Първите резултати са изключително обнадеждаващи
Заместник-директорът на Националния исторически музей д-р Иван Христов представи работата на ръководения от него екип по уникалната резиденция на тракийските царе, разположена на повече от 4 декара на връх Кози Грамади, високо в Средна гора.
Той определя крепостта-светилище като българското Мачу Пикчу, тъй като е с характеристики, сходни с тези на свещения паметник на маите.
Находките на върха са тясно свързани с тракийските могили край с. Старосел. По думите му става въпрос за огромен археологически комплекс, свързан с пътища, на чиято територия са разположени паметници, част от един малък тракийски град.
Има владетелска резиденция, крепост, светилище, жертвеници и могилен некропол, обясни Христов. Според него находките са не само с национално, но и със световно значение, тъй като централният храм в резиденцията е без аналог в Югоизточна Европа.
Проучванията се правят на билото на Средна гора на около 1200 м надморска височина при изключителни тежки климатични условия.
Първите резултати са изключително обнадеждаващи.
Подновени са разкопките на най-добре запазения светилищен обект в България.
Екипът на д-р Христов е разкрил останките на тракийската владетелска резиденция на одриските царе Амадок ІІ и Терес ІІ, разположена на площ от 4 декара.
До този момент са проучени две кули от цитаделата, запазени на височина до 2 метра, бастион, скално светилище и древен храм, без аналог в Югоизточна България.
Всички старини са градени от огромни, безупречно издялани каменни блокове, отлично запазени на голяма дълбочина.
Буди удивление фактът, как тези блокове са били пренесени до мястото на градежа.
За "Кози грамади"...
Това е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките. Експедицията на НИМ - Националния исторически музей с ръководител Ив. Христов, приключи засега (2005) разкопките си, поради неспазване на Правилника за археологическа дейност в Република България.
В скалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови
понеделник, 26 юли 2010 г.
петък, 23 юли 2010 г.
Могилата край Иваново
Шумен /КРОСС/ Картографираха могилата край Иваново, оказа се богаташки град на близо 8000 години, съобщи ШУМ.БГ. Могилата край върбишкото село Иваново всъщност е праисторически богаташки град с квартали, улици и двуетажни къщи. Селището е обитавано между 5800 и 5500 година преди Христа. Археолозите открили, че подовете са застлани с дъбово дърво, което се явява най-старият паркет по нашите земи.
"Керамиката е със съвършено качество и украса без аналогия в сравнение с намираната в селища от тази епоха. Хората са били с вкус и, може да се каже, с аристократичен стил", каза ръководителят на археологическите разкопки д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен. Край могилата днес тя обясни пред журналисти, че е направено геофизично проучване с модерна техника от лабораторията по архиометрия към Нов български университет, което е спестило години работа "на терен". Изследването, чрез което с електромагнитни вълни се засичат частиците метал на дълбоко в земята, е показало, че праисторическото селище е устроено като много по-късен античен град. На компютърния модел се виждат улици с ширина 1-5 - 2 метра, дървени къщи с различна големина, правилно ориентирани в редици, образуващи квартали. Повечето сгради са били двуетажни. Подовете им са имали 30-сантиметрова хидроизолация от глина върху дървена скара, а най-отгоре пласт дървени дъсчици, наредени като съвременен паркет.
Не е изключено селището да е било култов център, заради превъзходното качество на керамиката и сечивата в сравнение с тази в съседни селища от този период, смятат археолозите. Градът е бил защитен с дървена крепостна стена висока 5 метра. Направена от дъб тя е била подсилена и измазана с глина. Отвън е имало 8 метра широк и 3 метра дълбок воден ров, за още по-добра защита от нападения. Въпреки това заради постоянните войни със съседни племена в рамките на 300 години селището е изгаряло напълно 7 пъти, като всеки следващ път е бързо вдигано върху останките на старото.
Независимо от крайно недостатъчните средства за проучвания археолозите са открили изключително ценни за науката древни предмети - сечива и оръжия от кремък и кости, каменни брадви, глинени и керамични съдове, някои от които напълно здрави. "Тази година разполагахме само с 3325 лв, изцяло средства на музея, от които 1000 дадохме за геофизичното проучване", каза д-р Венелинова.
Археологическите разкопки на могилата край Иваново започнаха инцидентно през 2008-ма, след като строителна фирма разруши част от източната й страна при изгребване на пръст от нея за водна дига на Камчия. Разкритото тогава праисторическо селище оцеля, тъй като в него няма предмети от ценни метали, който представляват интерес за иманярите.
"Керамиката е със съвършено качество и украса без аналогия в сравнение с намираната в селища от тази епоха. Хората са били с вкус и, може да се каже, с аристократичен стил", каза ръководителят на археологическите разкопки д-р Светлана Венелинова от Регионалния исторически музей в Шумен. Край могилата днес тя обясни пред журналисти, че е направено геофизично проучване с модерна техника от лабораторията по архиометрия към Нов български университет, което е спестило години работа "на терен". Изследването, чрез което с електромагнитни вълни се засичат частиците метал на дълбоко в земята, е показало, че праисторическото селище е устроено като много по-късен античен град. На компютърния модел се виждат улици с ширина 1-5 - 2 метра, дървени къщи с различна големина, правилно ориентирани в редици, образуващи квартали. Повечето сгради са били двуетажни. Подовете им са имали 30-сантиметрова хидроизолация от глина върху дървена скара, а най-отгоре пласт дървени дъсчици, наредени като съвременен паркет.
