът ще остане искрен и траен.

----------------------------------------------------------------------------------

* Патриарх Фотий е виден византийски енциклопедист от 9 век и патриарх (857-867 и 877-886), ректор на прочутата Магнаурска школа в Цариград, един от инициаторите за покръстване на българите, учител на Константин-Кирил. По произход е етнически арменец. В първия му период като патриарх на Константинопол е изпратена мисията на братя Константин-Кирил и Методий в Моравия, а княз Борис е покръстен от своя кръстник, византийския император Михаил III. Създава се и българската църква.

11 май

2008-05-11T10:16:00.000+03:00

Доц. д-р Пламен Павлов: Св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят

11 май 2008 | 06:00 | Информационна Агенция "Фокус"

Пламен Павлов е български историк, поет и телевизионен водещ, преподавател по история на Византия и балканските държави през периода ІV-ХV век във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е доцент, доктор по история. В периода 1998-2002 г. Пламен Павлов бе председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

“Който смята България за някаква нова държава (...), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (...) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите...”
Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).
Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...” Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като свои дейци. Тази “българизация” често събужда своеобразна ревност в други страни. Разбира се, в политически план братята са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като някакъв абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада.... В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “... говорят чисто славянски”...
През VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (началото на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика.
Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия - най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава потеклото на братята и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “.... на много смутове и престъпления в този живот...”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “... усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “... от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха...” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол - единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “... граматиката, Омир и геометрията (...), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства...” След завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар ("пазител на свещените книги") на патриаршеския храм "Св. София". Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.
Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят. Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора, на църквата или тяхна собствена идея, са в съзвучие с политиката на Византия. Дълбоко погрешно е обаче Светите братя да бъдат схващани като изпълнители на “политическа поръчка”. Над всичко стои тяхната убеденост в силата на Христовото учение, осъзнатата им воля да се трудят за “спасението на славянския род”, с когото са свързани по рождение.
През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Вероятно именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” - “азбуката на св. Кирил”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система “отнема” името... Днешната кирилица е регистрирана за първи път в старобългарски надпис от 921/922 г. и се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столиците Велики Преслав и Охрид. Впрочем в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука - старогерманската на епископ Вулфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи. Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) Вулфила превежда Евангелието и някои библейски текстове.
Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът! На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език. Макар все още да е наричан по света “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е българска.
С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия - възникналата в през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад "триезична догма" (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе"). Пред гроба му всяка година на 11 май се отдава почит от български правителствени делегации, интелектуалци, българи, живеещи и работещи в Италия и други страни.
На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...”
Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената съпротива на немското духовенство. В споровете Методий не отстъпва по жар и красноречие на Кирил. В безсилието си немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” На саркастична забележка на немския крал Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ, който се е изморил, защото е спорил “...с глупаци...”
Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България - надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия «... копнеели за България...”
Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице. От 2000 г. българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни на 11 май всяка година извършват поклонение в Микулчице, за да отдадат своята почит на апостола на българското слово.
Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, по-младите - продадени в робство... Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация. Борис-Михаил и неговия син, царят-интелектуалец Симеон Велики (893-927) поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златния век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически "Велики сили" в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във "Велика сила" и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа.
По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар каза следните точни и силни думи:
“Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...”
Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Кирил и Методий са упование за българите вече повече от хиляда и сто години. В мрачната епоха на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа - остава “Държавата на духа”, както я нарече големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден - 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културнополитическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.
Днес денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света - българите имат една песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство... И това не е някоя старинна песен (от онези, които днес са познати на целия свят с “магията на българските гласове”), нито военен марш, а именно “Химнът на Кирил и Методий”...
Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”

