Топжурналистът Григор Лилов: Кунева е от котилото на “Мултигруп”

blitz.bg
Кандидатурата й е марионетна – зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат
Топжурналистът Григор Лилов разкрива за пореден път скандални факти около Меглена Кунева. Поредицата шокиращи откровения, освен на страниците на книгите му, които приковават общественото внимание мигновено, заплашват да взривят и политическата сцена с всички нейни действащи герои, за които задкулисните интриги се оказват единствен начин за оцеляване.

- Независима ли е наистина Меглена Кунева?
- Написал съм куп книги, само двата тома на последните “тайни” са 1300 страници, но винаги има какво да се добави за сол. Такава, че дори политическите опоненти на Кунева не смеят да обелят за това дори дума, защото също ще бъдат контрирани с подобни тайни!

Кунева-Пръмова е във властта не от едно десетилетие, а от цели три.

Не само заради това, че е “политбюровска снаха”, както я наричат някои медии. Нека да не бъркаме брака с властта! Все пак той те прави не толкова част от управлението, колкото един от ползващите неговите материални и битови привилегии и облаги. Затова ми се струва, че есенцията “политбюровска снаха” е поизветряла, ако няма и други факти...

Ето един от тях. При всички правителства на прехода – започвайки от онова на Андрей Луканов през 1990 г., та чак до царското, тя е техен старши съветник. Кунева работи в юридическите им звена. Това е ключова длъжност – през нея минават абсолютно всички решения на Министерския съвет, всички международни договори – явни и тайни, всички заповеди и разпореждания. Старши съветникът в юридическото звено е нещо като дясна ръка на всеки премиер. От това по-пряко и непосредствено участие във властта – в изработването на нейните политики и решения – няма! По-високото ниво е единствено публично – на министрите и премиера. А фактът, че политбюровската снаха е била такава при всякакви антагонистични и разноцветни политически правителства, потвърждава онова, което описвам в двата тома на “Тайните на големите играчи” – властта у нас не е публична, а задкулисна, на кръгове и кланове, които дърпат конци във всички партии, обществени структури и звена. После и Кунева стана явна фигура – като евродепутат и еврокомисар при Царя и Станишев.

- Тези двайсет нейни години наистина са странни на фона на всякакви чистки в управлението, които се извършват от всеки кабинет. Какво се крие в тази непреходност? Ще вдигнете ли завесата?
- Нали това ми е професията – разследващ журналист и разследващ писател. Ето, вдигам я. Напълно неизвестен факт в нейната чиста като сълза и впечатляваща иначе биография.

По време на комунизма тя е водещият юрист на казионния Комитет по правата на човека, ръководен от Константин Теллалов! Тази структура е създадена от ЦК на БКП в отговор на изискванията на общоевропейското съвещание в Хелзинки и последвалите договорености за мир и разведряване в Европа и като контрапункт на започналата да се формира опозиция. Макар и второстепенна иначе структура в паяжината на управлението, тя се счита като първостепенна в усилията за опазване на тоталитарния социализъм и противодействието му срещу гнилия Запад. Затова началникът на Кунева-Пръмова е ключова фигура в БКП и много доверен, проверен, “железен” човек - Константин Теллалов. Отбелязал е в биографията си ръководството на отдел “Международни връзки” на ЦК на БКП, бил е много близко до Тодор Живков, а впоследствие и до перестройчиците Петър Младенов и Андрей Луканов. Назначаването му е консултирано с “другарите от Москва”. Има чудесни връзки и в Западна Европа – в Италия и особено Португалия и Франция, както сочат докладите му до Политбюро.

Ако се проследи подкрепата за Кунева в качеството й на преговарящ за присъединяване и еврокомисар, се забелязват точно същите взаимовръзки, създадени още по онова комунистическо време. Втората ключова фигура там е Велко Вълканов – не човек, а желязо, не желязо, а комунист, според известния стих. Комитетът беше международното острие в борбата с дисидентите, осигуряваше пропагандно покритие на възродителния процес и пр. спецоперации от тъмно естество. Този комитет освен властови функции имаше и репресивни функции, което е парадокс с наименованието му. Понеже трябва да “подпомага” и “защитава” оплакващите се от комунизма, е поставен под егидата на прочулото се с мракобесна слава Шесто управление – идеологическото на Държавна сигурност. Част от персонала му са негови офицери под прикритие. Друга част – агенти. Трета част – освен това и командировани кадрови работници на Първо главно (разузнаването) и Второ главно – контраразузнаването.

