"Изгубен свят" на бозайници е открит в Испания

Останки от бозайници от различни региони и геоложки епохи са открити в Испания от международна палеонтоложка експедиция, която нарича находището "изгубен свят". Изкопаемите млекопитаещи са живели преди около 2 милиона години на това място. Изследванията са публикувани в списанието PLoS One.

Варлам Шаламов

Този текст е създаден в началото на 60-те години на миналия век. Авторът е Варлам Шаламов (1907-1982) - писател, преживял 20 години в сталинските лагери, от които 17 в Колима. Шаламов често е сравняван със Солженицин, макар че по мащаб е по-правилно да бъде сравняван с Данте.
С тази разлика, че Данте е измислил ад, а Варлам Шаламов е преминал през него, описвайки след това адското битие - рязко, точно, във всички негови ежедневно-омерзителни детайли. Направеното от Шаламов е почти над предела на човешките възможности - чудо е не само, че този човек е оживял след 17 години Колима, но и това, че излизайки от ада, той е намерил сили и желание да говори. Разказът «Что я видел и понял в лагере» осветлява знания, лежащи отвъд земния опит, представя уникална жизнена философия: пределно груба, лишена от всяка надежда и илюзия относно човешката природа. Трудно е да се чете Шаламов, но е необходимо, поне за да не повтаряме ада.
Човешката цивилизация и култура са изключително крехки. Човекът се превръща в звяр след 3 седмици тежка работа, студ, глад и побои.
Главното средство за разрушаване на душата е студът.
Разбрах, че приятелството никога не се ражда в трудни, истински трудни, със залагане на живота, условия. Дружбата се заражда в трудни, но възможни условия (в болница, а не в кланица).
Разбрах, че човек до последно запазва чувството злоба. Месата на гладния човек стигат само за злоба, за останалото той е равнодушен.Разбрах разликата между затвора, изграждащ характера и лагера, разлагащ човешката душа.
Разбрах, че сталинските "победи" са постигани, защото е убивал невинни хора. Организация, десет пъти по-малка, но организация, би помела Сталин за два дни.Разбрах, че човекът е станал човек, защото е физически по-здрав, по-прихватлив от всяко животно - никой кон не издържа работата на крайния север.Видях, че единствената група хора, които се държаха поне едва-едва по човешки в глада и гаврите, това са религиозните - почти всички сектанти и голяма част от поповете.
Най-лесно от всички, първи се разлагат партийните работници, военните.
Видях колко убедителен аргумент за интелигента е обикновеното "шлюха" (курва).
Че народът различава началниците по силата на ударите.
Побоите като аргумент са почти неотразими (метод № 3).
Узнах истината за подготовката на тайнствените процеси от майсторите на тези дела.
Разбрах защо в затворите разбират политическите новини (арести и т.н.) по-рано, отктлкото на свобода.
Узнах, че затворническата и лагерната параша (съд за изпражнения в килията) никогда не е "параша".
Разбрах, че може да се живее от злоба.
Разбрах, че може да се живее от равнодушие.
Разбрах защо човек живее не от надежда - надежда няма, не от воля - кава ти воля, а от инстинкт, от чувство за самосъхранение - от същото начало като дървото, камъка, животното.
Гордея се, че реших в самото начало, още в 1937 година, че никога няма да бъда бригадир, ако моята воля може да доведе до смърт друг човек - ако моята воля е длъжна да служи на началството, угнетявайки други хора - същите арестанти като мен.
И физическите, и духовните ми сили се оказаха по-здрави, отколкото мислех - в тази велика проба, и аз се гордея, че никого не продадох, никого не изпратих на смърт, на "срок", за никого не написах донос.
Гордея се, че до 1955 година не съм написал нито едно заявление (в 1955 година Шаламов написал заявление за реабилитация).
Видях на място така наречената амнистия на Берия - имаше какво да се види.
Видях, че жените са по-порядъчни, по-саможертвени от мъжете - на Колима няма случай мъж да пристигне при жена си, а жени пристигаха, много (Фаина Рабинович).
Видях удивителни северни семейства (волнонаемни и бивши затворници) с писма "законни мъж и жена" и т.н.
Видях "първите рокфелеровци", нелегални милионери, слушах техните изповеди.
Видях каторжници, а също многочислени "контингенти" "Д","Б" и т.п., "БЕРЛАГ".
Разбрах, че може да се постигне твърде много - болници, прехвърляне, но да се рискува животът - побои, карцерен лед. Видях леден карцер, издълбан в скала, и сам прекарах в него една нощ.
Страстта към власт, към свободно убийство е огромна - от големите хора до редовите оперативници с винтовка.
Неудържимата склонност на руския човек към донос, към жалба.
Узнах, че светът трябва да се дели не на добри и лоши хора, а на страхливци и нестрахливи. 95% от страхливците при слаба заплаха са способни на всякакви подлости, смъртни подлости.
Убеден съм, че лагерът, целият е отрицателна школа, дори час не трябва да се прекара в него. Никому никога нищо положително лагерът не е дал и не може да даде. На всички, затворници и волнонаемни, лагерът действа разложително.
Във всяка област имаше лагери, на всеки строеж. Милиони, десетки милиони лагерници.
Репресиите касаеха не само върха, а всеки слой на обществото - във всяко село, във всеки завод, във всяко семейство е имало или роднини или познати на репресирани.
Най-добро време от живота си считам месеците, прекарани в килия на Бутирския затвор, където ми се удаваше да крепя духа на слабите и където говорехме свободно.
Научих се да планирам живота си за ден напред, не повече.
Разбрах, че крадците не са хора.
Че в лагера няма никакви престъпници, че там стоят хора, които са били край теб (и утре ще бъдат), които са уловени зад чертата, а не са тези, които са престъпили чертата на закона.
Разбрах колко страшна работа е самолюбието на момчето, юношата: по-добре да открадна, отколкото да помоля. Хвалбата и това чувство захвърлят момчето на дъното.
Жените в моя живот не са играли голяма роля, лагерът е причина за това.
Че познаването на хората е безполезно, защото поведението си по отнтшение на всеки мерзавец аз не мога да изменя.
Последните в редицата са тези, които всички ненавиждат - и конвоят, и приятелите - изоставащите, болните, слабите, тези, които не могат да тичат на студа.
Аз разбрах какво е това власт и какво е това човек с оръжие.
Че мащабите са разместени и това е най-характерното за лагера.
Че да се премине от състояние на затворник в състояние на свободен е много трудно, почти невъзможно без дълга амортизация.
Че писателят трябва да бъде чужденец по въпросите, които описва, а ако добре познава материала, той ще пише така, че никой не би го разбрал.

