blitz.bg
Кандидатурата й е марионетна – зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат
Топжурналистът Григор Лилов разкрива за пореден път скандални факти около Меглена Кунева. Поредицата шокиращи откровения, освен на страниците на книгите му, които приковават общественото внимание мигновено, заплашват да взривят и политическата сцена с всички нейни действащи герои, за които задкулисните интриги се оказват единствен начин за оцеляване.
- Независима ли е наистина Меглена Кунева?
- Написал съм куп книги, само двата тома на последните “тайни” са 1300 страници, но винаги има какво да се добави за сол. Такава, че дори политическите опоненти на Кунева не смеят да обелят за това дори дума, защото също ще бъдат контрирани с подобни тайни!
Кунева-Пръмова е във властта не от едно десетилетие, а от цели три.
Не само заради това, че е “политбюровска снаха”, както я наричат някои медии. Нека да не бъркаме брака с властта! Все пак той те прави не толкова част от управлението, колкото един от ползващите неговите материални и битови привилегии и облаги. Затова ми се струва, че есенцията “политбюровска снаха” е поизветряла, ако няма и други факти...
Ето един от тях. При всички правителства на прехода – започвайки от онова на Андрей Луканов през 1990 г., та чак до царското, тя е техен старши съветник. Кунева работи в юридическите им звена. Това е ключова длъжност – през нея минават абсолютно всички решения на Министерския съвет, всички международни договори – явни и тайни, всички заповеди и разпореждания. Старши съветникът в юридическото звено е нещо като дясна ръка на всеки премиер. От това по-пряко и непосредствено участие във властта – в изработването на нейните политики и решения – няма! По-високото ниво е единствено публично – на министрите и премиера. А фактът, че политбюровската снаха е била такава при всякакви антагонистични и разноцветни политически правителства, потвърждава онова, което описвам в двата тома на “Тайните на големите играчи” – властта у нас не е публична, а задкулисна, на кръгове и кланове, които дърпат конци във всички партии, обществени структури и звена. После и Кунева стана явна фигура – като евродепутат и еврокомисар при Царя и Станишев.
- Тези двайсет нейни години наистина са странни на фона на всякакви чистки в управлението, които се извършват от всеки кабинет. Какво се крие в тази непреходност? Ще вдигнете ли завесата?
- Нали това ми е професията – разследващ журналист и разследващ писател. Ето, вдигам я. Напълно неизвестен факт в нейната чиста като сълза и впечатляваща иначе биография.
По време на комунизма тя е водещият юрист на казионния Комитет по правата на човека, ръководен от Константин Теллалов! Тази структура е създадена от ЦК на БКП в отговор на изискванията на общоевропейското съвещание в Хелзинки и последвалите договорености за мир и разведряване в Европа и като контрапункт на започналата да се формира опозиция. Макар и второстепенна иначе структура в паяжината на управлението, тя се счита като първостепенна в усилията за опазване на тоталитарния социализъм и противодействието му срещу гнилия Запад. Затова началникът на Кунева-Пръмова е ключова фигура в БКП и много доверен, проверен, “железен” човек - Константин Теллалов. Отбелязал е в биографията си ръководството на отдел “Международни връзки” на ЦК на БКП, бил е много близко до Тодор Живков, а впоследствие и до перестройчиците Петър Младенов и Андрей Луканов. Назначаването му е консултирано с “другарите от Москва”. Има чудесни връзки и в Западна Европа – в Италия и особено Португалия и Франция, както сочат докладите му до Политбюро.
Ако се проследи подкрепата за Кунева в качеството й на преговарящ за присъединяване и еврокомисар, се забелязват точно същите взаимовръзки, създадени още по онова комунистическо време. Втората ключова фигура там е Велко Вълканов – не човек, а желязо, не желязо, а комунист, според известния стих. Комитетът беше международното острие в борбата с дисидентите, осигуряваше пропагандно покритие на възродителния процес и пр. спецоперации от тъмно естество. Този комитет освен властови функции имаше и репресивни функции, което е парадокс с наименованието му. Понеже трябва да “подпомага” и “защитава” оплакващите се от комунизма, е поставен под егидата на прочулото се с мракобесна слава Шесто управление – идеологическото на Държавна сигурност. Част от персонала му са негови офицери под прикритие. Друга част – агенти. Трета част – освен това и командировани кадрови работници на Първо главно (разузнаването) и Второ главно – контраразузнаването.
