понеделник, 30 януари 2012 г.
Атанас Киряков: На хората са им били отнети собствеността, вярата и свободата и те са действали спонтанно...БНТ излъчи в две части филм на Атанас Киряков за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управления в целия Източен блок
"Горяни" е документален филм, който Българската национална телевизия излъчи в две части на 28 и 29 януари.
Филмът на сценариста и режисьора Атанас Киряков е първи опит да се покаже на широка публика истината за непознатата и в България, и в Европа, въоръжена съпротива срещу комунистическия режим, установен в София с помощта на Съветската армия - съпротивителното движение на горяните в периода 1944 - 1956 г.
Зрителите научават тайна, старателно скривана десетилетия - че най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управления в целия Източен блок е била в България.
Атанас Киряков е издирил и показва (оператор е Димитър Митов) безценни разкази на оцелели участници в горянското движение от Кюстендилско, Пиринския край, Средногорието, Русенско и Сливен. Автентичният разказ за събитията отпреди повече от 60 години се допълва от близки на загинали горяни.
Филмът показва и документални свидетелства за мащабните операции, предприети от комунистическия режим срещу горяните чрез Държавна сигурност и милицията за сломяване на съпротивата им.
"Филмът, който направих, разказва история, за която и аз самият не знаех много", разказва Атанас Киряков пред Христо Христов от сайта desebg.com.
Навремето, когато снимах филма за лагерите ("Оцелелите. Лагерни разкази", 1990), се чудех защо има толкова много осъдени хора по лагерите.
Тогава не познавах целостта и размерите на това движение.
Сега, когато излязоха архивите - преди края на режима тази съпротива е пазена в дълбока тайна - ми стана ясно, че всъщност горянското движение е една доста мащабна въоръжена борба, която е смазана жестоко.
Когато прочетох документите и свидетелствата за горянското движение, бях шокиран, бях страшно превъзбуден и реших, че историята на тази съпротива трябва да бъде разказана, особено на младото поколение, което за жалост е толкова незаинтересовано и така малко познава миналото.
Затова направих филма малко по-дълъг - в две части - защото исках да покажа всички основни причини, поради които е започнало това движение, всички негови елементи. А те не са много, но са особено важни - собствеността, вярата и свободата. Това, като се отнеме, какво остава?
Затова реакцията на хората е била спонтанна, те не са действали организирано, нито са били водени от някакви идеологически съображения. Постепенно тази съпротива се превръща в една въоръжена борба, при това във всички области на България.
Разбира се, имало е много конспирации, имало е и много предателства.
Част от хората са били вкарани в затвора, други са изпратени в лагери, а трети са бягали в гората - тъй като са знаели, че ще ги арестуват - и са създавали тези съпротивителни групи.
А предателства е имало и те са свършили много работа. Когато на един човек му отнемеш всичко, когато му отнемеш изцяло икономическата независимост, той е готов на всичко, готов е да стане и предател.
Властта се е мъчила да вербува хора от средите на недоволните, от средите на по-заможните селяни, които са реагирали. Трудно са принуждавали тези хора да обслужват режима, но в крайна сметка властта постига своето и много горяни са били избити.
Горяните са очаквали някаква помощ отвън, имали са надежди, че ще им пуснат оръжие с парашути. Много важна роля изиграват и емисиите на радио "Горяни", което е излъчвало от околностите на Атина.
Разбира се, инцидентно са получавали помощ отвън, но всичко това секва, когато Хрушчов сключва споразумението за съвместно съществуване със Запада. Оттам нататък нещата приключват и съпротивата в България придобива вече само един езоповски характер и нищо повече.
Дотогава обаче съпротивата у нас е така масова, че подобна на нея няма да откриете в цяла Източна Европа", казва Атанас Киряков.
Той е кинодокументалист, автор на повече от 100 филма. Сред тях са филмите за лагерите в Белене и Ловеч "Оцелелите" (1990) и "Обречените" (1994), удостоения със "Златен Ритон" филм "И в рая има ад" (2007) - за големия български общественик Стефан Груев, "Да се спасиш в спомена" - за художника Иван Кирков, "Да спасим въздуха" (1977) и други филми за екологични проблеми, които са били награждавани, но не и прожектирани пред публика.
неделя, 1 януари 2012 г.
Мъченическата кръв превръща днешните български земи в обетована територия на християнството
Професор Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра пред радио „Фокус”
Фокус: Професор Атанасов, преди броени дни излезе книгата ви „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи”. Каква беше вашата задача, започвайки работа по този проект?
Проф. Георги Атанасов: Книгата, която излезе от печат на Игнажден, включва 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи от периода от 1 до 4 век. Искам да изкажа специална благодарност на Божидар Димитров, тъй като книгата излиза спонсорирана основно от Националния исторически музей, и със съдействието на Доростолска митрополия, и това е редно, защото тя е посветена специално на блажено починалия наш митрополит Иларион, чийто живот е достоен за причисляването му към светците от българските земи. Обхваната е една малко подозирана бройка, имайте предвид, че от 345 раннохристиянски светци-мъченици в съвременния календар на Българската православна църква присъстват не повече от 20-30. За голяма част от тези просияли светци-мъченици не се знае в регионите, в които са се подвизавали, дори в градовете, в които са родени и са понесли мъченическа смърт. Бих казал, че не само миряните, но и част от клира са в незнание, неведение, защото информацията за техните мъченически истории са в трудно достъпни в повечето случаи изследвания, някои от тях трудно се намират и в големите български библиотеки. Моята скромна задача бе действително да събера в едно изследване тази брой раннохристиянски светци-мъченици и те да бъдат приведени в известност. Научавайки техните истории, географията на техните действия, разбираме защо днешните български земи са една обетована територия на християнството, една зона, в която редом с Близкия Изток, християнството създава своите най- здрави темели, върху които изгражда своята непоклатима сграда. Действително, мъченическите истории са един темел, без който нямаше да я има до голяма степен сградата на християнската религия. Книгата не е голяма, около 120 страници, но е едно загатване и дори предизвикателство към българската научна общност, към хората специалисти по християнска история, по християнска литература. Крайно време е в България да се направи един корпус, сериозен, от голяма група изследователи, на мъчениците от българските земи, с преведени техни жития, източници и т.н. Моята книга е предназначена за по-широк кръг читатели, за всеки светец има посочена научна литература, а като новост са представени и мъченическите гробове, мъченическите мартириуми.
На около 30% от тези 345 мъченици можем да посочим местата, където са понесли мъченическа смърт и сградите, където те са били погребани. Оказа се, че тези 345 мъченици са се подвизавали в 40 града. Трябва специално да обърна внимание, че става дума не само за територията на днешна България, а за териториите, където е създадена и формирана българската народност. Тук са мъчениците от Северна Добруджа, която е матерна територия на България, макар че днес е в границите на Румъния. Тук са мъчениците от региона на Белград, Браничево и Ниш - днес центрове на сръбската държава, но през средновековието това са големи старобългарски центрове, центрове в Македония, в Беломорска Тракия. Това не е направено в никакъв случай от шовинистични подбуди, направено е за да може да се даде една по-пълна картина на християнството и влиянието на ранното християнство върху българите, върху наченките и началото на българската държава. Най- вече тези мъченици, в новата история, са общи знаци не само на българите, но и на съседните страни- мъчениците от Добруджа са знаци на християнството на българския и на румънския народ, същото важи за мъчениците от района на Ниш, Браничево, така, че целта на книгата, освен да ги въведе в известност, е да покаже върху каква земя се създава българската държава и българското православие. Вижда се, че има една много древна и много сериозна история, която започва далеч преди Борис Михаил да наложи християнството като религия на българите. Освен това, има податки, че тези мъченически истории са били в известност на строителите на българската църква и българската държавност и са посочени примери за това, например, историята със Сем, с мъчениците на Сирмиум и тяхното въздействие върху Кирило-Методиевите ученици, както например историята с Дуросторум. Неслучайно първата патриаршеска катедра на България в Силистра е поставена върху мястото, където е пролята мъченическа кръв на раннохристиянски светец, това е мъченик Емилиан, да не говорим за Борис Михаил, който търси мощите на раннохристиянските мъченици, да не говорим за Самуил, който изгражда своята катедрална църква върху мощите на Свети Ахил, пак раннохристиянски мъченик. Така че историите са показателни по какви пътища, видими и невидими, тези раннохристиянски светци- мъченици оказват влияние върху духовното развитие на християнизирания български народ. Най- сетне мисля, че съвременните българи, православни или не, ще намерят за себе си любопитни истории за техния регион, за техните градове. Мисля, че малко са жителите на Свищов, които знаят, че техният град е свързан с един забележителен мъченик, гражданите на Видин, на Карнобат, така че това е една възможност за обогатяване на християнската култура на съвременните българи.
Мъчениците са представени по градове и провинции. Започва се с Дуросторум. Силистра има това право, защото притежава забележителна група мъченици, които са изключително популярни, някои и до ден- днешен. Проследява се цялата римска провинция втора Мизия, днешна Североизточна България, прехвърляме се през крайбрежна Дакия, това е Северозападна България, след това продължаваме през Сердика и региона на София, Пловдив и региона, Хемимонт, Югозападна България. Така проследяваме провинция, след провинция, селище след селище, през 40 града и 10 провинции съдбата на 345 мъченици.
Фокус: Какви източници използвахте, работейки върху книгата?
Проф. Георги Атанасов: Основните източници, върху които се гради моята работа са на първо място църковните календари. Християнската църква още 2-3- век започва да записва мъченическите истории и формира т.нар. църковни календари. Те са наречени менеалогии, сред най- важните са сирийският, който е от 4 век и е запазен в сирийски преписи, на Йероним Блажени, който е сплав от много истории, чието редактиране е свързано с Йероним, Константинополският календар, окончателно редактиран в 8 век, и менеалогия на Василий Втори, създадена около 1000 година- това са четирите основно ползвани от мен източници. Към тях трябва да прибавим много от житията на мъчениците. За някои от мъчениците има запазени оригиналните им жития, които са много подробни и ни дават по-богата информация, но, за съжаление, не всички светци имат жития, запазени извън църковните календари, каквото имат например Свети Дазий Доростолски и Свети Емилиан Доростолски, Свети Максим и др. Но, това общо взето са основните източници, които са база на изследването. Освен това, някои археологически находки, мартириумите на мъчениците. Археолозите са успели да документират местата където са положени нетленните тела на част от мъчениците. В около 10 града в България има открити такива мартириуми. За първи път, мисля, те се събират на едно място и вървят успоредно с житията на съответния мъченик. Например, гражданите на Свищов ще узнаят къде, според мен е мартириумът на техния мъченик Свети Луп, гражданите на Силистра също, жителите на Девня, големия град Марцианопол, ще получат информация къде е мартириумът на Максим, Теодота и Асклиада Теодатас, и др. Книгата е богато илюстрирана, включени са около 100 илюстрации, което дава възможност и за визуален контакт с мартириумите и това как късноантичният и средновековният човек е изграждал иконографиите, образите на светците- мъченици от българските земи.
Фокус: Тези селища имат ли потенциал за развитие на поклоннически туризъм?
Проф. Георги Атанасов: Мисля, че да. В Свищов, например, има такава възможност, защото там е и първичният, според мен, и вторичният мартириум. Тези мартириуми са изградени върху гробовете на мъчениците, а те по римски закон за извън чертите на града, за некрополите говоря. Освен това, ние имаме мартириуми на раннохристиянските мъченици, благодарение на това, че римският закон е гарантирал право на гроб на всеки, дори да е осъден, дори да е престъпник и това правило на римското законодателство способства да се запазят тези гробове. През 4 в обаче те стават център на култа, и християните са предпочитат да ходят и да се молят по мартириумите, а не в градските храмове. И мисля, че при един от картагенските събори, се решава мощите на мъчениците да бъдат извадени от крайградските мартириуми и да бъдат поставени в църквите в градовете. Така църквите се превръщат в нови мартириуми,и например един мъченик може да се окаже с два мартириума, какъвто е примерът със Свети Луп. Мартириумът му е извън Нове в гробищната базилика, а след това мощите му са прехвърлени в катедралата, в епископската базилика в града. Тези места, наистина, заслужават едно по- специално внимание и от българските археолози, и най-вече от Църквата. Някои от тях имат изключително голям потенциал и би трябвало да се превърнат в центрове на поклонническия туризъм, и така е редно, защото са осветени, полети с мъченическа кръв и за вярващите е абсолютно нормално те да бъдат центрове на днешния ни култ, онзи древен култ, който е формиран с мъченическите истории в 1-4 век.