Документално

2008-01-17T17:17:00.000+02:00

Y каза: zdr
X каза: Привет!
Y каза: kak ste
X каза: Благодаря! Не в най-добрата си форма.
Y каза: zasto
X каза: Болна съм.
Y каза: imas li snimka
X каза: Не, но като те гледам мога да ти бъда майка.
Y каза: a taka li znaci si mnogo golama ot men
X каза: Имам синове на твоя възраст.
Y каза: na kolko ste
X каза: На 46.
Y каза: s kakvo se zanimavate v bg
X каза: Боледувам от няколко месеца.
Y каза: rabotite li nakide
X каза: Да си говорим на ти? ###### ######## съм.
Y каза: taka li
X каза: "###### # ######", ако си чувал.
Y каза: e hubava rabota ot koi grad ste
X каза: От София. А ти от къде си?
Y каза: az sim v belgia
X каза: От кога си там?
Y каза: ot 6 god
X каза: Нали на "ти"?
Y каза: da e kaji nesto interesno
X каза: Как е в Белгия? Не мога да се сетя какво ще ти е интересно, попитай, какво те интересува?
Y каза: vikam kaa e jivota v bg stoto nama me ot dilgo vreme tam
X каза: Променя се. Всъщност хората постепенно проглеждат. Ти в кой град си?
Y каза: kide v belgia li v brukssel
X каза: От кога не си идвал в България?
Y каза: 2 god
X каза: Тука правителството е комунистическо и много му личи, тия хора не се променят.
Y каза: taka li
X каза: Уж намерихме общи цели, но си ги приемат като лозунги и си карат както си знаят, без правила.
Y каза: finansovo zle e znaci
X каза: Не ми е проблем материалното, от малко съм доволна, други са ми болките. Не понасям подлостите.
Y каза: razbiram te
X каза: Добре е, че ме разбираш,
Y каза: mole ti se
X каза: иначе няма да има какво да си кажем.
Y каза: da taka si e
X каза: Защо отиде в Белгия?
Y каза: da backam za pari ot kefa ne sme tuk
X каза: Да, трудно беше тука за работа, но вече не е така, има недостиг на кадри.
Y каза: ok
X каза: Доволен ли си?
Y каза: da da v bg kakvi sa zaplatite
X каза: Мойта е малко над 400.
Y каза: a ti tam
X каза: Нали ти казаx, направо се поболях от простотиите.
Y каза: vij iskas li da napravim s teb edna rabota
X каза: Какво?
Y каза: obace ne me razbirai krivo
X каза: Ако не те разбирам, ще питам.
Y каза: mojes li da mi nameris prostitutki da gi doveda tuk i ti ste se vizpolzvas ot tazi rabota poznavas li takiva prosto mi pisna da se zanimavam s rabota s patronite tuk
X каза: Не става.
Y каза: kak
X каза: Наистина няма какво да си кажем.
Y каза: ne poznavas li
X каза: Точно от такива неща ми се драйфа, не става, мразя греха, християнка съм.
Y каза: ok
X каза: Бог да те пази!
Y каза: da da
X каза: Ще се моля за теб.
Y каза: mersi blagodara ti za vsicko
X каза: Обичам хората, мразя греха.
Y каза: ne az prosto popitah
X каза: Желая ти най-доброто.
Y каза: mersi
X каза: Какво работиш там?
Y каза: sifyor sim
X каза: Радвам се, че ми отговори.
Y каза: mola ti se
X каза: Големият ми син е на 25, а малкият на 22. Ти на колко си?
Y каза: az na 23 sim
X каза: Малък си отишъл. Контактуваш ли с нашенци?
Y каза: da
X каза: или с някакви местни?
Y каза: vinagi
X каза: Имах предвид каква е средата ти, защото си много млад и още се оформяш като човек.
Y каза: e taka e
X каза: Шефът ти белгиец ли е?
Y каза: ne tip turcin
X каза: Тип или тъп?
Y каза: tip kat galos
X каза: А аз си мислех, че тъпи шефове има само тука.
Y каза: of of
X каза: Какво караш?
Y каза: mikrobus 3.5t ama omrizna mi da se zanimavam i zatova ste stavam setinyor prosto mi pisna do siata mi doide
X каза: Значи возиш хора.
Y каза: ne ne raznasam avto casti
X каза: Има и други възможности. Явно си умно момче.
Y каза: kaji mi kakvo da prava za rabota i sefove mi pisna vsicki sa edno
X каза: Ще измислиш, нямаш ли някой приятел и например да изнасяш нещо от тук. Сега има някакво оживление, много хора са активни.
Y каза: prosto mnogo priyateli imam i pitah za vsaka rabota vseki se oplakva
X каза: От какво се оплакват? Бизнесът ли не върви?
Y каза: prosto hora iskah da voza za cujina v granicite te razbivat ot vsakide a ve ujas
X каза: Корумпирани митничари, значи. Нали уж сме в Европа? Ако влезем в Шенген сигурно няма да има гранични проблеми.
Y каза: pak ste izmislat nesto
X каза: Все по-трудно измислят, ако проблемите са от българските и балканските граници. Надявам се, че повече няма да избираме комунисти.
Y каза: da taka e
X каза: А и започват да се намесват европейските институции. Идеята ти е била добра, има бъдеще. Не се отказвай, все повече хора ще пътуват към Европа.
Y каза: e da ne mojes li da mi pomognes s nakoya koyato raboti tazi rabota v bg
X каза: Аз съм голям инат и като си наумя нещо, начин се намира и успявам. Ако мога, с удоволствие.
Y каза: mersi
X каза: Не познавам такива хора, но не пречи да намеря. Защо казваш обаче някоЯ?
Y каза: kak
X каза: Не е ли по-вероятно да бъде мъж?
Y каза: kak mij
X каза: "nakoya koyato raboti tazi rabota v bg" - коя работа?
Y каза: ne te razbiram trabva mi prostitutka koyato ste se ### tuk v belgia ste peceli ta i az
X каза: Не, това не мога. Нали ти обясних. По скоро бих умряла.
Y каза: ok
X каза: Няма абсолютно никакъв начин.
Y каза: ok
X каза: Време е да си почивам, преуморих се.
Y каза: ok
X каза: Не издържам дълго.
Y каза: legni si
X каза: Бъди здрав!
Y каза: mersi

Праисторически скални светилища

2008-01-12T11:10:00.000+02:00

Скални структури в Източните Родопи са забележителни паметници на една много ранна и слабо проучена цивилизация. Тези паметници предхождат с няколко хилядолетия издигането на египетските пирамиди, създаването на големите градове в Двуречието и световноизвестни паметници като Стоунхендж. Някои от скалните светилища са създадени и функционират активно още през 7-то и 6-ото хилядолетие преди Христа, а цялостната светилищна система се създава през втората половина на каменно-медната епоха - или повече от две хилядолетия преди траките да заселят нашите земи.

Екипът, проучил паметниците през 2005 г., е в състав - проф. Ана Радунчева и ст.н.с. д-р Стефанка Иванова археолози от Националния археологически институт с музей при БАН, инж. Мария Златкова - геофизик, Николай Генов - фотожурналист. По-детайлните проучвания за точното определяне на хронологичната и културната принадлежност на тези уникални обекти са направени с хеликоптер през лятото на 2007 г.
Според една от основните хипотези най-разпространените скални структури, т. нар. трапецовидни ниши, са "писмена" система за предаване на информация, много важна за нормалното съществуване на ранното праисторическо общество. В непосредствена близост до някои комплекси от трапецовидни ниши са открити следи от добив на ценни метали. Учените смятат, че праисторическите обитатели на нашите земи са разработвали рудници за добиване на мед и злато, открили са и са употребявали живака. Тази дейност е свързана със система от сложни религиозни и духовни практики, осъществявани в светилища, функционирали и като астрономически обсерватории. Откритите праисторически светилища в Източните Родопи са свидетелство за културния и икономическия разцвет на една общност с изумителни познания, която чрез постоянно и продължително наблюдение на небесните тела е създавала лунни и слънчеви календари, отбелязват археолозите.

Фотоизложбата "Послания от камък", представяща уникални праисторически скални светилища и обсерватории от Източните Родопи, е открита на 12 януари 2008 година от 17.00 часа в Дома на архитекта на ул. "Кракра" 11.

Природата на политиците

2008-01-07T15:22:00.000+02:00

Поредното разтърсващо доказателство за природата на политиците ни дава една смела американка. 37 - годишната Сибел Едмъндс е работела като преводач с турски език за ФБР преди да бъде уволнена, защото "вадела добре обосновани логически заключения".

Не намирам думи да преразказвам статията или да я коментирам. Безсилна съм да променя случващото се. Но ще си позволя цитат от книга на Джеймс Лий Бърк.