Цялата структура се води агентурно под прикритие към ДС.
Там юристката Пръмова-Кунева е онази, която трябва да защитава човешките права, да работи с оплакващите се граждани и да подготвя докладите за “свободата” у нас. Комитетът е бил под опеката на Секретариата на ЦК на БКП и непосредственото ръководство на вътрешния министър Димитър Стоянов и първия му заместник Григор Шопов – несменяем шеф на ДС. При всички положения Кунева заради това назначение е станала номенклатура на Политбюро – неговият Секретариат, който я одобрил за длъжността, на ръководството на МВР в лицето на Колегиума на Държавна сигурност и обект на съгласуване със съответните институции в Москва!
- Как тогава ще обясните компроматната война, която сега се води срещу нея?
- Прави ми впечатление, че компроматната война всъщност е фиктивна. Една спорна снимка не е компромат, а “антикомпромат” – сполучливото й оспорване завинаги слага точка по въпроса за някаква мулташка закваска. Но да видим мозайката от факти. Защо я наричам “мозайка” – в нея детайлът не казва нищо значимо, но от отделните парченца се оформя картината, физиономията, образът.
Онзи комитет, в който Меглена Кунева е била ключова фигура, е под егидата на Шесто ДС управление. Последният лидер на прочутия Шести отдел на Шесто е бъдещият вицепрезидент на “Мултигруп” – Димитър Иванов, наричан Гестапото. Ето го първият детайл.
Вторият. Съпругът на Кунева - Андрей Пръмов, е съдружник с Емил Хърсев, който никога не криеше тесните си връзки с ВИС и “Мултигруп”. Самата финансова къща на Андрей Пръмов - “Адлон-Дисконт” - беше сред най-големите играчи на валутния и финансов пазар точно по време на управлението на сламения човек на мултаците – Любен Беров. Много от нейните операции са със структури на групировката.
Кунева беше старши юрисконсулт на онова сламено правителство на Беров и дясна ръка на секретаря му Андрей Делчев.
Съдружник на Хърсев и Пръмов беше Златин Саръстов – син на тогавашния директор на “Нефтохим”, тясно обвързан с Илия Павлов
и банката на Луканов и Максуел – БЗК. Това е трети детайл.
Говоря само за една брънка от котилото на “Мултигруп”. В инициативния комитет на кандидат-президентшата също фигурират лица, тясно свързани с мултигрупата. Например бизнесменката Ирена Комитова – бивш отговорен фактор на ССИГ при Валентин Моллов, е съпруга на тясно свързания с групировката бизнесмен и доскорошен шеф на фондовата борса Виктор Папазов. Четвърти детайл.
И т.н., и т.н...
- Мен ме убедихте, но някои читатели едва ли ще го примат като достатъчна аргументация...
- За тях след първия пласт от детайли ще продължа и с втория – истински скандален. Нарича се фирма “Булинвест”. Всъщност за империята може да се изпишат десетки страници със стотици фирми с подобни названия. Там се среща всичко – от измами на акционери до претакане на пари, от мислимо до немислимо. Такива структури са “светая светих” на секретите, дейността им е истински трилър, като пирони са, заковали тайните на големите играчи, но тук заради ограниченото място може само да маркират – нещо като жокери са.
- Подскажете!
- До юли 1997 г. в “Булинвест груп” са знакови фигури като банкера Стоян Александров заедно с Александър Томов, Красимир Георгиев и Иван Масларов. Томов е политикът Лупи – бивш съветник на последния комунистически премиер преди 10 ноември Георги Атанасов, шеф на евролявото движение в БСП, на партия ГОР, ДАР и др. и печално известен със скандалите около “Кремиковци” и ЦСКА. Наскоро комисията за отнемане на престъпни имущества (бивша “Кушлев”) му запорира акциите в дружество “Булинвест” във връзка с воденото разследване срещу него. Иван Масларов е виден бизнесмен и другар в живота на известната социалистка Емилия Масларова – министърка при Луканов и при Станишев.