Фокус: И Силистра ли има такъв потенциал?
Проф. Георги Атанасов: Да, разбира се. За съжаление, най- хубавият мартириум в Силистра е разрушен през 70-те години, на мъчениците Максим, Дада и Квинтилиан, върху който днес е издигната сградата на Езиковата гимназия в града, но нищо не пречи да се постави паметен знак, както и на брега на Дунав, под катедралната базилика, където е пролята кръв на друг мъченик - Свети Емилиан. Просто тези неща трябва да се направят. Когато има данни, гражданската управа и Църквата могат да направят така, че тези места да се извадят от анонимност и да получат това, което заслужават, да бъдат приведени в известност.
Фокус: Какво е основното послание на вашата книга?
Проф. Георги Атанасов: „Българи, знайте, че сте фундамент, темел на християнството със своите 345 раннохристиянски светци- мъченици”. В Европа колко страни могат да се похвалят, че на тяхна територия е фундирано християнството с мъченическа кръв. Мога да ги изброя- Испания, Южна Франция, Италия, Сърбия, Балканите, Кримския полуостров, общо взето това е, и Северна Африка и Близкия Изток. Това е зоната, в която се изграждат темелите на християнството върху мъченическата кръв. Това е важно за нас и ни идентифицира, действително, като една богообичана земя, стига ние да си я обичаме. Пак ще кажа, че книгата няма големи научни претенции, идеята да напиша тази книга е била по- друга, тя е така да се каже едно отворено писмо към деятелите на Българската православна църква, на Светия Синод, да се подеме инициативата за създаването на един сериозен научен корпус за мъчениците от българските земи, второто послание е да правят в известност на своя клир и миряните тези истории и третото ми послание е мъченическите места и мъченическите гробове да бъдат наново обгрижени. Като член на епархийския съвет на Доростолска епархия, ще положа нужните усилия и за нашата епархия. Имам пълното разбиране от Доростолския митрополит Амвросий, тази книга е благословена от него. Бих оказал помощ на всички, които имат желание да научат нещо повече и идеи във връзка с мъченическите места, с мартириумите. Според мен спешно трябва да се реши и този въпрос, с пропуснатите в църковния календар светци- мъченици. Не може в календара да го няма Свети Дазий от Дуросторум или Свети Луп.
Ивелина ИВАНОВА
Фокус: Професор Атанасов, преди броени дни излезе книгата ви „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи”. Каква беше вашата задача, започвайки работа по този проект?
Проф. Георги Атанасов: Книгата, която излезе от печат на Игнажден, включва 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи от периода от 1 до 4 век. Искам да изкажа специална благодарност на Божидар Димитров, тъй като книгата излиза спонсорирана основно от Националния исторически музей, и със съдействието на Доростолска митрополия, и това е редно, защото тя е посветена специално на блажено починалия наш митрополит Иларион, чийто живот е достоен за причисляването му към светците от българските земи. Обхваната е една малко подозирана бройка, имайте предвид, че от 345 раннохристиянски светци-мъченици в съвременния календар на Българската православна църква присъстват не повече от 20-30. За голяма част от тези просияли светци-мъченици не се знае в регионите, в които са се подвизавали, дори в градовете, в които са родени и са понесли мъченическа смърт. Бих казал, че не само миряните, но и част от клира са в незнание, неведение, защото информацията за техните мъченически истории са в трудно достъпни в повечето случаи изследвания, някои от тях трудно се намират и в големите български библиотеки. Моята скромна задача бе действително да събера в едно изследване тази брой раннохристиянски светци-мъченици и те да бъдат приведени в известност. Научавайки техните истории, географията на техните действия, разбираме защо днешните български земи са една обетована територия на християнството, една зона, в която редом с Близкия Изток, християнството създава своите най- здрави темели, върху които изгражда своята непоклатима сграда. Действително, мъченическите истории са един темел, без който нямаше да я има до голяма степен сградата на християнската религия. Книгата не е голяма, около 120 страници, но е едно загатване и дори предизвикателство към българската научна общност, към хората специалисти по християнска история, по християнска литература. Крайно време е в България да се направи един корпус, сериозен, от голяма група изследователи, на мъчениците от българските земи, с преведени техни жития, източници и т.н. Моята книга е предназначена за по-широк кръг читатели, за всеки светец има посочена научна литература, а като новост са представени и мъченическите гробове, мъченическите мартириуми.
На около 30% от тези 345 мъченици можем да посочим местата, където са понесли мъченическа смърт и сградите, където те са били погребани. Оказа се, че тези 345 мъченици са се подвизавали в 40 града. Трябва специално да обърна внимание, че става дума не само за територията на днешна България, а за териториите, където е създадена и формирана българската народност. Тук са мъчениците от Северна Добруджа, която е матерна територия на България, макар че днес е в границите на Румъния. Тук са мъчениците от региона на Белград, Браничево и Ниш - днес центрове на сръбската държава, но през средновековието това са големи старобългарски центрове, центрове в Македония, в Беломорска Тракия. Това не е направено в никакъв случай от шовинистични подбуди, направено е за да може да се даде една по-пълна картина на християнството и влиянието на ранното християнство върху българите, върху наченките и началото на българската държава. Най- вече тези мъченици, в новата история, са общи знаци не само на българите, но и на съседните страни- мъчениците от Добруджа са знаци на християнството на българския и на румънския народ, същото важи за мъчениците от района на Ниш, Браничево, така, че целта на книгата, освен да ги въведе в известност, е да покаже върху каква земя се създава българската държава и българското православие. Вижда се, че има една много древна и много сериозна история, която започва далеч преди Борис Михаил да наложи християнството като религия на българите. Освен това, има податки, че тези мъченически истории са били в известност на строителите на българската църква и българската държавност и са посочени примери за това, например, историята със Сем, с мъчениците на Сирмиум и тяхното въздействие върху Кирило-Методиевите ученици, както например историята с Дуросторум. Неслучайно първата патриаршеска катедра на България в Силистра е поставена върху мястото, където е пролята мъченическа кръв на раннохристиянски светец, това е мъченик Емилиан, да не говорим за Борис Михаил, който търси мощите на раннохристиянските мъченици, да не говорим за Самуил, който изгражда своята катедрална църква върху мощите на Свети Ахил, пак раннохристиянски мъченик. Така че историите са показателни по какви пътища, видими и невидими, тези раннохристиянски светци- мъченици оказват влияние върху духовното развитие на християнизирания български народ. Най- сетне мисля, че съвременните българи, православни или не, ще намерят за себе си любопитни истории за техния регион, за техните градове. Мисля, че малко са жителите на Свищов, които знаят, че техният град е свързан с един забележителен мъченик, гражданите на Видин, на Карнобат, така че това е една възможност за обогатяване на християнската култура на съвременните българи.
Мъчениците са представени по градове и провинции. Започва се с Дуросторум. Силистра има това право, защото притежава забележителна група мъченици, които са изключително популярни, някои и до ден- днешен. Проследява се цялата римска провинция втора Мизия, днешна Североизточна България, прехвърляме се през крайбрежна Дакия, това е Северозападна България, след това продължаваме през Сердика и региона на София, Пловдив и региона, Хемимонт, Югозападна България. Така проследяваме провинция, след провинция, селище след селище, през 40 града и 10 провинции съдбата на 345 мъченици.
Фокус: Какви източници използвахте, работейки върху книгата?
Проф. Георги Атанасов: Основните източници, върху които се гради моята работа са на първо място църковните календари. Християнската църква още 2-3- век започва да записва мъченическите истории и формира т.нар. църковни календари. Те са наречени менеалогии, сред най- важните са сирийският, който е от 4 век и е запазен в сирийски преписи, на Йероним Блажени, който е сплав от много истории, чието редактиране е свързано с Йероним, Константинополският календар, окончателно редактиран в 8 век, и менеалогия на Василий Втори, създадена около 1000 година- това са четирите основно ползвани от мен източници. Към тях трябва да прибавим много от житията на мъчениците. За някои от мъчениците има запазени оригиналните им жития, които са много подробни и ни дават по-богата информация, но, за съжаление, не всички светци имат жития, запазени извън църковните календари, каквото имат например Свети Дазий Доростолски и Свети Емилиан Доростолски, Свети Максим и др. Но, това общо взето са основните източници, които са база на изследването. Освен това, някои археологически находки, мартириумите на мъчениците. Археолозите са успели да документират местата където са положени нетленните тела на част от мъчениците. В около 10 града в България има открити такива мартириуми. За първи път, мисля, те се събират на едно място и вървят успоредно с житията на съответния мъченик. Например, гражданите на Свищов ще узнаят къде, според мен е мартириумът на техния мъченик Свети Луп, гражданите на Силистра също, жителите на Девня, големия град Марцианопол, ще получат информация къде е мартириумът на Максим, Теодота и Асклиада Теодатас, и др. Книгата е богато илюстрирана, включени са около 100 илюстрации, което дава възможност и за визуален контакт с мартириумите и това как късноантичният и средновековният човек е изграждал иконографиите, образите на светците- мъченици от българските земи.
Фокус: Тези селища имат ли потенциал за развитие на поклоннически туризъм?
Проф. Георги Атанасов: Мисля, че да. В Свищов, например, има такава възможност, защото там е и първичният, според мен, и вторичният мартириум. Тези мартириуми са изградени върху гробовете на мъчениците, а те по римски закон за извън чертите на града, за некрополите говоря. Освен това, ние имаме мартириуми на раннохристиянските мъченици, благодарение на това, че римският закон е гарантирал право на гроб на всеки, дори да е осъден, дори да е престъпник и това правило на римското законодателство способства да се запазят тези гробове. През 4 в обаче те стават център на култа, и християните са предпочитат да ходят и да се молят по мартириумите, а не в градските храмове. И мисля, че при един от картагенските събори, се решава мощите на мъчениците да бъдат извадени от крайградските мартириуми и да бъдат поставени в църквите в градовете. Така църквите се превръщат в нови мартириуми,и например един мъченик може да се окаже с два мартириума, какъвто е примерът със Свети Луп. Мартириумът му е извън Нове в гробищната базилика, а след това мощите му са прехвърлени в катедралата, в епископската базилика в града. Тези места, наистина, заслужават едно по- специално внимание и от българските археолози, и най-вече от Църквата. Някои от тях имат изключително голям потенциал и би трябвало да се превърнат в центрове на поклонническия туризъм, и така е редно, защото са осветени, полети с мъченическа кръв и за вярващите е абсолютно нормално те да бъдат центрове на днешния ни култ, онзи древен култ, който е формиран с мъченическите истории в 1-4 век.
Фокус: И Силистра ли има такъв потенциал?
Проф. Георги Атанасов: Да, разбира се. За съжаление, най- хубавият мартириум в Силистра е разрушен през 70-те години, на мъчениците Максим, Дада и Квинтилиан, върху който днес е издигната сградата на Езиковата гимназия в града, но нищо не пречи да се постави паметен знак, както и на брега на Дунав, под катедралната базилика, където е пролята кръв на друг мъченик - Свети Емилиан. Просто тези неща трябва да се направят. Когато има данни, гражданската управа и Църквата могат да направят така, че тези места да се извадят от анонимност и да получат това, което заслужават, да бъдат приведени в известност.
Фокус: Какво е основното послание на вашата книга?
