Този текст е създаден в началото на 60-те години на миналия век. Авторът е Варлам Шаламов (1907-1982) - писател, преживял 20 години в сталинските лагери, от които 17 в Колима. Шаламов често е сравняван със Солженицин, макар че по мащаб е по-правилно да бъде сравняван с Данте.
С тази разлика, че Данте е измислил ад, а Варлам Шаламов е преминал през него, описвайки след това адското битие - рязко, точно, във всички негови ежедневно-омерзителни детайли. Направеното от Шаламов е почти над предела на човешките възможности - чудо е не само, че този човек е оживял след 17 години Колима, но и това, че излизайки от ада, той е намерил сили и желание да говори. Разказът «Что я видел и понял в лагере» осветлява знания, лежащи отвъд земния опит, представя уникална жизнена философия: пределно груба, лишена от всяка надежда и илюзия относно човешката природа. Трудно е да се чете Шаламов, но е необходимо, поне за да не повтаряме ада.
Човешката цивилизация и култура са изключително крехки. Човекът се превръща в звяр след 3 седмици тежка работа, студ, глад и побои.
Главното средство за разрушаване на душата е студът.
Разбрах, че приятелството никога не се ражда в трудни, истински трудни, със залагане на живота, условия. Дружбата се заражда в трудни, но възможни условия (в болница, а не в кланица).
Разбрах, че човек до последно запазва чувството злоба. Месата на гладния човек стигат само за злоба, за останалото той е равнодушен.Разбрах разликата между затвора, изграждащ характера и лагера, разлагащ човешката душа.
Разбрах, че сталинските "победи" са постигани, защото е убивал невинни хора. Организация, десет пъти по-малка, но организация, би помела Сталин за два дни.Разбрах, че човекът е станал човек, защото е физически по-здрав, по-прихватлив от всяко животно - никой кон не издържа работата на крайния север.Видях, че единствената група хора, които се държаха поне едва-едва по човешки в глада и гаврите, това са религиозните - почти всички сектанти и голяма част от поповете.
Най-лесно от всички, първи се разлагат партийните работници, военните.
Видях колко убедителен аргумент за интелигента е обикновеното "шлюха" (курва).
Че народът различава началниците по силата на ударите.
Побоите като аргумент са почти неотразими (метод № 3).
Узнах истината за подготовката на тайнствените процеси от майсторите на тези дела.
Разбрах защо в затворите разбират политическите новини (арести и т.н.) по-рано, отктлкото на свобода.
Узнах, че затворническата и лагерната параша (съд за изпражнения в килията) никогда не е "параша".
Разбрах, че може да се живее от злоба.
Разбрах, че може да се живее от равнодушие.
Разбрах защо човек живее не от надежда - надежда няма, не от воля - кава ти воля, а от инстинкт, от чувство за самосъхранение - от същото начало като дървото, камъка, животното.
Гордея се, че реших в самото начало, още в 1937 година, че никога няма да бъда бригадир, ако моята воля може да доведе до смърт друг човек - ако моята воля е длъжна да служи на началството, угнетявайки други хора - същите арестанти като мен.
И физическите, и духовните ми сили се оказаха по-здрави, отколкото мислех - в тази велика проба, и аз се гордея, че никого не продадох, никого не изпратих на смърт, на "срок", за никого не написах донос.
Гордея се, че до 1955 година не съм написал нито едно заявление (в 1955 година Шаламов написал заявление за реабилитация).
Видях на място така наречената амнистия на Берия - имаше какво да се види.
Видях, че жените са по-порядъчни, по-саможертвени от мъжете - на Колима няма случай мъж да пристигне при жена си, а жени пристигаха, много (Фаина Рабинович).
Видях удивителни северни семейства (волнонаемни и бивши затворници) с писма "законни мъж и жена" и т.н.
Видях "първите рокфелеровци", нелегални милионери, слушах техните изповеди.
Видях каторжници, а също многочислени "контингенти" "Д","Б" и т.п., "БЕРЛАГ".
Разбрах, че може да се постигне твърде много - болници, прехвърляне, но да се рискува животът - побои, карцерен лед. Видях леден карцер, издълбан в скала, и сам прекарах в него една нощ.
Страстта към власт, към свободно убийство е огромна - от големите хора до редовите оперативници с винтовка.
Неудържимата склонност на руския човек към донос, към жалба.
Узнах, че светът трябва да се дели не на добри и лоши хора, а на страхливци и нестрахливи. 95% от страхливците при слаба заплаха са способни на всякакви подлости, смъртни подлости.
Убеден съм, че лагерът, целият е отрицателна школа, дори час не трябва да се прекара в него. Никому никога нищо положително лагерът не е дал и не може да даде. На всички, затворници и волнонаемни, лагерът действа разложително.
Във всяка област имаше лагери, на всеки строеж. Милиони, десетки милиони лагерници.
Репресиите касаеха не само върха, а всеки слой на обществото - във всяко село, във всеки завод, във всяко семейство е имало или роднини или познати на репресирани.
Най-добро време от живота си считам месеците, прекарани в килия на Бутирския затвор, където ми се удаваше да крепя духа на слабите и където говорехме свободно.
Научих се да планирам живота си за ден напред, не повече.
Разбрах, че крадците не са хора.
Че в лагера няма никакви престъпници, че там стоят хора, които са били край теб (и утре ще бъдат), които са уловени зад чертата, а не са тези, които са престъпили чертата на закона.
Разбрах колко страшна работа е самолюбието на момчето, юношата: по-добре да открадна, отколкото да помоля. Хвалбата и това чувство захвърлят момчето на дъното.
Жените в моя живот не са играли голяма роля, лагерът е причина за това.
Че познаването на хората е безполезно, защото поведението си по отнтшение на всеки мерзавец аз не мога да изменя.
Последните в редицата са тези, които всички ненавиждат - и конвоят, и приятелите - изоставащите, болните, слабите, тези, които не могат да тичат на студа.
Аз разбрах какво е това власт и какво е това човек с оръжие.
Че мащабите са разместени и това е най-характерното за лагера.
Че да се премине от състояние на затворник в състояние на свободен е много трудно, почти невъзможно без дълга амортизация.
Че писателят трябва да бъде чужденец по въпросите, които описва, а ако добре познава материала, той ще пише така, че никой не би го разбрал.
