Страници

понеделник, 13 септември 2010 г.

Глас от Уганда: Спрете да убивате деца за пари!

Толкова ли е наистина уморено обществото от съвременните проблеми, че се стига до психически малформации?

Много е тъжно да се съобщават все повече новини за неизяснени убийства на възрастни и деца. В повечето от случаите има подозрения, че тези убийства са човешки и детски жертвоприношения.

Толкова ли е наистина уморено обществото от съвременните проблеми, че се стига до такива психически малформации – хора да продават части и органи от собственото си тяло. През последните години са регистрирани стотици такива случаи.

Има и още десетки случаи на изчезнали деца и възрастни, чиито случаи не могат да бъдат обяснени. Ефектът от тези убийства за обществото е огромен. Неразказаната травма и болезнените спомни от човешко жертвоприношение са сериозен социално-икономически удар за народа.

Икономическите и социалните сътресения, произлизащи от такива убийства, включват спад в работната активност, тъй като хората се страхуват да работят до късно и да вървят до работните си места и домовете си. Скоро и децата ще започнат да се боят да ходят на училище и ще спрат да помагат за домашните задължения, защото животът днес е страшен.

За да влошат съвсем нещата, улиците в повечето населени места са неосветени, а шахтите зеят отворени, което води до увеличаване заплахите за сигурността. В добрите стари времена, угандийците живееха в общност – на съседа можеше да повериш и брат си, на него можеше да се вярва за всеки един аспект на безопасността. Днес е точно обратно – трябва да си постоянно мнителен спрямо живота на комшията в името на собствената си сигурност.

За да се ликвидира престъпността е нужна силна обществена ангажираност. На децата често се налага да вървят дълги разстояния до училища, водни източници или социални центрове, затова е нужно средата им да бъде защитена. Със сегашните ежедневни новини за убийства обществото е твърде уплашено, за да ползва и развива потенциала на децата.

Спомням си добрите времена, когато ходехме с километри, за да танцуваме на импровизирани вечеринки.

По онова време градските състезания по футбол бяха забавление за всеки в нашата страна. В наши дни вече всеки мисли първо за своята сигурност. Страхът от участие в такива социални събития е основна причина за неизползването и неразкриването на детските таланти.

Всеки сам е отговорен за себе си и за тези под негова опека, но често престъпниците са с по-находчиво мислене. Правителството е длъжно да осигури безопасността на хората по законния ред. Незабавно трябва да бъде осъден от военен съд всеки хванат да извършва човешки жертвоприношения.

Само твърдите санкции ще накарат убийците да започнат да ценят живота. Освен това Министерството на равенството, заетостта и социалното развитие чрез своята мрежа в страната трябва да започне да информира и образова обществото за ценността на човешкия живот.

Уилям Кибалия, allafrica.com