Влиятелният The New York Times помества обширен материал, посветен на изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" в Института за проучване на женското общество към Нюйоркския университет, представяща древни артефакти от България, Румъния и Молдова.
Представените експонати се явяват неоспорим белег за наличието на цивилизация в Дунавската равнина още през 4050-3900 г. пр. Хр. - много преди възхода на Древна Гърция и Рим, преди дори разцвета на Месопотамия. Изработилите ги са били членове на общество на фермери, просъществувало над 1500 г., в което твърдо вероятно жената е заемала господстващо положение. Майстори в обработката на бронз и злато, те са гравирали накитите - доста напредничава технология за съвремието си. Показаните артефакти са над 250 на брой, все собственост на музеи от България, Молдова и Румъния. "Стара Европа е била сред водещите в древния свят, с много познания и напреднала технология, и е оказала силно влияние в политическото, технологическото и идеологическо формиране на човешката цивилизация", казва проф. Дейвид Антъни, куратор на изложбата. Директорът на Института за изучаване на женското общество Роджър Багнал пък отбелязва: "Много именити археолози до скоро не бяха и чували за културата на Стара Европа. Керамиката от онова време, например, се родее с древноегипетската". Сред експонатите се открояват откритите през 1972 г. в обширно гробище във Варна, на възраст 5000 г. Хората, населявали някога тези места, са основавали свои колонии по крайбрежието на Черно море, в речните равнини или по планинските възвишения. Те са представители на една днес изчезнала цивилизация, в основата на която са били търговията с бронз и злато. В основата на културата на тези хора са експонираните златни, бронзови и керамични образци, като гривни, статуетки и съдове - култура, предшественик на Егейската. "Експонатите са обгърнати с древни мистерии, култове и митове", казва Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция. За около две десетилетия във Варна са открити 310 гроба. "Богатството и разнообразнието на артефактите, които открихме в тях, бяха голяма изненада - дори за ръководителя на разкопките Иван Иванов", признава Владимир Славчев, куратор на Варненския районен исторически музей. "Във Варна е най-старото гробище в историята, открито до момента, в което мъртъвците са били погребвани със златни накити и съдове". В 62 гроба са открити над 3000 златни артефакта, огърлици и гривни плюс бронзови такива, а също и бронзови оръжия, като брадвени остриета, ножове и пр. Сред експонатите, предоставени от румънски музеи, пък най-голям интерес предизвиква керамичната фигура на седнал мъж, застинал в съзерцание и наречен от археолозите "Мислителят", вероятно заради сходството си, макар и на по-примитивно художествено ниво, с известната статуя на Роден. Изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" ще продължи до 25 април. /БГНЕС