Не е изключено селището да е било култов център, заради превъзходното качество на керамиката и сечивата в сравнение с тази в съседни селища от този период, смятат археолозите. Градът е бил защитен с дървена крепостна стена висока 5 метра. Направена от дъб тя е била подсилена и измазана с глина. Отвън е имало 8 метра широк и 3 метра дълбок воден ров, за още по-добра защита от нападения. Въпреки това заради постоянните войни със съседни племена в рамките на 300 години селището е изгаряло напълно 7 пъти, като всеки следващ път е бързо вдигано върху останките на старото.
Независимо от крайно недостатъчните средства за проучвания археолозите са открили изключително ценни за науката древни предмети - сечива и оръжия от кремък и кости, каменни брадви, глинени и керамични съдове, някои от които напълно здрави. "Тази година разполагахме само с 3325 лв, изцяло средства на музея, от които 1000 дадохме за геофизичното проучване", каза д-р Венелинова.
Археологическите разкопки на могилата край Иваново започнаха инцидентно през 2008-ма, след като строителна фирма разруши част от източната й страна при изгребване на пръст от нея за водна дига на Камчия. Разкритото тогава праисторическо селище оцеля, тъй като в него няма предмети от ценни метали, който представляват интерес за иманярите.
неделя, 18 юли 2010 г.
Потънал град край Индия пренаписва историята
Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози- потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.
Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози - потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.
Градът се намира на дълбочина между 25 и 40 метра и на до 40 километра от съвременното крайбрежие, дълъг е 9 километра и два - широк. Науката за залетите територии категорично доказва, че заливът е бил наводнен в доста кратък отрязък от време преди 7700 – 6900 години.
За да докажат откритието си и да го подплатят с доказателства са извършили солидни проучвания . Резултатите потвърждават твърденията, че там наистина има обширни руини и те са дело на човешка ръка. Профилите на дъното разкрили големи и добре оформени основи на структури, а в някои случаи - и стени, които се издигат до 3 метра във височина, а малко по на юг също бил открит град с подобни размери. И двата града се намират по протежението на древни реки, които са текли когато районът е били над морското равнище. Идентифицирани са и останките на древен язовир с дължина от 600 метра. Според някои учени тези градове най–вероятно са били залети вследствие на покачването на морското равнище след ледниковия период, а не поради някаква друга причина, породена от сеизмична активност в региона.
Направени са сондажи в сърцевината на обектите. Само за един ден са били извадени хиляди артефакти , сред тях украшения, каменни оръдия, статуетки и човешки останки. След датирането им става ясно, че те са от преди 9500 години, т.е. с 5000 години по-рано от който и да било признат от археолозите древен град.
Може би комбинацията от сеизмична активност и покачване на морското равнище са причина за това мащабно потъване и са довели до заличаването на цяла цивилизация в района?! Остава неясно, но със сигурност откритието е факт, който археолозите не са допускали никога - възможността в индийската праистория да се крие изчезнала цивилизация, а митовете за Ману да почиват на веществена истина.
Иска ми се да ви припомня, че според индийската митология Ману е героя от легендата за потопа, какъвто е бил и библейският Ной. Легендата гласи, че той хваща рибка, която го предупредила за предстоящия потоп и го посъветвала да събере семена от различни растения и да си построи кораб. Вслушвайки се в съвета на рибата, когато дошъл потопът той се спасил и акостирал в Хималаите. Благодарен за спасението си той извършил жертвоприношение към боговете и те му дали девойката Ида. Така бил възобновен човешкият род .
Вероятно много малко от вас знаят за сензационното откритие на индийските археолози - потънал градски комплекс открит в Камбайския залив в Индия. Oткритието бе обявено на 19 май 2001 г. и умишлено пренебрегнато, както от повечето световните медии, така и от учените.
Градът се намира на дълбочина между 25 и 40 метра и на до 40 километра от съвременното крайбрежие, дълъг е 9 километра и два - широк. Науката за залетите територии категорично доказва, че заливът е бил наводнен в доста кратък отрязък от време преди 7700 – 6900 години.
За да докажат откритието си и да го подплатят с доказателства са извършили солидни проучвания . Резултатите потвърждават твърденията, че там наистина има обширни руини и те са дело на човешка ръка. Профилите на дъното разкрили големи и добре оформени основи на структури, а в някои случаи - и стени, които се издигат до 3 метра във височина, а малко по на юг също бил открит град с подобни размери. И двата града се намират по протежението на древни реки, които са текли когато районът е били над морското равнище. Идентифицирани са и останките на древен язовир с дължина от 600 метра. Според някои учени тези градове най–вероятно са били залети вследствие на покачването на морското равнище след ледниковия период, а не поради някаква друга причина, породена от сеизмична активност в региона.
