Професор Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра пред радио „Фокус”
Фокус: Професор Атанасов, преди броени дни излезе книгата ви „345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи”. Каква беше вашата задача, започвайки работа по този проект?
Проф. Георги Атанасов: Книгата, която излезе от печат на Игнажден, включва 345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи от периода от 1 до 4 век. Искам да изкажа специална благодарност на Божидар Димитров, тъй като книгата излиза спонсорирана основно от Националния исторически музей, и със съдействието на Доростолска митрополия, и това е редно, защото тя е посветена специално на блажено починалия наш митрополит Иларион, чийто живот е достоен за причисляването му към светците от българските земи. Обхваната е една малко подозирана бройка, имайте предвид, че от 345 раннохристиянски светци-мъченици в съвременния календар на Българската православна църква присъстват не повече от 20-30. За голяма част от тези просияли светци-мъченици не се знае в регионите, в които са се подвизавали, дори в градовете, в които са родени и са понесли мъченическа смърт. Бих казал, че не само миряните, но и част от клира са в незнание, неведение, защото информацията за техните мъченически истории са в трудно достъпни в повечето случаи изследвания, някои от тях трудно се намират и в големите български библиотеки. Моята скромна задача бе действително да събера в едно изследване тази брой раннохристиянски светци-мъченици и те да бъдат приведени в известност. Научавайки техните истории, географията на техните действия, разбираме защо днешните български земи са една обетована територия на християнството, една зона, в която редом с Близкия Изток, християнството създава своите най- здрави темели, върху които изгражда своята непоклатима сграда. Действително, мъченическите истории са един темел, без който нямаше да я има до голяма степен сградата на християнската религия. Книгата не е голяма, около 120 страници, но е едно загатване и дори предизвикателство към българската научна общност, към хората специалисти по християнска история, по християнска литература. Крайно време е в България да се направи един корпус, сериозен, от голяма група изследователи, на мъчениците от българските земи, с преведени техни жития, източници и т.н. Моята книга е предназначена за по-широк кръг читатели, за всеки светец има посочена научна литература, а като новост са представени и мъченическите гробове, мъченическите мартириуми.
На около 30% от тези 345 мъченици можем да посочим местата, където са понесли мъченическа смърт и сградите, където те са били погребани. Оказа се, че тези 345 мъченици са се подвизавали в 40 града. Трябва специално да обърна внимание, че става дума не само за територията на днешна България, а за териториите, където е създадена и формирана българската народност. Тук са мъчениците от Северна Добруджа, която е матерна територия на България, макар че днес е в границите на Румъния. Тук са мъчениците от региона на Белград, Браничево и Ниш - днес центрове на сръбската държава, но през средновековието това са големи старобългарски центрове, центрове в Македония, в Беломорска Тракия. Това не е направено в никакъв случай от шовинистични подбуди, направено е за да може да се даде една по-пълна картина на християнството и влиянието на ранното християнство върху българите, върху наченките и началото на българската държава. Най- вече тези мъченици, в новата история, са общи знаци не само на българите, но и на съседните страни- мъчениците от Добруджа са знаци на християнството на българския и на румънския народ, същото важи за мъчениците от района на Ниш, Браничево, така, че целта на книгата, освен да ги въведе в известност, е да покаже върху каква земя се създава българската държава и българското православие. Вижда се, че има една много древна и много сериозна история, която започва далеч преди Борис Михаил да наложи християнството като религия на българите. Освен това, има податки, че тези мъченически истории са били в известност на строителите на българската църква и българската държавност и са посочени примери за това, например, историята със Сем, с мъчениците на Сирмиум и тяхното въздействие върху Кирило-Методиевите ученици, както например историята с Дуросторум. Неслучайно първата патриаршеска катедра на България в Силистра е поставена върху мястото, където е пролята мъченическа кръв на раннохристиянски светец, това е мъченик Емилиан, да не говорим за Борис Михаил, който търси мощите на раннохристиянските мъченици, да не говорим за Самуил, който изгражда своята катедрална църква върху мощите на Свети Ахил, пак раннохристиянски мъченик. Така че историите са показателни по какви пътища, видими и невидими, тези раннохристиянски светци- мъченици оказват влияние върху духовното развитие на християнизирания български народ. Най- сетне мисля, че съвременните българи, православни или не, ще намерят за себе си любопитни истории за техния регион, за техните градове. Мисля, че малко са жителите на Свищов, които знаят, че техният град е свързан с един забележителен мъченик, гражданите на Видин, на Карнобат, така че това е една възможност за обогатяване на християнската култура на съвременните българи.
Мъчениците са представени по градове и провинции. Започва се с Дуросторум. Силистра има това право, защото притежава забележителна група мъченици, които са изключително популярни, някои и до ден- днешен. Проследява се цялата римска провинция втора Мизия, днешна Североизточна България, прехвърляме се през крайбрежна Дакия, това е Северозападна България, след това продължаваме през Сердика и региона на София, Пловдив и региона, Хемимонт, Югозападна България. Така проследяваме провинция, след провинция, селище след селище, през 40 града и 10 провинции съдбата на 345 мъченици.
Фокус: Какви източници използвахте, работейки върху книгата?
