Горещият обръч

Средата на лятото, най-дългото и спокойно лято от многото мои лета. Възстановявам се от жестока преумора.
Не разбрах кога си я докарах, беше постепенно, неусетно. Едва когато мозъкът ми стана нажежена лава, изригваща внезапно и безконтролно, се вслушах в съвета на мъдрата ми приятелка и зарязах всичко.
Тогава дойде сривът. Един месец бяло петно. Никакви желания, дейности и контакти. Дори от спомените бягам, защото затягат горещия обръч в главата ми.
Тъжно изживяване, разбира се. Но не ужасно, когато си с най-добрия супруг. И някак си е възможно децата да са по-зрели от родителите, като моите синове. А също така имаш още милите си мама и татко, незабравимите приятели, близките си. Смехът на децата в съседния двор; ваканционният шум край басейните отсреща; песните на славеите, Лорийна и някои други. Досадното куче и нахалният котарак. Слънцето, вятърът, ароматите, растенията, пеперудите и камъните в градината . . .
Може би вече и този блог?