Грудки в корена

Искам тази информация да остане с мен. Тя е логично продължение на стари интригуващи разговори.
Две интервюта на Денка Кацарска:
Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и балканските държави от ІV – ХV век във Великотърновския университет “Свети Свети Кирил и Методий”
Как присъствието на готите в Северна България се свързва с региона на Нове край Свищов?
Присъствието на големия старогермански народ готи се свързва с цялата българска територия, включително и с територията на днешна Македония. Но най-силно, най-знаково е това присъствие наистина в Северна България. И това се дължи на редица причини, преди всичко на техните конкретни договорености с римската или ранно-византийската власт. Това е едно време, в което се осъществява преходът от старата Римска империя и новата Източно-римска или Византийска империя (става дума основно за ІV – V век). Именно провинция Мизия в Северна България става прародина, така да се каже, не само на готската държавност, в една нейна поредна фаза, но и на старогерманската християнска култура. Това става през 376 г., когато вестготите, или едната част от този народ, (той се дели на източни и западни готи), т.е. вестготите, западните готи се заселват в Мизия със съгласието на източно-римските власти. Отношенията им с римските власти са доста сложни, затова през 377 г. готите вдигат бунт, нахлуват дълбоко на юг и близо до Одрин разбиват и император Валент, който загива в тази битка. Това става на 9 август 378 г. Император Теодосий I, обаче успява да ги изтласка обратно в Мизия и да сключи мир през 382 г. Тогава готите започват масово да се включват в източно-римската или византийската армия, дори се появява опасност те да превземат империята отвътре.
Тези сложни процеси донякъде се облекчават, когато през 410 г. византийското правителство успява да насочи готския крал Аларих, заедно с неговите хора към Италия. Столица на Аларих е била именно Нове, днешният Свищов, големия римски град, център на легион, където днес от години се провеждат разкопки на български и полски археолози. Крал Аларих се насочва с хората към Италия, през 410 г. превзема Рим, но вестготите не се задържат в Италия. Отначало те са в Южна Франция, след което - създават едно мощно кралство в основно в Северна Испания, но в някои периоди, то обхваща целия Пиринейски полуостров. Ето една връзка между нашите земи с Италия, Южна Франция и Испания.
Вестготското кралство в Испания съществува до VІІІ век, когато постепенно ерозира под ударите на арабите (арабите завладяват южната част на Испания и там протичат нови процеси).
Едно от най-важните неща, не само в политически, но и в религиозен и културен план, е, че нашите земи се превръщат в прародина на германската старо-християнска култура. Това се дължи най-вече на прочутия готски епископ Улфила или Вулфила (311 – 383). Заедно с голяма група вестготи християни, се заселва в района на Никополис ад Иструм, т.е. в големия римски град, близо до Велико Търново. Тази група готи живее в един обширен ареал от Нове до Стара планина. Готите на Улфила остават лоялни на византийската власт, не придружават Аларих в неговия поход на запад, а остават тук и живеят още векове наред в нашите земи.
Какво се знае още за епископ Улфила?
Той е наричан семигрекос - полугрък, едно прозвище, с което векове по-късно е наричан Симеон Велики. Между другото това е прозвище, което много рядко се дава на хора неромеи и означава полуравен на древните гърци, т.е. полуравен на древните гръцки мислители от ранга на Аристотел, Платон и т.н. Т.е. това не е просто полугрък, полувизантиец, а е полуравен на великите древни гърци. И наистина, Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица, тъй като той също използва за основа гръцката графика. За пръв път той превежда на старонемски готски език Евангелието и части от Библията. На практика по този начин се поставя началото на средновековната германска литература като цяло, на един старинен германски език, какъвто е готският език. За целта на тези свои интелектуални занимания, Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения.