Красимир Георгиев е “Фронтиер” – фирмата за енергийни интереси на Русия. Той е от хората, монтирали Вальо Топлото на поста му като шеф на столичната топлофикация. Александър Томов има топла бизнес връзка с турчина Фуат Гювен – човек на ДПС, собственик на безмитните магазини за петролни горива, и с политическата кукла Пламен Орешарски, който беше заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. После - син кандидат за кмет на столицата срещу червения Стоян Александров, с когото... въртяха съдружия!
Западът притисна тогава Надежда Михайлова – сега Нейнски, и тя оттегли кандидатурата му. Логично после Орешарски се оказа червен министър на финансите. Логично доскорошният съпруг на синьото Наде – Камен Михайлов - по време на синьото управление въртеше бизнес по приватизацията на огромния комбинат ЗММ с червения издател на в. “Дума” и оръжеен търговец Маджкуков?!
Навремето играта на цветове скриваше тази еднородност,
електоратът се делеше и гласуваше като луд,
но всъщност за кандидатури – кукли на един и същ кукловод, понеже не познаваше фактите. Днес играта е на безцветие – на Кунева като независима кандидатура, която също покрива подобна комбинация.
- Но какво е общото между Меглена Кунева и политическите манипулации, които описвате?
- Общото е мъжът й Андрей Пръмов. “Булинвест груп” се преименува на "Фул Макс ООД". Неин управител е Андрей Пръмов. Бизнесмените са кръг от лица – вкл. от онези, за които говорех. Кой ли – ами известната фигура на Стоян Александров. Забележете, че в Търговския регистър – дори днешния, не може да се намери никаква информация – поне до събота. Електронният му вариант няма да ви даде нищо, което надлежно, за всеки случай, съм документирал. Явно нечия веща ръка дори сега “почиства” много добре регистъра въпреки законите у нас. Във фирменото отделение на съда обаче документите – поне навремето, преди години, когато проучвах паяжината, ги имаше. Кой знае – след това интервю оригиналите може и да поизчезнат. Става дума за кръг, подобен на “Орион” при Жан Виденов, или “Олимп” при Иван Костов, или “Сигма” на Милен Велчев при Царя и т.н.
- Как ще коментирате информацията, че наскоро бившите партньори от тройната коалиция Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са се срещали, за да обсъждат предстоящите президентски и местни избори. И Царя помолил лидера на ДПС да подкрепи Меглена Кунева?!
- Царя е господин “Никой” – политическа кукла, чиито конци дърпат кукловодите. Името му се набърква тук заради фалшивия авторитет, който има у нас, без да се знае истинската му роля като сламен премиер и политик – по подобие на Любен Беров.
Англия направи всичко, за да не подкрепи Кунева. Щрих от дипломацията е поканата за сватбата на принц Уилям (до началото на перестройката английският двор изобщо не се сещаше за роднината си Симеон; не се сети за него и при сватбата на близкия му приятел принц Чарлз). Заради имотите си Симеон дойде на пресконференцията на Кунева, заради Запада отказа да влезе в инициативния комитет. Вероятно подкрепата му ще е като при избора на Петър Стоянов – да, ще го подкрепя, но не гласува за него и съобщи това още в ранните часове на онзи изборен ден.
За ДПС въпросът стои по друг начин. Името Фуат Гювен, което споменах като съдружник при връзките на Андрей Пръмов, нещо би трябвало да заговори на читателите. Тази топла връзка към Ахмед Доган е многолика. Членката и секретар на инициативния комитет на Кунева–Пръмова се казва Ивелина Алексиева. Тя беше дясна ръка, директор при Емел Етем и шеф на протокола в Министерството на извънредните ситуации. Това са непреките контакти към ДПС и червения Румен Петков – толкова близък доскоро до Етем, че навремето жълтата преса го заподозря в интимност. Друга връзка към ДПС е Борислав Цеков. Той е бил член на Клубовете за демокрация на либерала Петко Симеонов, на структурите на Емил Кошлуков от “Новото време”, самоопределя се като либерал. Доган също е либерал, а точно либералите от перестройката и царското движение помогнаха етническата партия ДПС да се намърда като член на съответните международни организации. Същият Цеков беше царист като депутат и шеф на комисия в парламента, после се оказа в БНД на Свинаров и Шулева и т.н., та чак сега до независимата иначе Кунева. Доскоро работеше като секретар на омбудсмана Гиньо Ганев – човек, много близък до “Мултито” и Илия Павлов.
