Защо не се усмихваме?

actualno.com
Замислих се защо е толкова трудно да се обяснява на моите сънародници случващото се в света. Вярно е, че аз съм се променил доста (смея да твърдя - в положителна посока), но нали и България се променя? Или може би не се променя достатъчно? Или може би страната се променя, но въпреки липсата на промяна в бита и душевността на българите?
Има няколко много характерни неща, които различават западните/другите цивилизации от българската. Не съм убеден дали ще изброя всички, както не съм и убеден, че мога да ги степенувам по важност, но нека опитаме (и да ме прощава Кирил Христов, но не мога да стигна до неговото "Ад в рая" - все още):
- У нас липсва връзка между труд и заплащане - нашенецът пита "Колко ти плащат", а не "Колко изработваш". Той не може да разбере каква е връзката между труда и заплащането, защото при комунизма само частниците - при това на черно - успяваха да изработят парите си, а другите си ги получаваха.
- Да не говорим за това, че изобщо не му е работа да знае колко изработват хората, а по-скоро трябва да се интересува от това не дали той получава колкото другия, а дали работи достатъчно добре, за да получава още повече.
- Нашенецът не се усмихва. Преди няколко седмици бях в Би Ти Ви - дори на водещите им направи впечатление и Анна Цолова ми направи забележка "Много се усмихваш".
- Нашенецът обича да си прави дебелашки шеги с другите. За да се засмее доволно, шегите трябва да имат и сексуален подтекст, от който да става ясно, че българките са най-красивите, а българите - най-надарените мъже. Но не на света, а на Балканския полуостров, защото светът е голям, а Балканите си ги знаем.
- Нашенецът предпочита да ходи намръщен по улицата, а на въпроса "Как си?" да отговаря "Горе-долу". Което, разбира се, е лъжа - все някой е горе, а друг - малко по-надолу.
- Нашенецът отговаря на въпроса "Какво правиш?" с "Нищо". Е, като не прави нищо, защо иска нещо (хубаво) да се случва?
- Нашенецът инстинктивно мрази онези, които са успели повече от него. Той не се сравнява с тях по способности, а на принципа "откъде накъде той ще е по-успял от мен" слага себе си на едно ниво с всеки друг. През 1999 г., когато пуснах своя първи блог (когато още нямаше дума "блог"), Митко Ганчев написа едно мнение, което - за съжаление! - не само все още е актуално, но има шансове да остане актуално за вечни времена, защото то се отнася до психиката на българина и преди не само векове, а дори хилядолетия :)
- Нашенецът произлиза от малък, но много силно комплексиран народ. Комплексите идват от "славното" минало, което не е подплатено с нищо в днешно време.
- Нашенецът предпочита да живее в историята, отколкото в настоящето. В един разговор на тема "защо сме на това дередже" винаги ще се намерят хора, които да напомнят за турското робство, за комунизма, изобщо - за историята. Но никой няма да иска да каже защо не прави нещо, за да се промени настоящето. Всички велики моменти на нашенеца са в миналото. Всички тегла - в настоящето.
- Нашенецът по никакъв начин не може да приеме, че друг нашенец е по-кадърен, по-умен, по-работлив. Ако той чуе похвала от чужденец по адрес на някого, то реакцията е "Кой, бе? Този ли е по-добър? Аз го знам, бе! Нали братовчедка ми е била в един клас със сестра му!"
- Нашенецът не разбира живота в чужбина, особено на запад от Белград и на изток от Истанбул. Но нашенецът никога няма да си го признае, защото той винаги има мнение за всичко, което мнение е единствено правилното, разбира се.
- Нашенецът предпочита да живее с клишета за чужденците, защото така се самоуспокоява, че "и при тях има проблеми". Нашенецът отказва да разбере, че "техните" проблеми се решават, докато нашите се задълбочават.
- Нашенецът не вижда бъдеще за себе си или за децата си в България. Както навремето се казваше "Учи, мама, за да не работиш" (само се замислете над това пожелание!), сега се казва "Иди навън, за да успееш".
- Нашенецът в чужбина престава да бъде нашенец и бързо се адаптира към новата среда, в която нашенските номера не минават. Учудващо лесно е да се спазват законите и правилата на обществото... когато има общество, което те кара да ги спазваш.
- Нашенецът иска държавата да му решава всичките проблеми. Същата тази държава, която той псува под път и над път за какво ли не.
- Нашенецът иска да надхитри всички останали. Той отказва да разбере, че в желанието си да прецака околните той прецаква най-много себе си.
