Д-р Милен Врабевски: Родолюбието е фактор за успеха на обществото

Трябва да развиваме по европейски българщината, възрожденските принципи не могат вече да се прилагат, основен фактор ще бъде икономическият, каза основателят на Фондация Българска Памет в интервю за Vesti.bg

"Родолюбието, любовта на младите хора към обществото е фактор за успеха и развитието на това общество и ние работим тази любов да я има" - така д-р Милен Врабевски резюмира в интервю за Vesti.bg целите и посланието на ръководената от него Фондация Българска Памет.

Лекар, основател и изпълнителен директор на най-голямата на Балканите частна научноизследователска организация Комак Медикал, преди 6 г. д-р Врабевски основава и фондацията, която е финансирана от собствената му компания.

Дейността й, както сам разказва, е насочена в четири направления - реинтеграция на диаспората, борба с демографската криза, реализация на младите в България и съхраняване и социализация на културно-историческото ни наследство.

"Никой не може да израства самостоятелно - не даваш ли от себе си, т.е. целта ти в живота не е ли да инвестираш в средата, която искаш да имаш, практически успеваемостта е много по-малка", каза д-р Врабевски по повод дарителската си дейност.

Занимава се и с музика, издава албум с легендарния вокалист на "Юрая Хийп" Джон Лоутън, който имаше премиера на 12 ноември т.г. и вече може да се купи не само у нас, а прави опит за пробив на световния пазар.

Музиката дава много, тя на практика може да обогатява душата и да връща разума, казва д-р Врабевски и обяснява, че иска да създава възможност децата да растат и с интелигентни продукти, като алтернатива на чалгизацията.

Сред най-новите каузи на фондацията са кирилицата да бъде наричана българската азбука в европейските институции и завършването на транспортен коридор номер 8 от Адриатика до Молдова и Украйна, защото "това ще свърже окончателно и завинаги важни за страната ни български диаспори и то по един неконфликтен начин".

- От април т.г. сте член на Глобалната инициатива на президента Бил Клинтън, участвахте през септември и в годишната среща в Ню Йорк.

- Това е най-влиятелната неправителствена организация в света със 790 члена, шестима от които от Източна Европа, четирима са българи. Това означава, че сме доказали себе си като хора, които биха могли и сами да се справят с предизвикателствата на съвременния живот.

В годишната срещата през септември участваха глобални лидери като американският президент Барак Обама и кандидатът на републиканците Мит Ромни, Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Крал Хуан Карлос, кралицата на Йордания Рания.

Поехме ангажимент - подобен ангажимент поема всеки един от членовете на това обединение, за инициатива с измерим резултат, която да съответства на основната ни дейност.

Избрахме да разширим дейността си в район, населен с българи - мюсюлмани в Югозападните Родопи, като увеличим броя и честотата на езиковите курсове, кандидат-студентските курсове, курсове по алтернативни форми на заетост и професионална преквалификация и кандидатстване за европейски проекти.

Преди 4-5 години започнахме там с 12 деца, след това 18 деца - тях, и 30-те, ги приеха вече във ВУЗ-ове, а сега се надяваме да работим вече в десетина града поне, като във всеки град да има по 50-60, защо не и 100 деца, чиито кандидат-студентски курсове да покрием.

- В същото време записахте албум с Джон Лоутън, как се свързахте с него, как се случи този албум?

- Албумът с Джон Лоутън от 12 ноември е на световния пазар - в около 60 държави се продава, и има изключително силно позитивни отзвиви за него. Разпространява се от партньорска организация - менджмънт групата на "Юрая хийп".

Музиката, текстът, аранжиментите на песните са мои, Лоутън пее. Това е един изцяло български продукт, който в момента е на западния пазар, а както знаете там трябва да се отговори на високи критерии. Поканих Джон Лоутън в проекта, защото силно обича България. Предстои да го направим и културен посланик на България заради отношението му към страната ни. Планираме нови проекти с Джон, и с други рок звезди от световната сцена, но сега сме фокусирани върху световната премиера на The Power Of Mind.

- Защо е толкова важна музиката за Вас?