- Читателите ще се пооплетат в този поименник от имена, партии, цветове и задкулисни съдружия, интереси, пари и политика. Нека ги обобщим – сякаш говорите за действително правителство на България, но в сянка. Така ли е?
- Да! Като журналист и писател винаги съм защитавал тезата, че
властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!
Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията.
За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов. В този смисъл тя е кандидатура и на Сергей Станишев като представител на първия клан и на президента Първанов - като пълномощник на втория. Една историческа аналогия е полезна. Навремето политическо-военния и капиталов кръг “Звено” установява на 19 май властта на цар Борис. В него основна фигура е Кимон Георгиев, чийто зет е Гиньо Ганев, за който вече споменахме. Същият по външно съдържание монархически кръг установява властта на комунистите на Девети септември!
Парадокс – да. Първият акт е дело на двете крила в кръга “Звено” – съветското и английското. Вторият акт е подобен, но след Девети септември английското крило е смазано. Идването на демокрацията у нас след Десети ноември беше осъществена отново от двете крила – източното и западното. Кукловоди като Дойнов бяха агенти на КГБ, но и обслужваха интересите на Запада чрез английския магнат Максуел. Луканов изпълни същата роля - чрез ГРУ (Главно разузнавателно управление на Червената армия) и като човек на американците.
После монтираха сламения проф. Любен Беров за премиер. Колцина знаят, че той беше единственият българин, допуснат до светая светих в мозъчните политически тръстове на Запада като старши член на колегията на колежа “Св. Антони” в Оксфорд! Но Беров предаде каузата и Изтокът победи. Така крилата се разцепиха, както стана след Девети.
Ново споразумение между двете крила доведе на власт цар Симеон. Разривът им го погреба, а Сергей Станишев - мистър Клийн, както го нарече Буш, пък предаде Запада в опита му за реванш.
Отново последва период на борба с неясен изход при ГЕРБ и Бойко Борисов и
сега Москва открито и изцяло иска да се завърне във властта с кандидатурата на Кунева.
Аз съм противник на ГЕРБ и Бойко Борисов, но не мога да преглътна невидимите опасности зад иначе толкова добре изглеждащата кандидатура на Кунева. Вижте дори АЕЦ “Белене” – на въпроса, зададен й на пресконференцията при представянето, тя реагира далеч по-уклончиво и по-примирено от Бойко Борисов. Тя е обвързана не случайно с формулата избори “три в едно”. Това е моят анализ. Американците и англичаните въобще не хранят илюзии за действително случващото се у нас и онова, което предстои. Илюзиите са на някои кръгове в Европа – предимно във Франция, Австрия, където има много червени капитали, на средите около Берлускони като приятел на Путин, които очакват да бъдат включени в големите проекти у нас. Е, ще бъдат излъгани за пореден път. Така, както се случи при две сини управления, едно сламено на Беров, едно царско и едно коалиционно...
- Анализът дотук е смразяващ. Но нещо хубаво не може ли все пак да се намери в тази кандидатура?
- Кунева е бюрократ в добрия смисъл на думата. Такива като нея са подходящи за висши изпълнителски длъжности, но не и за премиер или президент. Вече стана дума за Любен Беров. Такива като него не могат да формулират и защитават политики, но могат добре, дори образцово, да изпълняват нареждания и взети другаде решения.
Аз я оценявам много високо като превъзходен чиновник, ошлайфан в Еврокомисията. И много лошо като решителен политик, от какъвто се нуждае България. Времето е драматично – стопяване на нацията, вилнеж на олигархията и обедняване, тежка и продължителна икономическа криза, финансови трудности. Плюс предстоящото открито ислямизиране в политиката на Анкара!
В такова време не може да има такава политика, каквато формулира Кунева - стъпчица по стъпчица, с обръщане към всички и търсене на приемливи за всички интереси решение. Затова в пряк дебат с Бойко Борисов Кунева ще загуби. Защото няма директен изказ, който стига до хората. Посланията й са формалистични, обтекаеми, визията й - консенсус за България, е чиновническа. Тя самата заявява, че нейната сила са преговорите. Но страната се нуждае от обръщане на посоките, от рязка смяна на политиката, от битка с олигархията и мафията, настанена по властовите етажи, а не от разговори и преговори!