Проф. Георги Атанасов: Основните източници, върху които се гради моята работа са на първо място църковните календари. Християнската църква още 2-3- век започва да записва мъченическите истории и формира т.нар. църковни календари. Те са наречени менеалогии, сред най- важните са сирийският, който е от 4 век и е запазен в сирийски преписи, на Йероним Блажени, който е сплав от много истории, чието редактиране е свързано с Йероним, Константинополският календар, окончателно редактиран в 8 век, и менеалогия на Василий Втори, създадена около 1000 година- това са четирите основно ползвани от мен източници. Към тях трябва да прибавим много от житията на мъчениците. За някои от мъчениците има запазени оригиналните им жития, които са много подробни и ни дават по-богата информация, но, за съжаление, не всички светци имат жития, запазени извън църковните календари, каквото имат например Свети Дазий Доростолски и Свети Емилиан Доростолски, Свети Максим и др. Но, това общо взето са основните източници, които са база на изследването. Освен това, някои археологически находки, мартириумите на мъчениците. Археолозите са успели да документират местата където са положени нетленните тела на част от мъчениците. В около 10 града в България има открити такива мартириуми. За първи път, мисля, те се събират на едно място и вървят успоредно с житията на съответния мъченик. Например, гражданите на Свищов ще узнаят къде, според мен е мартириумът на техния мъченик Свети Луп, гражданите на Силистра също, жителите на Девня, големия град Марцианопол, ще получат информация къде е мартириумът на Максим, Теодота и Асклиада Теодатас, и др. Книгата е богато илюстрирана, включени са около 100 илюстрации, което дава възможност и за визуален контакт с мартириумите и това как късноантичният и средновековният човек е изграждал иконографиите, образите на светците- мъченици от българските земи.
Фокус: Тези селища имат ли потенциал за развитие на поклоннически туризъм?
Проф. Георги Атанасов: Мисля, че да. В Свищов, например, има такава възможност, защото там е и първичният, според мен, и вторичният мартириум. Тези мартириуми са изградени върху гробовете на мъчениците, а те по римски закон за извън чертите на града, за некрополите говоря. Освен това, ние имаме мартириуми на раннохристиянските мъченици, благодарение на това, че римският закон е гарантирал право на гроб на всеки, дори да е осъден, дори да е престъпник и това правило на римското законодателство способства да се запазят тези гробове. През 4 в обаче те стават център на култа, и християните са предпочитат да ходят и да се молят по мартириумите, а не в градските храмове. И мисля, че при един от картагенските събори, се решава мощите на мъчениците да бъдат извадени от крайградските мартириуми и да бъдат поставени в църквите в градовете. Така църквите се превръщат в нови мартириуми,и например един мъченик може да се окаже с два мартириума, какъвто е примерът със Свети Луп. Мартириумът му е извън Нове в гробищната базилика, а след това мощите му са прехвърлени в катедралата, в епископската базилика в града. Тези места, наистина, заслужават едно по- специално внимание и от българските археолози, и най-вече от Църквата. Някои от тях имат изключително голям потенциал и би трябвало да се превърнат в центрове на поклонническия туризъм, и така е редно, защото са осветени, полети с мъченическа кръв и за вярващите е абсолютно нормално те да бъдат центрове на днешния ни култ, онзи древен култ, който е формиран с мъченическите истории в 1-4 век.
Фокус: И Силистра ли има такъв потенциал?
Проф. Георги Атанасов: Да, разбира се. За съжаление, най- хубавият мартириум в Силистра е разрушен през 70-те години, на мъчениците Максим, Дада и Квинтилиан, върху който днес е издигната сградата на Езиковата гимназия в града, но нищо не пречи да се постави паметен знак, както и на брега на Дунав, под катедралната базилика, където е пролята кръв на друг мъченик - Свети Емилиан. Просто тези неща трябва да се направят. Когато има данни, гражданската управа и Църквата могат да направят така, че тези места да се извадят от анонимност и да получат това, което заслужават, да бъдат приведени в известност.
Фокус: Какво е основното послание на вашата книга?
Проф. Георги Атанасов: „Българи, знайте, че сте фундамент, темел на християнството със своите 345 раннохристиянски светци- мъченици”. В Европа колко страни могат да се похвалят, че на тяхна територия е фундирано християнството с мъченическа кръв. Мога да ги изброя- Испания, Южна Франция, Италия, Сърбия, Балканите, Кримския полуостров, общо взето това е, и Северна Африка и Близкия Изток. Това е зоната, в която се изграждат темелите на християнството върху мъченическата кръв. Това е важно за нас и ни идентифицира, действително, като една богообичана земя, стига ние да си я обичаме. Пак ще кажа, че книгата няма големи научни претенции, идеята да напиша тази книга е била по- друга, тя е така да се каже едно отворено писмо към деятелите на Българската православна църква, на Светия Синод, да се подеме инициативата за създаването на един сериозен научен корпус за мъчениците от българските земи, второто послание е да правят в известност на своя клир и миряните тези истории и третото ми послание е мъченическите места и мъченическите гробове да бъдат наново обгрижени. Като член на епархийския съвет на Доростолска епархия, ще положа нужните усилия и за нашата епархия. Имам пълното разбиране от Доростолския митрополит Амвросий, тази книга е благословена от него. Бих оказал помощ на всички, които имат желание да научат нещо повече и идеи във връзка с мъченическите места, с мартириумите. Според мен спешно трябва да се реши и този въпрос, с пропуснатите в църковния календар светци- мъченици. Не може в календара да го няма Свети Дазий от Дуросторум или Свети Луп.
Ивелина ИВАНОВА