- Защото тя е един начин младите ни хора да растат в здравословна среда, без това да изглежда като лекционен курс по морал или етични приципи. Музиката дава много, тя на практика може да обогатява душата и да връща разума.

Нашата задача е с посланията, които даваме в музикалните си продукти, да достигаме до младите хора, разбира се и до широкия кръг слушатели, защото интелигентният рок, който правим, би могъл да се хареса на много широк кръг публика в България и по света.

Аз лично започнах да се занимавам с музика с идеята, че моите собствени деца искам да растат в една интелигентна среда, без да има задължително някаква насилствено предадена идея.

Ние не сме музикални комунисти, за нас е важно на пазара да я има всяка музика, която има почитатели, не бива нищо да се ограничава или забранява, но да седнем да се оплакваме от чалгизация на средата, означава, че не сме градивни и прагматични.

- Как избрахте четирите приоритета на Фондация Българска Памет?

- Това са приоритетите от самото начало. Фондацията ни не е просто неправителствена организация, тя е на практика компания, която работи в конкурентна среда. Спазваме принципа, че няколко глави мислят по-добре от една и резултатите не закъсняват.

Увеличава се броят на деца от български произход в чужбина, които искат да учат в България, усилват се процесите на евроинтеграция в общности, където имаше съществено изоставане, напр. Западните Родопи. В района на Якоруда и Белица на преброяването през 2001 г. около 80% от хората са се определили като турци. А там турчин не е стъпвал във вековете на Османско владичество. Отбългаряването беше стигнало до там. А при последното преброяване през 2011 г. в същите райони 50% се писаха българи и около 25-30% не посочиха етнос. Т.е. виждате, че има хора, които не се самоопределят и искат да изчакат и да видят какво ще стане.

Самоопределението на една нация не е само функция на семейната среда, а и на битовата, на това как държавата се грижи за теб, а самоопределението и гордостта от него е нещо изключително важно, защото в държави, където гражданите са със силен афинитет към собственото си общество, което казано на прост език се нарича родолюбие, като Норвегия, Швейцария, САЩ, Япония, са и най-силно икономически поставени.

Мотивацията на едно общество да се инвестира в същото това общество идва първо от любовта към него, гордостта, че му принадлежиш и след това от желанието то да прогресира заедно с теб.

Никой не може да израства самостоятелно - не даваш ли от себе си, т.е. целта ти в живота не е ли да инвестираш в средата, която искаш да имаш, практически успеваемостта е много по-малка.

Във фондацията сме привърженици на положителното мислене - че ясна цел с посока трябва да бъде доминантата, че една простичка цел би могла да кажем да бъде да даваме любов и хармония, да даваме възможностите си на хората, да инвестираме в средата си и по този начин да градим всичко това, което практически искаме да имаме, вместо да чакаме да ни го изградят политиците, да речем, или който и да е друг, който смятаме за отговорен и длъжен да го направи.

Опитваме се да възпитаваме и младите хора в рамките на нашата фондация точно в тези принципи. Те са свързани с простата причина, че любовта към родината е изключително силен предразполагащ фактор към допринасяне за прогреса на собственото общество.

Това означава също в условия на демографска криза, освен да инвестираме в млади семейства - по програма, по която подкрепихме 25 семейства са родени вече 17 бебета, да обърнем внимание и на реинтеграцията на диаспората, защото това е един извор на българщина, който не бива да се подценява и да не се забравя изтичането на кадри навън, което е все още силен процес.

Хората с български произход в чужбина са все още толкова качествени и толкова истински, колкото са ги наблюдавали и нашите възрожденци.

Неслучайно сме направили много дарения в региони, населени с българи, като Македония, Сърбия, Украйна, Молдова, снабдили сме училища, преподаващи български език с абсолютно всичко необходимо, за да израства едно поколение българи със запазеното от дедите им положително отношение към България и образование на роден български език.

Всяка година във Варна правим семинари за евроинтеграция - Пролетен и Есенен, в които участват общо 500 деца. Наричам тази се инициатива ребългаризационна. Това са културно-образователни семинари с акцент върху българския език и култура, върху историята, европроектите, важността на България в съвременния етап от развитието й като член на ЕС, работим за активиране на младежката инициатива в различни сфери.