Едно интервю на Анелия Попова
Кандидатурата й е марионетна – зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат
Топжурналистът Григор Лилов разкрива за пореден път скандални факти около Меглена Кунева. Поредицата шокиращи откровения, освен на страниците на книгите му, които приковават общественото внимание мигновено, заплашват да взривят и политическата сцена с всички нейни действащи герои, за които задкулисните интриги се оказват единствен начин за оцеляване.
- Независима ли е наистина Меглена Кунева?
- Написал съм куп книги, само двата тома на последните “тайни” са 1300 страници, но винаги има какво да се добави за сол. Такава, че дори политическите опоненти на Кунева не смеят да обелят за това дори дума, защото също ще бъдат контрирани с подобни тайни!
Кунева-Пръмова е във властта не от едно десетилетие, а от цели три.
Не само заради това, че е “политбюровска снаха”, както я наричат някои медии. Нека да не бъркаме брака с властта! Все пак той те прави не толкова част от управлението, колкото един от ползващите неговите материални и битови привилегии и облаги. Затова ми се струва, че есенцията “политбюровска снаха” е поизветряла, ако няма и други факти...
Ето един от тях. При всички правителства на прехода – започвайки от онова на Андрей Луканов през 1990 г., та чак до царското, тя е техен старши съветник. Кунева работи в юридическите им звена. Това е ключова длъжност – през нея минават абсолютно всички решения на Министерския съвет, всички международни договори – явни и тайни, всички заповеди и разпореждания. Старши съветникът в юридическото звено е нещо като дясна ръка на всеки премиер. От това по-пряко и непосредствено участие във властта – в изработването на нейните политики и решения – няма! По-високото ниво е единствено публично – на министрите и премиера. А фактът, че политбюровската снаха е била такава при всякакви антагонистични и разноцветни политически правителства, потвърждава онова, което описвам в двата тома на “Тайните на големите играчи” – властта у нас не е публична, а задкулисна, на кръгове и кланове, които дърпат конци във всички партии, обществени структури и звена. После и Кунева стана явна фигура – като евродепутат и еврокомисар при Царя и Станишев.
- Тези двайсет нейни години наистина са странни на фона на всякакви чистки в управлението, които се извършват от всеки кабинет. Какво се крие в тази непреходност? Ще вдигнете ли завесата?
- Нали това ми е професията – разследващ журналист и разследващ писател. Ето, вдигам я. Напълно неизвестен факт в нейната чиста като сълза и впечатляваща иначе биография.
По време на комунизма тя е водещият юрист на казионния Комитет по правата на човека, ръководен от Константин Теллалов! Тази структура е създадена от ЦК на БКП в отговор на изискванията на общоевропейското съвещание в Хелзинки и последвалите договорености за мир и разведряване в Европа и като контрапункт на започналата да се формира опозиция. Макар и второстепенна иначе структура в паяжината на управлението, тя се счита като първостепенна в усилията за опазване на тоталитарния социализъм и противодействието му срещу гнилия Запад. Затова началникът на Кунева-Пръмова е ключова фигура в БКП и много доверен, проверен, “железен” човек - Константин Теллалов. Отбелязал е в биографията си ръководството на отдел “Международни връзки” на ЦК на БКП, бил е много близко до Тодор Живков, а впоследствие и до перестройчиците Петър Младенов и Андрей Луканов. Назначаването му е консултирано с “другарите от Москва”. Има чудесни връзки и в Западна Европа – в Италия и особено Португалия и Франция, както сочат докладите му до Политбюро.
Ако се проследи подкрепата за Кунева в качеството й на преговарящ за присъединяване и еврокомисар, се забелязват точно същите взаимовръзки, създадени още по онова комунистическо време. Втората ключова фигура там е Велко Вълканов – не човек, а желязо, не желязо, а комунист, според известния стих. Комитетът беше международното острие в борбата с дисидентите, осигуряваше пропагандно покритие на възродителния процес и пр. спецоперации от тъмно естество. Този комитет освен властови функции имаше и репресивни функции, което е парадокс с наименованието му. Понеже трябва да “подпомага” и “защитава” оплакващите се от комунизма, е поставен под егидата на прочулото се с мракобесна слава Шесто управление – идеологическото на Държавна сигурност. Част от персонала му са негови офицери под прикритие. Друга част – агенти. Трета част – освен това и командировани кадрови работници на Първо главно (разузнаването) и Второ главно – контраразузнаването.
