actualno.com
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1986 г., когато се взриви четвърти енергоблок на атомната електростанция
Предимно хора от народностните групи българи, гагаузи, татари участваха в спасителните екипи в Чернобил. Това каза писателят журналист и ловец Йото Пацов, който е посетил зоната около атомната централа само месец след аварията там, предаде агенция Фокус.
"Друго нещо, което много ме изненада тогава, тъй като имаше мобилизирани военни части, смятам, че бяха тилови части – ние непрекъснато срещахме по пътищата в зоната камиони, цистерни, които миеха пътищата, за да отстранят радиоактивната прах.
Когато ни видя, едно момче от камиона, буквално ни препречи пътя, спряхме, а той видял българското знаме на колата и скочи и на един архаичен български започна да ни прегръща, да ни се радва – "Братя българи, от дека сте и т.н.". Оказа се, че това е наш сънародник от Бесарабия, който ни разказа, след това го видяхме и с очите си, че там в тези части бяха мобилизирани хора от такива народностни групи – българи, гагаузи, татари, онова, което наричаха малоценни хора. Това се оказа в голяма степен вярно.
В никакъв случай не искам да подценявам това, което направиха онези младежи – руснаци, украинци и всякакви други, но е факт, че в тези спасителни и технически екипи участваха предимно хора от малцинствените групи тогава, което беше още една позорна характеристика на тогавашния режим", разказа Пацов.
"Бяхме в Розважев, Тормаховка, Гаврончина и други населени места, които бяха напълно евакуирани. Там хора вече нямаше, така че ние с големи опасения слизахме от колата, влизахме в къщите и разглеждахме нещо, което и сега настръхвам, като си помисля – този изключително беден селски тип, хората, които са обитавали там и които са били принудени в един много кратък срок да изоставят дома си, жилището си, живота си, за да бъдат преместени на друго място.
Впечатленията ми са отчайващо грозни. Всичко това беше в голяма степен надминато от демагогията, която се опитаха местните власти да приложат в усилията си да ни убедят, че там не се е случило кой знае какво.
Когато влязохме в град Макаров, в центъра на града, на Културния дом беше опънат нарочно, специално за нас, един голям плакат „Добре дошли”, а под плаката две майки се разхождаха с колички пред стъпалата на този Културен дом. Бях толкова изумен, че реших, че тази постановка не може да е толкова истинска – фалшът предполага, че в количките няма да има бебета. Какво беше моята изненада, когато се приближихме и видяхме, че в количките има бебета.
Беше ни осигурена среща в болницата на Макаров с момчета, с героите от Чернобил. Това бяха милиционери и пожарникари, които умираха от лъчева болест, след като съзнателно са жертвали живота си, за да се опитат да изнесат от избухналата централа своите безнадеждно пострадали другари.
Имаше един младеж на 22 години, пазя в архива си негова снимка, той знаеше, че умира, беше от Ташкент, беше ми толкова мъчно за неговата младост и за този така нелепо прекъснат живот, че му казах, че бих направил всичко за него, в т.ч. и да отида до Ташкент при неговата майка и да й разкажа какво се е случило. Той ми каза: "Не е нужно да й известяваме какво се е случило. Тя ще получи моята похоронка, (както казват в руската армия на известието за смърт), така че не е нужно да умира заедно с мен, нека го научи в последствие". Бяха достойни хора и големи мъже, те бяха и първите пострадали, и първите загинали от "Чернобил", разказа още Йото Пацов.
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана на 26 април 1986 г., когато се взриви четвърти енергоблок на атомната електростанция.