Нова теория обяснява въглеродния дефицит в земната мантия

Nature News представя доклад от Конгреса на международната общност по теоретична и приложна химия, обясняващ защо земната мантия съдържа много по-малко въглерод от остатъците от протопланетния диск, от който се е образувала Земята.

Учените са изследвали химичните реакции, които биха могли да протекат в протопланетния диск. Те успяват да установят, че при температура около 500 градуса по Целзий атомите на кислорода "удрят" частици прах с диаметър под една десета от микрометъра и реагират с въглерода. Продуктът от реакцията се е отнасял в космоса, а съдържанието на въглерода в частиците прах е намалявало.

Според изследователите тяхната теория се съгласува с резултатите от наблюденията. Тя обяснява и защо в земната мантия не се наблюдава аналогичен на въглеродния силициев дефицит. Изчисленията показват, че атомите на кислорода не реагират със силиция, оставяйки неговото съдържание непроменено.

Новата теория обяснява и защо на Марс не се наблюдава такъв дефицит. Причината е, че в мястото от диска, от което по-късно се образува червената планета, температурата на кислорода не е била достаточно висока за протичане на описаната реакция.

Досега "изчезването" на въглерода от диска беше обяснявано като резултат от въздействие на Слънцето, при което част от въглеродосъдържащите частици се изпаряват, въпреки че за това е нужна температура над 1000 градуса, която Слънцето не би могло да осигури.