Цялата структура се води агентурно под прикритие към ДС.

Там юристката Пръмова-Кунева е онази, която трябва да защитава човешките права, да работи с оплакващите се граждани и да подготвя докладите за “свободата” у нас. Комитетът е бил под опеката на Секретариата на ЦК на БКП и непосредственото ръководство на вътрешния министър Димитър Стоянов и първия му заместник Григор Шопов – несменяем шеф на ДС. При всички положения Кунева заради това назначение е станала номенклатура на Политбюро – неговият Секретариат, който я одобрил за длъжността, на ръководството на МВР в лицето на Колегиума на Държавна сигурност и обект на съгласуване със съответните институции в Москва!

- Как тогава ще обясните компроматната война, която сега се води срещу нея?
- Прави ми впечатление, че компроматната война всъщност е фиктивна. Една спорна снимка не е компромат, а “антикомпромат” – сполучливото й оспорване завинаги слага точка по въпроса за някаква мулташка закваска. Но да видим мозайката от факти. Защо я наричам “мозайка” – в нея детайлът не казва нищо значимо, но от отделните парченца се оформя картината, физиономията, образът.
Онзи комитет, в който Меглена Кунева е била ключова фигура, е под егидата на Шесто ДС управление. Последният лидер на прочутия Шести отдел на Шесто е бъдещият вицепрезидент на “Мултигруп” – Димитър Иванов, наричан Гестапото. Ето го първият детайл.

Вторият. Съпругът на Кунева - Андрей Пръмов, е съдружник с Емил Хърсев, който никога не криеше тесните си връзки с ВИС и “Мултигруп”. Самата финансова къща на Андрей Пръмов - “Адлон-Дисконт” - беше сред най-големите играчи на валутния и финансов пазар точно по време на управлението на сламения човек на мултаците – Любен Беров. Много от нейните операции са със структури на групировката.
Кунева беше старши юрисконсулт на онова сламено правителство на Беров и дясна ръка на секретаря му Андрей Делчев.

Съдружник на Хърсев и Пръмов беше Златин Саръстов – син на тогавашния директор на “Нефтохим”, тясно обвързан с Илия Павлов

и банката на Луканов и Максуел – БЗК. Това е трети детайл.
Говоря само за една брънка от котилото на “Мултигруп”. В инициативния комитет на кандидат-президентшата също фигурират лица, тясно свързани с мултигрупата. Например бизнесменката Ирена Комитова – бивш отговорен фактор на ССИГ при Валентин Моллов, е съпруга на тясно свързания с групировката бизнесмен и доскорошен шеф на фондовата борса Виктор Папазов. Четвърти детайл.
И т.н., и т.н...

- Мен ме убедихте, но някои читатели едва ли ще го примат като достатъчна аргументация...
- За тях след първия пласт от детайли ще продължа и с втория – истински скандален. Нарича се фирма “Булинвест”. Всъщност за империята може да се изпишат десетки страници със стотици фирми с подобни названия. Там се среща всичко – от измами на акционери до претакане на пари, от мислимо до немислимо. Такива структури са “светая светих” на секретите, дейността им е истински трилър, като пирони са, заковали тайните на големите играчи, но тук заради ограниченото място може само да маркират – нещо като жокери са.

- Подскажете!
- До юли 1997 г. в “Булинвест груп” са знакови фигури като банкера Стоян Александров заедно с Александър Томов, Красимир Георгиев и Иван Масларов. Томов е политикът Лупи – бивш съветник на последния комунистически премиер преди 10 ноември Георги Атанасов, шеф на евролявото движение в БСП, на партия ГОР, ДАР и др. и печално известен със скандалите около “Кремиковци” и ЦСКА. Наскоро комисията за отнемане на престъпни имущества (бивша “Кушлев”) му запорира акциите в дружество “Булинвест” във връзка с воденото разследване срещу него. Иван Масларов е виден бизнесмен и другар в живота на известната социалистка Емилия Масларова – министърка при Луканов и при Станишев.

Красимир Георгиев е “Фронтиер” – фирмата за енергийни интереси на Русия. Той е от хората, монтирали Вальо Топлото на поста му като шеф на столичната топлофикация. Александър Томов има топла бизнес връзка с турчина Фуат Гювен – човек на ДПС, собственик на безмитните магазини за петролни горива, и с политическата кукла Пламен Орешарски, който беше заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. После - син кандидат за кмет на столицата срещу червения Стоян Александров, с когото... въртяха съдружия!