"Много ми се искаше да ви кажа, че политическата кариера на Боби Ърл е приключила, че по някакъв начин събитията са разкрили неговата истинска същност на измамник и страхливец и че неговите политически последователи са се обърнаил срещу него. Нищо подобно не се случи. Пък и честно казано, не можеше да се случи.

Сгреших, защото изхождах от вечната презумпция, че източникът на социалното зло може да бъде проследен до някой негодяй или престъпник и че е достатъчно да идентифицираме този човек, да го заключим в затвора или дори да го изправим пред стената за екзекуции и, виждате ли, съвсем нов вятър ще задуха в нашите платна и ще поемем във вярната посока.

Но Боби Ърл е там, където е, с нашето знание и съгласие. Напипал е верния пулс и като всички уверени в себе си хора, той знае, че публиката му иска единствено да я измамят. Преди много години още той се е научил да слуша; и знае, че ако слуша внимателно, хората сами ще му кажат какво искат да чуят. Това е нещо като споразумение, негласно и неписано. И пак по силата на същото това споразумение те ще разтворят широко ръце и ще го допускат в сърцето си.

Ако не беше той, със сигурност щеше да бъде някой друг като него - високообразован циник и манипулатор, някой, който, както веднъж съпругата на бившия президент се изрази, ще позволи на нас, останалите, да се чувстваме комфортно с нашите предразсъдъци.

Мисля, че и неговият край ще настъпи по същия начин, както за всички, посветили се на това поприще. За разлика от онази огромна армия от дребни мошеници, опитващи се да докопат кокала по обиколни пътища, пасмината на Боби Ърл жадува за власт и я гони с такова настървение, че на определени етапи от живота си съвсем съзнателно сключва договор с дявола. И то не става постепенно, а изведнъж - без задръжки. Точно в този миг те напускат нас, останалите. Винаги можете да познаете, когато такова нещо се е случило. Никаква козметична операция не е в състояние да прикрие психологическата деформация в очите им.

После, без дори сами да знаят, те започват да коват собствения си ешафод; най-лоялните им хора се превръщат в техни екзекутори, също като при Мусолини, обесен от своите с главата надолу на една бензиностанция, или пък Робеспиер, чийто бивши последователи триумфално го понесли на ръце към гилотината.

И публиката тръгва да си търси нов магьосник.

Само че хора като Боби Ърл не четат исторически книги."

Голям синигер (Parus maior)

2008-01-05T14:47:00.001+02:00

Навън е бяло. Стълбчето на термометъра е много под О. И така е от началото на годината. Сковаващ студ, дълбок сняг и страховити новини.
Но когато изключа радиото и затворя очи, се пренасям в друг сезон, с друго настроение . . . Чувам весело чуруликане на десетки птици с различни гласове.
Доведе ги опереният хубавец Голям синигер - смел авантюрист и изследовател. Появи се с първия сняг. Кацна пред прозореца и ме загледа проницателно. След 10-15 минутно изучаване изглежда ме прецени като благонадежден източник на храна и почука по стъклото. Направо неустоим чаровник.
Завари ме неподготвена. Що за птица е този? С елегантен сиво-жълт костюм, бледожълта риза, черна шапка и вратовръзка. С омайващ глас и явно очакващ да получи каквото му е нужно. Като му гледах човката - трябва да е нещо дребно. Нямах мухи и червеи (ето че ми се случи да съжалявам и за това). Може би някакви семенца? Разполагах само с овесени ядки и чушки. Предпочете семето от чушка. Така се запознахме.
По птичките експерт е баща ми. Неговите питомци кацат по ръцете и главата му, влизат и се разхождат в стаите без страх. Обадих му се и така разбрах, че новият ми приятел се нарича синигер. Бърза справка с Уикипедия ми разкри и личното му име - Голям. Подхожда на характера на дребния.
Обичал насекоми. С тези негови предпочитания станах за смях в зоомагазина. След второ обаждане на татко вече знаех, че съдържащи мазнини семена са добра храна за синигера.
Слънчогледът стана ежедневен хранителен продукт у нас. Е, налага се да увеличаваме количеството, защото Голям синигер има Голямо-синигерово семейство, за което се грижи и още повече трапезни приятели с различни размери, форми, цветове и гласове, но с точно същите вкусове и апетит. Дали са му благодарни, че ги отърва от зимния глад?
В двора ми вече живее странно ято от синигери, врабчета, червеношийки, косове, свраки и кълвач. От ден на ден стават все по-кръгли и шумни. Докато другите извиват мелодиите, кълвачът-перкусионист определя ритъма с почукване по някое от старите дървета. Само той отказва вегетарианската диета и си се грижи за прехраната.
Без да усетя как, свикнах да разпознавам птиците не само по видове, но и като индивиди. По липса на вторични белези полът им остава загадка. Те все по-малко се страхуват. Не знам докъде ще стигнем със сближаването, но е разведряващо, живително занимание. Добра релаксация, докато оздравявам от упоритата тъжна болест.