Белчо Белчев 2

В съвременния свят обаче каноните, на които болшевизмът се крепеше, станаха непоносими за управляващата го Върхушка.
Въпреки неограничената власт в собствената й страна, Върхушката гледаше с нарастваща завист не само на богатите, но и на хората от средната класа в демократичните държави.
В своята непрекъсната вътрешна борба за издигане във властта и запазване на завоюваните позиции, както за самите тях, така и за поколенията им, болшевишките вождове започнаха все по-ясно да съзнават несигурното си положение на "вечни господари".
И не само това!
Хванали здраво юздите на властта, те виждаха с години напред икономическия провал на своята система.
Така те си поставиха една нова цел:
Да провалят собствената си система, като задържат и юздите, и заграбените богатства!
Целта беше постигната блестящо.

Цитат от Белчо Белчев

В продължение на повече от седемдесет години от края на първата световна война, една система с фанатична жажда за световно господство и власт наложи своята структура върху редица држави, чийто народи са дали едни от най-светлите умове на човечеството.
Кой и защо внедри тази ситема е въпрос, на който световната история е длъжна да даде верния отговор!
Кои народи обаче понесоха и понасят безумната жестокост на системата - знае целият свят.
Знамето на комунизама, което системата развя, беше като етикет с надпис "МЕД", залепен на гърне с най-силна отрова.
Една от опорните точки, върху която системата стъпваше и се укрепваше, беше изобретената от самата нея мрежа от концентрационни лагери.

Из книгата "Кротки лагерни настроения"

РЕЗЕРВАТ

Когато Доброта отново проясни затъмнени земи, остават мътните петна, където заблудата още властва, но вече е възможно да бъде очистена от човеците. Там са опитните полета на самрите, които те са нарекли резервати.

Човек не може да разпознае тези сумрачни територии. Те са видимии от осмо измерение, затова ги откриват и изследват проникващите самри. В резерватите злото се стреми да възстанови разкъсаната си плът, но както винаги, когато не успява да изсмуква сили от Доброта и е оставено само на себе си, всъщност бавно загнива, саморазрушава се и умира.

Никой не охранява резерватите. Не е нужно. Злото е привлечено от себе си и само се струпва там. Донасят го заразените човеци. Тях се опитват да изцеляват самрите, ако човеците сами пожелаят. Разнасят се много слухове и почти никаква истина за начина на изцеляване, а за това което се случва в резерватите, човеците се опитват да забравят.

Продължението предстои . . .

Азбучните истини на Кирил и Методий - скандалните разкрития на Лев Шилник

24 05 2008 Много по-задълбочено изследване в библиотеката на Ватикана направи нашият учен Трендафил Кръстанов. Той установи редица неизвестни факти за зората на българската християнска култура и политика, откри първите текстове българска литература, идентифицира българските посланици при папата и представи доказателства за първоначалното приемане на християнството и свещенослужители от Рим. Откритията му, макар подкрепени с неопровержими факти, не намират прием нито в научните среди, нито в църквата.