Проф. Георги Атанасов: „Българи, знайте, че сте фундамент, темел на християнството със своите 345 раннохристиянски светци- мъченици”. В Европа колко страни могат да се похвалят, че на тяхна територия е фундирано християнството с мъченическа кръв. Мога да ги изброя- Испания, Южна Франция, Италия, Сърбия, Балканите, Кримския полуостров, общо взето това е, и Северна Африка и Близкия Изток. Това е зоната, в която се изграждат темелите на християнството върху мъченическата кръв. Това е важно за нас и ни идентифицира, действително, като една богообичана земя, стига ние да си я обичаме. Пак ще кажа, че книгата няма големи научни претенции, идеята да напиша тази книга е била по- друга, тя е така да се каже едно отворено писмо към деятелите на Българската православна църква, на Светия Синод, да се подеме инициативата за създаването на един сериозен научен корпус за мъчениците от българските земи, второто послание е да правят в известност на своя клир и миряните тези истории и третото ми послание е мъченическите места и мъченическите гробове да бъдат наново обгрижени. Като член на епархийския съвет на Доростолска епархия, ще положа нужните усилия и за нашата епархия. Имам пълното разбиране от Доростолския митрополит Амвросий, тази книга е благословена от него. Бих оказал помощ на всички, които имат желание да научат нещо повече и идеи във връзка с мъченическите места, с мартириумите. Според мен спешно трябва да се реши и този въпрос, с пропуснатите в църковния календар светци- мъченици. Не може в календара да го няма Свети Дазий от Дуросторум или Свети Луп.
Ивелина ИВАНОВА
петък, 23 септември 2011 г.
Сергей Вячеславович Савельев много знае!!!
"Через сколько Европу ждёт крах?
- Очень недолго, я думаю, сейчас это всё быстрее пойдёт, потому что некому поддерживать, от 3-х до 4-х лет. Не люблю предсказывать, потому что могут вмешаться какие-то новые компоненты, но если тенденция сохранится, то года четыре. Как можно наприсоединять к себе какую-ту Болгарию и т.д.? Это даже смешно. Это ж люди, которые ничего не производят, которые могут только продавать свою территорию, продали вон англичанам весь Солнечный Бряг, и всё равно ничего не помогает. А эти люди должны ведь что-то есть, они должны как-то конкурировать, а им нечем конкурировать… Ну и всё, остаётся их тупо кормить. Как мы в своё время кормили, чтобы они не сдвинулись на Запад. И вся эта мультинациональность, межэтническое равенство ведёт к взрывам, потому что люди слишком недалеко ушли от обезьян."
Уважаеми г-н Савелиев, не знам на какво разстояние от маймуните се намирате Вие, но независимо от "обезянската" Ви логика, моите сънародници далеч не са "обезяни", а исторически доказали човечността си европейци. Дразните се от нас, именно защото сме опровержение на Вашата "теория" (въпреки дългогодишните опити на съветската власт насилствено да ни наложи "обезянските" нрави).
- Очень недолго, я думаю, сейчас это всё быстрее пойдёт, потому что некому поддерживать, от 3-х до 4-х лет. Не люблю предсказывать, потому что могут вмешаться какие-то новые компоненты, но если тенденция сохранится, то года четыре. Как можно наприсоединять к себе какую-ту Болгарию и т.д.? Это даже смешно. Это ж люди, которые ничего не производят, которые могут только продавать свою территорию, продали вон англичанам весь Солнечный Бряг, и всё равно ничего не помогает. А эти люди должны ведь что-то есть, они должны как-то конкурировать, а им нечем конкурировать… Ну и всё, остаётся их тупо кормить. Как мы в своё время кормили, чтобы они не сдвинулись на Запад. И вся эта мультинациональность, межэтническое равенство ведёт к взрывам, потому что люди слишком недалеко ушли от обезьян."
Уважаеми г-н Савелиев, не знам на какво разстояние от маймуните се намирате Вие, но независимо от "обезянската" Ви логика, моите сънародници далеч не са "обезяни", а исторически доказали човечността си европейци. Дразните се от нас, именно защото сме опровержение на Вашата "теория" (въпреки дългогодишните опити на съветската власт насилствено да ни наложи "обезянските" нрави).
неделя, 1 май 2011 г.
Васил Маринов, краевед: Има исторически данни, че хан Тервел пръв е приел християнството
focus-news.net
Има данни, че хан Тервел е първият български владетел, който приема християнството. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” краеведът от Мадара Васил Маринов. По думите на краеведа, в българската историография обаче този въпрос все още е дискусионен. Във връзка с освещаването на православния храм в село Мадара „Св. Св. Георги Победоносец и Тревелий”, Васил Маринов каза, че основното предложение е било за Св. Георги, защото до научното откриване на Мадарския конник от Феликс Каниц, местното население е възприемало Мадарския конник като паметник на Св. Георги Победоносец. „И българското, и турското население от околните селища през пролетта са идвали тук и са отдавали почести на този герой. Тогава фактически възниква идеята за събор в Мадара. След това има и други научни доказателства, че паметникът е на хан Тервел, а напоследък все повече се възприема идеята, че това е паметник на самия създател на българската държава хан Аспарух”, добави краеведът. Той посочи, че е проблем на църковната история това, че нито една православна църква до този момент не е носела името на хан Тервел. „През 715 г. хан Тервел със своята армия се отзовава по молба на константинополския император Юстиниан да помогне на Византия за отблъскване на арабите, обсадили града. Действително, хан Тервел има голям принос за това, че арабите не са напреднали към Балканския полуостров и Централна Европа”, припомни Маринов. Освен това трябва да се знае, че хан Тервел е вторият владетел, син на хан Аспарух и с него се свързват много събития относно издигането, утвърждаването и укрепването на българската държава. „Може би и затова именно се лансираше идеята, че хан Тервел е изобразен върху мадарските скали”, каза още Васил Маринов. Той допълни, че хипотезата за хан Тервел е заменена от вероятното изобразяване на първия български владетел хан Аспарух върху мадарските скали.
Христина ДОБРЕВА
Има данни, че хан Тервел е първият български владетел, който приема християнството. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” краеведът от Мадара Васил Маринов. По думите на краеведа, в българската историография обаче този въпрос все още е дискусионен. Във връзка с освещаването на православния храм в село Мадара „Св. Св. Георги Победоносец и Тревелий”, Васил Маринов каза, че основното предложение е било за Св. Георги, защото до научното откриване на Мадарския конник от Феликс Каниц, местното население е възприемало Мадарския конник като паметник на Св. Георги Победоносец. „И българското, и турското население от околните селища през пролетта са идвали тук и са отдавали почести на този герой. Тогава фактически възниква идеята за събор в Мадара. След това има и други научни доказателства, че паметникът е на хан Тервел, а напоследък все повече се възприема идеята, че това е паметник на самия създател на българската държава хан Аспарух”, добави краеведът. Той посочи, че е проблем на църковната история това, че нито една православна църква до този момент не е носела името на хан Тервел. „През 715 г. хан Тервел със своята армия се отзовава по молба на константинополския император Юстиниан да помогне на Византия за отблъскване на арабите, обсадили града. Действително, хан Тервел има голям принос за това, че арабите не са напреднали към Балканския полуостров и Централна Европа”, припомни Маринов. Освен това трябва да се знае, че хан Тервел е вторият владетел, син на хан Аспарух и с него се свързват много събития относно издигането, утвърждаването и укрепването на българската държава. „Може би и затова именно се лансираше идеята, че хан Тервел е изобразен върху мадарските скали”, каза още Васил Маринов. Той допълни, че хипотезата за хан Тервел е заменена от вероятното изобразяване на първия български владетел хан Аспарух върху мадарските скали.
Христина ДОБРЕВА
четвъртък, 28 април 2011 г.
Атанас Димитров, сдружение „Сердика Сакра”: София е най-древният град сред европейските столици
focus-news.net
По повод честването на 1700 години от Сердикийския едикт на 30 Април 2011 г. Агенция „Фокус” разговаря с Атанас Димитров - председател на Сдружение „Сердика Сакра” и научен ръководител на триизмерната възстановка на София – на Антична Сердика.
Фокус: Г-н Димитров, защо избрахте Сердикийския едикт – една тема сравнително малко популярна извън специализираните среди като мото за възраждане на Стара Сердика?
Атанас Димитров: Този исторически факт поставя основите на християнска Европа. В III в. е дълбоката криза на Римската империя. В този етап от развитието на империята се случват много съдбоносни събития, които са свързани точно с историята на София. Тук по това време - 269 г. са Сердикийските войни. Император Гален спасява империята благодарение на подкрепата, която получава от Сердика.
В периода на т.нар. военни императори – 18 от императорите са тракийци, а двама от императорите са родени в София. Император Галерий е роден в Сердика, а император Константин Велики също е тясно свързан със съдбата на София – тогавашна Сердика, защото майка му Елена е родена в Сердика, а самият той е роден в Ниш, който също е наш град по това време – тракийски. Много по-късно този град става небългарски.
Събитията, които се случват тук, действително са съдбоносни, защото император Галерий тук преди 1700 години разрешава на практика със Сердикийския едикт на християните свободно да изповядват религията си и стават равноправни с другите култови деноминации в Римската империя. Ролята е изключителна, защото тя е приютила императорската резиденция. Тя е столица на средиземна Дакия. Тогава империята се е деляла на провинции, които непрекъснато са си сменяли имената. След като се е казвала Мизия, впоследствие я прекръщават на Дакия. Те си сменят няколко пъти имената, но въпреки това Сердика като изключително значим духовен център става столица на Римската империя и на Дакия по-конкретно.
В момента с 50-те европейски столици, които са на европейския континент – Сердика, т.е. София е най-древният град – безусловен доайен сред европейските столици. По-стар град от София няма. Тя има 10 хил. години непрекъсната история. Това е известен исторически факт, но това е малко известно в нашите учебници по история. Това съвсем умишлено се правило много дълго време, за да не знаем какви сме и колко сме велики.
Фокус: Какви са историческите последици от Сердикийския едикт за християнската общност?
Атанас Димитров: Той има съдбоносно значение. С издаването на този едикт започва един процес на утвърждаване на Християнството. Две години по-късно е написано едно писмо в Милано – до племенника на Галерий, който се е казвал Максимин II Дая, който е изпратен от Галерий да управлява Египет и също е трак. И тъй като Галерий умира в IV век през 311 г. и малко преди това издава едикта. Той е тежко болен и може би поради тази болест той решава, че трябва да погледне с друго око на християнската религия и да издаде такъв акт, с който разрешава на християните да бъдат равноправни и свободно да изповядват религията си. В Милано неговият наследник – император Лициний Август, който наследява Галерий, в Милано, когато се среща с Константин Велики, който управлява Западната част на Римската империя. Тогава те пишат едно писмо – така да се каже „дружелюбно” до Максимин II, който му напомня – „твоят чичо каза, че християните няма да бъдат гонени вече”, а той продължава всеки път да ги гони. По тази причина те му пишат писмо, което впоследствие влиза в историята като едикт, но това не е едикт, а просто писмо, което напомня за Сердикийския едикт. Влиянието на Сердика за християнството е огромно, защото първите епископи и голяма част от римските папи всъщност произхождат от тук. Свети Атанасий – първият епископ на Александрия е служил тук в нашата църква „Света София”, която и до ден днешен си е действаща. Тя всъщност е най-старата действаща християнска църква в света.
Фокус: Как може да се попълни фрагментарният характер на знанията, който софиянци имат за Сердика?
Атанас Димитров: Трябва да се подкрепи неформалното движение, което има в момента, за препрочитане на нашата история и за формиране на едно ново отношение за преподреждане на приоритетите в нашата история. Това, което ние учим, е буквално невярно, да не кажа и злонамерено. На нас се опитват да ни втълпят, че ние сме нищожни и може и без нас. Всъщност ние сме може би най-древната човешка цивилизация – тракийската. И това се прави съвсем умишлено.
Фокус: Какви са идеите за Стара Сердика на гражданското сдружение?
