Атанас Димитров, сдружение „Сердика Сакра”: София е най-древният град сред европейските столици

focus-news.net
По повод честването на 1700 години от Сердикийския едикт на 30 Април 2011 г. Агенция „Фокус” разговаря с Атанас Димитров - председател на Сдружение „Сердика Сакра” и научен ръководител на триизмерната възстановка на София – на Антична Сердика.

Фокус: Г-н Димитров, защо избрахте Сердикийския едикт – една тема сравнително малко популярна извън специализираните среди като мото за възраждане на Стара Сердика?
Атанас Димитров: Този исторически факт поставя основите на християнска Европа. В III в. е дълбоката криза на Римската империя. В този етап от развитието на империята се случват много съдбоносни събития, които са свързани точно с историята на София. Тук по това време - 269 г. са Сердикийските войни. Император Гален спасява империята благодарение на подкрепата, която получава от Сердика.
В периода на т.нар. военни императори – 18 от императорите са тракийци, а двама от императорите са родени в София. Император Галерий е роден в Сердика, а император Константин Велики също е тясно свързан със съдбата на София – тогавашна Сердика, защото майка му Елена е родена в Сердика, а самият той е роден в Ниш, който също е наш град по това време – тракийски. Много по-късно този град става небългарски.
Събитията, които се случват тук, действително са съдбоносни, защото император Галерий тук преди 1700 години разрешава на практика със Сердикийския едикт на християните свободно да изповядват религията си и стават равноправни с другите култови деноминации в Римската империя. Ролята е изключителна, защото тя е приютила императорската резиденция. Тя е столица на средиземна Дакия. Тогава империята се е деляла на провинции, които непрекъснато са си сменяли имената. След като се е казвала Мизия, впоследствие я прекръщават на Дакия. Те си сменят няколко пъти имената, но въпреки това Сердика като изключително значим духовен център става столица на Римската империя и на Дакия по-конкретно.
В момента с 50-те европейски столици, които са на европейския континент – Сердика, т.е. София е най-древният град – безусловен доайен сред европейските столици. По-стар град от София няма. Тя има 10 хил. години непрекъсната история. Това е известен исторически факт, но това е малко известно в нашите учебници по история. Това съвсем умишлено се правило много дълго време, за да не знаем какви сме и колко сме велики.

Фокус: Какви са историческите последици от Сердикийския едикт за християнската общност?
Атанас Димитров: Той има съдбоносно значение. С издаването на този едикт започва един процес на утвърждаване на Християнството. Две години по-късно е написано едно писмо в Милано – до племенника на Галерий, който се е казвал Максимин II Дая, който е изпратен от Галерий да управлява Египет и също е трак. И тъй като Галерий умира в IV век през 311 г. и малко преди това издава едикта. Той е тежко болен и може би поради тази болест той решава, че трябва да погледне с друго око на християнската религия и да издаде такъв акт, с който разрешава на християните да бъдат равноправни и свободно да изповядват религията си. В Милано неговият наследник – император Лициний Август, който наследява Галерий, в Милано, когато се среща с Константин Велики, който управлява Западната част на Римската империя. Тогава те пишат едно писмо – така да се каже „дружелюбно” до Максимин II, който му напомня – „твоят чичо каза, че християните няма да бъдат гонени вече”, а той продължава всеки път да ги гони. По тази причина те му пишат писмо, което впоследствие влиза в историята като едикт, но това не е едикт, а просто писмо, което напомня за Сердикийския едикт. Влиянието на Сердика за християнството е огромно, защото първите епископи и голяма част от римските папи всъщност произхождат от тук. Свети Атанасий – първият епископ на Александрия е служил тук в нашата църква „Света София”, която и до ден днешен си е действаща. Тя всъщност е най-старата действаща християнска църква в света.

Фокус: Как може да се попълни фрагментарният характер на знанията, който софиянци имат за Сердика?
Атанас Димитров: Трябва да се подкрепи неформалното движение, което има в момента, за препрочитане на нашата история и за формиране на едно ново отношение за преподреждане на приоритетите в нашата история. Това, което ние учим, е буквално невярно, да не кажа и злонамерено. На нас се опитват да ни втълпят, че ние сме нищожни и може и без нас. Всъщност ние сме може би най-древната човешка цивилизация – тракийската. И това се прави съвсем умишлено.