Истината за братята Кирил и Методий тъне в мистерии и догадки. Известно е, че именно те създават „кирилицата", която заменя славянската писменост, популярна по онова време като „черти" и „резки" - примитивна руническа азбука. Известно е също, че двамата братя са превели на славянски език Светото писание и богослужебни книги. Знаем също, че са проповядвали духа на източното православие и са били негови представители. Но какво всъщност са извършили? Това е въпросът. Фактът, че двамата братя са със славянски произход, не подлежи на съмнение. Те действително са родени в македонския град Солун, но от това в никакъв случай не следва извода, че са адетпи на патриаршията. Освен това най-яркото им изобретение - Кирилицата, би трябвало да се нарича „константиница", тъй като е създадена, когато единият брат е Константин и чак след години, в края на живота си, приема монашеското име Кирил, постъпвайки в манастир. Това между другото. ГРУБА ГРЕШКА НА АВТОРА! Светите братя създават глаголицата, а едва техните ученици в Българи на нейна основа разработват кирилицата и са я нарекли напълно правилно с последното име на своя учител. Следва най-интересното. Братята дълго време са живяли в Константинопол, където дори не са били свещеници, а обикновени учени, занимаващи се с преписване на литература. В съдбата им обаче настъпва прелом. По време на посещението си при византийския император Михаил през 862 г. моравският княз Ростислав заявява, че в неговата Моравия хората са отхвърлили езичеството и се обръщат към истинската вяра. Поради тази причина той с дълбок поклон моли в моравските земи да бъдат изпратени учители, които да проповядват на славянски език. Молбата не останала без отговор. По заповед на василевса братята Константин и Методий съставили нова азбука, след което се отправили в Моравия, където три години проповядвали християнството и разпространявали Светото писание, преведено на споменатата вече „кирилица". В интерес на истината трябва да споменем, че и до днес специалистите не са единодушни кой от двамата всъщност е автор на новата азбука. Работата е там, че братята са ни завещали две азбуки - кирилица и глаголица. Много изследователи считат, че Константин-Кирил е създател на глаголицата, а изобретената кирилица се приписва на български ученик на Методи в края на ІХ век. Предполага се, че кирилицата е създадена на основата на гръцката азбука с използвани няколко допълнителни знака, за предаване на звуци, които не са присъствали в гръцкия език. Що се отнася до глаголицата, нейното създаване тъне в мрак. Но да оставим настрани подробностите около азбуките, тъй като те нямат отношение към темата на това писание. Много по-важни са други събития. Едва пристигнали в Моравия, двамата братя са принудени да зарежат проповедите си и да отпътуват спешно за Рим по заповед на понтифика Николай. Той бил възмутен от това, че в проповедите си те ползвали славянски, а не латински език. Именно тази случка предизвиква въпроса: ако братята са принадлежали към Констатинополската патриаршеска юристдикция то поради каква причина римската църква си пъха носа където не и е работа? В такъв случай би следвало Константин и Методий да не обръщат внимание на заповедта и да не се подчинят. Но нищо подобно не се случва, а тъкмо обратното! Братята не само тръгват спешно за Рим, но взимат със себе си и мощите на свети Климент. Най-любопитното в случая е това, че поемайки към Рим, братята дори не уведомяват своите в Констатинопол. Така че съвсем нормално е да се запитаме, кой все пак е бил началник на Константин и Методий? В Рим двата пристигат през 869 г. Докато пътували обаче понтифик Николай умрял. Наследилият го на поста Адриан ІІ от своя страна не само не се скарал на братята, както те вероятно са очаквали, а ги приел с почести и ги ръкоположил за свещеници. Съществува и до днес писмо на папата до моравския княз, в което се казва: „Ние, изпитвайки тройна радост, от решението да изпратим синът наш Методий, който бе ръкоположен и неговите ученици, във Вашата земя, за да учат Вас, както помолихте Вие, да прилагате Писанието на ваш език, да извършвате църковните обряди, светата литургия, сиреч службата Божия, и кръщението, заедно с философът Константин". Създава се впечаление, че тръгвайки към Моравия, Константин и Методий не са имали никакво съмнение, че тези земи са част от римския канон, затова и