Сънувани спомени

2007-12-08T12:48:00.000+02:00

Моят мил съпруг твърди, че почти всяка нощ плача насън. Нямам никакво основание да не му вярвам, но рядко знам какво съм сънувала. Тази нощ беше различно. Сънят ми беше истински спомен за необикновена приятелка, с която пътищата ни се разделиха отдавна.
Мариана от Карлово. Моя връстница, която остана завинаги на 40, някъде под Покрива на света. Красиво, свободно и силно си замина, точно каквато я познавах.
Не бях се сещала поне от година за нея. Спомените сами дойдоха в съня ми: точни и реални, все едно сме се разделили вчера.
Сега осъзнавам колко много неща сме изживели двете. Само ние. И тези спомени ги нося вече единствено аз. В съня, през сълзи от безвъзвратната загуба, ги разказвах на по-голямата от двете й по-малки сестри. Необяснимо защо. Аз въобще не познавам тази нейна сестра.
Изплуваха толкова детайли, толкова дребни, досега незабелязани подробности, които съживиха в ума ми Мариана (тогава още ученичка) и моите чувства към нея. Удивление, възхищение и обич. Заслужаваше ги.
С натрупания опит и преодолените страхове и илюзии, вече мога да оценя невероятните й качества. Времето е огладило, измило и дало блясък на образа й, както река - на камъните в нея.
Впечатляваща от първия миг. Златисторуса с черен пронизващ поглед, лице със съвършени силни черти и волева брадичка. Все едно издялана от най-качествен млечнобял мрамор могъща древногръцка богиня. Височка, с тренирано спортно тяло. Невероятно жизнерадостна и енергична. И това съвсем не беше най-поразяващото. Смайваше ме със стоманената си воля. Така и не срещнах друг подобен човек, жена или мъж. Но ако с нещо ме привличаше като магнит, това беше неподправената искреност и чистота.
Още тогава си знаеше какво иска. Планини и литература. За разлика от другите хора, не отстъпи на косъм до карая. Най-голямата й мечта я отнесе, защото в нея вложи всичко свое, целия си живот.
Колко ли липсва на дъщеря си, как ли страдат родителите й, съпругът й, близките? Добрите хотра, които я обичат.
Каква сила я тласна да повтори толкова потресаващо трагичната съдба на известния си чичо?
По нещо ми напомня живота и смъртта на Петя Дубарова.
Винаги ли в България ще откриваме и оценяваме великите си хора след като ги загубим? А дотогава ще ги тласкаме към страшен край с безразличие или злоба, но винаги - с неразбиране.
Утре ще се огледам. Ще откривам уникалните хора и ще им подавам ръка. Можем да го направим, докато са сред нас.
И нека Бог да прости силните личности, които не се огънаха. Дори да имат някой дребен грях, не им го зачитай, Господи, защото е неволен!

Кои сте вие, странни алпинисти!

Не помня кой къде се е изкачвал
Дори не тръпна да го прочета
Обърках кой е жив и кой загинал
Живеят в мене само с обичта

Парчета разговори в снежни хижи,
Мозайка от детинщини - мечти
И всеки в снеговете ниже, ниже
от суета и гняв едни следи

Превръщат се следите във вериги
Аз смисълът им търся и вървя
На страст човешка тленните кумири
по върховете вдигат знаменца

Една от вас, объркана и слаба
в заблуда дълго рових се в снега.
Не търсех нито упрек, ни награда,
а само смисъл в страшната игра

Завърнах се по чудо жива в мене.
И планините в себе си свалих.
Обичам ги и пак ги притежавам,
но всичките сега са в моя стих

Кои сте вие, странни алпинисти!
Блести върхът във вашата мечта.
Но съвестта ви друго знам, че мисли
и знаете, че сте във суета

Не са болнави странните ми мисли
Усилията луди изтърпях
Но страх ме е. Животът ви зависи
от тънка мисъл, вкопчена във грях

Не ви познавам, странни алпинисти.
Макар че дълго бях една от вас.
Но моля ви, когато разберете
защо върха изкачвате, кажете.

Стихотворението е от книгата на Мариана Масларова "Сучурум" (бяла летяща вода)