- Нашенецът обича интригите и това особено си личи сред хората, които живеят у нас, но имат взимане-даване с чужденците. Погледнете отношенията ни с Европейския съюз и институциите на Съюза. Нашенецът все още си мисли за Брюксел като столицата на нещо, към което България не принадлежи. Колко често се чува - по медиите, на срещи във ведомства, институции, от политиците: "Какво ще кажат в Брюксел".
- В отношенията си с ЕС нашенецът е като смутен гост, който е събул цървулите на входа; на чорапите си има дупки, през тях прозират немитите пети и пръсти... само за да разбере, че всъщност всички други са с обувки.
- Нашенецът не иска да си признае, че някога е носил бели чорапи (защото миналото е винаги славно, нали?). Това пак е израз на комплексарщина - да отказваш да признаваш верни факти.
- Нашенецът спори, но не защото мисли, че е прав, а защото е убеден, че другият не е прав.
- Нашенецът си подрежда дома, но продължава да не иска да има нищо общо с подреждането на общия дом - улица, квартал, град, държава.
- Нашенецът иска някой друг да дойде и да го оправи. Той иска да живее по-добре, но е нещастен, защото непрекъснато му казват, че това си зависи от него. Той не иска качеството на живота му да зависи от него, а от някой друг - цар, генерал, пъдар...
- Нашенецът се страхува да поема инициативата за дела, които изглеждат "глупави" в очите на другите нашенци. Той не знае, че най-доброто нещо е да правиш нови грешки, и затова предпочита да повтаря същите стари грешки.
- Нашенецът предпочита да гледа сеир, вместо да участва в него.
- Нашенецът усеща, че "западняците" го гледат с недоумение, но вместо да се амбицира, се дразни и с думите "Ще им покажа аз на тях!" той се затваря в себе си и гледа сърдито към тях с мисълта "Аз ги спасих от турците през XIV век, а те не са ми достатъчно благодарни..."
- Нашенецът се сърди, когато някой прави обобщения за него. Той винаги е готов да се оправдае с думите "Аз не съм като тях".
Този списък може да продължи още - предполагам, че приятелите от Facebook (Марковски е написал текста в резултат на дискусия в социалната мрежа, б.р.) ще го разширят, както предполагам, че много от тях няма да се съгласят с написаното. Но аз не пиша така, че да се харесвам на 100 % от читателите. Дори и не се стремя към половината от читателите. Аз пиша, защото знам - там някъде, по света, има мои сънародници, които не са "такива". Които работят, мислят, творят, мечтаят и сбъдват мечтите си. Защото те са част от нормалния живот. Хора, които се усмихват, а не се надсмиват. Хора, които са щастливи, защото някой друг е направил нещо хубаво. За тези хора аз съм готов на всичко - защото без тях светът не просто няма да е същият, а ще е много по-тъжно място за живеене.
Аз искам всеки нашенец да има възможност да поживее по-дълго време сред нормални хора, в нормални общества. Искам онези нашенци, които са кадърни, да успяват още повече. Искам онези читави хора, които по една или друга причина са в България, да успеят да наложат нормалните правила на поведение в обществото. Искам хората силно да обичат, а не силно да мразят.
Да, знам, че много искам, но като си помисля - наистина ли толкова много искам? Или просто нашенецът е свикнал да се задоволява с малкото, защото не полага никакви грижи, за да го постигне.
Аз не съм намерил своето спасение, като съм отишъл да живея в чужбина. С Митко Ганчев в продължение на 15 години работихме това, което искахме - направихме фирма, започнахме от нула, докарахме на десетки хиляди души интернет достъп, участвахме в някои от най-интересните моменти от развитието на страната. Сега продължаваме - всеки по своя път, но и заедно, в "Интернет общество - България" да се радваме на живота. Защото - за разлика от Никола Вапцаров - аз не се гледам с живота под вежди и строго. Тази борба с живота не носи нищо добро. В живота ние трябва да се обичаме, да се подпомагаме един друг, да насърчаваме предприемчивите... а строго трябва да гледаме към онези, които искат да ни излъжат, да ни прецакат, да ни "минат".
Трябва да разберем и приемем факта, че светът се движи напред и нагоре, а не назад и надолу - както ни се струва, като гледаме нашето дередже. И да се стремим към истинско щастие, а не към простото очакване на смъртта в комфортна обстановка.
Да се усмихваме, но не когато ни е смешно, а когато искаме да подкрепим - някой до нас или дори нас самите. Защото една приятелска дума и подадена ръка са важни за онзи, който ги получава, но още по-важни за онзи, който ги дава.
автор: Вени Марковски http://blog.veni.com/