Улфила и неговите хора се числят към т.н. ариански лагер, т.е. те не са напълно православни, а са привърженици към доктрината на Арий. Въпреки това, независимо, че тази доктрина е осъдена от Втория вселенски събор в Цариград през 381 г., Улфила продължава да се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Оценките за него са много позитивни в целия тогавашен европейски и християнски свят. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл отново имаме паралел със светите братя Кирил и Методий. Така че ние, българите, трябва да знаем, че в нашите земи не е създадена само една азбука, а са създадени три азбуки. Освен глаголицата, създадена от Светите братя Кирил и Методий, виждаме, че много по-рано е създадена готската азбука на Улфила и, разбира се, не трябва да забравяме и кирилицата, която е създадена в епохата на цар Симеон Велики. Виждаме какви дълготрайни културни процеси има в нашите земи в продължение на векове.
Къде още е имало готи, освен в Северна България? И какво се случва с остготите – източногерманските племена?
Присъствието на готите в земите на днешна България е особено силно в Северна България, става дума за Нове, Свищов, за Никополис ад Иструм, близо до Велико Търново, за Дръстър, днешната Силистра. Както казах готско присъствие има дори в Македония, в района на Скопие. Това кара някои учени да смятат, че те са четвъртият елемент в нашия етногенезис. Това е една теза, която на пръв поглед звучи много сензационно, но тя не е лишена от основание. Вече излязоха два сборника за готите, които са дело на български и европейски учени, те се издават от проф. Росен Милев, той е ръководител на екипа. Темата все още не е достатъчно популярна, но въпреки всичко - тя заслужава да бъде позната на по-широк кръг от българската общественост.
Нека да кажа за остготите. През V век, на мястото на изтеглилите се на запад вестготи, отново под натиска на хуните, на Балканите, главно в днешна България, идват източните готи - остготите. Фактически те отново заемат като свой център Мизия и тук техният крал Теодорих Страбон има столица Нове - Свищов. През 473 г. византийците признават Теодорих Страбон за крал на всички готи, обаче в самия остготски лагер има вътрешни борби и той е победен от своя конкурент - Теодорих Амал. Именно този Теодорих е наричан Теодорих Велики. През 488 г. отново мигрира в Италия, т.е. виждаме, че в движението и на вестготите, после и на остготите, има доста сходни моменти. Век по-късно след вестготите и остготите поемат към Италия, но там те създават едно могъщо кралство, което съществува до 554 г., когато византийският император Юстиниан Велики завладява цяла Италия. Между другото Юстиниан Велики е родом от района между Ниш, Скопие и днешния Лесковац, Сърбия и в следващите векове много често е смятан за славянин и дори за българин... Той дори влиза в пантеона на българските светци, макар че по принцип е от старо тракийско население. През вековете се е знаело, че той е родом от нашите земи и затова са го смятали за българин.
Нещо повече за четвъртия елемент в етногенезиса на българите.
Готите са смятани за четвъртия елемент в нашия етногенезис и тази ема, макар и да звучи провокационно и сензационно, не е лишена от някои много сериозни снования. Ние смятаме, че в нашия етногенезис основно участват античното население, представено ай-вече от древните траки, заселилите се по нашите земи през VІІ век славяни и, разбира се, ревните българи на хан Аспарух и на хан Кубер, съответно - в Северна България и Македония. Ето, баче, че в продължение на ІV и V век по нашите земи живеят десетки, може би - стотици хиляди готи. И както личи от археологическите проучвания през последните двайсетина години, включително от проучванията и в Нове, и в Силистра, и дори в днешна Македония, виждаме, че има много сериозно присъствие на готите. И това кара моите колеги, които споменах, да смятат, че в нашия етногенезис участват четири елемента - траки, славяни, древни българи и готи. Между другото, това има доста основания, както в археологическия материал, който се открива, така и в някои български думи, които имат старогермански произход, така и в много други неща...
Може би най-интересното е, че един западен автор от времето на Карл Велики, т.е. от ІХ век, смята, че готите продължават да живеят в България и да се занимават със скотовъдство.