Западът притисна тогава Надежда Михайлова – сега Нейнски, и тя оттегли кандидатурата му. Логично после Орешарски се оказа червен министър на финансите. Логично доскорошният съпруг на синьото Наде – Камен Михайлов - по време на синьото управление въртеше бизнес по приватизацията на огромния комбинат ЗММ с червения издател на в. “Дума” и оръжеен търговец Маджкуков?!
Навремето играта на цветове скриваше тази еднородност,

електоратът се делеше и гласуваше като луд,

но всъщност за кандидатури – кукли на един и същ кукловод, понеже не познаваше фактите. Днес играта е на безцветие – на Кунева като независима кандидатура, която също покрива подобна комбинация.

- Но какво е общото между Меглена Кунева и политическите манипулации, които описвате?
- Общото е мъжът й Андрей Пръмов. “Булинвест груп” се преименува на "Фул Макс ООД". Неин управител е Андрей Пръмов. Бизнесмените са кръг от лица – вкл. от онези, за които говорех. Кой ли – ами известната фигура на Стоян Александров. Забележете, че в Търговския регистър – дори днешния, не може да се намери никаква информация – поне до събота. Електронният му вариант няма да ви даде нищо, което надлежно, за всеки случай, съм документирал. Явно нечия веща ръка дори сега “почиства” много добре регистъра въпреки законите у нас. Във фирменото отделение на съда обаче документите – поне навремето, преди години, когато проучвах паяжината, ги имаше. Кой знае – след това интервю оригиналите може и да поизчезнат. Става дума за кръг, подобен на “Орион” при Жан Виденов, или “Олимп” при Иван Костов, или “Сигма” на Милен Велчев при Царя и т.н.

- Как ще коментирате информацията, че наскоро бившите партньори от тройната коалиция Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са се срещали, за да обсъждат предстоящите президентски и местни избори. И Царя помолил лидера на ДПС да подкрепи Меглена Кунева?!
- Царя е господин “Никой” – политическа кукла, чиито конци дърпат кукловодите. Името му се набърква тук заради фалшивия авторитет, който има у нас, без да се знае истинската му роля като сламен премиер и политик – по подобие на Любен Беров.

Англия направи всичко, за да не подкрепи Кунева. Щрих от дипломацията е поканата за сватбата на принц Уилям (до началото на перестройката английският двор изобщо не се сещаше за роднината си Симеон; не се сети за него и при сватбата на близкия му приятел принц Чарлз). Заради имотите си Симеон дойде на пресконференцията на Кунева, заради Запада отказа да влезе в инициативния комитет. Вероятно подкрепата му ще е като при избора на Петър Стоянов – да, ще го подкрепя, но не гласува за него и съобщи това още в ранните часове на онзи изборен ден.

За ДПС въпросът стои по друг начин. Името Фуат Гювен, което споменах като съдружник при връзките на Андрей Пръмов, нещо би трябвало да заговори на читателите. Тази топла връзка към Ахмед Доган е многолика. Членката и секретар на инициативния комитет на Кунева–Пръмова се казва Ивелина Алексиева. Тя беше дясна ръка, директор при Емел Етем и шеф на протокола в Министерството на извънредните ситуации. Това са непреките контакти към ДПС и червения Румен Петков – толкова близък доскоро до Етем, че навремето жълтата преса го заподозря в интимност. Друга връзка към ДПС е Борислав Цеков. Той е бил член на Клубовете за демокрация на либерала Петко Симеонов, на структурите на Емил Кошлуков от “Новото време”, самоопределя се като либерал. Доган също е либерал, а точно либералите от перестройката и царското движение помогнаха етническата партия ДПС да се намърда като член на съответните международни организации. Същият Цеков беше царист като депутат и шеф на комисия в парламента, после се оказа в БНД на Свинаров и Шулева и т.н., та чак сега до независимата иначе Кунева. Доскоро работеше като секретар на омбудсмана Гиньо Ганев – човек, много близък до “Мултито” и Илия Павлов.

- Читателите ще се пооплетат в този поименник от имена, партии, цветове и задкулисни съдружия, интереси, пари и политика. Нека ги обобщим – сякаш говорите за действително правителство на България, но в сянка. Така ли е?
- Да! Като журналист и писател винаги съм защитавал тезата, че

властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!

Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията.

За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов. В този смисъл тя е кандидатура и на Сергей Станишев като представител на първия клан и на президента Първанов - като пълномощник на втория. Една историческа аналогия е полезна. Навремето политическо-военния и капиталов кръг “Звено” установява на 19 май властта на цар Борис. В него основна фигура е Кимон Георгиев, чийто зет е Гиньо Ганев, за който вече споменахме. Същият по външно съдържание монархически кръг установява властта на комунистите на Девети септември!

Парадокс – да. Първият акт е дело на двете крила в кръга “Звено” – съветското и английското. Вторият акт е подобен, но след Девети септември английското крило е смазано. Идването на демокрацията у нас след Десети ноември беше осъществена отново от двете крила – източното и западното. Кукловоди като Дойнов бяха агенти на КГБ, но и обслужваха интересите на Запада чрез английския магнат Максуел. Луканов изпълни същата роля - чрез ГРУ (Главно разузнавателно управление на Червената армия) и като човек на американците.

После монтираха сламения проф. Любен Беров за премиер. Колцина знаят, че той беше единственият българин, допуснат до светая светих в мозъчните политически тръстове на Запада като старши член на колегията на колежа “Св. Антони” в Оксфорд! Но Беров предаде каузата и Изтокът победи. Така крилата се разцепиха, както стана след Девети.

Ново споразумение между двете крила доведе на власт цар Симеон. Разривът им го погреба, а Сергей Станишев - мистър Клийн, както го нарече Буш, пък предаде Запада в опита му за реванш.
Отново последва период на борба с неясен изход при ГЕРБ и Бойко Борисов и

сега Москва открито и изцяло иска да се завърне във властта с кандидатурата на Кунева.

Аз съм противник на ГЕРБ и Бойко Борисов, но не мога да преглътна невидимите опасности зад иначе толкова добре изглеждащата кандидатура на Кунева. Вижте дори АЕЦ “Белене” – на въпроса, зададен й на пресконференцията при представянето, тя реагира далеч по-уклончиво и по-примирено от Бойко Борисов. Тя е обвързана не случайно с формулата избори “три в едно”. Това е моят анализ. Американците и англичаните въобще не хранят илюзии за действително случващото се у нас и онова, което предстои. Илюзиите са на някои кръгове в Европа – предимно във Франция, Австрия, където има много червени капитали, на средите около Берлускони като приятел на Путин, които очакват да бъдат включени в големите проекти у нас. Е, ще бъдат излъгани за пореден път. Така, както се случи при две сини управления, едно сламено на Беров, едно царско и едно коалиционно...

- Анализът дотук е смразяващ. Но нещо хубаво не може ли все пак да се намери в тази кандидатура?
- Кунева е бюрократ в добрия смисъл на думата. Такива като нея са подходящи за висши изпълнителски длъжности, но не и за премиер или президент. Вече стана дума за Любен Беров. Такива като него не могат да формулират и защитават политики, но могат добре, дори образцово, да изпълняват нареждания и взети другаде решения.

Аз я оценявам много високо като превъзходен чиновник, ошлайфан в Еврокомисията. И много лошо като решителен политик, от какъвто се нуждае България. Времето е драматично – стопяване на нацията, вилнеж на олигархията и обедняване, тежка и продължителна икономическа криза, финансови трудности. Плюс предстоящото открито ислямизиране в политиката на Анкара!

В такова време не може да има такава политика, каквато формулира Кунева - стъпчица по стъпчица, с обръщане към всички и търсене на приемливи за всички интереси решение. Затова в пряк дебат с Бойко Борисов Кунева ще загуби. Защото няма директен изказ, който стига до хората. Посланията й са формалистични, обтекаеми, визията й - консенсус за България, е чиновническа. Тя самата заявява, че нейната сила са преговорите. Но страната се нуждае от обръщане на посоките, от рязка смяна на политиката, от битка с олигархията и мафията, настанена по властовите етажи, а не от разговори и преговори!