Цялата структура се води агентурно под прикритие към ДС.
Там юристката Пръмова-Кунева е онази, която трябва да защитава човешките права, да работи с оплакващите се граждани и да подготвя докладите за “свободата” у нас. Комитетът е бил под опеката на Секретариата на ЦК на БКП и непосредственото ръководство на вътрешния министър Димитър Стоянов и първия му заместник Григор Шопов – несменяем шеф на ДС. При всички положения Кунева заради това назначение е станала номенклатура на Политбюро – неговият Секретариат, който я одобрил за длъжността, на ръководството на МВР в лицето на Колегиума на Държавна сигурност и обект на съгласуване със съответните институции в Москва!
- Как тогава ще обясните компроматната война, която сега се води срещу нея?
- Прави ми впечатление, че компроматната война всъщност е фиктивна. Една спорна снимка не е компромат, а “антикомпромат” – сполучливото й оспорване завинаги слага точка по въпроса за някаква мулташка закваска. Но да видим мозайката от факти. Защо я наричам “мозайка” – в нея детайлът не казва нищо значимо, но от отделните парченца се оформя картината, физиономията, образът.
Онзи комитет, в който Меглена Кунева е била ключова фигура, е под егидата на Шесто ДС управление. Последният лидер на прочутия Шести отдел на Шесто е бъдещият вицепрезидент на “Мултигруп” – Димитър Иванов, наричан Гестапото. Ето го първият детайл.
Вторият. Съпругът на Кунева - Андрей Пръмов, е съдружник с Емил Хърсев, който никога не криеше тесните си връзки с ВИС и “Мултигруп”. Самата финансова къща на Андрей Пръмов - “Адлон-Дисконт” - беше сред най-големите играчи на валутния и финансов пазар точно по време на управлението на сламения човек на мултаците – Любен Беров. Много от нейните операции са със структури на групировката.
Кунева беше старши юрисконсулт на онова сламено правителство на Беров и дясна ръка на секретаря му Андрей Делчев.
Съдружник на Хърсев и Пръмов беше Златин Саръстов – син на тогавашния директор на “Нефтохим”, тясно обвързан с Илия Павлов
и банката на Луканов и Максуел – БЗК. Това е трети детайл.
Говоря само за една брънка от котилото на “Мултигруп”. В инициативния комитет на кандидат-президентшата също фигурират лица, тясно свързани с мултигрупата. Например бизнесменката Ирена Комитова – бивш отговорен фактор на ССИГ при Валентин Моллов, е съпруга на тясно свързания с групировката бизнесмен и доскорошен шеф на фондовата борса Виктор Папазов. Четвърти детайл.
И т.н., и т.н...
- Мен ме убедихте, но някои читатели едва ли ще го примат като достатъчна аргументация...
- За тях след първия пласт от детайли ще продължа и с втория – истински скандален. Нарича се фирма “Булинвест”. Всъщност за империята може да се изпишат десетки страници със стотици фирми с подобни названия. Там се среща всичко – от измами на акционери до претакане на пари, от мислимо до немислимо. Такива структури са “светая светих” на секретите, дейността им е истински трилър, като пирони са, заковали тайните на големите играчи, но тук заради ограниченото място може само да маркират – нещо като жокери са.
- Подскажете!
- До юли 1997 г. в “Булинвест груп” са знакови фигури като банкера Стоян Александров заедно с Александър Томов, Красимир Георгиев и Иван Масларов. Томов е политикът Лупи – бивш съветник на последния комунистически премиер преди 10 ноември Георги Атанасов, шеф на евролявото движение в БСП, на партия ГОР, ДАР и др. и печално известен със скандалите около “Кремиковци” и ЦСКА. Наскоро комисията за отнемане на престъпни имущества (бивша “Кушлев”) му запорира акциите в дружество “Булинвест” във връзка с воденото разследване срещу него. Иван Масларов е виден бизнесмен и другар в живота на известната социалистка Емилия Масларова – министърка при Луканов и при Станишев.