Едно от първите произведения от Златния век на българската култура, това са преводите на Тудор Доксов, става дума за Слова против арианите на Дионисий Ареопагит, един голям богослов от ранно-византийската епоха, също ни намеква, че готите продължават да присъстват и то - именно с тяхната арианска доктрина. Така че, не случайно едно от първите полемични съчинения на старобългарското богословие е свързано именно с оборването на арианството. Това пък ни кара да се замислим и за природата на богомилството и за много други оригинални български явления, каквито имаме в нашето Средновековие. Така че, според мен специално готската хипотеза е много важна и тя говори за многообразието на тези етногенетични процеси в нашите земи. Същевременно говори и за дълбоките връзки на нашите земи с цялото европейско пространство и то - като място, което излъчва мощни импулси към Европа. Ето виждаме, че две вълни на готите, първоначално вестготите, после остготите на практика формират облика на тогавашна Европа с готските кралства в Италия, в Южна Франция и Испания.
Тези паметници, които археолозите откриват край Свищов, край Силистра, край Скопие - имат ли някакви общи, характерни черти и защо е сигурно, че те са готски?
Готски са, да! Готските паметници по принцип са доста сложен проблем, тъй като, заселвайки се на източно-римска или византийска територия, готите много бързо усвояват местния стандарт на живот. Така че чисто готски крепости или архитектурни съоръжения са много малко. Да речем – при село Садовец, Плевенско, една крепост, която има типични готски характеристики. Също така - типичната готска керамика се открива и в Северна България, и в днешна Македония. И най-вече фибулите, това са закопчалките на тогите, които имат един специфичен облик и са наричани готски фибули.
Освен археологията, имаме и много сведения в писмените извори за присъствие на готите на най-различни места; за участието им в много събития и особено за активното им присъствие във византийската армия, което ги прави елемент, който се разпростира по бъдещите български земи, като войници, които служат на много места в местните гарнизони.
Как са съжителствали готите с Римската империя, какви са били техните отношения с нея и нейната администрация?
Те са съжителствали по много противоречив начин. От една страна те търсят закрила от Римската империя, тъй като ги преследват хуните. Отначало Римската империя изпитва остър дефицит на военна сила и за нея едни такива първокласни войници са много добре дошли.
Друг е въпросът, обаче, че след разделянето на Римската империя на две в 395 година, в Източно-римската империя, по-късно – Византийската, има много силно застъпена корупция. В някои моменти тези новодошли колонисти - готи са обложени с много високи данъци и затова вдигат бунтове. Те участват и в някои от най-мощните катаклизми на местното население - участват във въстанието на Прокопий, което има отношение към ареала на Пловдив, но най-активни са в римската и византийска армия. Т.е. офицери от този произход присъстват в много точки на империята.
Около 400 г. дори има заплаха те да превземат империята отвътре. Един от хората, които са имали изключително могъщо влияние в тогавашната империя, един от силните на деня в края на ІV век е Аспар. Самото му име виждате, че е абсолютно идентично с името на нашия Аспарух. Аспар е готски пълководец, но той е алан по произход, а аланите са много близки до прабългарите като етническо потекло. В тези етнически и етнокултурни взаимоотношения също готите не са стерилно чисти - само като готи, там присъстват и други елементи, включително такива, които имат съвсем директно отношение към по-късната българска история. Готите са част от това многообразие, което формира бъдещото средновековно развитие на България. Но особено важно е, че до ІХ век явно неразтворено, не претопено, не асимилирано готско население е продължавало да присъства в Северна България и то на практика се е включило в този етногенезис, който е родил средновековният български народ, чийто потомци сме ние.
За култа към Свети Лупус.
Има такава теза, че св. Лупус, най-известният, добре познат светец в Нове е свързан с Улфила, тъй като Улфила означава “вълче”, а Лупус е същото. Тук някои учени смятат, че става дума за самия Улфила, други смятат, че става дума за друг светец, аз също мисля, че става дума за друг светец... Виждаме, че такива загадки има и до днес.
Това, което според мен е най-важното е, че готската тема тепърва ще се развива като една част от българското културно-историческо наследство. Интересът към готите в последните години е много силен, особено в Норвегия, в Швеция, разбира се и в Германия. Но, тъй като те са дошли от Скандинавия, фактически в скандинавските страни има най-силен интерес към тях. Не случайно посланикът на Норвегия преди години имаше специален интерес към тази тема, не случайно тези томове, които бяха подготвени, са свързани с участието на скандинавските страни. Изобщо това е една тема, която дава една малко позната страница от историята на Европа, от тези много активни взаимодействия на различните части на Европейския континент, които по принцип до този момент бяха почти неизвестни, слабо познати на българската публика.