Атанас Димитров: Предвидена е програма по повод годишнината. На 17 септември, ако е рекъл Господ, ще има и паметник на Средикийския едикт. Предвидени са няколко основни неща. Най-важното е отбелязването на самия 30 април с тържествена литургия, ще има специална пресконференция и сесия на Столичния общински съвет, на която ще се отбележи 1700-годишният юбилей. През цялата 2011 г. са предвидени различни мероприятия, тъй като годината е обявена за година на Средикийския едикт. Предвидени са много събития – концерти, мероприятия, кръгла маса и научна конференция в течението на тази година. Ще бъде издадена марка, която ще бъде валидирана в Министерство на транспорта и съобщенията от министъра и от столичния кмет – Йорданка Фандъкова. Марката вече е готова и само трябва да бъде валидирана. През май месец ще има научна сесия, кръгла маса, ноември месец ще има научна конференция на тази тема – това съвпада и с годишнината от световния конгрес по Византология. Изготвя се един триизмерен модел възстановка на София, който ще се превърне впоследствие във виртуален план на града, който ще може да бъда ползван от музеи. Тази възстановка е частично готова, но основните 20-30 сгради на този град от античността са готови.
Фокус: Как би трябвало да изглежда Сердика, експонирана в днешна съвременна София?
Атанас Димитров: Може да се покаже онова, което е под краката ни. Под съвременна София лежи един античен град, който може да бъде показан на туристите и това да се превърне в едно много доходно перо за бюджета на съвременните софиянци. По този въпрос трябва да има обсъждане, защото трябва да участват и специалисти, архитекти, археолози. Имаме едно богатство - над 60 хил. тракийски могили и 40% от тях не са разкопани. По-голямата част стоят непипнати. Така че под краката си имаме едно несметно богатство, което трябва да покажем. Необходимо е да се отделят средства, за да се изучат и да се покажат всичките тези богатства и да бъдат включени в експозициите, за да знаят хората в какъв град живеят, а и туристите да виждат и да се учат.
Фокус: Кои са местата, където може да се види най-пълно старият град?
Атанас Димитров: В момента това, което откриха и разкопаха пред ЦУМ, е поредното доказателство, че под краката ни има един античен град, който може да се открие в подлеза пред Министерски съвет, под Президентството – в тази сграда най-вероятно се е провел и Сердикийският събор през 343 г. Това е вторият Вселенски събор, но на този събор са изработени 20-те канона на Християнската църква. Това е уставът на църквата, който е изработен тук. Също тук през 343 г. става и разривът между двете църкви – Източната и Западната.
Фокус: Наскоро се проведе Римски съботник за почистването на Западната порта на Сердика – какво може да се предприеме за това място, което въпреки чистенето е в окаяно състояние?
Атанас Димитров: Нашата идея беше да я реконструираме напълно и да я издигнем белокаменна, каквато е била навремето. Тя е била издигната не само от камък, а е имало през четири реда камък - четири реда тухли. Тя е била бяло-червена и много красива. Идеята ни беше да я възстановим. Архитектите обаче не дават и дума да се чуе за това, въпреки че Акрополът е почти напълно възстановен сега в съвременността. Италианците са си държали барута там и той е бил взривен и половината е бил унищожен, но те го възстановиха, а ние тук не си възстановяваме. Тази идея беше далеч по-смела, отколкото само да се чисти. Ние искаме Западната порта да бъде възстановена и издигната от камък такава, каквато е била. Ние имаме възстановка. Стената е била четири метра дебела, а кулите са възстановка на проф. Стефан Бояджиев. София се изследва от 80 години. В нейното изследване участват акад. Богдан Филов, проф. Сава Бобчев, проф. Магдалина Станчева. Поредица от видни български учени са се занимавал и има натрупани много материали за нашия град. Те трябва да бъдат популяризирани и да станат известни на хората.
Красимира ГЕОРГИЕВА
По повод честването на 1700 години от Сердикийския едикт на 30 Април 2011 г. Агенция „Фокус” разговаря с Атанас Димитров - председател на Сдружение „Сердика Сакра” и научен ръководител на триизмерната възстановка на София – на Антична Сердика.
Фокус: Г-н Димитров, защо избрахте Сердикийския едикт – една тема сравнително малко популярна извън специализираните среди като мото за възраждане на Стара Сердика?
Атанас Димитров: Този исторически факт поставя основите на християнска Европа. В III в. е дълбоката криза на Римската империя. В този етап от развитието на империята се случват много съдбоносни събития, които са свързани точно с историята на София. Тук по това време - 269 г. са Сердикийските войни. Император Гален спасява империята благодарение на подкрепата, която получава от Сердика.
В периода на т.нар. военни императори – 18 от императорите са тракийци, а двама от императорите са родени в София. Император Галерий е роден в Сердика, а император Константин Велики също е тясно свързан със съдбата на София – тогавашна Сердика, защото майка му Елена е родена в Сердика, а самият той е роден в Ниш, който също е наш град по това време – тракийски. Много по-късно този град става небългарски.
Събитията, които се случват тук, действително са съдбоносни, защото император Галерий тук преди 1700 години разрешава на практика със Сердикийския едикт на християните свободно да изповядват религията си и стават равноправни с другите култови деноминации в Римската империя. Ролята е изключителна, защото тя е приютила императорската резиденция. Тя е столица на средиземна Дакия. Тогава империята се е деляла на провинции, които непрекъснато са си сменяли имената. След като се е казвала Мизия, впоследствие я прекръщават на Дакия. Те си сменят няколко пъти имената, но въпреки това Сердика като изключително значим духовен център става столица на Римската империя и на Дакия по-конкретно.
В момента с 50-те европейски столици, които са на европейския континент – Сердика, т.е. София е най-древният град – безусловен доайен сред европейските столици. По-стар град от София няма. Тя има 10 хил. години непрекъсната история. Това е известен исторически факт, но това е малко известно в нашите учебници по история. Това съвсем умишлено се правило много дълго време, за да не знаем какви сме и колко сме велики.
Фокус: Какви са историческите последици от Сердикийския едикт за християнската общност?
Атанас Димитров: Той има съдбоносно значение. С издаването на този едикт започва един процес на утвърждаване на Християнството. Две години по-късно е написано едно писмо в Милано – до племенника на Галерий, който се е казвал Максимин II Дая, който е изпратен от Галерий да управлява Египет и също е трак. И тъй като Галерий умира в IV век през 311 г. и малко преди това издава едикта. Той е тежко болен и може би поради тази болест той решава, че трябва да погледне с друго око на християнската религия и да издаде такъв акт, с който разрешава на християните да бъдат равноправни и свободно да изповядват религията си. В Милано неговият наследник – император Лициний Август, който наследява Галерий, в Милано, когато се среща с Константин Велики, който управлява Западната част на Римската империя. Тогава те пишат едно писмо – така да се каже „дружелюбно” до Максимин II, който му напомня – „твоят чичо каза, че християните няма да бъдат гонени вече”, а той продължава всеки път да ги гони. По тази причина те му пишат писмо, което впоследствие влиза в историята като едикт, но това не е едикт, а просто писмо, което напомня за Сердикийския едикт. Влиянието на Сердика за християнството е огромно, защото първите епископи и голяма част от римските папи всъщност произхождат от тук. Свети Атанасий – първият епископ на Александрия е служил тук в нашата църква „Света София”, която и до ден днешен си е действаща. Тя всъщност е най-старата действаща християнска църква в света.
Фокус: Как може да се попълни фрагментарният характер на знанията, който софиянци имат за Сердика?
Атанас Димитров: Трябва да се подкрепи неформалното движение, което има в момента, за препрочитане на нашата история и за формиране на едно ново отношение за преподреждане на приоритетите в нашата история. Това, което ние учим, е буквално невярно, да не кажа и злонамерено. На нас се опитват да ни втълпят, че ние сме нищожни и може и без нас. Всъщност ние сме може би най-древната човешка цивилизация – тракийската. И това се прави съвсем умишлено.
Фокус: Какви са идеите за Стара Сердика на гражданското сдружение?
Атанас Димитров: Предвидена е програма по повод годишнината. На 17 септември, ако е рекъл Господ, ще има и паметник на Средикийския едикт. Предвидени са няколко основни неща. Най-важното е отбелязването на самия 30 април с тържествена литургия, ще има специална пресконференция и сесия на Столичния общински съвет, на която ще се отбележи 1700-годишният юбилей. През цялата 2011 г. са предвидени различни мероприятия, тъй като годината е обявена за година на Средикийския едикт. Предвидени са много събития – концерти, мероприятия, кръгла маса и научна конференция в течението на тази година. Ще бъде издадена марка, която ще бъде валидирана в Министерство на транспорта и съобщенията от министъра и от столичния кмет – Йорданка Фандъкова. Марката вече е готова и само трябва да бъде валидирана. През май месец ще има научна сесия, кръгла маса, ноември месец ще има научна конференция на тази тема – това съвпада и с годишнината от световния конгрес по Византология. Изготвя се един триизмерен модел възстановка на София, който ще се превърне впоследствие във виртуален план на града, който ще може да бъда ползван от музеи. Тази възстановка е частично готова, но основните 20-30 сгради на този град от античността са готови.
Фокус: Как би трябвало да изглежда Сердика, експонирана в днешна съвременна София?
Атанас Димитров: Може да се покаже онова, което е под краката ни. Под съвременна София лежи един античен град, който може да бъде показан на туристите и това да се превърне в едно много доходно перо за бюджета на съвременните софиянци. По този въпрос трябва да има обсъждане, защото трябва да участват и специалисти, архитекти, археолози. Имаме едно богатство - над 60 хил. тракийски могили и 40% от тях не са разкопани. По-голямата част стоят непипнати. Така че под краката си имаме едно несметно богатство, което трябва да покажем. Необходимо е да се отделят средства, за да се изучат и да се покажат всичките тези богатства и да бъдат включени в експозициите, за да знаят хората в какъв град живеят, а и туристите да виждат и да се учат.
Фокус: Кои са местата, където може да се види най-пълно старият град?
Атанас Димитров: В момента това, което откриха и разкопаха пред ЦУМ, е поредното доказателство, че под краката ни има един античен град, който може да се открие в подлеза пред Министерски съвет, под Президентството – в тази сграда най-вероятно се е провел и Сердикийският събор през 343 г. Това е вторият Вселенски събор, но на този събор са изработени 20-те канона на Християнската църква. Това е уставът на църквата, който е изработен тук. Също тук през 343 г. става и разривът между двете църкви – Източната и Западната.
Фокус: Наскоро се проведе Римски съботник за почистването на Западната порта на Сердика – какво може да се предприеме за това място, което въпреки чистенето е в окаяно състояние?
Атанас Димитров: Нашата идея беше да я реконструираме напълно и да я издигнем белокаменна, каквато е била навремето. Тя е била издигната не само от камък, а е имало през четири реда камък - четири реда тухли. Тя е била бяло-червена и много красива. Идеята ни беше да я възстановим. Архитектите обаче не дават и дума да се чуе за това, въпреки че Акрополът е почти напълно възстановен сега в съвременността. Италианците са си държали барута там и той е бил взривен и половината е бил унищожен, но те го възстановиха, а ние тук не си възстановяваме. Тази идея беше далеч по-смела, отколкото само да се чисти. Ние искаме Западната порта да бъде възстановена и издигната от камък такава, каквато е била. Ние имаме възстановка. Стената е била четири метра дебела, а кулите са възстановка на проф. Стефан Бояджиев. София се изследва от 80 години. В нейното изследване участват акад. Богдан Филов, проф. Сава Бобчев, проф. Магдалина Станчева. Поредица от видни български учени са се занимавал и има натрупани много материали за нашия град. Те трябва да бъдат популяризирани и да станат известни на хората.
Красимира ГЕОРГИЕВА
неделя, 27 февруари 2011 г.
Защо не се усмихваме?
actualno.com
Замислих се защо е толкова трудно да се обяснява на моите сънародници случващото се в света. Вярно е, че аз съм се променил доста (смея да твърдя - в положителна посока), но нали и България се променя? Или може би не се променя достатъчно? Или може би страната се променя, но въпреки липсата на промяна в бита и душевността на българите?