Грудки в корена

2007-07-25T19:15:00.000+03:00

Искам тази информация да остане с мен. Тя е логично продължение на стари интригуващи разговори.
Две интервюта на Денка Кацарска:
Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и балканските държави от ІV – ХV век във Великотърновския университет “Свети Свети Кирил и Методий”
Как присъствието на готите в Северна България се свързва с региона на Нове край Свищов?
Присъствието на големия старогермански народ готи се свързва с цялата българска територия, включително и с територията на днешна Македония. Но най-силно, най-знаково е това присъствие наистина в Северна България. И това се дължи на редица причини, преди всичко на техните конкретни договорености с римската или ранно-византийската власт. Това е едно време, в което се осъществява преходът от старата Римска империя и новата Източно-римска или Византийска империя (става дума основно за ІV – V век). Именно провинция Мизия в Северна България става прародина, така да се каже, не само на готската държавност, в една нейна поредна фаза, но и на старогерманската християнска култура. Това става през 376 г., когато вестготите, или едната част от този народ, (той се дели на източни и западни готи), т.е. вестготите, западните готи се заселват в Мизия със съгласието на източно-римските власти. Отношенията им с римските власти са доста сложни, затова през 377 г. готите вдигат бунт, нахлуват дълбоко на юг и близо до Одрин разбиват и император Валент, който загива в тази битка. Това става на 9 август 378 г. Император Теодосий I, обаче успява да ги изтласка обратно в Мизия и да сключи мир през 382 г. Тогава готите започват масово да се включват в източно-римската или византийската армия, дори се появява опасност те да превземат империята отвътре.
Тези сложни процеси донякъде се облекчават, когато през 410 г. византийското правителство успява да насочи готския крал Аларих, заедно с неговите хора към Италия. Столица на Аларих е била именно Нове, днешният Свищов, големия римски град, център на легион, където днес от години се провеждат разкопки на български и полски археолози. Крал Аларих се насочва с хората към Италия, през 410 г. превзема Рим, но вестготите не се задържат в Италия. Отначало те са в Южна Франция, след което - създават едно мощно кралство в основно в Северна Испания, но в някои периоди, то обхваща целия Пиринейски полуостров. Ето една връзка между нашите земи с Италия, Южна Франция и Испания.
Вестготското кралство в Испания съществува до VІІІ век, когато постепенно ерозира под ударите на арабите (арабите завладяват южната част на Испания и там протичат нови процеси).
Едно от най-важните неща, не само в политически, но и в религиозен и културен план, е, че нашите земи се превръщат в прародина на германската старо-християнска култура. Това се дължи най-вече на прочутия готски епископ Улфила или Вулфила (311 – 383). Заедно с голяма група вестготи християни, се заселва в района на Никополис ад Иструм, т.е. в големия римски град, близо до Велико Търново. Тази група готи живее в един обширен ареал от Нове до Стара планина. Готите на Улфила остават лоялни на византийската власт, не придружават Аларих в неговия поход на запад, а остават тук и живеят още векове наред в нашите земи.
Какво се знае още за епископ Улфила?
Той е наричан семигрекос - полугрък, едно прозвище, с което векове по-късно е наричан Симеон Велики. Между другото това е прозвище, което много рядко се дава на хора неромеи и означава полуравен на древните гърци, т.е. полуравен на древните гръцки мислители от ранга на Аристотел, Платон и т.н. Т.е. това не е просто полугрък, полувизантиец, а е полуравен на великите древни гърци. И наистина, Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица, тъй като той също използва за основа гръцката графика. За пръв път той превежда на старонемски готски език Евангелието и части от Библията. На практика по този начин се поставя началото на средновековната германска литература като цяло, на един старинен германски език, какъвто е готският език. За целта на тези свои интелектуални занимания, Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения.
Улфила и неговите хора се числят към т.н. ариански лагер, т.е. те не са напълно православни, а са привърженици към доктрината на Арий. Въпреки това, независимо, че тази доктрина е осъдена от Втория вселенски събор в Цариград през 381 г., Улфила продължава да се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Оценките за него са много позитивни в целия тогавашен европейски и християнски свят. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл отново имаме паралел със светите братя Кирил и Методий. Така че ние, българите, трябва да знаем, че в нашите земи не е създадена само една азбука, а са създадени три азбуки. Освен глаголицата, създадена от Светите братя Кирил и Методий, виждаме, че много по-рано е създадена готската азбука на Улфила и, разбира се, не трябва да забравяме и кирилицата, която е създадена в епохата на цар Симеон Велики. Виждаме какви дълготрайни културни процеси има в нашите земи в продължение на векове.
Къде още е имало готи, освен в Северна България? И какво се случва с остготите – източногерманските племена?
Присъствието на готите в земите на днешна България е особено силно в Северна България, става дума за Нове, Свищов, за Никополис ад Иструм, близо до Велико Търново, за Дръстър, днешната Силистра. Както казах готско присъствие има дори в Македония, в района на Скопие. Това кара някои учени да смятат, че те са четвъртият елемент в нашия етногенезис. Това е една теза, която на пръв поглед звучи много сензационно, но тя не е лишена от основание. Вече излязоха два сборника за готите, които са дело на български и европейски учени, те се издават от проф. Росен Милев, той е ръководител на екипа. Темата все още не е достатъчно популярна, но въпреки всичко - тя заслужава да бъде позната на по-широк кръг от българската общественост.
Нека да кажа за остготите. През V век, на мястото на изтеглилите се на запад вестготи, отново под натиска на хуните, на Балканите, главно в днешна България, идват източните готи - остготите. Фактически те отново заемат като свой център Мизия и тук техният крал Теодорих Страбон има столица Нове - Свищов. През 473 г. византийците признават Теодорих Страбон за крал на всички готи, обаче в самия остготски лагер има вътрешни борби и той е победен от своя конкурент - Теодорих Амал. Именно този Теодорих е наричан Теодорих Велики. През 488 г. отново мигрира в Италия, т.е. виждаме, че в движението и на вестготите, после и на остготите, има доста сходни моменти. Век по-късно след вестготите и остготите поемат към Италия, но там те създават едно могъщо кралство, което съществува до 554 г., когато византийският император Юстиниан Велики завладява цяла Италия. Между другото Юстиниан Велики е родом от района между Ниш, Скопие и днешния Лесковац, Сърбия и в следващите векове много често е смятан за славянин и дори за българин... Той дори влиза в пантеона на българските светци, макар че по принцип е от старо тракийско население. През вековете се е знаело, че той е родом от нашите земи и затова са го смятали за българин.
Нещо повече за четвъртия елемент в етногенезиса на българите.