Едвин Сугарев: Ще бият хората около Борисов, докато не го принудят да се пазари

ekipnews.com
"Ще удрят неговите хора поединично докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи", казва Едвин Сугарев в интервю за ТВ "Европа". Според него зад атаката срещу правителството стоят руските интереси в България.

- Имаме трети ясен кандидат за президент и това е Надежда Нейнски, която ще бъде по всяка вероятност кандидат на сините. Освен това имаме Волен Сидеров, който първи в нашето студио призна, че той ще бъде кандидатът на „Атака” и Алексей Петров – трима кандидати, какво се очаква?
- Според мен нито един от тримата няма шанс да стане президент на България. Специално със случая с Надежда Нейнски има едно комплициращо обстоятелство и то е, че всъщност тя беше ябълката на раздора между СДС и тези хора, които се отделиха като Демократи за силна България, бяха разменени много остри реплики между нея и Иван Костов и сегашното съгласие да бъде тя общият кандидат на Синята коалиция може би звучи добре погледнато отстрани, но някой трябва да обясни защо се е променило отношението към нея и с какво се е променила самата тя в тези години.
Иначе това участие по-скоро е бонус за някакви бъдещи позиции евентуално при парламентарните избори или нещо подобно, така че аз не виждам кой знае какъв смисъл. За Алексей Петров няма какво да говорим...първо идеята, че той може да се кандидатира реално за президент и че всички гледат сериозно на това, говори само за факта, че България се е превърнала до голяма степен в държава на мафията. Що се отнася до Волен Сидеров, тази кандидатура, според мен, може да се окаже ябълката на раздора в управляващото мнозинство, защото всъщност на гласовете на „Атака” се крепи мнозинството, което имат в момента от ГЕРБ и ако Волен Сидеров бъде засегнат, това мнозинство може да се поразпадне.

- Впрочем той отрече и каза, че ще разчита на една честна кампания и без удари под кръста и каквото - такова да е.
- Може и така да е и всъщност тази кандидатура да изиграе положителната роля да обере негативните удари за сметка на дълго бавената кандидатура на ГЕРБ. Мисля, че те ще я бавят до последния момент на самата регистрация. Не трябва все пак да не се забравя едно друго обстоятелство – при такава зависимост на мнозинството, по-малката парламентарна група и партията-патерица, така да се каже, в едно такова управление да поиска буквално всичко. Нека си спомним как се развиха нещата при правителството на Филип Димитров, когато ситуацията беше идентична.

- Спомням си и времето на НДСВ, когато "Новото време" „изигра” едни карти.
- Точно така, "Новото време" продаде гласовете си. Може би това е и сметката на Волен - той да постои известно време като кандидатура, която обира ударите и след това да се оттегли в името на единната кандидатура, което също е възможен вариант, но срещу определени услуги.