Има няколко много характерни неща, които различават западните/другите цивилизации от българската. Не съм убеден дали ще изброя всички, както не съм и убеден, че мога да ги степенувам по важност, но нека опитаме (и да ме прощава Кирил Христов, но не мога да стигна до неговото "Ад в рая" - все още):
- У нас липсва връзка между труд и заплащане - нашенецът пита "Колко ти плащат", а не "Колко изработваш". Той не може да разбере каква е връзката между труда и заплащането, защото при комунизма само частниците - при това на черно - успяваха да изработят парите си, а другите си ги получаваха.
- Да не говорим за това, че изобщо не му е работа да знае колко изработват хората, а по-скоро трябва да се интересува от това не дали той получава колкото другия, а дали работи достатъчно добре, за да получава още повече.
- Нашенецът не се усмихва. Преди няколко седмици бях в Би Ти Ви - дори на водещите им направи впечатление и Анна Цолова ми направи забележка "Много се усмихваш".
- Нашенецът обича да си прави дебелашки шеги с другите. За да се засмее доволно, шегите трябва да имат и сексуален подтекст, от който да става ясно, че българките са най-красивите, а българите - най-надарените мъже. Но не на света, а на Балканския полуостров, защото светът е голям, а Балканите си ги знаем.
- Нашенецът предпочита да ходи намръщен по улицата, а на въпроса "Как си?" да отговаря "Горе-долу". Което, разбира се, е лъжа - все някой е горе, а друг - малко по-надолу.
- Нашенецът отговаря на въпроса "Какво правиш?" с "Нищо". Е, като не прави нищо, защо иска нещо (хубаво) да се случва?
- Нашенецът инстинктивно мрази онези, които са успели повече от него. Той не се сравнява с тях по способности, а на принципа "откъде накъде той ще е по-успял от мен" слага себе си на едно ниво с всеки друг. През 1999 г., когато пуснах своя първи блог (когато още нямаше дума "блог"), Митко Ганчев написа едно мнение, което - за съжаление! - не само все още е актуално, но има шансове да остане актуално за вечни времена, защото то се отнася до психиката на българина и преди не само векове, а дори хилядолетия :)
- Нашенецът произлиза от малък, но много силно комплексиран народ. Комплексите идват от "славното" минало, което не е подплатено с нищо в днешно време.
- Нашенецът предпочита да живее в историята, отколкото в настоящето. В един разговор на тема "защо сме на това дередже" винаги ще се намерят хора, които да напомнят за турското робство, за комунизма, изобщо - за историята. Но никой няма да иска да каже защо не прави нещо, за да се промени настоящето. Всички велики моменти на нашенеца са в миналото. Всички тегла - в настоящето.
- Нашенецът по никакъв начин не може да приеме, че друг нашенец е по-кадърен, по-умен, по-работлив. Ако той чуе похвала от чужденец по адрес на някого, то реакцията е "Кой, бе? Този ли е по-добър? Аз го знам, бе! Нали братовчедка ми е била в един клас със сестра му!"
- Нашенецът не разбира живота в чужбина, особено на запад от Белград и на изток от Истанбул. Но нашенецът никога няма да си го признае, защото той винаги има мнение за всичко, което мнение е единствено правилното, разбира се.
- Нашенецът предпочита да живее с клишета за чужденците, защото така се самоуспокоява, че "и при тях има проблеми". Нашенецът отказва да разбере, че "техните" проблеми се решават, докато нашите се задълбочават.
- Нашенецът не вижда бъдеще за себе си или за децата си в България. Както навремето се казваше "Учи, мама, за да не работиш" (само се замислете над това пожелание!), сега се казва "Иди навън, за да успееш".
- Нашенецът в чужбина престава да бъде нашенец и бързо се адаптира към новата среда, в която нашенските номера не минават. Учудващо лесно е да се спазват законите и правилата на обществото... когато има общество, което те кара да ги спазваш.
- Нашенецът иска държавата да му решава всичките проблеми. Същата тази държава, която той псува под път и над път за какво ли не.
- Нашенецът иска да надхитри всички останали. Той отказва да разбере, че в желанието си да прецака околните той прецаква най-много себе си.
- Нашенецът обича интригите и това особено си личи сред хората, които живеят у нас, но имат взимане-даване с чужденците. Погледнете отношенията ни с Европейския съюз и институциите на Съюза. Нашенецът все още си мисли за Брюксел като столицата на нещо, към което България не принадлежи. Колко често се чува - по медиите, на срещи във ведомства, институции, от политиците: "Какво ще кажат в Брюксел".
- В отношенията си с ЕС нашенецът е като смутен гост, който е събул цървулите на входа; на чорапите си има дупки, през тях прозират немитите пети и пръсти... само за да разбере, че всъщност всички други са с обувки.
- Нашенецът не иска да си признае, че някога е носил бели чорапи (защото миналото е винаги славно, нали?). Това пак е израз на комплексарщина - да отказваш да признаваш верни факти.
- Нашенецът спори, но не защото мисли, че е прав, а защото е убеден, че другият не е прав.
- Нашенецът си подрежда дома, но продължава да не иска да има нищо общо с подреждането на общия дом - улица, квартал, град, държава.
- Нашенецът иска някой друг да дойде и да го оправи. Той иска да живее по-добре, но е нещастен, защото непрекъснато му казват, че това си зависи от него. Той не иска качеството на живота му да зависи от него, а от някой друг - цар, генерал, пъдар...
- Нашенецът се страхува да поема инициативата за дела, които изглеждат "глупави" в очите на другите нашенци. Той не знае, че най-доброто нещо е да правиш нови грешки, и затова предпочита да повтаря същите стари грешки.
- Нашенецът предпочита да гледа сеир, вместо да участва в него.
- Нашенецът усеща, че "западняците" го гледат с недоумение, но вместо да се амбицира, се дразни и с думите "Ще им покажа аз на тях!" той се затваря в себе си и гледа сърдито към тях с мисълта "Аз ги спасих от турците през XIV век, а те не са ми достатъчно благодарни..."
- Нашенецът се сърди, когато някой прави обобщения за него. Той винаги е готов да се оправдае с думите "Аз не съм като тях".
Този списък може да продължи още - предполагам, че приятелите от Facebook (Марковски е написал текста в резултат на дискусия в социалната мрежа, б.р.) ще го разширят, както предполагам, че много от тях няма да се съгласят с написаното. Но аз не пиша така, че да се харесвам на 100 % от читателите. Дори и не се стремя към половината от читателите. Аз пиша, защото знам - там някъде, по света, има мои сънародници, които не са "такива". Които работят, мислят, творят, мечтаят и сбъдват мечтите си. Защото те са част от нормалния живот. Хора, които се усмихват, а не се надсмиват. Хора, които са щастливи, защото някой друг е направил нещо хубаво. За тези хора аз съм готов на всичко - защото без тях светът не просто няма да е същият, а ще е много по-тъжно място за живеене.
Аз искам всеки нашенец да има възможност да поживее по-дълго време сред нормални хора, в нормални общества. Искам онези нашенци, които са кадърни, да успяват още повече. Искам онези читави хора, които по една или друга причина са в България, да успеят да наложат нормалните правила на поведение в обществото. Искам хората силно да обичат, а не силно да мразят.
Да, знам, че много искам, но като си помисля - наистина ли толкова много искам? Или просто нашенецът е свикнал да се задоволява с малкото, защото не полага никакви грижи, за да го постигне.
Аз не съм намерил своето спасение, като съм отишъл да живея в чужбина. С Митко Ганчев в продължение на 15 години работихме това, което искахме - направихме фирма, започнахме от нула, докарахме на десетки хиляди души интернет достъп, участвахме в някои от най-интересните моменти от развитието на страната. Сега продължаваме - всеки по своя път, но и заедно, в "Интернет общество - България" да се радваме на живота. Защото - за разлика от Никола Вапцаров - аз не се гледам с живота под вежди и строго. Тази борба с живота не носи нищо добро. В живота ние трябва да се обичаме, да се подпомагаме един друг, да насърчаваме предприемчивите... а строго трябва да гледаме към онези, които искат да ни излъжат, да ни прецакат, да ни "минат".
Трябва да разберем и приемем факта, че светът се движи напред и нагоре, а не назад и надолу - както ни се струва, като гледаме нашето дередже. И да се стремим към истинско щастие, а не към простото очакване на смъртта в комфортна обстановка.
Да се усмихваме, но не когато ни е смешно, а когато искаме да подкрепим - някой до нас или дори нас самите. Защото една приятелска дума и подадена ръка са важни за онзи, който ги получава, но още по-важни за онзи, който ги дава.
автор: Вени Марковски http://blog.veni.com/
Замислих се защо е толкова трудно да се обяснява на моите сънародници случващото се в света. Вярно е, че аз съм се променил доста (смея да твърдя - в положителна посока), но нали и България се променя? Или може би не се променя достатъчно? Или може би страната се променя, но въпреки липсата на промяна в бита и душевността на българите?
Има няколко много характерни неща, които различават западните/другите цивилизации от българската. Не съм убеден дали ще изброя всички, както не съм и убеден, че мога да ги степенувам по важност, но нека опитаме (и да ме прощава Кирил Христов, но не мога да стигна до неговото "Ад в рая" - все още):
- У нас липсва връзка между труд и заплащане - нашенецът пита "Колко ти плащат", а не "Колко изработваш". Той не може да разбере каква е връзката между труда и заплащането, защото при комунизма само частниците - при това на черно - успяваха да изработят парите си, а другите си ги получаваха.
- Да не говорим за това, че изобщо не му е работа да знае колко изработват хората, а по-скоро трябва да се интересува от това не дали той получава колкото другия, а дали работи достатъчно добре, за да получава още повече.
- Нашенецът не се усмихва. Преди няколко седмици бях в Би Ти Ви - дори на водещите им направи впечатление и Анна Цолова ми направи забележка "Много се усмихваш".
- Нашенецът обича да си прави дебелашки шеги с другите. За да се засмее доволно, шегите трябва да имат и сексуален подтекст, от който да става ясно, че българките са най-красивите, а българите - най-надарените мъже. Но не на света, а на Балканския полуостров, защото светът е голям, а Балканите си ги знаем.
- Нашенецът предпочита да ходи намръщен по улицата, а на въпроса "Как си?" да отговаря "Горе-долу". Което, разбира се, е лъжа - все някой е горе, а друг - малко по-надолу.
- Нашенецът отговаря на въпроса "Какво правиш?" с "Нищо". Е, като не прави нищо, защо иска нещо (хубаво) да се случва?
- Нашенецът инстинктивно мрази онези, които са успели повече от него. Той не се сравнява с тях по способности, а на принципа "откъде накъде той ще е по-успял от мен" слага себе си на едно ниво с всеки друг. През 1999 г., когато пуснах своя първи блог (когато още нямаше дума "блог"), Митко Ганчев написа едно мнение, което - за съжаление! - не само все още е актуално, но има шансове да остане актуално за вечни времена, защото то се отнася до психиката на българина и преди не само векове, а дори хилядолетия :)
- Нашенецът произлиза от малък, но много силно комплексиран народ. Комплексите идват от "славното" минало, което не е подплатено с нищо в днешно време.
- Нашенецът предпочита да живее в историята, отколкото в настоящето. В един разговор на тема "защо сме на това дередже" винаги ще се намерят хора, които да напомнят за турското робство, за комунизма, изобщо - за историята. Но никой няма да иска да каже защо не прави нещо, за да се промени настоящето. Всички велики моменти на нашенеца са в миналото. Всички тегла - в настоящето.
- Нашенецът по никакъв начин не може да приеме, че друг нашенец е по-кадърен, по-умен, по-работлив. Ако той чуе похвала от чужденец по адрес на някого, то реакцията е "Кой, бе? Този ли е по-добър? Аз го знам, бе! Нали братовчедка ми е била в един клас със сестра му!"