Едно интервю на Анелия Попова

Харалан Александров: Борисов постъпи мъжки, като се отказа от АЕЦ "Белене"

vesti.bg
Ако се абстрахираме от простотиите на Борисов, ще видим, че правителството се опитва да прави добри неща и донякъде успява, казва Х. Александров в интервю за в. "24 часа"

Харалан Александров е доктор по антропология, преподава в Българския институт за отношения между хората към НБУ
"Повсеместното инфантилизиране, отчайващата незрялост и дезориентираност на българите е това, което издига политическата власт в култ и я натоварва с неспецифични задачи. На практика на политически лидери им се налага да носят свръхотговорност за безброй провалени съдби поради зле свършена родителска работа, поради некомпетентно учителстване и провал на авторитетите на много по-ниско ниво", казва социалният антрополог Харалан Александров в интервю за Мила Гешакова от в. "24 часа". И още:

- По-добро ли ни е лидерството сега?

- Политическото лидерство не може драматично да надскочи културата, в която функционира, но поне стана по-активно и малко по-отговорно. Преди няколко седмици лидерството на Борисов премина успешно голямата проверка с казуса "Белене". Той взе трудно решение, за което вероятно ще плати политическа цена, наместо да натовари нацията с плащане на безумната цена от 25 млрд. лева за този грандомански проект. Иска се мъжество за такова решение и премиерът заслужава похвала.

- Изненадва ли ви, че за разлика от своите предшественици Борисов задържа висок рейтинг вече трета година? Как го постига?

- От една страна, чрез директната комуникация. Например отива и казва на металурзите: "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме", и това работи, харесва се на простите хора, които са мнозинство, макар че предизвиква потрес сред образованите. Но в крайна сметка лидерите трябва да бъдат оценявани по делата, а не по говоренето и затова трябва да се следи какво прави правителството. Ако се абстрахираме от простотиите на Борисов, ще видим, че правителството се опитва да прави добри неща и донякъде успява.

- Едни критикуват Борисов, че сменя министрите си като носни кърпи, други го хвалят, че щом види негатив, веднага иска оставка. Принципът проба -грешка не издава ли 
несигурност?

- Издава отчайваща липса на подготвени хора, но кадровата катастрофа в България е повсеместна тъкмо поради културата на имитация и безотговорност. Налага се хората, включително министрите, да се учат в движение, това е положението. Нашата роля е да ги подкрепяме и критикуваме, когато е необходимо, а не да ги презираме.

- Проба-грешка обаче е и принцип на всеки наш избор. Цяло чудо е да видим някой да се задържи на върха за втори мандат. Защо?

- Ученето чрез проба и грешка е неизбежно, когато си изправен пред напълно нова ситуаци, за която няма готов алгоритъм. Щат-не щат, политиците разчитат на интуицията си и, разбира се, грешат, важното е да се учат от грешките си.

- На какво се научи Борисов?

- Научи се на известна смиреност, макар че има още много да се желае в това отношение. Научи се да се вслушва в интуицията си и в здравия си разум на човек, расъл на улицата, да не се доверява лесно на външни авторитети. Изглежда, е развил онази особена, бих казал травматична, чувствителност за привидностите на живота, която наричат streetwise - мъдростта на улицата.

Колкото и да дудне по адрес на нефелния човешки материал, при него идентификацията с обикновените хора е по-силна, отколкото при всеки от предшествениците му, а това е минималното условие за добро лидерство.

Сърди им се, хока ги, но по един първичен начин се чувства свързан с тях, те го знаят и затова му прощават арогантността и неуспехите. Колкото повече Борисов узрява и осъзнава, че успешното лидерство в български условия изисква себепохарчване, толкова повече излъчва умора.

И как не, като цялата ни култура функционира инфантилно! Вземете новопостроената магистрала до Бургас - нагънала се и станала на бабуни поради тежките зимни условия! И върховният авторитет в държавата трябва да мине през бабуните и да ги оглади като един морален валяк, защото на строителите, видите ли, не им хрумнало да направят трасето качествено, че да издържа на сняг и на дъжд.

Или провалът в Катар - две министерства не са в състояние едно събитие да организират като хората, а министри се оправдават и обвиняват един друг като ученици, хванати да пушат в тоалетната. И трябва да дойде строгият баща и да отсъди кой крив и кой прав. Така с аргументи като "Падна сняг и ни се разтури работата" или "Той е виновен, не бях аз" прехвърляме цялата отговорност на главатарите, после се оттегляме и гледаме как се провалят.

В толкова незряла среда лидерите се чувстват все по-самотни и обречени. Ако приемем, че Борисов търпи морално развитие, колкото по-голяма зрялост постигне, толкова по-далечен и чужд ще бъде за инфантилната тълпа. И толкова по-вероятно е подкрепата за него да се свие и да бъде наказан затова, че се е развил.

