"Суха" вода срещу глобалното затопляне

Едно от ключовите свойства на "сухата" вода е да абсорбира газове

Всяка частица "суха" вода съдържа водни капчици, обвити със силициев диоксид.

Учените обясняват, че в действителност 95 процента от "сухата" вода е мокра, допълва БТА.

Едно от ключовите свойства на "сухата" вода е да абсорбира газове. Учените вярват, че тя може да бъде използвана в борбата срещу глобалното затопляне като средство за улавяне и поглъщане на парниковия газ въглероден диоксид.

Изследването на д-р Бен Картър и колегите му е представено на срещата на Американското химическо дружество в Бостън.

Голямо неолитно селище на 8000 г. проучват археолози в Хасковско

София /КРОСС/ Първите пържени яйца в Европа вероятно са били изядени край днешното хасковско село Ябълково. Преди повече от 8000 г. там възниква голямо неолитно селище, чиито останки вече няколко години проучва археологът доц. Красимир Лещаков от Софийския университет "Св. Климент Охридски", пише в. "24 часа".

Освен останки от лебеди и фазани неговият екип открива и кости от доста едри кокошки, селектирани от стопаните им така, че да не могат да летят. Позовавайки се на изследванията на д-р Боев, автор на откритието, Лещаков е категоричен, че в Европа няма открити по-ранни доказателства за одомашняване на кокошката.

"30-35% от животинските кости, които намираме, са от прасета, значи са имали и шунка към омлета", весело отбелязва археологът. Според него жителите на неолитното Ябълково не са си падали по лова, защото костите от дивеч при разкопките са малко. Месото на трапезата им е от това, което са отглеждали - кози, овце, телета от примитивна порода. С мрежи в близката Марица ловили шарани по 10-12 кг и водоплаващи птици. Събирали и охлюви - намерени са много черупки. Отглеждали са варива. Правили са хляб от лимец. Пиели са вино (доказано е, че са гледали грозде), както и бира - за ферментацията използвали вероятно мравчена киселина.

Селището не се е разраствало, а явно е възникнало отведнъж като сложна "урбанизирана" структура на огромна за времето територия - застроената площ е кръг с диаметър 2,5 км. Центърът - колкото 2 футболни игрища, е опасан с 3 рова плюс висока глинобитно-каменна стена пред най-вътрешния. Била е висока поне 4 м, а рововете са дълбоки 3-4 м и широки до 5 м. Локализирани са с модерни геофизични методи.

"Това монументално отбранително съоръжение, което би било на мястото си в много по-късни епохи, изглежда дълги години не е било превземано", обяснява археологът. Зад стената имало широка улица, а след нея - редици от къщи с каменни основи и с квадратурата на добър3-стаен апартамент, с огнище или пещ, дълбоки зимници и ями за отпадъците отвън. Цялото пространство било плътно застроено, без дворове. Между жилищата били оставени проходи по 1,5-2 м, с настилка и канавки за отводняване.
В една къща живеели до 10-12 души от 3 поколения. Като се имат предвид интензивността на застрояването и площта, населението е било над 1000 души, пресмята Лещаков.

"Не само са знаели какво е металургия, но са си доставяли медна руда чак от Източните Родопи. Явно са познавали отлично планината и са изпращали редовно експедиции за суровини", казва още археологът.

17 август 986 - Битка при Траянови врата

Битката при Траянови врата на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад.

Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.

Освен Битолския надпис, където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон - очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели, Георги Кедрин и Йоан Зонара, които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон (познат още като Асолик) и Матей от Едеса. Допълнителни подробности се намират в "Похвалното слово за Св. Фотий Тесалийски".

Обсадата на Сердика

Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се запътва към Сердика (София). Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар. След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.

По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите й да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.

Потоп разделил цивилизациите Варна и Шумер

Тези предположения Румен Колев прави, след като със създадена от него компютърна програма успява да датира известния текст, наречен Вавилонски астролаб

От това произтичат уникални паралели

5500 г. пр.Хр. Черно море е било люлката на високо развита цивилизация, чийто край настъпил след пропукването на Босфора. Оцелелите населили земите на днешна България и Румъния, а част са достигнали до Месопотамия.

Тези предположения Румен Колев прави, след като със създадена от него компютърна програма успява да датира известния текст, наречен Вавилонски астролаб. От това произтичат уникални паралели между културата Варна и Древен Шумер и се предлага добре мотивирано решение на световния научен спор за това колко древна е вавилонската астрономия.