Присъстват ли готите в исторически трудове от българското Възраждане?
В българското Възраждане нашите историци знаят готите, но за тях най-важни са самите българи и славяните. Тази тема става по-популярна и по-интересна в последните 2 - 3 десетилетия и това не е слабост на българската наука, това си е просто една обща черта на европейската медиавистика. Готската тема беше до голяма степен на втори план и в самия германоезичен свят, така че големи изследвания и в Германия, и в Австрия, и в скандинавските страни се появиха 70-те, 80-те години. Съответно археологическите открития, които се правят, са в последните десетилетия. Темата от чисто академична, се превърна в по-широка тема едва през последните три десетилетия и това важи както за България, така и за Сърбия, където излязоха книги за готите, и за Румъния, и за Гърция, въобще за целия балкански свят, както казваме в по-широк план в европейската историография и европейската наука.
Росен Милев, историк на медиите и комуникациите. Завършил е Хумболт университет в Берлин през 1985 г. През 1993 година завършва докторат по история на медиите в университета в Залцбург, Австрия. Председател е на сдружение “Балкан медия”, основано през 1990 г. - първата балканска неправителствена организация за медии и културни изследвания.
Какво е Готският изследователски проект?
“Готски изследователски проект”, стартира през 2002 г. Ние вече 5 години проучваме темата за готското културно - историческо присъствие по нашите земи. Сдружение “Балкан медия”, първата балканска неправителствена организация за медии и културни изследвания, се занимава от 2002 г. с готската тема. Тогава стартирахме Готския изследователски проект, който е интердисциплинарен и транснационален проект. Т.е. в него участват учени от различни области - археолози, историци, езиковеди, фолклористи, богослови и други. Транснационален е, защото, освен български, имаме колеги от Франция, Германия, Австрия, Испания, Италия, Русия и други страни, които участват в нашия проект.
Вече има две издания на проекта. Първото се нарича “Готите”, от 2003 г., съвместно с норвежки партньори. Второто издание е от 2006 г, съвместно със шведски учени от университета в Упсала. Освен това, има и една моя книга, издадена през 2004 г. “Вулфила, готите, Европа”, в която подробно се спирам и на въпроса за азбуките, защото това е един от най-интересните въпроси от изследването на готското минало по нашите земи. А и специално темата за азбуките е една от моите основни изследователски теми.
Имаме едно готско присъствие в голяма част на средна Северна България. Това е, разбира се, Нове, което е столицата на Теодорих Велики в края на V - началото на VІ век. След това неговата столица е Равена в Италия. Освен това имаме готската крепост край Садовец, която е разкопана още през 30-те години на миналия век от германско - българска смесена експедиция. Имаме и готски епископски център до село хан Крум, Шуменско, който е много интересен обект. Сега през последните години той се разкопава от археолога Тодор Балабанов от Шуменския археологически музей. Там през последните години излязоха много интересни находки от фибули, катарами и други готски предмети на бита. Освен това имаме и едно много солидно готско присъствие в Югоизточна България, около Чирпан, един манастир “Св. Атанасий”, който и до днес съществува, основан през ІV век именно във връзка с готите.
Вярно ли е, че се регистрира готско присъствие на територията на днешна Македония и къде точно?
Да, и това е вярно. Това е около Битоля. Ако трябва да говорим за територията на днешна Македония, това е една обширна част от тази територия. Това са готите на Теодорих Страбон. Има двама Теодориховци. Единият Теодорих, който резидира в Нове, и другият Теодорих, който резидира в днешна Македония. Така че там присъствието е също доста обширно и не е концентрирано на едно място. Най-вече това е в областта на днешния град Битоля.