Красимир Георгиев е “Фронтиер” – фирмата за енергийни интереси на Русия. Той е от хората, монтирали Вальо Топлото на поста му като шеф на столичната топлофикация. Александър Томов има топла бизнес връзка с турчина Фуат Гювен – човек на ДПС, собственик на безмитните магазини за петролни горива, и с политическата кукла Пламен Орешарски, който беше заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. После - син кандидат за кмет на столицата срещу червения Стоян Александров, с когото... въртяха съдружия!
Западът притисна тогава Надежда Михайлова – сега Нейнски, и тя оттегли кандидатурата му. Логично после Орешарски се оказа червен министър на финансите. Логично доскорошният съпруг на синьото Наде – Камен Михайлов - по време на синьото управление въртеше бизнес по приватизацията на огромния комбинат ЗММ с червения издател на в. “Дума” и оръжеен търговец Маджкуков?!
Навремето играта на цветове скриваше тази еднородност,
електоратът се делеше и гласуваше като луд,
но всъщност за кандидатури – кукли на един и същ кукловод, понеже не познаваше фактите. Днес играта е на безцветие – на Кунева като независима кандидатура, която също покрива подобна комбинация.
- Но какво е общото между Меглена Кунева и политическите манипулации, които описвате?
- Общото е мъжът й Андрей Пръмов. “Булинвест груп” се преименува на "Фул Макс ООД". Неин управител е Андрей Пръмов. Бизнесмените са кръг от лица – вкл. от онези, за които говорех. Кой ли – ами известната фигура на Стоян Александров. Забележете, че в Търговския регистър – дори днешния, не може да се намери никаква информация – поне до събота. Електронният му вариант няма да ви даде нищо, което надлежно, за всеки случай, съм документирал. Явно нечия веща ръка дори сега “почиства” много добре регистъра въпреки законите у нас. Във фирменото отделение на съда обаче документите – поне навремето, преди години, когато проучвах паяжината, ги имаше. Кой знае – след това интервю оригиналите може и да поизчезнат. Става дума за кръг, подобен на “Орион” при Жан Виденов, или “Олимп” при Иван Костов, или “Сигма” на Милен Велчев при Царя и т.н.
- Как ще коментирате информацията, че наскоро бившите партньори от тройната коалиция Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са се срещали, за да обсъждат предстоящите президентски и местни избори. И Царя помолил лидера на ДПС да подкрепи Меглена Кунева?!
- Царя е господин “Никой” – политическа кукла, чиито конци дърпат кукловодите. Името му се набърква тук заради фалшивия авторитет, който има у нас, без да се знае истинската му роля като сламен премиер и политик – по подобие на Любен Беров.
Англия направи всичко, за да не подкрепи Кунева. Щрих от дипломацията е поканата за сватбата на принц Уилям (до началото на перестройката английският двор изобщо не се сещаше за роднината си Симеон; не се сети за него и при сватбата на близкия му приятел принц Чарлз). Заради имотите си Симеон дойде на пресконференцията на Кунева, заради Запада отказа да влезе в инициативния комитет. Вероятно подкрепата му ще е като при избора на Петър Стоянов – да, ще го подкрепя, но не гласува за него и съобщи това още в ранните часове на онзи изборен ден.
За ДПС въпросът стои по друг начин. Името Фуат Гювен, което споменах като съдружник при връзките на Андрей Пръмов, нещо би трябвало да заговори на читателите. Тази топла връзка към Ахмед Доган е многолика. Членката и секретар на инициативния комитет на Кунева–Пръмова се казва Ивелина Алексиева. Тя беше дясна ръка, директор при Емел Етем и шеф на протокола в Министерството на извънредните ситуации. Това са непреките контакти към ДПС и червения Румен Петков – толкова близък доскоро до Етем, че навремето жълтата преса го заподозря в интимност. Друга връзка към ДПС е Борислав Цеков. Той е бил член на Клубовете за демокрация на либерала Петко Симеонов, на структурите на Емил Кошлуков от “Новото време”, самоопределя се като либерал. Доган също е либерал, а точно либералите от перестройката и царското движение помогнаха етническата партия ДПС да се намърда като член на съответните международни организации. Същият Цеков беше царист като депутат и шеф на комисия в парламента, после се оказа в БНД на Свинаров и Шулева и т.н., та чак сега до независимата иначе Кунева. Доскоро работеше като секретар на омбудсмана Гиньо Ганев – човек, много близък до “Мултито” и Илия Павлов.