- А посред вас коя би била печелившата кандидатура на ГЕРБ? Дали те ще спечелят на всяка цена без значение кой ще е кандидатът или те трябва да издигнат една силна и разпознаваема кандидатура?
- Всички усилия, които се хвърлят, са от страна на мафията, от страна на т.нар. политическа опозиция, която застава под знамето на мафията и работи единствено с техни компромати, доверява им се на 100 процента. Всички усилия, които са свързани с поддържането на руските интереси в България, имам предвид, разбира се, псевдопрезидента Георги Първанов, всички те се стремят към едно – да създадат ситуация, в която да не е възможно ГЕРБ лесно да спечели президентските избори и да се наложи да се кандидатира самият Бойко Борисов като една безспорна рейтингова фигура в тази партия. Тоест да го пуснат по пистата на президентските избори с надеждата, че по този начин ГЕРБ, като една лидерска партия, ще се разпадне и той наистина ще се разпадне ГЕРБ, ако Бойко Борисов се дръпне настрани в цялата тази история.
И това би осигурило на следващите парламентарни избори ситуация, в която да се реставрира управлението на Тройната коалиция, може би, с различен състав, примерно ГЕРБ да се окаже на мястото на НДСВ. Това, мисля че, е таргета, който се търси. Разбира се, другото, което се търси, е отслабване по принцип на електоралната способност на тази партия, електоралният й потенциал, дестабилизация на правителството с цел по някакъв начин Бойко Борисов да бъде обязден и да бъде принуден да се вслуша в това, което искат всички от него, а те искат едно – да се финализират руските енергийни проекти в България. Заради това са всичките флашки, яневци, алексейпетровци и подобни субекти.

- Доколко Алексей Петров ни прилича на кандидатурата на Богомил Бонев в едни по-предишни избори?
- Богомил Бонев беше все пак, в сравнение с него, относително приличен човек, въпреки връзките си с Майкъл Чорни и подобни и все пак, външно изглеждаше по-нормален и по-обичаен като кандидатура за едни президентски избори. Докато тука имаме налице една фигура, която дълги години е била посредник между мафията и структурите на държавата. Това е една изключително отблъскваща роля. И още нещо трябва да се каже – ако примерно пък сравним Алексей Петров с Бойко Борисов, независимо какъв е произходът на самия Бойко Борисов, независимо доколко той самият е бил свързан с някакви такива съдружия, каквито му приписва най-вече мълвата, все пак Бойко Борисов има някаква харизма, някакъв ореол, той може да привлича хора, докато Алексей Петров може само да отблъсква поне нормалните хора. Около него се мотаят някакви политически тролове, но на тях това им е работа.

- Днес (15 януари) Мартин Димитров каза, че следващите парламентарни избори всъщност ще бъдат предсрочни и те „чукат” на вратата и, според него, ще бъдат веднага след местните и президентските.
- „Чукат” на вратата на неговото въображение, може би, но ако е така, редно е Синята коалиция много сериозно да се замисли за собственото си бъдеще, защото с този рейтинг, които имат в момента, нищо чудно да останат извън борда.

- Т.е. тях не ги устройва?
- Тях просто не ги устройва и не виждам кого устройват едни преждевременни парламентарни избори и има всъщност един единствен субект, когото го устройват и това е президентът, тъй като той ще назначи служебно правителство, което ще управлява в един период от 2-3 месеца, в които могат да се направят невероятни безобразия, включително и по отношение на зависимостите на България от Русия, включително по отношение на големите геостратегически цели на държавата, включително по отношение на това, да се превърнем в руски троянски кон в Европейския съюз.