- Как ще приключи лидерската битка между Георги Първанов и Сергей Станишев?

- Амбицията на Първанов да си върне лидерството в БСП може да има разрушителни последици за партията. Но това има все по-малко значение. Аз се уморих да чакам БСП, наследник на терористичната организация БКП, да еволюира в модерна социалдемократическа или социаллиберална партия. Явно нещо блокира развитието на тази организация. А това е жалко, защото страната отчаяно се нуждае от смислена лява политика. В крайна сметка развоят на лидерския конфликт ще зависи от зрелостта на партийните организации и на делегатите, които те излъчат на конгреса.

- Каква политическа роля би могла да изиграе Меглена Кунева в бъдеще и какъв лидерски модел може да донесе тя?

- Тя е културен и шлифован човек, дялан камък, както се казва. Отлично функционира в подредена и предсказуема среда, каквато е брюкселската администрация. Предстои да видим как ще се справи в дезорганизирана среда с висока турбулентност като българската.

Ужас. Бизнесът щял да напусне България

ekipnews.com
Виден икономически експерт и функционер каза в интервю, че имало вероятност бизнесът да започне да напуска България. Повод за това прозрение са някои действия на правителството напоследък, което принуждава работодатели да плащат заплати. Та, казва, функционерът, ако тази тенденция се задълбочи и българските бизнесмени биват натискани да плащат на работниците, бизнесът ще се изнесе от България.

И къде ще иде?

Има ли в света държава, в която е позволено на бизнеса да продава кило кашкавал за 15 лева и да плаща на работниците, които го произвеждат, 300 лева месечна заплата? А понякога и да не ги плаща, както дойде.

Има ли по света място, в което литър бензин се продава за 2,70, а тези, които го наливат в колите, да не вземат и 400 лева?

Може би само в Китай и Пакистан, ама нека опитат българските бизнесмени да работят там.

Може ли някой да си представи, че някой български бизнесмен ще си вземе спечелените в България милиони и ще иде например в Германия да се конкурира с тамошните производители и търговци? Например с някоя верига магазини за хранителни стоки. Колко точно време кой да е български бизнесмен ще оцелее, ако трябва да плаща германски заплати и да продава на германски цени, а не на български?

Ако нашите т.нар. икономически експерти не бяха от един дол дренки с нашите т.нар. бизнесмени, те щяха честно да кажат, че българският бизнес не е научен да живее в конкурентна среда. Че 90 на сто от този бизнес не може да оцелее, ако зад гърба си няма политическия куклен театър, който му осигурява норма на печалба, за която, ако я има, на Запад мигом във фирмата пристигат полицията и данъчните заедно.

Че почти няма някой български бизнес, който е в състояние да се похвали с някакво значимо постижение отвъд Драгоман. С изключение на износа на ток, разбира се, ама това е друга история.

Има и изключения, но като цяло българската икономика е неефективна, силно зависима от задкулисни, предимно политически, а не пазарни фактори и почти никой няма да оцелее, ако попадне в наистина пазарна среда.

Когато след 9 септември 1944 година едри български капиталисти са принудени да напуснат държавата, те отиват на Запад и успяват да се впишат в капиталистическата среда. Понеже целият им съзнателен живот е минал в правене на бизнес по правилата, които важат и на Запад.

Днешните български бизнесмени са московска направа. Те не са научени да спазват правилата на капитализма и на свободната икономика, напротив, за тях са създадени специални правила и условия и на това функционери и експерти му викат пазарна икономика.

А най-вредното е, че те покваряват и идващите в България външни икономически играчи, понеже печалбата се услажда дори на най-добре възпитания западен бизнесмен.

А сега тези бизнесмени ни плашат, че ще напуснат България. Де тоя Господ.

Георги Даскалов

Европата на българина свършва на прага му

Deutsche Welle

Какво мислят словенците за българите? Различни ли са представите за Европа в близките балкански страни? Словенският учен д-р Марко Хайдиняк, който живее в България от години, има отлична база за сравнение.

В началото - както често се случва - е любовта. През 90-те години Марко Хайдиняк се жени за българка и започва работа в софийския Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. По това време Словения и останалите републики от бивша Югославия са въвлечени в безмилостна братоубийствена война. А България изглежда истински оазис на мира и толерантността. Проблемите на прехода обаче бързо заличават впечатленията от някогашната идилия.