Всичко това прави младите българи зад граница наистина вече вкарани в едно ново русло, а те са обикновено или отличници, или спечелили олимпиади, конкурси за есета, изявени фолклористи.

Никога не забравяме и културно-историческото наследство, защото то е фактор за родолюбие. В тази връзка имаме конкретна програма за връщане на вярата в българското. Всяка година на 6 май празнуваме Гергьовден в Струмишко, Македония. Възстановили сме войнишко гробище край Ново село, на 20 км от Струмица. Много местни хора ни гостуват, а също българи от Украйна, Молдова, от Сърбия и това идва да покаже, че съвместно честване на празници в Македония е напълно възможно при правилен подход и утвърдена традиция.

Участвали сме и във финансирането на много експедиции, археологически разкопки, вкл. изучаването на Аспаруховия вал в Молдова и Украйна, във възстановяване на църкви, манастири.

Ние сме една много безконфликна организация, която няма за цел да връща конфликти от миналото или да отваря стари рани. Напротив - това, което предлага Фондация Българска Памет е европейският принцип на интеграция - единни в многообразието, всички можем заедно да допринасяме за собственото си общество.

- Получихте и наградата на БДФ като личност, допринесла за развитието на благотворителността в страната, за 2010 г., приемате ли я като признание?

- Тази година пък връчих тази награда на президента на фондация "Америка за България". За мен това показва, че една частна българска фондация вече прави неща, които са съпоставими с това, което прави една американска фондация, не защото нашата фондация е много богата, а защото внимателно планираме дейностите си. Организации като БДФ правят възможно пълноценното изграждане на дарителската култура в България, индивидуалната и корпоративната.

- С какви още проекти и каузи е ангажирана фондацията в момента?

- Считам за важно кирилицата да бъде наричана българската азбука в европейските структури - това е една от инициативите, които отдавна съм предприел. Исторически факт е, че кирилицата е създадената в България от учениците на Кирил и Методий и от царската канцелария на цар Борис I Покръстител. За много хора по света кирилицата е руска азбука, а тя е оригинален принос на България в културната съкровищница на света.

Много държим и на коридор номер 8, довършването и свързването с Адриатика и разширяването му до Молдова и Украйна. Това ще свърже окончателно и завинаги важни за страната ни български диаспори и то по един начин, който е неконфликтен.

Признаването на автокефалност на Македонската православна църква. На тази държава дадохме независимост, като първи я признахме политически, а сега това, което най-много духовно ги свързва с нас - тяхната православна църква, много ми се иска да тя да бъде една независима структура от Сръбската православна църква.

- Вас лично какво Ви мотивира да се занимавате с дарителство и то точно с тези каузи?

- Много хора от фамилията ми са свързани с това. Тефтерчето на Васил Левски е намерено в къщата на един от моите прадядовци - хаджи Станьо Врабевски. В семейството ми има герой от войните за национално обединение 1913-1915 г., има опълченец, загинал 1903 г. в Илинденско-преображенското въстание, след като се е сражавал на Шипка 25 г. преди това и още - и по майчина, и по бащина линия, близки, които при много по-трудни условия са правили още по–големи неща от мен.

Основният мотивиращ фактор са моите деца. Огледам се и се питам дали правя достатъчно, за да може един ден и те да имат удовлетворение от средата си и афинитет към общността и родната страна.

- Вероятно имате наблюдения, има ли някаква промяна през последните години по отношение ангажираността с дарителство, с различни каузи?

- Да, има една нова форма на българско възраждане, виждам все повече хора, заинтересувани от това да повлияват на средата си и да допринасят за устойчивото й развитие.

Този добър пример, който има от по-развитите държави и е нещо нормално за тях, тук започва да се възстановява, защото изключително силна дарителска инициатива е имало и преди 9 септември 1944 г., но е смазана от просташките принципи на тоталитаризма. Сега се възстановява и точно това наричам нова форма на възраждане. Защото обществото се нуждае от икономика на знанието – добре образовани и мотивирани да градят за родината си млади хора.