Готите са смятани за четвъртия елемент в нашия етногенезис и тази ема, макар и да звучи провокационно и сензационно, не е лишена от някои много сериозни снования. Ние смятаме, че в нашия етногенезис основно участват античното население, представено ай-вече от древните траки, заселилите се по нашите земи през VІІ век славяни и, разбира се, ревните българи на хан Аспарух и на хан Кубер, съответно - в Северна България и Македония. Ето, баче, че в продължение на ІV и V век по нашите земи живеят десетки, може би - стотици хиляди готи. И както личи от археологическите проучвания през последните двайсетина години, включително от проучванията и в Нове, и в Силистра, и дори в днешна Македония, виждаме, че има много сериозно присъствие на готите. И това кара моите колеги, които споменах, да смятат, че в нашия етногенезис участват четири елемента - траки, славяни, древни българи и готи. Между другото, това има доста основания, както в археологическия материал, който се открива, така и в някои български думи, които имат старогермански произход, така и в много други неща...
Може би най-интересното е, че един западен автор от времето на Карл Велики, т.е. от ІХ век, смята, че готите продължават да живеят в България и да се занимават със скотовъдство.
Едно от първите произведения от Златния век на българската култура, това са преводите на Тудор Доксов, става дума за Слова против арианите на Дионисий Ареопагит, един голям богослов от ранно-византийската епоха, също ни намеква, че готите продължават да присъстват и то - именно с тяхната арианска доктрина. Така че, не случайно едно от първите полемични съчинения на старобългарското богословие е свързано именно с оборването на арианството. Това пък ни кара да се замислим и за природата на богомилството и за много други оригинални български явления, каквито имаме в нашето Средновековие. Така че, според мен специално готската хипотеза е много важна и тя говори за многообразието на тези етногенетични процеси в нашите земи. Същевременно говори и за дълбоките връзки на нашите земи с цялото европейско пространство и то - като място, което излъчва мощни импулси към Европа. Ето виждаме, че две вълни на готите, първоначално вестготите, после остготите на практика формират облика на тогавашна Европа с готските кралства в Италия, в Южна Франция и Испания.
Тези паметници, които археолозите откриват край Свищов, край Силистра, край Скопие - имат ли някакви общи, характерни черти и защо е сигурно, че те са готски?
Готски са, да! Готските паметници по принцип са доста сложен проблем, тъй като, заселвайки се на източно-римска или византийска територия, готите много бързо усвояват местния стандарт на живот. Така че чисто готски крепости или архитектурни съоръжения са много малко. Да речем – при село Садовец, Плевенско, една крепост, която има типични готски характеристики. Също така - типичната готска керамика се открива и в Северна България, и в днешна Македония. И най-вече фибулите, това са закопчалките на тогите, които имат един специфичен облик и са наричани готски фибули.
Освен археологията, имаме и много сведения в писмените извори за присъствие на готите на най-различни места; за участието им в много събития и особено за активното им присъствие във византийската армия, което ги прави елемент, който се разпростира по бъдещите български земи, като войници, които служат на много места в местните гарнизони.
Как са съжителствали готите с Римската империя, какви са били техните отношения с нея и нейната администрация?
Те са съжителствали по много противоречив начин. От една страна те търсят закрила от Римската империя, тъй като ги преследват хуните. Отначало Римската империя изпитва остър дефицит на военна сила и за нея едни такива първокласни войници са много добре дошли.
Друг е въпросът, обаче, че след разделянето на Римската империя на две в 395 година, в Източно-римската империя, по-късно – Византийската, има много силно застъпена корупция. В някои моменти тези новодошли колонисти - готи са обложени с много високи данъци и затова вдигат бунтове. Те участват и в някои от най-мощните катаклизми на местното население - участват във въстанието на Прокопий, което има отношение към ареала на Пловдив, но най-активни са в римската и византийска армия. Т.е. офицери от този произход присъстват в много точки на империята.
Около 400 г. дори има заплаха те да превземат империята отвътре. Един от хората, които са имали изключително могъщо влияние в тогавашната империя, един от силните на деня в края на ІV век е Аспар. Самото му име виждате, че е абсолютно идентично с името на нашия Аспарух. Аспар е готски пълководец, но той е алан по произход, а аланите са много близки до прабългарите като етническо потекло. В тези етнически и етнокултурни взаимоотношения също готите не са стерилно чисти - само като готи, там присъстват и други елементи, включително такива, които имат съвсем директно отношение към по-късната българска история. Готите са част от това многообразие, което формира бъдещото средновековно развитие на България. Но особено важно е, че до ІХ век явно неразтворено, не претопено, не асимилирано готско население е продължавало да присъства в Северна България и то на практика се е включило в този етногенезис, който е родил средновековният български народ, чийто потомци сме ние.
За култа към Свети Лупус.
Има такава теза, че св. Лупус, най-известният, добре познат светец в Нове е свързан с Улфила, тъй като Улфила означава “вълче”, а Лупус е същото. Тук някои учени смятат, че става дума за самия Улфила, други смятат, че става дума за друг светец, аз също мисля, че става дума за друг светец... Виждаме, че такива загадки има и до днес.
Това, което според мен е най-важното е, че готската тема тепърва ще се развива като една част от българското културно-историческо наследство. Интересът към готите в последните години е много силен, особено в Норвегия, в Швеция, разбира се и в Германия. Но, тъй като те са дошли от Скандинавия, фактически в скандинавските страни има най-силен интерес към тях. Не случайно посланикът на Норвегия преди години имаше специален интерес към тази тема, не случайно тези томове, които бяха подготвени, са свързани с участието на скандинавските страни. Изобщо това е една тема, която дава една малко позната страница от историята на Европа, от тези много активни взаимодействия на различните части на Европейския континент, които по принцип до този момент бяха почти неизвестни, слабо познати на българската публика.
Присъстват ли готите в исторически трудове от българското Възраждане?
В българското Възраждане нашите историци знаят готите, но за тях най-важни са самите българи и славяните. Тази тема става по-популярна и по-интересна в последните 2 - 3 десетилетия и това не е слабост на българската наука, това си е просто една обща черта на европейската медиавистика. Готската тема беше до голяма степен на втори план и в самия германоезичен свят, така че големи изследвания и в Германия, и в Австрия, и в скандинавските страни се появиха 70-те, 80-те години. Съответно археологическите открития, които се правят, са в последните десетилетия. Темата от чисто академична, се превърна в по-широка тема едва през последните три десетилетия и това важи както за България, така и за Сърбия, където излязоха книги за готите, и за Румъния, и за Гърция, въобще за целия балкански свят, както казваме в по-широк план в европейската историография и европейската наука.
Росен Милев, историк на медиите и комуникациите. Завършил е Хумболт университет в Берлин през 1985 г. През 1993 година завършва докторат по история на медиите в университета в Залцбург, Австрия. Председател е на сдружение “Балкан медия”, основано през 1990 г. - първата балканска неправителствена организация за медии и културни изследвания.
Какво е Готският изследователски проект?
“Готски изследователски проект”, стартира през 2002 г. Ние вече 5 години проучваме темата за готското културно - историческо присъствие по нашите земи. Сдружение “Балкан медия”, първата балканска неправителствена организация за медии и културни изследвания, се занимава от 2002 г. с готската тема. Тогава стартирахме Готския изследователски проект, който е интердисциплинарен и транснационален проект. Т.е. в него участват учени от различни области - археолози, историци, езиковеди, фолклористи, богослови и други. Транснационален е, защото, освен български, имаме колеги от Франция, Германия, Австрия, Испания, Италия, Русия и други страни, които участват в нашия проект.