Направени са сондажи в сърцевината на обектите. Само за един ден са били извадени хиляди артефакти , сред тях украшения, каменни оръдия, статуетки и човешки останки. След датирането им става ясно, че те са от преди 9500 години, т.е. с 5000 години по-рано от който и да било признат от археолозите древен град.
Може би комбинацията от сеизмична активност и покачване на морското равнище са причина за това мащабно потъване и са довели до заличаването на цяла цивилизация в района?! Остава неясно, но със сигурност откритието е факт, който археолозите не са допускали никога - възможността в индийската праистория да се крие изчезнала цивилизация, а митовете за Ману да почиват на веществена истина.
Иска ми се да ви припомня, че според индийската митология Ману е героя от легендата за потопа, какъвто е бил и библейският Ной. Легендата гласи, че той хваща рибка, която го предупредила за предстоящия потоп и го посъветвала да събере семена от различни растения и да си построи кораб. Вслушвайки се в съвета на рибата, когато дошъл потопът той се спасил и акостирал в Хималаите. Благодарен за спасението си той извършил жертвоприношение към боговете и те му дали девойката Ида. Така бил възобновен човешкият род .
вторник, 13 юли 2010 г.
Произхождаме от земите на днешен Иран?
Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за персийска история, с която сме свързани. Това предложи видният наш историк проф. Георги Бакалов, председател на държавна агенция „Архиви”, на пресконференция, организирана от Списание 8 по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”. Списание 8 е медиен партньор на проекта.
За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.
Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.
Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.
В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.
Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи доц. д-р Иво Панов. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.
Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.
Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.
Интердисциплинарната пилотна научна експедиция “БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА” се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с продуценството на ОБФ Тангра-ТанНакРа”.
Членовете на експедицията са: доц. д-р Александър Илиев, ръководител, антрополог, Петко Колев, координатор, председател на Общобългарска фондация “Тангра-ТаНагРа”, доц. д-р Иво Панов от СУ “Св.Климент Охридски” - иранист, литературовед и обществовед, доц. д-р Ружа Нейкова, БАН, етнолог и музиколог, д-р Славян Стоилов, специалист по традиционна медицина, Иво Леонкев, оператор, изследовател на театрални мистерии и обреди и Алиреза Пурмохаммад от Центъра за разпространение на иранския език, преподавател в СУ ”Климент Охридски”, литературовед.
За 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от литературоведа Алиреза Пурмохаммад, и събираха стотици доказателства, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.
Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюркоалтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обясни проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите при ОБФ „Тангра-ТаНагРа”. Фондацията е организатор на пътуването.
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, каза ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. Той показа на журналистите стотици фотографии на сходни с българските мелодии, килими, ритуални предмети, сгради, обичаи и лица.
Открити са няколко безспорни прототипа на орела от погребението на хан Аспарух, като единствената разлика е, че крилата в Иран са разперени.
В лингвистичен план също се множат доказателствата за принадлежността на езика ни към иранското семейство. Част от имената и названията на древните българи имат свой превод на персийски. Предстои анализ на персийските думи в съвременния български, които експедицията е събрала.
Екипът обърна внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от иранския антропологически тип. Лицата в Иран говорят за биологична пъстрота поради множеството преселения на тази територия. Но все още съществуват етнически групи, произлизащи от голямото арийско семейство. Те се забелязват лесно и обективите на екипа са фиксирали огромен брой лица, подобни на днешните жители на България
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български, съобщи доц. д-р Иво Панов. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.
Д-р Славян Стоилов припомни, че данните от ДНК проучване, което бе публикувано в бр. 6 на Списание 8, също категорично доказва индоевропейския ни произход и това, че нямаме азиатски и тюркси примеси. И това, че сме под 20% славяни. Д-р Стоилов обясни, че от генетичното изследване става ясно, че българите не са били диви орди, нито войнстващи племена, а от Изток се е предвижвал цял един народ – мъже и жени.
Догодина експедицията планира да се върне в Иран, за да довърши проучванията си, обеща Петко Колев, председател на ОБФ „Тангра-ТаНагРа”.
Интердисциплинарната пилотна научна експедиция “БЪЛГАРИ – ПРАРОДИНА” се провежда под патронажа на Министерството на външните работи на Република България, Българската академия на науките, Софийския университет “Св. Климент Охридски”, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” с продуценството на ОБФ Тангра-ТанНакРа”.
Членовете на експедицията са: доц. д-р Александър Илиев, ръководител, антрополог, Петко Колев, координатор, председател на Общобългарска фондация “Тангра-ТаНагРа”, доц. д-р Иво Панов от СУ “Св.Климент Охридски” - иранист, литературовед и обществовед, доц. д-р Ружа Нейкова, БАН, етнолог и музиколог, д-р Славян Стоилов, специалист по традиционна медицина, Иво Леонкев, оператор, изследовател на театрални мистерии и обреди и Алиреза Пурмохаммад от Центъра за разпространение на иранския език, преподавател в СУ ”Климент Охридски”, литературовед.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