- Читателите ще се пооплетат в този поименник от имена, партии, цветове и задкулисни съдружия, интереси, пари и политика. Нека ги обобщим – сякаш говорите за действително правителство на България, но в сянка. Така ли е?
- Да! Като журналист и писател винаги съм защитавал тезата, че
властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!
Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията.
За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов. В този смисъл тя е кандидатура и на Сергей Станишев като представител на първия клан и на президента Първанов - като пълномощник на втория. Една историческа аналогия е полезна. Навремето политическо-военния и капиталов кръг “Звено” установява на 19 май властта на цар Борис. В него основна фигура е Кимон Георгиев, чийто зет е Гиньо Ганев, за който вече споменахме. Същият по външно съдържание монархически кръг установява властта на комунистите на Девети септември!
Парадокс – да. Първият акт е дело на двете крила в кръга “Звено” – съветското и английското. Вторият акт е подобен, но след Девети септември английското крило е смазано. Идването на демокрацията у нас след Десети ноември беше осъществена отново от двете крила – източното и западното. Кукловоди като Дойнов бяха агенти на КГБ, но и обслужваха интересите на Запада чрез английския магнат Максуел. Луканов изпълни същата роля - чрез ГРУ (Главно разузнавателно управление на Червената армия) и като човек на американците.
После монтираха сламения проф. Любен Беров за премиер. Колцина знаят, че той беше единственият българин, допуснат до светая светих в мозъчните политически тръстове на Запада като старши член на колегията на колежа “Св. Антони” в Оксфорд! Но Беров предаде каузата и Изтокът победи. Така крилата се разцепиха, както стана след Девети.
Ново споразумение между двете крила доведе на власт цар Симеон. Разривът им го погреба, а Сергей Станишев - мистър Клийн, както го нарече Буш, пък предаде Запада в опита му за реванш.
Отново последва период на борба с неясен изход при ГЕРБ и Бойко Борисов и
сега Москва открито и изцяло иска да се завърне във властта с кандидатурата на Кунева.
Аз съм противник на ГЕРБ и Бойко Борисов, но не мога да преглътна невидимите опасности зад иначе толкова добре изглеждащата кандидатура на Кунева. Вижте дори АЕЦ “Белене” – на въпроса, зададен й на пресконференцията при представянето, тя реагира далеч по-уклончиво и по-примирено от Бойко Борисов. Тя е обвързана не случайно с формулата избори “три в едно”. Това е моят анализ. Американците и англичаните въобще не хранят илюзии за действително случващото се у нас и онова, което предстои. Илюзиите са на някои кръгове в Европа – предимно във Франция, Австрия, където има много червени капитали, на средите около Берлускони като приятел на Путин, които очакват да бъдат включени в големите проекти у нас. Е, ще бъдат излъгани за пореден път. Така, както се случи при две сини управления, едно сламено на Беров, едно царско и едно коалиционно...
- Анализът дотук е смразяващ. Но нещо хубаво не може ли все пак да се намери в тази кандидатура?
- Кунева е бюрократ в добрия смисъл на думата. Такива като нея са подходящи за висши изпълнителски длъжности, но не и за премиер или президент. Вече стана дума за Любен Беров. Такива като него не могат да формулират и защитават политики, но могат добре, дори образцово, да изпълняват нареждания и взети другаде решения.
Аз я оценявам много високо като превъзходен чиновник, ошлайфан в Еврокомисията. И много лошо като решителен политик, от какъвто се нуждае България. Времето е драматично – стопяване на нацията, вилнеж на олигархията и обедняване, тежка и продължителна икономическа криза, финансови трудности. Плюс предстоящото открито ислямизиране в политиката на Анкара!
В такова време не може да има такава политика, каквато формулира Кунева - стъпчица по стъпчица, с обръщане към всички и търсене на приемливи за всички интереси решение. Затова в пряк дебат с Бойко Борисов Кунева ще загуби. Защото няма директен изказ, който стига до хората. Посланията й са формалистични, обтекаеми, визията й - консенсус за България, е чиновническа. Тя самата заявява, че нейната сила са преговорите. Но страната се нуждае от обръщане на посоките, от рязка смяна на политиката, от битка с олигархията и мафията, настанена по властовите етажи, а не от разговори и преговори!
Едно интервю на Анелия Попова