поведението им е било подобаващо. Доказателство за това е и фактът, че мощите на свети Климент те отнасят в Рим, а не в Констатинопол. За да е завършена картината, ще добавим, че папата след известно време направил Константин епископ, а за Методий се създава специално Сремската митрополия... И с невъоръжено око се вижда, че християнството в земите на западните славяни се разпространява с благословията на папата в Рим, което означава и по римските канони. От това следва извода, че дейността на Константин и Методий не се е ограничавала само с Моравия и Чехия. Което пък означава, че християнските храмове в Киев, издигнати по онова време от княгиня Олга, са нищо повече от прилагане на християнство от западен тип. Дали има доказателства за това? Да, има. Това обаче не означава, че подлагаме на съмнение християнизирането на Русия по образец на гръцкото православие. Но голи твърдения и липса на дискусия не са довели никога до нещо добро. Не е съвсем редно поддръжниците на тезата за византийския произход на християнството в Русия да се възприемат като последна инстанция. Затова не е лошо да се чуят и гласовете, които защитават версията за римски корени на християнизацията на славяните и в частност на Русия. А аргументи в тази посока има. Да започнем оттам, че календарът, който е основа на богослужението, по онова време е латински, а не гръцки. В наши дни се счита, че Нова година настъпва през януари. Но това е нововъведение от времето на Петър Първи, т.е. някъде през 1700 г. Дотогава годината е свършвала през септември, както е според византийския календар. Пак според него преди това годината е започвала през март. През март е започвала и на запад. От този факт произтичат и безбройните трудности, когато се изследват летописи от онези времена - не се знае летописецът по кой календар се е ръководил. От всичко това понякога се заплитат такива сложни казуси, че често самите историци вдигат безпомощно ръце. Затова ще изоставим тази математическа главоблъсканица на учените. Достатъчно е да припомним, че и до ден днешен използваме римските имена на месеците, а не византийските, които нямат нищо общо с познатите ни и до днес септември, октомври, ноември и декември. Което също е странно. Второ. Щом християнизирането на славяните е дошло от Византия, би следвало наименованието на църковните обряди и култ да имат гръцки произход. Но на практика не е така. Съдете сами. Защо славянската дума „църква" е съзвучна с латинската cyrica (кръг от вярващи), а не с гръцката „еклесия", откъдето между другото произлиза френската eglise? Защо славянската дума „кръст" е толкова близка до латинската crucifixus (разпятие) и няма нищо общо с гръцката „ставрос"? Защо нашите свещеници се наричат попове, след като във Византия те са наричани иереи? Не идва ли нашето поп от думата „папа", но пославянчено? На английски и днес папата е „pope". Дори да ви звучи малко пресилено, все пак истината е, че на гръцки поп не означава нищо. Защо славянската дума „пост" е от същия корен, както и немската дума fasten, а на гръцки е „нестейя"? Защо думата олтар е почти същата като латинската altare, а гръцкия термин е „бомос"? Защо дори думата оцет е явно произлязла от acetum, а не от гръцката „оксос"? Защо виното, което се използва в богослуженията е толкова близко като дума до vinum, а не до гръцката дума „ойнос"? Защо, в края на краищата дори думата „вера" е почти като латинската verus, но няма нищо общо с гръцката „докса"? Разбира се списъкът е много по-дълъг, но и този е достатъчен. Така че е време да се запитаме на кого всъщност са служили двамата братя просветители - на Византия или Рим? Отговорът е: по-скоро на Рим. И щом е така, не е ли време да преосмислим тяхната дейност, с всички произтичащи от това последици. Горният текст е откъс от скандалната книга на Лев Шилник „А был ли мальчик?", която все още не е преведена на български език. В нея авторът развенчава възприети от векове митове в световната история като покръстването на славяните от Цариград; известни събития от древността, свързани с Рим и Гърция; датирането на исторически събития; преиначаването на изходите от водени войни от хроникьорите; писанията на Омир и Аристотел и др. Шилник нарича своята книга „скептичен анализ на традиционната история". В Русия написаното от него се издава в огромни тиражи и предизвиква бурни научни и обществени спорове.