Българите вече не са същите

„Аз не съм типичен словенец. Ако бях такъв, вероятно нямаше да съм в България. Влюбих се в страната и хората. Оттогава обаче всичко се промени драстично и сегашните българи нямат много общо с тези, които заварих преди две десетилетия", носталгично си припомня д-р Марко Хайдиняк.

Според него някои от чертите на българския манталитет се коренят в миналото. "Несъмнено верската и културната „другост" на нашествениците е изиграла съществена роля и в словенската, и в българската история. Това, което подхранва апатията на сегашните българи към случващото се в родината им, е безверието, че нещата могат да се променят. Масовата емиграция на млади и способни хора допълнително затруднява натрупването на нужната за контрола върху политическата класа критична маса. А управленският елит отдавна е изгубил способността си за самопречистване и самоконтрол", смята словенският учен. И изтъква факта, че в проучване за наличието на европейска идентичност в девет държави, между които и България, анкетираните българи много рядко споменават уж традиционни български качества като гостоприемството, ученолюбието или работливостта.

„Днешните българи са станали прекалени индивидуалисти, нямат чувство за солидарност и за обща кауза. Вече не е възможно някой или нещо да ги накара да излязат на улицата, за да защитят една обща позиция. Хората или се страхуват да защитят правата си, или просто не ги е грижа. Не мога да си обясня какво точно се случи, за да се стигне от препълнените площади от 90-те години до днешната ситуация. Единственото обяснение, което имам, е в установилото се неверие, че гражданинът и обществото могат да управляват бъдещето си, без за това да са нужни политически брокери", смята Марко Хайдиняк.

Словенски и български комплекси

„За словенците най-угнетяващо е обстоятелството, че като малък народ не са могли да отстояват свободата и правата си пред своите по-големи или по-развити съседи. Носталгията по Тито и бивша Югославия се проявява слабо, но пък младите словенци, които нямат спомени от комунизма, са си създали представата, че по Титово време се е живеело по-добре и по-весело в Босна и Хърватия, отколкото в скучната и провинциална Словения.

Днес словенците определено се смятат за европейци във всички отношения. Средностатистическият словенец изключително много държи на образа, който създава за себе си у другите. Това, което другите мислят за теб, е водещо. Затова трябва да имаш подредена къща с перфектно поддържан двор и да караш хубава и чиста кола", обяснява д-р Хайдиняк. Според него българите са по-затворени от словенците и се интересуват най-вече от комфорта си зад собствените четири стени.

„Това е най-изумителната разлика между двата народа. Интересът към околните у българина приключва на входа му, именно дотам се простира и неговата Европа. Ставащото на улицата, въпросът дали тя е чиста и подредена, е вече чужда грижа. Някой друг трябва да чисти, да поддържа и да пълни дупките. На другите се оставя дори и възпитанието на децата, констатира с изумление словенският учен. "Тъй като съпругата ми е учителка, имам непосредствена информация за родители, които заявяват, че разчитат на нея да възпита децата им".

Според д-р Хайдиняк условията за положителна промяна в манталитета и характеристиките на българите се крият в способността им да общуват и да взаимодействат с по-развитите нации и с техните култури. „Неимоверно тежката за България криза принуждава мнозина да заминат на работа в чужбина. За съжаление обаче това не води до подобряване на културния обмен с други народи, което би могло да промени нещата в България. Защото българите обикновено работят в затворени общности - по строежи, в селското стопанство и т.н. Те полагат предимно нискоквалифициран труд и общуват главно с други българи в тяхното положение. Така се губи възможността позитивният опит от истинския културен обмен да въздейства на по-широки слоеве от българското общество", заключава работещият в София словенски учен д-р Марко Хайдиняк.

Папата: Човечеството губи способността да различава добро и зло

news.bg

Папа Бенедикт XVI заяви по време на великденската меса в Рим, че човечеството се потапя в тъмнина, губейки способността да различава доброто от злото, предаде Би Би Си.

„Тъмнината, скриваща Бога и засенчваща ценностите е реална заплаха за съществуването ни и за света като цяло." - казва папата.

„Ако Бог и моралните ценности, разликата между добро и зло остават в мрак, то цялата друга „светилна", която ни дават техническите постижения, това не е само прогрес, но и опасност, застрашаваща нас и света." - предупреждава понтификът.

Днес според римокатолическият свят посреща Великден.

Най-старият манастир в Европа - край Чирпан

bgnes.com
Според последните научни и археологически проучвания "Св. Атанасий" е основан през 344 г.