- Нашенецът не разбира живота в чужбина, особено на запад от Белград и на изток от Истанбул. Но нашенецът никога няма да си го признае, защото той винаги има мнение за всичко, което мнение е единствено правилното, разбира се.
- Нашенецът предпочита да живее с клишета за чужденците, защото така се самоуспокоява, че "и при тях има проблеми". Нашенецът отказва да разбере, че "техните" проблеми се решават, докато нашите се задълбочават.
- Нашенецът не вижда бъдеще за себе си или за децата си в България. Както навремето се казваше "Учи, мама, за да не работиш" (само се замислете над това пожелание!), сега се казва "Иди навън, за да успееш".
- Нашенецът в чужбина престава да бъде нашенец и бързо се адаптира към новата среда, в която нашенските номера не минават. Учудващо лесно е да се спазват законите и правилата на обществото... когато има общество, което те кара да ги спазваш.
- Нашенецът иска държавата да му решава всичките проблеми. Същата тази държава, която той псува под път и над път за какво ли не.
- Нашенецът иска да надхитри всички останали. Той отказва да разбере, че в желанието си да прецака околните той прецаква най-много себе си.
- Нашенецът обича интригите и това особено си личи сред хората, които живеят у нас, но имат взимане-даване с чужденците. Погледнете отношенията ни с Европейския съюз и институциите на Съюза. Нашенецът все още си мисли за Брюксел като столицата на нещо, към което България не принадлежи. Колко често се чува - по медиите, на срещи във ведомства, институции, от политиците: "Какво ще кажат в Брюксел".
- В отношенията си с ЕС нашенецът е като смутен гост, който е събул цървулите на входа; на чорапите си има дупки, през тях прозират немитите пети и пръсти... само за да разбере, че всъщност всички други са с обувки.
- Нашенецът не иска да си признае, че някога е носил бели чорапи (защото миналото е винаги славно, нали?). Това пак е израз на комплексарщина - да отказваш да признаваш верни факти.
- Нашенецът спори, но не защото мисли, че е прав, а защото е убеден, че другият не е прав.
- Нашенецът си подрежда дома, но продължава да не иска да има нищо общо с подреждането на общия дом - улица, квартал, град, държава.
- Нашенецът иска някой друг да дойде и да го оправи. Той иска да живее по-добре, но е нещастен, защото непрекъснато му казват, че това си зависи от него. Той не иска качеството на живота му да зависи от него, а от някой друг - цар, генерал, пъдар...
- Нашенецът се страхува да поема инициативата за дела, които изглеждат "глупави" в очите на другите нашенци. Той не знае, че най-доброто нещо е да правиш нови грешки, и затова предпочита да повтаря същите стари грешки.
- Нашенецът предпочита да гледа сеир, вместо да участва в него.
- Нашенецът усеща, че "западняците" го гледат с недоумение, но вместо да се амбицира, се дразни и с думите "Ще им покажа аз на тях!" той се затваря в себе си и гледа сърдито към тях с мисълта "Аз ги спасих от турците през XIV век, а те не са ми достатъчно благодарни..."
- Нашенецът се сърди, когато някой прави обобщения за него. Той винаги е готов да се оправдае с думите "Аз не съм като тях".
Този списък може да продължи още - предполагам, че приятелите от Facebook (Марковски е написал текста в резултат на дискусия в социалната мрежа, б.р.) ще го разширят, както предполагам, че много от тях няма да се съгласят с написаното. Но аз не пиша така, че да се харесвам на 100 % от читателите. Дори и не се стремя към половината от читателите. Аз пиша, защото знам - там някъде, по света, има мои сънародници, които не са "такива". Които работят, мислят, творят, мечтаят и сбъдват мечтите си. Защото те са част от нормалния живот. Хора, които се усмихват, а не се надсмиват. Хора, които са щастливи, защото някой друг е направил нещо хубаво. За тези хора аз съм готов на всичко - защото без тях светът не просто няма да е същият, а ще е много по-тъжно място за живеене.
Аз искам всеки нашенец да има възможност да поживее по-дълго време сред нормални хора, в нормални общества. Искам онези нашенци, които са кадърни, да успяват още повече. Искам онези читави хора, които по една или друга причина са в България, да успеят да наложат нормалните правила на поведение в обществото. Искам хората силно да обичат, а не силно да мразят.
Да, знам, че много искам, но като си помисля - наистина ли толкова много искам? Или просто нашенецът е свикнал да се задоволява с малкото, защото не полага никакви грижи, за да го постигне.
Аз не съм намерил своето спасение, като съм отишъл да живея в чужбина. С Митко Ганчев в продължение на 15 години работихме това, което искахме - направихме фирма, започнахме от нула, докарахме на десетки хиляди души интернет достъп, участвахме в някои от най-интересните моменти от развитието на страната. Сега продължаваме - всеки по своя път, но и заедно, в "Интернет общество - България" да се радваме на живота. Защото - за разлика от Никола Вапцаров - аз не се гледам с живота под вежди и строго. Тази борба с живота не носи нищо добро. В живота ние трябва да се обичаме, да се подпомагаме един друг, да насърчаваме предприемчивите... а строго трябва да гледаме към онези, които искат да ни излъжат, да ни прецакат, да ни "минат".
Трябва да разберем и приемем факта, че светът се движи напред и нагоре, а не назад и надолу - както ни се струва, като гледаме нашето дередже. И да се стремим към истинско щастие, а не към простото очакване на смъртта в комфортна обстановка.
Да се усмихваме, но не когато ни е смешно, а когато искаме да подкрепим - някой до нас или дори нас самите. Защото една приятелска дума и подадена ръка са важни за онзи, който ги получава, но още по-важни за онзи, който ги дава.
автор: Вени Марковски http://blog.veni.com/
сряда, 16 февруари 2011 г.
Едвин Сугарев: Ще бият хората около Борисов, докато не го принудят да се пазари
ekipnews.com
"Ще удрят неговите хора поединично докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи", казва Едвин Сугарев в интервю за ТВ "Европа". Според него зад атаката срещу правителството стоят руските интереси в България.
- Имаме трети ясен кандидат за президент и това е Надежда Нейнски, която ще бъде по всяка вероятност кандидат на сините. Освен това имаме Волен Сидеров, който първи в нашето студио призна, че той ще бъде кандидатът на „Атака” и Алексей Петров – трима кандидати, какво се очаква?
- Според мен нито един от тримата няма шанс да стане президент на България. Специално със случая с Надежда Нейнски има едно комплициращо обстоятелство и то е, че всъщност тя беше ябълката на раздора между СДС и тези хора, които се отделиха като Демократи за силна България, бяха разменени много остри реплики между нея и Иван Костов и сегашното съгласие да бъде тя общият кандидат на Синята коалиция може би звучи добре погледнато отстрани, но някой трябва да обясни защо се е променило отношението към нея и с какво се е променила самата тя в тези години.
Иначе това участие по-скоро е бонус за някакви бъдещи позиции евентуално при парламентарните избори или нещо подобно, така че аз не виждам кой знае какъв смисъл. За Алексей Петров няма какво да говорим...първо идеята, че той може да се кандидатира реално за президент и че всички гледат сериозно на това, говори само за факта, че България се е превърнала до голяма степен в държава на мафията. Що се отнася до Волен Сидеров, тази кандидатура, според мен, може да се окаже ябълката на раздора в управляващото мнозинство, защото всъщност на гласовете на „Атака” се крепи мнозинството, което имат в момента от ГЕРБ и ако Волен Сидеров бъде засегнат, това мнозинство може да се поразпадне.
- Впрочем той отрече и каза, че ще разчита на една честна кампания и без удари под кръста и каквото - такова да е.
- Може и така да е и всъщност тази кандидатура да изиграе положителната роля да обере негативните удари за сметка на дълго бавената кандидатура на ГЕРБ. Мисля, че те ще я бавят до последния момент на самата регистрация. Не трябва все пак да не се забравя едно друго обстоятелство – при такава зависимост на мнозинството, по-малката парламентарна група и партията-патерица, така да се каже, в едно такова управление да поиска буквално всичко. Нека си спомним как се развиха нещата при правителството на Филип Димитров, когато ситуацията беше идентична.
- Спомням си и времето на НДСВ, когато "Новото време" „изигра” едни карти.
- Точно така, "Новото време" продаде гласовете си. Може би това е и сметката на Волен - той да постои известно време като кандидатура, която обира ударите и след това да се оттегли в името на единната кандидатура, което също е възможен вариант, но срещу определени услуги.
- А посред вас коя би била печелившата кандидатура на ГЕРБ? Дали те ще спечелят на всяка цена без значение кой ще е кандидатът или те трябва да издигнат една силна и разпознаваема кандидатура?
- Всички усилия, които се хвърлят, са от страна на мафията, от страна на т.нар. политическа опозиция, която застава под знамето на мафията и работи единствено с техни компромати, доверява им се на 100 процента. Всички усилия, които са свързани с поддържането на руските интереси в България, имам предвид, разбира се, псевдопрезидента Георги Първанов, всички те се стремят към едно – да създадат ситуация, в която да не е възможно ГЕРБ лесно да спечели президентските избори и да се наложи да се кандидатира самият Бойко Борисов като една безспорна рейтингова фигура в тази партия. Тоест да го пуснат по пистата на президентските избори с надеждата, че по този начин ГЕРБ, като една лидерска партия, ще се разпадне и той наистина ще се разпадне ГЕРБ, ако Бойко Борисов се дръпне настрани в цялата тази история.
И това би осигурило на следващите парламентарни избори ситуация, в която да се реставрира управлението на Тройната коалиция, може би, с различен състав, примерно ГЕРБ да се окаже на мястото на НДСВ. Това, мисля че, е таргета, който се търси. Разбира се, другото, което се търси, е отслабване по принцип на електоралната способност на тази партия, електоралният й потенциал, дестабилизация на правителството с цел по някакъв начин Бойко Борисов да бъде обязден и да бъде принуден да се вслуша в това, което искат всички от него, а те искат едно – да се финализират руските енергийни проекти в България. Заради това са всичките флашки, яневци, алексейпетровци и подобни субекти.
- Доколко Алексей Петров ни прилича на кандидатурата на Богомил Бонев в едни по-предишни избори?
- Богомил Бонев беше все пак, в сравнение с него, относително приличен човек, въпреки връзките си с Майкъл Чорни и подобни и все пак, външно изглеждаше по-нормален и по-обичаен като кандидатура за едни президентски избори. Докато тука имаме налице една фигура, която дълги години е била посредник между мафията и структурите на държавата. Това е една изключително отблъскваща роля. И още нещо трябва да се каже – ако примерно пък сравним Алексей Петров с Бойко Борисов, независимо какъв е произходът на самия Бойко Борисов, независимо доколко той самият е бил свързан с някакви такива съдружия, каквито му приписва най-вече мълвата, все пак Бойко Борисов има някаква харизма, някакъв ореол, той може да привлича хора, докато Алексей Петров може само да отблъсква поне нормалните хора. Около него се мотаят някакви политически тролове, но на тях това им е работа.
- Днес (15 януари) Мартин Димитров каза, че следващите парламентарни избори всъщност ще бъдат предсрочни и те „чукат” на вратата и, според него, ще бъдат веднага след местните и президентските.
- „Чукат” на вратата на неговото въображение, може би, но ако е така, редно е Синята коалиция много сериозно да се замисли за собственото си бъдеще, защото с този рейтинг, които имат в момента, нищо чудно да останат извън борда.
- Т.е. тях не ги устройва?
- Тях просто не ги устройва и не виждам кого устройват едни преждевременни парламентарни избори и има всъщност един единствен субект, когото го устройват и това е президентът, тъй като той ще назначи служебно правителство, което ще управлява в един период от 2-3 месеца, в които могат да се направят невероятни безобразия, включително и по отношение на зависимостите на България от Русия, включително по отношение на големите геостратегически цели на държавата, включително по отношение на това, да се превърнем в руски троянски кон в Европейския съюз.