- Може би на някого ще му прозвучи като дълбока конспирация, но всъщност има още една линия, по която върви напрежение – това е оставката на вътрешния министър и на вицепремиера Цветан Цветанов. Според вас, трябва ли наистина тази оставка да бъде поискана сега и да се случи и какви биха били евентуално плюсовете и минусите?
- Аз не виждам никакви плюсове за самите управляващи. Те могат само да загубят от всичко това. Плюсовете биха били за опозицията, преди всичко за БСП и за хората, които стоят зад тази опозиция, общо взето мрежовите структури на Държавна сигурност. Другите, които биха имали огромен интерес, това са структурите на организираната престъпност в България. Много странно за мен обаче е това, че в момента всички са толкова единодушни с искането на оставката именно на Цветанов. Някак си ми се струва недостойно и то политически недостойно хора с дясно мислене да застават зад компроматните претенции на един човек като Алексей Петров, защото всички обвинения се градят около неговите флашки. Това ми се вижда доста странно. И сега защо са се прицелили именно в Цветанов? Поради няколко причини. Първата е, че по този начин унищожават евентуалната кандидатура на ГЕРБ за президентските избори – той вече е неизползваем за тази цел. Втората е, че той е най-уязвим, тъй като стои на „най-горещия” стол в държавата. Третата причина е, че хората, които са на практика острието на тактиката, са хора от организираната престъпност, които естествено имат интерес да го премахнат, за да се премахне натискът върху тях, но вероятно и партиите, тъй като очевидно и някои от кранчетата, като от контрабандните канали, са попресъхнали и те искат да възстановят онова статукво, при което имаше чадър над тези канали и течаха доста пари в техните черни партийни каси. Това е печалната истина в този случай. Но ако бъде махнат, ако Бойко Борисов се поддаде на този натиск, той ще покаже слабост и това независимо от всякакви добри намерения, ще му скрои лоша шега. Естествено, всичко ще се прехвърли върху следващия вицепремиер, за когото много странно забравиха. За Дянков никой не се сеща в момента, а всички му искаха оставката преди това. Ще удрят неговите хора поединично, докато накрая не му остане никакъв шанс на Бойко Борисов освен да се споразумява с удрящите. Това може би е най-лошото, което може да му се случи и най-неефективният жест, какъвто би могъл да направи.

- Оставката на Цветан Цветанов беше поискана заради изтичането на информация, именно заради тези флашки и т.н. Редно ли беше този скандал да бъде откаран до Брюксел, при положение, че той е наш, вътрешнополитически?
- Докато определени хора имат подобни жестове, това ще се случва. Трябва да се направят две разграничения. Истина е, че в България много се подслушва, истина е, че се подслушва най-ефективно, че много малка част от тези записи стигат до съдебната зала и от тях има какъвто и да било ефект и истина е, че структурите на МВР и ДАНС текат. Това е едната страна на нещата. Другата страна на нещата е, че всъщност цялата държава беше хваната в един компроматен сценарий, всички много лесно се поддадоха на този компроматен сценарий, така че в момента това, което чувства обикновеният човек, че няколко гангстера и няколко продажни журналисти въртят държавата на пръстите си, а това е ситуация с много тежки последствия, това би могло да означава в перспектива, че българинът ще свикне с мисълта, че справедливост изобщо няма и че трябва, иска или не иска, да живее по законите на джунглата и да гради моралната си мяра върху тях. Именно до това водят подобни компроматни ситуации и особено силната роля на медиите в тях – първо и второ, поддаването на съдебната система при подобен тип акции. Аз не мога да си обясня по никакъв начин реакцията на Апелативния съд при първата промяна на мярката за неотклонение на Алексей Петров, реакцията на Градския съд при последващата промяна и утвърждаването й сега от Апелативния съд. Да се твърди, че този човек не би могъл да въздейства върху свидетелите, значи просто да си затваряш очите. Да се казва, да речем, че няма доказателства за това, че е искал Цветанов примерно да убие Георги Петракиев и да се казва, че това обвинение е разколебано, защото Цветанов се бил сетил за него чак на шестия си разпит, значи откровено да лицемерничиш, защото човек би трябвало да се чуди как човек като Цветанов, когато е подал първите си жалби срещу Алексей Петров, е бил осъден за набедяване от прокуратурата на Филчев, лежал е месеци в ареста, през които са му хвърляли във въздуха апартамента, след това са стреляли по него...как изобщо е давал показания?! И когато се каже, че тези показания са разколебани и съдът с целия си авторитет застане зад тази теза, той просто работи на страната на престъпния свят. Съжалявам, че го казвам, има много честни съдии, които си вършат работата, но някак си, когато законът започне да се разминава с нравствената мяра и справедливостта, тази държава нещо куца и то в най-големите й дълбочини.