В село Златна Ливада се намира по всяка вероятност най-старият манастир в Европа - манастирът "Св. Атанасий".

Според последните научни и археологически проучвания "Св. Атанасий" е основан през 344 година от самия Атанасий - един от най-големите радатели за чистотата на православната вяра и най-вече на нейния постулат за Светата троица в борбата срещу актуалната в онова време ерес на арианството - отричащо божествената равнопоставеност на Исус Христос.

Проучвания във ватиканските архиви са потвърдили факта, че Св. Атанасий е бил на събора в Сердика, а след това е отседнал в околностите на с. Златна ливада. Построената там обител била наречена на негово име, а може би в нея Св. Атанасий е създал някои от най-известните си богословски трудове.

До неотдавна за най-древен манастир в Европа се считаше "Кандида каса" в Шотландия, издигнат през 371 г., след него се нареждаше "Св. Мартин" във Франция от 373 г.

Златна Ливада не е избрана случайно. Селото се намира до стратегическия път Константинопол-Сердика. До "Св. Атанасий" има и важна крепост, чийто останки може да се видят и днес.

Към уникалността на този най-стар европейски манастир трябва да се спомене и постницата в скалите, която се намира край манастира.

Това е чудотворна дупка, която е била обитавана от светеца и неговите последователи. От векове поклонниците и вярващите минават за здраве и благоденствие през чудотворната дупка.

Манастирът "Св. Атанасий" многократно е разрушаван. Според местните легенди на това място се е крил и Апостолът на свободата Васил Левски.

В двора на манастира се намира аязмо с дълбочина от около 6 м. Местните легенди разказват, че вяка година на 2 май, когато се чества храмовият празник на манастира най-праведните виждат във водата лика на светеца.

Златна ливада се намира на около 15 км от Чирпан. Името на селото идва от изключително плодородните му ливади и богати градини.

През 30-те година на миналия век тук е построена и първата частна селска електроцентрала. По онова време с нея се захранват мелницата, общината и няколко къщи.

Пътят от Чирпан до Златна Ливада е сравнително добър и до манастира се стига доста бързо. Има и пътека, която води от Златна Ливада до манастира.

Елисавета Занешева: Заличават се български надписи при реставрация на църкви в Егейска Македония

В едно съвременно общество сигурно е непонятно и трудно за вярване, но в Егейска Македония и до днес се следват почти стогодишните призиви за асимилация на българската историческа и родова памет. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Елисавета Занешева, един от авторите на фотоизложбата „Беломорска Македония – зов”, заедно с Тодор Георгиев и Радослав Христосков. По думите й - случаите на унищожаване на културно-историческо наследство са не само фрапиращи, но и системни и целенасочени.
„Гледката на заличени от човешка ръка гробища, на разбити надгробни каменни кръстове с подменени имена на покойниците, на изстъргани стенописи и икони с пренаписани на гръцки език български надписи, като под гръцките букви прозират българските, плътното нанасяне на дебел слой вар или покритие, наподобяващо стара каменна стена директно върху фреските, с предтекст, че се извършва реставрация, е шокираща и покъртителна. Подобна „реставрация“ буди недоумение, нейната цел не е да възстанови и съхрани, а да заличи и прикрие всичко, което напомня за характера на голяма част от населението в този край. Много църкви са преосветени с нови имена или са постоянно заключени, само заради това, че преди са били български, иконите на техния патрон, стоящи над централните входове, са изтръгнати от местата си, а в непосредствена близост често има големи сметища”, каза тя.
„Едни от най-старите храмове, в които са работили дебърски, крушовски, тревненски, смолянски майстори, с чудни дърворезби и фрески, въпреки че са обявени за паметници на културата, са оставени на саморазрушение, а дъждът и топящите се снегове се стичат върху стенописи и икони. В тях едва могат да се различат надписите с имената на ктиторите, като Даме, Божин, Огнен, Пейо, Стефо, имената на светиите - св. Климент Охридски, св. Наум, св. Горазд, св. Злата Мъгленска. В действащи и днес църкви, св. св Кирил и Методий държат неми свитъци, на които българската азбука е замазана плътно с боя, а икони с изображения на св. Димитър са дописвани грубо с указание, че прободеният с копие е цар Калоян, изписван в гръцката иконография като Скилоянис или Какоянис /Кучето Иван или Лошият Иван/”, каза още тя.

Варлам Шаламов