Фокус: Какви са идеите за Стара Сердика на гражданското сдружение?
Атанас Димитров: Предвидена е програма по повод годишнината. На 17 септември, ако е рекъл Господ, ще има и паметник на Средикийския едикт. Предвидени са няколко основни неща. Най-важното е отбелязването на самия 30 април с тържествена литургия, ще има специална пресконференция и сесия на Столичния общински съвет, на която ще се отбележи 1700-годишният юбилей. През цялата 2011 г. са предвидени различни мероприятия, тъй като годината е обявена за година на Средикийския едикт. Предвидени са много събития – концерти, мероприятия, кръгла маса и научна конференция в течението на тази година. Ще бъде издадена марка, която ще бъде валидирана в Министерство на транспорта и съобщенията от министъра и от столичния кмет – Йорданка Фандъкова. Марката вече е готова и само трябва да бъде валидирана. През май месец ще има научна сесия, кръгла маса, ноември месец ще има научна конференция на тази тема – това съвпада и с годишнината от световния конгрес по Византология. Изготвя се един триизмерен модел възстановка на София, който ще се превърне впоследствие във виртуален план на града, който ще може да бъда ползван от музеи. Тази възстановка е частично готова, но основните 20-30 сгради на този град от античността са готови.

Фокус: Как би трябвало да изглежда Сердика, експонирана в днешна съвременна София?
Атанас Димитров: Може да се покаже онова, което е под краката ни. Под съвременна София лежи един античен град, който може да бъде показан на туристите и това да се превърне в едно много доходно перо за бюджета на съвременните софиянци. По този въпрос трябва да има обсъждане, защото трябва да участват и специалисти, архитекти, археолози. Имаме едно богатство - над 60 хил. тракийски могили и 40% от тях не са разкопани. По-голямата част стоят непипнати. Така че под краката си имаме едно несметно богатство, което трябва да покажем. Необходимо е да се отделят средства, за да се изучат и да се покажат всичките тези богатства и да бъдат включени в експозициите, за да знаят хората в какъв град живеят, а и туристите да виждат и да се учат.

Фокус: Кои са местата, където може да се види най-пълно старият град?
Атанас Димитров: В момента това, което откриха и разкопаха пред ЦУМ, е поредното доказателство, че под краката ни има един античен град, който може да се открие в подлеза пред Министерски съвет, под Президентството – в тази сграда най-вероятно се е провел и Сердикийският събор през 343 г. Това е вторият Вселенски събор, но на този събор са изработени 20-те канона на Християнската църква. Това е уставът на църквата, който е изработен тук. Също тук през 343 г. става и разривът между двете църкви – Източната и Западната.

Фокус: Наскоро се проведе Римски съботник за почистването на Западната порта на Сердика – какво може да се предприеме за това място, което въпреки чистенето е в окаяно състояние?
Атанас Димитров: Нашата идея беше да я реконструираме напълно и да я издигнем белокаменна, каквато е била навремето. Тя е била издигната не само от камък, а е имало през четири реда камък - четири реда тухли. Тя е била бяло-червена и много красива. Идеята ни беше да я възстановим. Архитектите обаче не дават и дума да се чуе за това, въпреки че Акрополът е почти напълно възстановен сега в съвременността. Италианците са си държали барута там и той е бил взривен и половината е бил унищожен, но те го възстановиха, а ние тук не си възстановяваме. Тази идея беше далеч по-смела, отколкото само да се чисти. Ние искаме Западната порта да бъде възстановена и издигната от камък такава, каквато е била. Ние имаме възстановка. Стената е била четири метра дебела, а кулите са възстановка на проф. Стефан Бояджиев. София се изследва от 80 години. В нейното изследване участват акад. Богдан Филов, проф. Сава Бобчев, проф. Магдалина Станчева. Поредица от видни български учени са се занимавал и има натрупани много материали за нашия град. Те трябва да бъдат популяризирани и да станат известни на хората.
Красимира ГЕОРГИЕВА