- Може би на някого ще му прозвучи като дълбока конспирация, но всъщност има още една линия, по която върви напрежение – това е оставката на вътрешния министър и на вицепремиера Цветан Цветанов. Според вас, трябва ли наистина тази оставка да бъде поискана сега и да се случи и какви биха били евентуално плюсовете и минусите?
- Аз не виждам никакви плюсове за самите управляващи. Те могат само да загубят от всичко това. Плюсовете биха били за опозицията, преди всичко за БСП и за хората, които стоят зад тази опозиция, общо взето мрежовите структури на Държавна сигурност. Другите, които биха имали огромен интерес, това са структурите на организираната престъпност в България. Много странно за мен обаче е това, че в момента всички са толкова единодушни с искането на оставката именно на Цветанов. Някак си ми се струва недостойно и то политически недостойно хора с дясно мислене да застават зад компроматните претенции на един човек като Алексей Петров, защото всички обвинения се градят около неговите флашки. Това ми се вижда доста странно. И сега защо са се прицелили именно в Цветанов? Поради няколко причини. Първата е, че по този начин унищожават евентуалната кандидатура на ГЕРБ за президентските избори – той вече е неизползваем за тази цел. Втората е, че той е най-уязвим, тъй като стои на „най-горещия” стол в държавата. Третата причина е, че хората, които са на практика острието на тактиката, са хора от организираната престъпност, които естествено имат интерес да го премахнат, за да се премахне натискът върху тях, но вероятно и партиите, тъй като очевидно и някои от кранчетата, като от контрабандните канали, са попресъхнали и те искат да възстановят онова статукво, при което имаше чадър над тези канали и течаха доста пари в техните черни партийни каси. Това е печалната истина в този случай. Но ако бъде махнат, ако Бойко Борисов се поддаде на този натиск, той ще покаже слабост и това независимо от всякакви добри намерения, ще му скрои лоша шега. Естествено, всичко ще се прехвърли върху следващия вицепремиер, за когото много странно забравиха. За Дянков никой не се сеща в момента, а всички му искаха оставката преди това. Ще удрят неговите хора поединично, докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи.
- Оставката на Цветан Цветанов беше поискана заради изтичането на информация, именно заради тези флашки и т.н. Редно ли беше този скандал да бъде откаран до Брюксел, при положение, че той е наш, вътрешнополитически?
- Докато определени хора имат подобни жестове, това ще се случва. Трябва да се направят две разграничения. Истина е, че в България много се подслушва, истина е, че се подслушва най-ефективно, че много малка част от тези записи стигат до съдебната зала и от тях има какъвто и да било ефект и истина е, че структурите на МВР и ДАНС текат. Това е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е, че всъщност цялата държава беше хваната в един компроматен сценарий, всички много лесно се поддадоха на този компроматен сценарий, така че в момента това, което чувства обикновеният човек, че няколко гангстера и няколко продажни журналисти въртят държавата на пръстите си, а това е ситуация с много тежки последствия, това би могло да означава в перспектива, че българинът ще свикне с мисълта, че справедливост изобщо няма и че трябва, иска или не иска, да живее по законите на джунглата и да гради моралната си мяра върху тях. Именно до това водят подобни компроматни ситуации и особено силната роля на медиите в тях – първо и второ, поддаването на съдебната система при подобен тип акции. Аз не мога да си обясня по никакъв начин реакцията на Апелативния съд при първата промяна на мярката за неотклонение на Алексей Петров, реакцията на Градския съд при последващата промяна и утвърждаването й сега от Апелативния съд. Да се твърди, че този човек не би могъл да въздейства върху свидетелите, значи просто да си затваряш очите. Да се казва, да речем, че няма доказателства за това, че е искал Цветанов примерно да убие Георги Петракиев и да се казва, че това обвинение е разколебано, защото Цветанов се бил сетил за него чак на шестия си разпит, значи откровено да лицемерничиш, защото човек би трябвало да се чуди как човек като Цветанов, когато е подал първите си жалби срещу Алексей Петров, е бил осъден за набедяване от прокуратурата на Филчев, лежал е месеци в ареста, през които са му хвърляли във въздуха апартамента, след това са стреляли по него...как изобщо е давал показания?! И когато се каже, че тези показания са разколебани и съдът с целия си авторитет застане зад тази теза, той просто работи на страната на престъпния свят. Съжалявам, че го казвам, има много честни съдии, които си вършат работата, но някак си, когато законът започне да се разминава с нравствената мяра и справедливостта, тази държава нещо куца и то в най-големите й дълбочини.
- Другият въпрос, който си задаваха всички, е бомбата. Всъщност, според вас тази бомба какво беше, какво се случи? Има ли някаква интрига, загадка или...?
- Единствената интрига е доколко глупав е Алексей Петров. Защото, извинявайте, да гръмне такава бомба точно в деня, в който се навършва една година от неговото арестуване, да се случи пък също така и в деня, в който пристигат еврокомисари, които между впрочем следят за изпълнение на това, дали изпълнението на мерките за сигурност от страна на България във връзка с приемането в Шенген са факт, така че тази бомба не е срещу вестника, тя е бомба срещу интересите на България, а това просто не виждам как ще се случи случайно. Не виждам как ще бъде съвпадение на обстоятелствата и не виждам кой би се хванал на версията, че това е наказателна акция срещу вестник „Галерия”, защото била много скарана с правителството. Ако трябваше да правят наказателни акции, нещо, което аз ги посъветвах, но те очевидно не са го чули – трябваше просто да ги подведат под отговорност...
- За изнасяне на данни...
- За използване на данни, придобити със специални разузнавателни цели за средства, различни от тези на правосъдието и защитата на националната сигурност. Има такъв член в Наказателния кодекс, който много ясно го регламентира. Разбира се, това си е работа на правителството какво ще прави, но да се смята, че тези хора, които са там дори ако приемем, че Цветан Цветанов, както твърдят те, не е от най-умните, но чак толкова глупав да бъде, че да си вкара такъв автогол, просто няма как да стане.
- Сега върви една идея за промяна на закона във връзка с подслушванията – те да бъдат извън МВР и да бъдат на пряко подчинение на премиера. Това добър вариант ли е и въобще какво да се направи в тази посока, за да се спре тази търговия, разнасяне на флашки...?
- Законът може да бъде добър или лош, въпросът е доколко се спазва. Аз не смятам, че ако те бъдат на пряко подчинение на премиера, това много ще промени нещата. По-скоро това, което трябва да се направи – да има изискване и то да е законово регламентирано към това, съдът да проверява доколко тези искания за подслушване са законосъобразни и доколко примерно поводът, по който се искат, е сериозен и смислен. Защото май както стана ясно, цялата история с подслушването на генерал Ваньо Танов е свързана с един анонимен донос и то донос, за който самият оперативен работник, който го получил, пише, че трябва да се гледа на него с ниска степен на доверие. Въпреки това обаче подобно нещо е заведено. Премиерът обичайно, ако трябва да се занимава с такива неща, той просто няма да има време да се занимава с друго, ще трябва по цял ден да стои над бумагите за подслушване. Той просто подписва тези неща, без да ги гледа, същото става и с вътрешния министър в момента. По този начин се реагира, тъй като вътрешният министър е човекът, с чийто подпис се разрешава подслушването, той се доверява на своите служители и подписва стотина бумаги накуп рано сутрин, за да може след това да си свърши другата работа – това е истината с подслушването.
- Добре, как да го решим този въпрос?
- Първо трябва законово да се ограничат случаите, в които е допустимо да се прилага тази мярка, и второ, да се въведе по-стриктен съдебен контрол, според мен, съдиите трябва много да внимават, когато дават разрешение, а не да гледат формално на това и да разрешават абсолютно всяко поискано подслушване.
- След този анализ, който направихте, бихте ли се ангажирали с някаква прогноза, поне за вас, която да споделите...какво да очакваме – нова флашка, нова бомба или нещо от съвсем други измерения?
- Вероятно ще се очакват действия от подобен тип, които ескалират с времето и които вероятно ще стигнат своя пик непосредствено преди изборите. Ще очакваме и по-силови варианти от флашките, аз не бих се учудил, ако се случи да речем неуспешен атентат срещу Алексей Петров. Не бих искал да правя прогнози, но това е една възможна версия.
- Не е тайна за никого, че вие сте човек с десни разбирания, винаги сте от този периметър на сцената. Много хора биха се зачудили – какво става, сега Едвин Сугарев излиза и като че ли сякаш защитава много яростно правителството.
- О, не, аз не защитавам правителството. Аз към това правителство имам доста сериозни естетически възражения. Но когато става дума за това, каква ще бъде ориентацията на България, пак казвам, целият този натиск е свързан с руските интереси в България, не с нещо друго. А когато става дума за битка между официалните власти и мафията, човек трябва да вземе позиция, а не да си следва теснопартийните десни интереси, както правят, за съжаление, моите бивши приятели от Синята коалиция.
"Ще удрят неговите хора поединично докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи", казва Едвин Сугарев в интервю за ТВ "Европа". Според него зад атаката срещу правителството стоят руските интереси в България.- Имаме трети ясен кандидат за президент и това е Надежда Нейнски, която ще бъде по всяка вероятност кандидат на сините. Освен това имаме Волен Сидеров, който първи в нашето студио призна, че той ще бъде кандидатът на „Атака” и Алексей Петров – трима кандидати, какво се очаква?
- Според мен нито един от тримата няма шанс да стане президент на България. Специално със случая с Надежда Нейнски има едно комплициращо обстоятелство и то е, че всъщност тя беше ябълката на раздора между СДС и тези хора, които се отделиха като Демократи за силна България, бяха разменени много остри реплики между нея и Иван Костов и сегашното съгласие да бъде тя общият кандидат на Синята коалиция може би звучи добре погледнато отстрани, но някой трябва да обясни защо се е променило отношението към нея и с какво се е променила самата тя в тези години.
Иначе това участие по-скоро е бонус за някакви бъдещи позиции евентуално при парламентарните избори или нещо подобно, така че аз не виждам кой знае какъв смисъл. За Алексей Петров няма какво да говорим...първо идеята, че той може да се кандидатира реално за президент и че всички гледат сериозно на това, говори само за факта, че България се е превърнала до голяма степен в държава на мафията. Що се отнася до Волен Сидеров, тази кандидатура, според мен, може да се окаже ябълката на раздора в управляващото мнозинство, защото всъщност на гласовете на „Атака” се крепи мнозинството, което имат в момента от ГЕРБ и ако Волен Сидеров бъде засегнат, това мнозинство може да се поразпадне.
- Впрочем той отрече и каза, че ще разчита на една честна кампания и без удари под кръста и каквото - такова да е.
- Може и така да е и всъщност тази кандидатура да изиграе положителната роля да обере негативните удари за сметка на дълго бавената кандидатура на ГЕРБ. Мисля, че те ще я бавят до последния момент на самата регистрация. Не трябва все пак да не се забравя едно друго обстоятелство – при такава зависимост на мнозинството, по-малката парламентарна група и партията-патерица, така да се каже, в едно такова управление да поиска буквално всичко. Нека си спомним как се развиха нещата при правителството на Филип Димитров, когато ситуацията беше идентична.
- Спомням си и времето на НДСВ, когато "Новото време" „изигра” едни карти.
- Точно така, "Новото време" продаде гласовете си. Може би това е и сметката на Волен - той да постои известно време като кандидатура, която обира ударите и след това да се оттегли в името на единната кандидатура, което също е възможен вариант, но срещу определени услуги.
- А посред вас коя би била печелившата кандидатура на ГЕРБ? Дали те ще спечелят на всяка цена без значение кой ще е кандидатът или те трябва да издигнат една силна и разпознаваема кандидатура?