- Другият въпрос, който си задаваха всички, е бомбата. Всъщност, според вас тази бомба какво беше, какво се случи? Има ли някаква интрига, загадка или...?
- Единствената интрига е доколко глупав е Алексей Петров. Защото, извинявайте, да гръмне такава бомба точно в деня, в който се навършва една година от неговото арестуване, да се случи пък също така и в деня, в който пристигат еврокомисари, които между впрочем следят за изпълнение на това, дали изпълнението на мерките за сигурност от страна на България във връзка с приемането в Шенген са факт, така че тази бомба не е срещу вестника, тя е бомба срещу интересите на България, а това просто не виждам как ще се случи случайно. Не виждам как ще бъде съвпадение на обстоятелствата и не виждам кой би се хванал на версията, че това е наказателна акция срещу вестник „Галерия”, защото била много скарана с правителството. Ако трябваше да правят наказателни акции, нещо, което аз ги посъветвах, но те очевидно не са го чули – трябваше просто да ги подведат под отговорност...

- За изнасяне на данни...
- За използване на данни, придобити със специални разузнавателни цели за средства, различни от тези на правосъдието и защитата на националната сигурност. Има такъв член в Наказателния кодекс, който много ясно го регламентира. Разбира се, това си е работа на правителството какво ще прави, но да се смята, че тези хора, които са там дори ако приемем, че Цветан Цветанов, както твърдят те, не е от най-умните, но чак толкова глупав да бъде, че да си вкара такъв автогол, просто няма как да стане.

- Сега върви една идея за промяна на закона във връзка с подслушванията – те да бъдат извън МВР и да бъдат на пряко подчинение на премиера. Това добър вариант ли е и въобще какво да се направи в тази посока, за да се спре тази търговия, разнасяне на флашки...?
- Законът може да бъде добър или лош, въпросът е доколко се спазва. Аз не смятам, че ако те бъдат на пряко подчинение на премиера, това много ще промени нещата. По-скоро това, което трябва да се направи – да има изискване и то да е законово регламентирано към това, съдът да проверява доколко тези искания за подслушване са законосъобразни и доколко примерно поводът, по който се искат, е сериозен и смислен. Защото май както стана ясно, цялата история с подслушването на генерал Ваньо Танов е свързана с един анонимен донос и то донос, за който самият оперативен работник, който го получил, пише, че трябва да се гледа на него с ниска степен на доверие. Въпреки това обаче подобно нещо е заведено. Премиерът обичайно, ако трябва да се занимава с такива неща, той просто няма да има време да се занимава с друго, ще трябва по цял ден да стои над бумагите за подслушване. Той просто подписва тези неща, без да ги гледа, същото става и с вътрешния министър в момента. По този начин се реагира, тъй като вътрешният министър е човекът, с чийто подпис се разрешава подслушването, той се доверява на своите служители и подписва стотина бумаги накуп рано сутрин, за да може след това да си свърши другата работа – това е истината с подслушването.

- Добре, как да го решим този въпрос?
- Първо трябва законово да се ограничат случаите, в които е допустимо да се прилага тази мярка, и второ, да се въведе по-стриктен съдебен контрол, според мен, съдиите трябва много да внимават, когато дават разрешение, а не да гледат формално на това и да разрешават абсолютно всяко поискано подслушване.

- След този анализ, който направихте, бихте ли се ангажирали с някаква прогноза, поне за вас, която да споделите...какво да очакваме – нова флашка, нова бомба или нещо от съвсем други измерения?
- Вероятно ще се очакват действия от подобен тип, които ескалират с времето и които вероятно ще стигнат своя пик непосредствено преди изборите. Ще очакваме и по-силови варианти от флашките, аз не бих се учудил, ако се случи да речем неуспешен атентат срещу Алексей Петров. Не бих искал да правя прогнози, но това е една възможна версия.

- Не е тайна за никого, че вие сте човек с десни разбирания, винаги сте от този периметър на сцената. Много хора биха се зачудили – какво става, сега Едвин Сугарев излиза и като че ли сякаш защитава много яростно правителството.
- О, не, аз не защитавам правителството. Аз към това правителство имам доста сериозни естетически възражения. Но когато става дума за това, каква ще бъде ориентацията на България, пак казвам, целият този натиск е свързан с руските интереси в България, не с нещо друго. А когато става дума за битка между официалните власти и мафията, човек трябва да вземе позиция, а не да си следва теснопартийните десни интереси, както правят, за съжаление, моите бивши приятели от Синята коалиция.