Стевия vs. аспартам

От Мария Георгиева

Стевия и аспартам - двата подслаждащи продукта са прахообразни, много сладки и нямат калории. Единият е 100% продукт на химичните лаборатории, другият - извлек от безкрайните чудеса на майката природа. Но докато първият е активно толериран на пазара, вторият непрестанно бива забраняван.

Стевията е многогодишно растение (храст до 80 см), което вирее в Парагвай. Не само че е в пъти по-сладко от захарта, но и повишава цялостната енергетика на човешкия организъм и лекува редица тежки заболявания. Стевия ребаудиана (Stevia Rebaudiana) е задължителен подсладител на американската армия и горещо е препоръчвана от Японското правителство поради свойството й да изчиства организма от тежки метали. В Япония Кока-кола се произвежда със стевия.

Аспартъмът е много евтин и икономически изгоден. Ето защо въпреки че е доказано вреден и се сочи за причинител на 92 симптома сред които главоболие, сърцебиене, затлъстяване, раздразнителност, обриви, спонтанни аборти, депресия, безплодие, стомашни проблеми, гадене и др., се използва масово както в САЩ, така и в Европа, вкл. България. Добрата новината е, че от скоро на пазара в България се предлага стевия като чай и подсладител.

Кози Грамади - българският Мачу Пикчу

Първите резултати са изключително обнадеждаващи

Заместник-директорът на Националния исторически музей д-р Иван Христов представи работата на ръководения от него екип по уникалната резиденция на тракийските царе, разположена на повече от 4 декара на връх Кози Грамади, високо в Средна гора.

Той определя крепостта-светилище като българското Мачу Пикчу, тъй като е с характеристики, сходни с тези на свещения паметник на маите.

Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите му става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.

Има владетелска резиденция, крепост, светилище, жертвеници и могилен некропол, обясни Христов. Според него находките са не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.

Проучванията се правят на билото на Средна гора на около 1200 м надморска височина при изключителни тежки климатични условия.

Първите резултати са изключително обнадеждаващи.

Подновени са разкопките на най-добре запазения светилищен обект в България.

Екипът на д-р Христов е разкрил останките на тракийската владетелска резиденция на одриските царе Амадок ІІ и Терес ІІ, разположена на площ от 4 декара.

До този момент са проучени две кули от цитаделата, запазени на височина до 2 метра, бастион, скално светилище и древен храм, без аналог в Югоизточна България.

Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина.

Буди удивление фактът, как тези блокове са били пренесени до мястото на градежа.

За "Кози грамади"...

Това е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. Експедицията на НИМ - Националния исторически музей с ръководител Ив. Христов, приключи засега (2005) разкопките си, поради неспазване на Правилника за археологическа дейност в Република България.

В скалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови

Могилата край Иваново

Шумен /КРОСС/ Картографираха могилата край Иваново, оказа се богаташки град на близо 8000 години, съобщи ШУМ.БГ. Могилата край върбишкото село Иваново всъщност е праисторически богаташки град с квартали, улици и двуетажни къщи. Селището е обитавано между 5800 и 5500 година преди Христа. Археолозите открили, че подовете са застлани с дъбово дърво, което се явява най-старият паркет по нашите земи.