Говорим за ІV, V, VІ век. Имаме готско присъствие дори по време на първата българската държава. Имаме един исторически извор от ІХ век на Валафрид Страбо, игуменът на манастира във Фулда, Германия. Той съобщава, че бенедиктини посещават двора на Борис I (по време на покръстването има различни делегации от Източната и Западната църква, които се борят за влияние в новопокръстените земи). Валафрид Страбо пише, че когато идва бенедиктините идват, те откриват с голяма изненада, че в град Томи, днешна Констанца, Румъния, има готска община, с готски църкви и библии на готски език. Т.е., когато се създава кирилицата през ІХ век, ние имаме едно солидно готско малцинство с една дълга културно - историческа традиция в християнството със собствена азбука. Което е много интересно във връзка с тази предполагаема на този етап импликация на готската азбука и готското словесно творчество при създаването на кирилицата и славянската книжнина.
Как възниква готската азбука?
Най-интересните неща са, че на външен вид готската азбука напомня много на кирилицата. Досега битуваше тезата, че кирилицата е калка - производна на гръцката и византийската азбуки и наистина имаме основание да продължим да предполагаме това. Но има отделни букви в готската азбука, които ги има в кирилицата, а ги няма в гръцката азбука. Това е да кажем буквата “Ч”, която и до ден-днешен се употребява в кирилицата. Имаме я при Вулфила, в неговата азбука, защото създателят на готската азбука през ІV век е епископ Вулфила. Имаме я и при кирилицата и което е още по-интересно е, че те са с еднакви цифрови стойности. Тогава буквите са имали и цифрова стойност. Това е буква, която отговаря на цифрата 90 и в двете азбуки – на Вулфила и в кирилицата. Докато тази буква отсъства в гръцката азбука и в нея на цифрата 90 отговаря друга буква.
Освен това имаме много интересен паралел в наименованието на буквите. Вие знаете, имената нашите букви в глаголицата и в кирилицата - “ази”, “буки”, “веди” и т.н. В имената на готските букви, които са запазени от един извор също от ІХ век, имаме много голямо подобие. Да кажем това, което е при нас, “ази”, при готите е “азе”, това което при нас е “буки”, при готите е “бирканен”, като старославянското “буки” означава и “букове” и “дървета”, а готското “бирканен” значи “брези”, но и обобщаващо - “дървета”. Т.е. в имената на буквите имаме един неоспорим паралел, какъвто нямаме с гръцката азбука, където имената на буквите са “алфа”, “бета”, “гама” и т.н., които са известни на всеки българин от уроците по математика в училище. От гледна точка на самото буквознание, един път във вида на буквите, второ - в тяхното наименование, трето в паралела между букви, които има само в готската азбука и в кирилицата, имаме основание да предполагаме, че при създаването на кирилицата през ІХ век, освен гръцката азбука, като една от основите е използвана и готската азбука на епископ Вулфила. Другото основание, разбира се, е съществуването на това готско малцинство в Средновековна България, за което говори Валафрид Страбо. Като старохристиянско население по нашите земи, то има едно във всички случаи значимо културно - историческо влияние.
Разбира се, има и различни владетели и владетелски родове от Средновековна България, за които хрониките споменават, че са от готски произход. Това е Теодор Стрез, това са и други готски владетели или фамилии с готско потекло най-вече в Търново. Защото, когато епископ Вулфила идва през 348 г. начело на своите готи християни, той се заселва близо до на Никополис ад Иструм (дн. Никюп), именно на територията на Търново. Така че Търново е основано през ІV век като град, селище именно от готите на епископ Вулфила. И трите хълма в Търново – и Трапезица, и Момина скала, и Царевец са основани именно тогава, през ІV век, а по-късно, през Първото българско царство и особено през Второто, когато Търново става столица на България, вече се разраства и става този голям средновековен град и това културно средище на тогавашна Европа. Има също така извори, че династията на Асеневци е с готски произход. Това са най-вече извори от Западна Европа (в това време преминават последните Кръстоносни походи). В сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”. Така че коренът е много дълбок и много широк. И тепърва екипът, с който работя, ние изследваме въпроса от поне 5 години, но мисля, че има работа за поне още 50 години.
Какви са средновековните исторически извори - писмени и археологически за присъствието на готите по времето на средновековното българско царство?