Проф. Х. Миклас: Различни славянски народи секат част от Кирило-Методиевото дело за себе си.

24 05 2008

Старобългарският фактически е основата за писмения език, който се нарича по различни начини: старобългарски, староцърковнославянски, казва за Frognews.bg един от най-големите съвременни слависти. Проф. Хайнц Миклас е преподавател по славистика и българистика във Виенския университет, специалист по старобългарски език и сравнително езикознание. Той е доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски”. интервю на Ана Кочева - Проф. Миклас, в Австрия 24 май не е празник, но лично Вие как го усещате? - Аз го усещам като голям празник, европейски по-скоро, отколкото като нещо друго. Това е така, защото смятам, че делото на двамата братя се отнася не само към България и околните страни, а към развитието на цяла Европа. - Терминологията, свързана с тяхното дело, обаче е много полемична – старобългарският език, чиято азбука двамата създават, се определя по много различни начини, но не и с народностното му име – говори се за старославянски, староцърковнославянски. Защо е намесена толкова много политика в едно хуманитарно дело? - Има намесена много политика, но аз мисля, че по-скоро националните чувства са виновни. Объркването в терминологията идва до голяма степен от тях. Близо половината славянски народи, като се спомене името на Кирил и Методий, чувстват, че делото на двамата братя е част от собственото им културно богатство и всеки народ има желанието от това голямо дело да отсече една по-голяма част за себе си. Това е естествено, нали? Българите смятат, че то е чисто българско, но ако се изходи от там, че Кирил и Методий са работили във Велика Моравия и дори ако оставим настрана въпроса къде точно се е намирала тази държава, все пак има един доста голям обсег на народи, които също са участвали в тяхното дело и които са били засегнати от него, така че претендират да е част от тяхното културно-историческо богатство. Те просто искат от това богатство да осигурят по-голяма или по-малка част за себе си. Но аз с пълно право мога да кажа, че този староцърковнославянски език се базира върху славянски диалекти, които са показали черти от българския език. Това може да се каже определено, както и, че старобългарският фактически е основата за писмения език, който се нарича по различни начини: старобългарски, староцърковнославянски... Това може да се каже с пълно право. Вярно е, че те са работили не в самата България, а в пространството някъде на днешна Унгария и в съседните области като Панония на Коцел, а дали са достигнали до Чехия, много се съмнявам. В този смисъл и тези славяни имат право да се чувстват наследници на Кирило-Методиевото дело. - Между другото има най-различни интерпретации и на мотивите, подтикнали двамата братя към това дело, в т.ч. и такива, че те са всъщност емисари на Ватикана и са имали чисто политическа мисия? - О, не, такива интерпретации трудно може да се правят. Те са имали подкрепа и от страна на Константинопол, а по-късно и от страна на Ватикана, но тази подкрепа съвсем не означава, че те са били агенти, предатели или нещо подобно. Те са били по-скоро прагматично настроени. Но не бива да се забравя, че тогава времето е било съвсем друго, тогава все още не е имало толкова солидна граница между Източната, православната част и Западната част на християнството; говорим за времето преди Голямата схизма на 1054 г. Все пак вече и по това време патриарх Фотий* е имал големи спорове с Ватикана, но мисля, че Кирил и Методий не са се намесвали в тези спорове, по-скоро те са се опитали да съединят двете партии за едно общо дело. - Ако прекрачим от миналото в бъдещето и от глаголицата, която създават двамата братя, към кирилицата, която използваме ние днес, считате ли, че трябва да имаме основания за притеснения, свързани с нейното бъдеще? - Всяко писмо има своето право на съществуване, особено пък днес в Европа, още повече че България е вече и член на ЕС. Това право ще се защитава и от ЕС, в който няма „големи” и „малки” езици. Ето, например гръцкият език, който разполага със свое собствено писмо от самото начало на съществуването си – никой не е и помислял да отстрани или омаловажи гръцкото писмо. - Става дума по-скоро за факта, че в съвременния технологичен свят латиницата се използва много повече, особено от младото компютърно поколение, което непрекъснато транскрибира кирилицата на латиница. - Аз лично смятам, че това е временен проблем. След тази генерация ще дойде следващата, която ще премине към собственото си писмо. В момента има по-скоро технически проблеми и прегради, но те няма да траят твърде дълго време. - А къде ще бъдете самият Вие на 24 май? - Тази година ще съм тук във Виена. Заради работата си не мога да мърдам, имам твърде много ангажименти, но ще мисля за великото дело на Кирил и Методий и ще бъда заедно с българските студенти. Те се събират, празнуват заедно, посещават концерти, организирани от българите тук. Напоследък все повече събития се случват тук покрай тях. - А много ли са тези ваши студенти (даже нямам предвид толкова българите), които се интересуват от българистика? - Да, в момента са около 40-45, които следват българистика, а има още немалък брой други студенти, които желаят да се занимават само с български език за практически цели. Не мога да кажа точната им бройка, но предполагам, че са около 20 души. Сред тях има и австрийци, и хора от съседни страни. - Това е много радващо, защото е известно, че за съжаление в Европа като цяло има отлив на чужди студенти от българистиката. - Така е, да, но Виена в това отношение е особено място. Тя винаги е била център на славистиката и това се чувства и по отношение на българистиката. А аз вярвам, че нещата няма да се променят и интересът ще остане искрен и траен. ---------------------------------------------------------------------------------- * Патриарх Фотий е виден византийски енциклопедист от 9 век и патриарх (857-867 и 877-886), ректор на прочутата Магнаурска школа в Цариград, един от инициаторите за покръстване на българите, учител на Константин-Кирил. По произход е етнически арменец. В първия му период като патриарх на Константинопол е изпратена мисията на братя Константин-Кирил и Методий в Моравия, а княз Борис е покръстен от своя кръстник, византийския император Михаил III. Създава се и българската църква.