"Керамиката е със съвършено качество и украса без аналогия в сравнение с намираната в селища от тази епоха. Хората са били с вкус и, може да се каже, с аристократичен стил", каза ръководителят на археологическите разкопки д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен. Край могилата днес тя обясни пред журналисти, че е направено геофизично проучване с модерна техника от лабораторията по архиометрия към Нов български университет, което е спестило години работа "на терен". Изследването, чрез което с електромагнитни вълни се засичат частиците метал на дълбоко в земята, е показало, че праисторическото селище е устроено като много по-късен античен град. На компютърния модел се виждат улици с ширина 1-5 - 2 метра, дървени къщи с различна големина, правилно ориентирани в редици, образуващи квартали. Повечето сгради са били двуетажни. Подовете им са имали 30-сантиметрова хидроизолация от глина върху дървена скара, а най-отгоре пласт дървени дъсчици, наредени като съвременен паркет.
Не е изключено селището да е било култов център, заради превъзходното качество на керамиката и сечивата в сравнение с тази в съседни селища от този период, смятат археолозите. Градът е бил защитен с дървена крепостна стена висока 5 метра. Направена от дъб тя е била подсилена и измазана с глина. Отвън е имало 8 метра широк и 3 метра дълбок воден ров, за още по-добра защита от нападения. Въпреки това заради постоянните войни със съседни племена в рамките на 300 години селището е изгаряло напълно 7 пъти, като всеки следващ път е бързо вдигано върху останките на старото.
Независимо от крайно недостатъчните средства за проучвания археолозите са открили изключително ценни за науката древни предмети - сечива и оръжия от кремък и кости, каменни брадви, глинени и керамични съдове, някои от които напълно здрави. "Тази година разполагахме само с 3325 лв, изцяло средства на музея, от които 1000 дадохме за геофизичното проучване", каза д-р Венелинова.
Археологическите разкопки на могилата край Иваново започнаха инцидентно през 2008-ма, след като строителна фирма разруши част от източната й страна при изгребване на пръст от нея за водна дига на Камчия. Разкритото тогава праисторическо селище оцеля, тъй като в него няма предмети от ценни метали, който представляват интерес за иманярите.

Потънал град край Индия пренаписва историята

Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози- потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.

Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози - потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.

Градът се намира на дълбочина между 25 и 40 метра и на до 40 километра от съвременното крайбрежие, дълъг е 9 километра и два - широк. Науката за залетите територии категорично доказва, че заливът е бил наводнен в доста кратък отрязък от време преди 7700 – 6900 години.

За да докажат откритието си и да го подплатят с доказателства са извършили солидни проучвания . Резултатите потвърждават твърденията, че там наистина има обширни руини и те са дело на човешка ръка. Профилите на дъното разкрили големи и добре оформени основи на структури, а в някои случаи - и стени, които се издигат до 3 метра във височина, а малко по на юг също бил открит град с подобни размери. И двата града се намират по протежението на древни реки, които са текли когато районът е били над морското равнище. Идентифицирани са и останките на древен язовир с дължина от 600 метра. Според някои учени тези градове най–вероятно са били залети вследствие на покачването на морското равнище след ледниковия период, а не поради някаква друга причина, породена от сеизмична активност в региона.

Направени са сондажи в сърцевината на обектите. Само за един ден са били извадени хиляди артефакти , сред тях украшения, каменни оръдия, статуетки и човешки останки. След датирането им става ясно, че те са от преди 9500 години, т.е. с 5000 години по-рано от който и да било признат от археолозите древен град.

Може би комбинацията от сеизмична активност и покачване на морското равнище са причина за това мащабно потъване и са довели до заличаването на цяла цивилизация в района?! Остава неясно, но със сигурност откритието е факт, който археолозите не са допускали никога - възможността в индийската праистория да се крие изчезнала цивилизация, а митовете за Ману да почиват на веществена истина.

Иска ми се да ви припомня, че според индийската митология Ману е героя от легендата за потопа, какъвто е бил и библейският Ной. Легендата гласи, че той хваща рибка, която го предупредила за предстоящия потоп и го посъветвала да събере семена от различни растения и да си построи кораб. Вслушвайки се в съвета на рибата, когато дошъл потопът той се спасил и акостирал в Хималаите. Благодарен за спасението си той извършил жертвоприношение към боговете и те му дали девойката Ида. Така бил възобновен човешкият род .

Произхождаме от земите на днешен Иран?

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”. Списание 8 е медиен партньор на проекта.

За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.

„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.

Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.

В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.

Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България

Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи доц. д-р Иво Панов. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.

Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.

Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.

Интердисциплинарната пилотна научна експедиция “БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА” се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с продуценството на ОБФ Тангра-ТанНакРа”.

Членовете на експедицията са: доц. д-р Александър Илиев, ръководител, антрополог, Петко Колев, координатор, председател на Общобългарска фондация “Тангра-ТаНагРа”, доц. д-р Иво Панов от СУ “Св.Климент Охридски” - иранист, литературовед и обществовед, доц. д-р Ружа Нейкова, БАН, етнолог и музиколог, д-р Славян Стоилов, специалист по традиционна медицина, Иво Леонкев, оператор, изследовател на театрални мистерии и обреди и Алиреза Пурмохаммад от Центъра за разпространение на иранския език, преподавател в СУ ”Климент Охридски”, литературовед.