С този въпрос в нашия екип се занимават славистите, историците от центъра “Иван Дуйчев” към Софийски университет “Свети Климент Охридски”, проф. Аксиния Джулева и старши научен сътрудник Вася Велинова. Във втория том на поредицата “Готите”, който излезе миналата година, те публикуваха една много подробна студия за готските светци в българския православен календар. Това е нещо изключително иновативно, защото за пръв път наши учени представиха на научната общност колко много готски светци имаме в нашия календар. Като се започне: Свети Сава Готски, Свети Никита Готски и други светци... Имаме изображения на двама готски светци в църквата “Света Богородица” в Панагюрище. Т.е. единият неоспорим исторически извор е българският православен календар; всеки един светец, се отбелязва на определен ден. Ще ви дам един пример: 1 ноември е деня на Свети Ерменегилд. Това е един готски светец, който се бори за правотата на вярата в днешна Испания, където е Вестготското кралство до завоеванието му от арабите през VІІІ век. Но той влиза и в нашия български православен календар и на 1 ноември е отбелязван във всички вариации на българския средновековен календар. Т.е. едната линия е по линията на готски светци в българския православен календар.
Другата линия, разбира се, е по исторически и археологически извори. На една монета на цар Иван-Александър от ХІV век (и това е открито преди години от старши научен сътрудник Павел Георгиев, ръководител на филиала на Археологическия музей в Шумен) имаме съвсем определено дори изображението на една готска руна – като стрелка, изправена нагоре а не настрани.
Павел Георгиев е публикувал и две студии за готския произход на името Търново - от “торн”, което в готската митология е богът на гръмотевиците. Оттам идва думата на английски за четвъртък – Thursday, или на немски - Donnerstag. Втората линия са такива индикации, както в нумизматиката.
В археологията е по-трудно да се каже, защото имаме една унифицирана археологична картина на една средновековна българска култура, в която да се сепарират и дестилират отделни етнически елементи би било трудно и проблематично.
Но интересни са изворите, защото има извор от ХІV век, когато вече е османското нахлуване на Балканите, където се говори именно за цар Иван - Александър, който начело на една армия от българи, готи и власи, се съпротивлява успешно срещу османската инвазия. Т.е. готите съвсем определено са познати до ХІV век, като етническо присъствие по нашите земи. Има извори, които споменават за Теодор Стрез, това е един болярин, който е малко отцепник от централната власт и се опитва да създаде свое автономно владение, княжество, на територията на днешна Македония. Именно тогава, през ХІV век, изворите също говорят за готския произход на този болярски род. Това са няколко от най-интересните неща по темата, разбира се, проучванията продължават. Много основен е православният календар. За да влязат в него всички тези готски светци, за да бъдат почитани, това значи, че в Средновековна България към тези готски светци е имало особен пиетет. Началото на тази готска, християнска цивилизация по нашите земи е бил епископ Вулфила през ІV век. Защото тук е създадена готската азбука от него, тук Библията е преведена на готски език, тук са запазени най-дълго преписи на тази Библия, чак до ІХ век, защото паметниците, библиите, които имаме запазени на запад, са обикновено от V – VІ век. Както е “Кодекс Аргентеус” от VІ век, който днес се съхранява в Упсала, Швеция и няколко други писмени паметници, които се съхраняват в библиотека “Амброзиана” в Милано.
Конкретно за района на Нове при Свищов, и на Никюп - какви по-точно са следите на готското присъствие като археология?
Това първоначално е римски легионен град, след което Теодорих прави именно там своята столица през 70-те години на V век. Павлина Владкова подробно е представила в своята студия миналата година готските следи в Нове. Това са най-вече в няколко църкви, които имат специфична архитектура, тъй като готите са ариани (това е една разновидност на християнството, която приема, че Света Троица е субординационна, т.е. Бог Отец е с едно стъпало по-висш от Бог син, а Светият дух произхожда и от двамата). Малко по-друга е официалната православна вяра - всички са единни, равни Светата троица е едно цяло. Според официалната християнска и католическа доктрина - не се прави такава субординация, но тя е свързана и със специфика в архитектурата. Готската църква в Нове е т. нар. “Епископска църква”. Наши учени, историци на архитектурата, това е проф. Нели Чанева - Дечевска, която също участва в нашия проект, споменава тази катедрала в Нове като един от най-ярките паметници на готското присъствие по нашите земи.