Вече има две издания на проекта. Първото се нарича “Готите”, от 2003 г., съвместно с норвежки партньори. Второто издание е от 2006 г, съвместно със шведски учени от университета в Упсала. Освен това, има и една моя книга, издадена през 2004 г. “Вулфила, готите, Европа”, в която подробно се спирам и на въпроса за азбуките, защото това е един от най-интересните въпроси от изследването на готското минало по нашите земи. А и специално темата за азбуките е една от моите основни изследователски теми.
Имаме едно готско присъствие в голяма част на средна Северна България. Това е, разбира се, Нове, което е столицата на Теодорих Велики в края на V - началото на VІ век. След това неговата столица е Равена в Италия. Освен това имаме готската крепост край Садовец, която е разкопана още през 30-те години на миналия век от германско - българска смесена експедиция. Имаме и готски епископски център до село хан Крум, Шуменско, който е много интересен обект. Сега през последните години той се разкопава от археолога Тодор Балабанов от Шуменския археологически музей. Там през последните години излязоха много интересни находки от фибули, катарами и други готски предмети на бита. Освен това имаме и едно много солидно готско присъствие в Югоизточна България, около Чирпан, един манастир “Св. Атанасий”, който и до днес съществува, основан през ІV век именно във връзка с готите.
Вярно ли е, че се регистрира готско присъствие на територията на днешна Македония и къде точно?
Да, и това е вярно. Това е около Битоля. Ако трябва да говорим за територията на днешна Македония, това е една обширна част от тази територия. Това са готите на Теодорих Страбон. Има двама Теодориховци. Единият Теодорих, който резидира в Нове, и другият Теодорих, който резидира в днешна Македония. Така че там присъствието е също доста обширно и не е концентрирано на едно място. Най-вече това е в областта на днешния град Битоля.
Говорим за ІV, V, VІ век. Имаме готско присъствие дори по време на първата българската държава. Имаме един исторически извор от ІХ век на Валафрид Страбо, игуменът на манастира във Фулда, Германия. Той съобщава, че бенедиктини посещават двора на Борис I (по време на покръстването има различни делегации от Източната и Западната църква, които се борят за влияние в новопокръстените земи). Валафрид Страбо пише, че когато идва бенедиктините идват, те откриват с голяма изненада, че в град Томи, днешна Констанца, Румъния, има готска община, с готски църкви и библии на готски език. Т.е., когато се създава кирилицата през ІХ век, ние имаме едно солидно готско малцинство с една дълга културно - историческа традиция в християнството със собствена азбука. Което е много интересно във връзка с тази предполагаема на този етап импликация на готската азбука и готското словесно творчество при създаването на кирилицата и славянската книжнина.
Как възниква готската азбука?
Най-интересните неща са, че на външен вид готската азбука напомня много на кирилицата. Досега битуваше тезата, че кирилицата е калка - производна на гръцката и византийската азбуки и наистина имаме основание да продължим да предполагаме това. Но има отделни букви в готската азбука, които ги има в кирилицата, а ги няма в гръцката азбука. Това е да кажем буквата “Ч”, която и до ден-днешен се употребява в кирилицата. Имаме я при Вулфила, в неговата азбука, защото създателят на готската азбука през ІV век е епископ Вулфила. Имаме я и при кирилицата и което е още по-интересно е, че те са с еднакви цифрови стойности. Тогава буквите са имали и цифрова стойност. Това е буква, която отговаря на цифрата 90 и в двете азбуки – на Вулфила и в кирилицата. Докато тази буква отсъства в гръцката азбука и в нея на цифрата 90 отговаря друга буква.
Освен това имаме много интересен паралел в наименованието на буквите. Вие знаете, имената нашите букви в глаголицата и в кирилицата - “ази”, “буки”, “веди” и т.н. В имената на готските букви, които са запазени от един извор също от ІХ век, имаме много голямо подобие. Да кажем това, което е при нас, “ази”, при готите е “азе”, това което при нас е “буки”, при готите е “бирканен”, като старославянското “буки” означава и “букове” и “дървета”, а готското “бирканен” значи “брези”, но и обобщаващо - “дървета”. Т.е. в имената на буквите имаме един неоспорим паралел, какъвто нямаме с гръцката азбука, където имената на буквите са “алфа”, “бета”, “гама” и т.н., които са известни на всеки българин от уроците по математика в училище. От гледна точка на самото буквознание, един път във вида на буквите, второ - в тяхното наименование, трето в паралела между букви, които има само в готската азбука и в кирилицата, имаме основание да предполагаме, че при създаването на кирилицата през ІХ век, освен гръцката азбука, като една от основите е използвана и готската азбука на епископ Вулфила. Другото основание, разбира се, е съществуването на това готско малцинство в Средновековна България, за което говори Валафрид Страбо. Като старохристиянско население по нашите земи, то има едно във всички случаи значимо културно - историческо влияние.
Разбира се, има и различни владетели и владетелски родове от Средновековна България, за които хрониките споменават, че са от готски произход. Това е Теодор Стрез, това са и други готски владетели или фамилии с готско потекло най-вече в Търново. Защото, когато епископ Вулфила идва през 348 г. начело на своите готи християни, той се заселва близо до на Никополис ад Иструм (дн. Никюп), именно на територията на Търново. Така че Търново е основано през ІV век като град, селище именно от готите на епископ Вулфила. И трите хълма в Търново – и Трапезица, и Момина скала, и Царевец са основани именно тогава, през ІV век, а по-късно, през Първото българско царство и особено през Второто, когато Търново става столица на България, вече се разраства и става този голям средновековен град и това културно средище на тогавашна Европа. Има също така извори, че династията на Асеневци е с готски произход. Това са най-вече извори от Западна Европа (в това време преминават последните Кръстоносни походи). В сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”. Така че коренът е много дълбок и много широк. И тепърва екипът, с който работя, ние изследваме въпроса от поне 5 години, но мисля, че има работа за поне още 50 години.
Какви са средновековните исторически извори - писмени и археологически за присъствието на готите по времето на средновековното българско царство?
С този въпрос в нашия екип се занимават славистите, историците от центъра “Иван Дуйчев” към Софийски университет “Свети Климент Охридски”, проф. Аксиния Джулева и старши научен сътрудник Вася Велинова. Във втория том на поредицата “Готите”, който излезе миналата година, те публикуваха една много подробна студия за готските светци в българския православен календар. Това е нещо изключително иновативно, защото за пръв път наши учени представиха на научната общност колко много готски светци имаме в нашия календар. Като се започне: Свети Сава Готски, Свети Никита Готски и други светци... Имаме изображения на двама готски светци в църквата “Света Богородица” в Панагюрище. Т.е. единият неоспорим исторически извор е българският православен календар; всеки един светец, се отбелязва на определен ден. Ще ви дам един пример: 1 ноември е деня на Свети Ерменегилд. Това е един готски светец, който се бори за правотата на вярата в днешна Испания, където е Вестготското кралство до завоеванието му от арабите през VІІІ век. Но той влиза и в нашия български православен календар и на 1 ноември е отбелязван във всички вариации на българския средновековен календар. Т.е. едната линия е по линията на готски светци в българския православен календар.