- Всички усилия, които се хвърлят, са от страна на мафията, от страна на т.нар. политическа опозиция, която застава под знамето на мафията и работи единствено с техни компромати, доверява им се на 100 процента. Всички усилия, които са свързани с поддържането на руските интереси в България, имам предвид, разбира се, псевдопрезидента Георги Първанов, всички те се стремят към едно – да създадат ситуация, в която да не е възможно ГЕРБ лесно да спечели президентските избори и да се наложи да се кандидатира самият Бойко Борисов като една безспорна рейтингова фигура в тази партия. Тоест да го пуснат по пистата на президентските избори с надеждата, че по този начин ГЕРБ, като една лидерска партия, ще се разпадне и той наистина ще се разпадне ГЕРБ, ако Бойко Борисов се дръпне настрани в цялата тази история.
И това би осигурило на следващите парламентарни избори ситуация, в която да се реставрира управлението на Тройната коалиция, може би, с различен състав, примерно ГЕРБ да се окаже на мястото на НДСВ. Това, мисля че, е таргета, който се търси. Разбира се, другото, което се търси, е отслабване по принцип на електоралната способност на тази партия, електоралният й потенциал, дестабилизация на правителството с цел по някакъв начин Бойко Борисов да бъде обязден и да бъде принуден да се вслуша в това, което искат всички от него, а те искат едно – да се финализират руските енергийни проекти в България. Заради това са всичките флашки, яневци, алексейпетровци и подобни субекти.
- Доколко Алексей Петров ни прилича на кандидатурата на Богомил Бонев в едни по-предишни избори?
- Богомил Бонев беше все пак, в сравнение с него, относително приличен човек, въпреки връзките си с Майкъл Чорни и подобни и все пак, външно изглеждаше по-нормален и по-обичаен като кандидатура за едни президентски избори. Докато тука имаме налице една фигура, която дълги години е била посредник между мафията и структурите на държавата. Това е една изключително отблъскваща роля. И още нещо трябва да се каже – ако примерно пък сравним Алексей Петров с Бойко Борисов, независимо какъв е произходът на самия Бойко Борисов, независимо доколко той самият е бил свързан с някакви такива съдружия, каквито му приписва най-вече мълвата, все пак Бойко Борисов има някаква харизма, някакъв ореол, той може да привлича хора, докато Алексей Петров може само да отблъсква поне нормалните хора. Около него се мотаят някакви политически тролове, но на тях това им е работа.
- Днес (15 януари) Мартин Димитров каза, че следващите парламентарни избори всъщност ще бъдат предсрочни и те „чукат” на вратата и, според него, ще бъдат веднага след местните и президентските.
- „Чукат” на вратата на неговото въображение, може би, но ако е така, редно е Синята коалиция много сериозно да се замисли за собственото си бъдеще, защото с този рейтинг, които имат в момента, нищо чудно да останат извън борда.
- Т.е. тях не ги устройва?
- Тях просто не ги устройва и не виждам кого устройват едни преждевременни парламентарни избори и има всъщност един единствен субект, когото го устройват и това е президентът, тъй като той ще назначи служебно правителство, което ще управлява в един период от 2-3 месеца, в които могат да се направят невероятни безобразия, включително и по отношение на зависимостите на България от Русия, включително по отношение на големите геостратегически цели на държавата, включително по отношение на това, да се превърнем в руски троянски кон в Европейския съюз.
- Може би на някого ще му прозвучи като дълбока конспирация, но всъщност има още една линия, по която върви напрежение – това е оставката на вътрешния министър и на вицепремиера Цветан Цветанов. Според вас, трябва ли наистина тази оставка да бъде поискана сега и да се случи и какви биха били евентуално плюсовете и минусите?
- Аз не виждам никакви плюсове за самите управляващи. Те могат само да загубят от всичко това. Плюсовете биха били за опозицията, преди всичко за БСП и за хората, които стоят зад тази опозиция, общо взето мрежовите структури на Държавна сигурност. Другите, които биха имали огромен интерес, това са структурите на организираната престъпност в България. Много странно за мен обаче е това, че в момента всички са толкова единодушни с искането на оставката именно на Цветанов. Някак си ми се струва недостойно и то политически недостойно хора с дясно мислене да застават зад компроматните претенции на един човек като Алексей Петров, защото всички обвинения се градят около неговите флашки. Това ми се вижда доста странно. И сега защо са се прицелили именно в Цветанов? Поради няколко причини. Първата е, че по този начин унищожават евентуалната кандидатура на ГЕРБ за президентските избори – той вече е неизползваем за тази цел. Втората е, че той е най-уязвим, тъй като стои на „най-горещия” стол в държавата. Третата причина е, че хората, които са на практика острието на тактиката, са хора от организираната престъпност, които естествено имат интерес да го премахнат, за да се премахне натискът върху тях, но вероятно и партиите, тъй като очевидно и някои от кранчетата, като от контрабандните канали, са попресъхнали и те искат да възстановят онова статукво, при което имаше чадър над тези канали и течаха доста пари в техните черни партийни каси. Това е печалната истина в този случай. Но ако бъде махнат, ако Бойко Борисов се поддаде на този натиск, той ще покаже слабост и това независимо от всякакви добри намерения, ще му скрои лоша шега. Естествено, всичко ще се прехвърли върху следващия вицепремиер, за когото много странно забравиха. За Дянков никой не се сеща в момента, а всички му искаха оставката преди това. Ще удрят неговите хора поединично, докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи.
- Оставката на Цветан Цветанов беше поискана заради изтичането на информация, именно заради тези флашки и т.н. Редно ли беше този скандал да бъде откаран до Брюксел, при положение, че той е наш, вътрешнополитически?
- Докато определени хора имат подобни жестове, това ще се случва. Трябва да се направят две разграничения. Истина е, че в България много се подслушва, истина е, че се подслушва най-ефективно, че много малка част от тези записи стигат до съдебната зала и от тях има какъвто и да било ефект и истина е, че структурите на МВР и ДАНС текат. Това е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е, че всъщност цялата държава беше хваната в един компроматен сценарий, всички много лесно се поддадоха на този компроматен сценарий, така че в момента това, което чувства обикновеният човек, че няколко гангстера и няколко продажни журналисти въртят държавата на пръстите си, а това е ситуация с много тежки последствия, това би могло да означава в перспектива, че българинът ще свикне с мисълта, че справедливост изобщо няма и че трябва, иска или не иска, да живее по законите на джунглата и да гради моралната си мяра върху тях. Именно до това водят подобни компроматни ситуации и особено силната роля на медиите в тях – първо и второ, поддаването на съдебната система при подобен тип акции. Аз не мога да си обясня по никакъв начин реакцията на Апелативния съд при първата промяна на мярката за неотклонение на Алексей Петров, реакцията на Градския съд при последващата промяна и утвърждаването й сега от Апелативния съд. Да се твърди, че този човек не би могъл да въздейства върху свидетелите, значи просто да си затваряш очите. Да се казва, да речем, че няма доказателства за това, че е искал Цветанов примерно да убие Георги Петракиев и да се казва, че това обвинение е разколебано, защото Цветанов се бил сетил за него чак на шестия си разпит, значи откровено да лицемерничиш, защото човек би трябвало да се чуди как човек като Цветанов, когато е подал първите си жалби срещу Алексей Петров, е бил осъден за набедяване от прокуратурата на Филчев, лежал е месеци в ареста, през които са му хвърляли във въздуха апартамента, след това са стреляли по него...как изобщо е давал показания?! И когато се каже, че тези показания са разколебани и съдът с целия си авторитет застане зад тази теза, той просто работи на страната на престъпния свят. Съжалявам, че го казвам, има много честни съдии, които си вършат работата, но някак си, когато законът започне да се разминава с нравствената мяра и справедливостта, тази държава нещо куца и то в най-големите й дълбочини.
- Другият въпрос, който си задаваха всички, е бомбата. Всъщност, според вас тази бомба какво беше, какво се случи? Има ли някаква интрига, загадка или...?
- Единствената интрига е доколко глупав е Алексей Петров. Защото, извинявайте, да гръмне такава бомба точно в деня, в който се навършва една година от неговото арестуване, да се случи пък също така и в деня, в който пристигат еврокомисари, които между впрочем следят за изпълнение на това, дали изпълнението на мерките за сигурност от страна на България във връзка с приемането в Шенген са факт, така че тази бомба не е срещу вестника, тя е бомба срещу интересите на България, а това просто не виждам как ще се случи случайно. Не виждам как ще бъде съвпадение на обстоятелствата и не виждам кой би се хванал на версията, че това е наказателна акция срещу вестник „Галерия”, защото била много скарана с правителството. Ако трябваше да правят наказателни акции, нещо, което аз ги посъветвах, но те очевидно не са го чули – трябваше просто да ги подведат под отговорност...
- За изнасяне на данни...
- За използване на данни, придобити със специални разузнавателни цели за средства, различни от тези на правосъдието и защитата на националната сигурност. Има такъв член в Наказателния кодекс, който много ясно го регламентира. Разбира се, това си е работа на правителството какво ще прави, но да се смята, че тези хора, които са там дори ако приемем, че Цветан Цветанов, както твърдят те, не е от най-умните, но чак толкова глупав да бъде, че да си вкара такъв автогол, просто няма как да стане.
- Сега върви една идея за промяна на закона във връзка с подслушванията – те да бъдат извън МВР и да бъдат на пряко подчинение на премиера. Това добър вариант ли е и въобще какво да се направи в тази посока, за да се спре тази търговия, разнасяне на флашки...?
- Законът може да бъде добър или лош, въпросът е доколко се спазва. Аз не смятам, че ако те бъдат на пряко подчинение на премиера, това много ще промени нещата. По-скоро това, което трябва да се направи – да има изискване и то да е законово регламентирано към това, съдът да проверява доколко тези искания за подслушване са законосъобразни и доколко примерно поводът, по който се искат, е сериозен и смислен. Защото май както стана ясно, цялата история с подслушването на генерал Ваньо Танов е свързана с един анонимен донос и то донос, за който самият оперативен работник, който го получил, пише, че трябва да се гледа на него с ниска степен на доверие. Въпреки това обаче подобно нещо е заведено. Премиерът обичайно, ако трябва да се занимава с такива неща, той просто няма да има време да се занимава с друго, ще трябва по цял ден да стои над бумагите за подслушване. Той просто подписва тези неща, без да ги гледа, същото става и с вътрешния министър в момента. По този начин се реагира, тъй като вътрешният министър е човекът, с чийто подпис се разрешава подслушването, той се доверява на своите служители и подписва стотина бумаги накуп рано сутрин, за да може след това да си свърши другата работа – това е истината с подслушването.
- Добре, как да го решим този въпрос?
- Първо трябва законово да се ограничат случаите, в които е допустимо да се прилага тази мярка, и второ, да се въведе по-стриктен съдебен контрол, според мен, съдиите трябва много да внимават, когато дават разрешение, а не да гледат формално на това и да разрешават абсолютно всяко поискано подслушване.
- След този анализ, който направихте, бихте ли се ангажирали с някаква прогноза, поне за вас, която да споделите...какво да очакваме – нова флашка, нова бомба или нещо от съвсем други измерения?
- Вероятно ще се очакват действия от подобен тип, които ескалират с времето и които вероятно ще стигнат своя пик непосредствено преди изборите. Ще очакваме и по-силови варианти от флашките, аз не бих се учудил, ако се случи да речем неуспешен атентат срещу Алексей Петров. Не бих искал да правя прогнози, но това е една възможна версия.
- Не е тайна за никого, че вие сте човек с десни разбирания, винаги сте от този периметър на сцената. Много хора биха се зачудили – какво става, сега Едвин Сугарев излиза и като че ли сякаш защитава много яростно правителството.
- О, не, аз не защитавам правителството. Аз към това правителство имам доста сериозни естетически възражения. Но когато става дума за това, каква ще бъде ориентацията на България, пак казвам, целият този натиск е свързан с руските интереси в България, не с нещо друго. А когато става дума за битка между официалните власти и мафията, човек трябва да вземе позиция, а не да си следва теснопартийните десни интереси, както правят, за съжаление, моите бивши приятели от Синята коалиция.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