Има открити готски фибули, една прочута фибула “орле”, открита преди около 20 години. Описана е подробно от Павлина Владкова. Също така са открити някои други фибули и катарами, които се намират в експозицията на Историческия музей в гр. Свищов.
Готите са четвъртият елемент в етногенезиса на българите.
За пръв път развих тази теза в моята книга “Вулфила, готите, Европа”, публикувана през 2004 г. В периода на Средновековна България имаме солидно културно - историческо присъствие на готите, имаме извори за готи и готски благороднически фамилии. Една голяма част от тях са романизирани, защото готите отчасти запазват своята идентичност, т.е. имат Библия и литургии на готски език, но отчасти се романизират още през V - VІ век, т.е. преди тук да дойдат прабългарите, както се романизират и в Северна Италия и Испания. Т.е. до голяма степен това т.нар. влашко малцинство, което се намира през нашите земи през Средновековието, е точно от готски произход, защото е точно в тези анклави, в тези области, където през късната античност имаме готски гарнизони. По Дунава около Силистра, около Свищов, целият този пояс, който през късната Римска империя се нарича ”рипа Готика” - “готската граница”, след това имаме това етническо присъствие. Имаме и фолклорни обичаи, както на т.нар. “гребенци” около Силистра. Те и до ден днешен се наричат така, това са няколко села около Силистра. Техните фолклорни обичаи много напомнят на готите от Скандинавие и от Средна Европа. Аз развих тази теза въз основа и на изследвания на центъра “Дуйчев”, на това солидно присъствие на готски светци в българския православен календар. Въз основа на чуждите сведения и описания за нашите земи.
Има ли готски топоними на територията на днешна България и Македония?
Съвсем определено има готски топоними, както и готски лични имена. Всичко, което в българския език е като “Готов”, “Гетов”, “Гутов”, защото на готите казват и “гути”, самите готи така се казват и в Скандинавия – “гутони”. Това по някакъв начин е свързано с готите. Предполага се и за Годеч, защото имаме абсолютно същото селище - “Годечо” или “Годеко”, в зависимост от средновековното или днешно произношение, което се намира в Северна Италия. То е с доказана готска топонимия от нашите италиански колеги. Разбира се, въпросът с топонимията сега тепърва се проучва подробно, но имаме основания да считаме, че всички тези наименования и суфикси, които са на “ен” - “Плевен”, “Шумен”, вие знаете, че има подобни и в германските езици. Това е една много спорна територия и аз не бих се ангажирал към този момент да давам някакви окончателни мнения. Но във всички случаи топонимията и хидронимията са един от аспектите, които колкото и да са многопластови и колкото и да са многоизмерни и трудно - установими, ние ще ги изследваме през следващите години, за да видим и това присъствие във формата на различни имена в културната памет на България.

Горещият обръч

Средата на лятото, най-дългото и спокойно лято от многото мои лета. Възстановявам се от жестока преумора.
Не разбрах кога си я докарах, беше постепенно, неусетно. Едва когато мозъкът ми стана нажежена лава, изригваща внезапно и безконтролно, се вслушах в съвета на мъдрата ми приятелка и зарязах всичко.
Тогава дойде сривът. Един месец бяло петно. Никакви желания, дейности и контакти. Дори от спомените бягам, защото затягат горещия обръч в главата ми.
Тъжно изживяване, разбира се. Но не ужасно, когато си с най-добрия супруг. И някак си е възможно децата да са по-зрели от родителите, като моите синове. А също така имаш още милите си мама и татко, незабравимите приятели, близките си. Смехът на децата в съседния двор; ваканционният шум край басейните отсреща; песните на славеите, Лорийна и някои други. Досадното куче и нахалният котарак. Слънцето, вятърът, ароматите, растенията, пеперудите и камъните в градината . . .
Може би вече и този блог?