Другата линия, разбира се, е по исторически и археологически извори. На една монета на цар Иван-Александър от ХІV век (и това е открито преди години от старши научен сътрудник Павел Георгиев, ръководител на филиала на Археологическия музей в Шумен) имаме съвсем определено дори изображението на една готска руна – като стрелка, изправена нагоре а не настрани.
Павел Георгиев е публикувал и две студии за готския произход на името Търново - от “торн”, което в готската митология е богът на гръмотевиците. Оттам идва думата на английски за четвъртък – Thursday, или на немски - Donnerstag. Втората линия са такива индикации, както в нумизматиката.
В археологията е по-трудно да се каже, защото имаме една унифицирана археологична картина на една средновековна българска култура, в която да се сепарират и дестилират отделни етнически елементи би било трудно и проблематично.
Но интересни са изворите, защото има извор от ХІV век, когато вече е османското нахлуване на Балканите, където се говори именно за цар Иван - Александър, който начело на една армия от българи, готи и власи, се съпротивлява успешно срещу османската инвазия. Т.е. готите съвсем определено са познати до ХІV век, като етническо присъствие по нашите земи. Има извори, които споменават за Теодор Стрез, това е един болярин, който е малко отцепник от централната власт и се опитва да създаде свое автономно владение, княжество, на територията на днешна Македония. Именно тогава, през ХІV век, изворите също говорят за готския произход на този болярски род. Това са няколко от най-интересните неща по темата, разбира се, проучванията продължават. Много основен е православният календар. За да влязат в него всички тези готски светци, за да бъдат почитани, това значи, че в Средновековна България към тези готски светци е имало особен пиетет. Началото на тази готска, християнска цивилизация по нашите земи е бил епископ Вулфила през ІV век. Защото тук е създадена готската азбука от него, тук Библията е преведена на готски език, тук са запазени най-дълго преписи на тази Библия, чак до ІХ век, защото паметниците, библиите, които имаме запазени на запад, са обикновено от V – VІ век. Както е “Кодекс Аргентеус” от VІ век, който днес се съхранява в Упсала, Швеция и няколко други писмени паметници, които се съхраняват в библиотека “Амброзиана” в Милано.
Конкретно за района на Нове при Свищов, и на Никюп - какви по-точно са следите на готското присъствие като археология?
Това първоначално е римски легионен град, след което Теодорих прави именно там своята столица през 70-те години на V век. Павлина Владкова подробно е представила в своята студия миналата година готските следи в Нове. Това са най-вече в няколко църкви, които имат специфична архитектура, тъй като готите са ариани (това е една разновидност на християнството, която приема, че Света Троица е субординационна, т.е. Бог Отец е с едно стъпало по-висш от Бог син, а Светият дух произхожда и от двамата). Малко по-друга е официалната православна вяра - всички са единни, равни Светата троица е едно цяло. Според официалната християнска и католическа доктрина - не се прави такава субординация, но тя е свързана и със специфика в архитектурата. Готската църква в Нове е т. нар. “Епископска църква”. Наши учени, историци на архитектурата, това е проф. Нели Чанева - Дечевска, която също участва в нашия проект, споменава тази катедрала в Нове като един от най-ярките паметници на готското присъствие по нашите земи.
Има открити готски фибули, една прочута фибула “орле”, открита преди около 20 години. Описана е подробно от Павлина Владкова. Също така са открити някои други фибули и катарами, които се намират в експозицията на Историческия музей в гр. Свищов.
Готите са четвъртият елемент в етногенезиса на българите.
За пръв път развих тази теза в моята книга “Вулфила, готите, Европа”, публикувана през 2004 г. В периода на Средновековна България имаме солидно културно - историческо присъствие на готите, имаме извори за готи и готски благороднически фамилии. Една голяма част от тях са романизирани, защото готите отчасти запазват своята идентичност, т.е. имат Библия и литургии на готски език, но отчасти се романизират още през V - VІ век, т.е. преди тук да дойдат прабългарите, както се романизират и в Северна Италия и Испания. Т.е. до голяма степен това т.нар. влашко малцинство, което се намира през нашите земи през Средновековието, е точно от готски произход, защото е точно в тези анклави, в тези области, където през късната античност имаме готски гарнизони. По Дунава около Силистра, около Свищов, целият този пояс, който през късната Римска империя се нарича ”рипа Готика” - “готската граница”, след това имаме това етническо присъствие. Имаме и фолклорни обичаи, както на т.нар. “гребенци” около Силистра. Те и до ден днешен се наричат така, това са няколко села около Силистра. Техните фолклорни обичаи много напомнят на готите от Скандинавие и от Средна Европа. Аз развих тази теза въз основа и на изследвания на центъра “Дуйчев”, на това солидно присъствие на готски светци в българския православен календар. Въз основа на чуждите сведения и описания за нашите земи.
Има ли готски топоними на територията на днешна България и Македония?
Съвсем определено има готски топоними, както и готски лични имена. Всичко, което в българския език е като “Готов”, “Гетов”, “Гутов”, защото на готите казват и “гути”, самите готи така се казват и в Скандинавия – “гутони”. Това по някакъв начин е свързано с готите. Предполага се и за Годеч, защото имаме абсолютно същото селище - “Годечо” или “Годеко”, в зависимост от средновековното или днешно произношение, което се намира в Северна Италия. То е с доказана готска топонимия от нашите италиански колеги. Разбира се, въпросът с топонимията сега тепърва се проучва подробно, но имаме основания да считаме, че всички тези наименования и суфикси, които са на “ен” - “Плевен”, “Шумен”, вие знаете, че има подобни и в германските езици. Това е една много спорна територия и аз не бих се ангажирал към този момент да давам някакви окончателни мнения. Но във всички случаи топонимията и хидронимията са един от аспектите, които колкото и да са многопластови и колкото и да са многоизмерни и трудно - установими, ние ще ги изследваме през следващите години, за да видим и това присъствие във формата на различни имена в културната памет на България.

Горещият обръч

2007-07-17T02:16:00.000+03:00

Средата на лятото, най-дългото и спокойно лято от многото мои лета. Възстановявам се от жестока преумора.
Не разбрах кога си я докарах, беше постепенно, неусетно. Едва когато мозъкът ми стана нажежена лава, изригваща внезапно и безконтролно, се вслушах в съвета на мъдрата ми приятелка и зарязах всичко.
Тогава дойде сривът. Един месец бяло петно. Никакви желания, дейности и контакти. Дори от спомените бягам, защото затягат горещия обръч в главата ми.
Тъжно изживяване, разбира се. Но не ужасно, когато си с най-добрия супруг. И някак си е възможно децата да са по-зрели от родителите, като моите синове. А също така имаш още милите си мама и татко, незабравимите приятели, близките си. Смехът на децата в съседния двор; ваканционният шум край басейните отсреща; песните на славеите, Лорийна и някои други. Досадното куче и нахалният котарак. Слънцето, вятърът, ароматите, растенията, пеперудите и камъните в градината . . .
Може би вече и този блог?