vesti.bg
В открито писмо до главния прокурор Сотир Цацаров поетът Сугарев - бивш политик и дипломат, изнася подробности за "ужасяващи корупционни практики"
С настоятелното искане да започне наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 - 2009 г., поетът Едвин Сугарев се обръща към главния прокурор Сотир Цацаров.
В открито писмо, изпратено и до медиите, Сугарев - някогашен политик от СДС, депутат и дипломат, предявява искането въз основа на действия и бездействия на председателя на БСП, които са накърнили националните интереси и са ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.
"Не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки", пише Едвин Сугарев.
"Става дума и за устойчиви корупционни действия, извършвани планомерно и систематично от правителството на Тройната коалиция и свързани с него икономически кръгове. Без всякакво преувеличение мога да посоча, че това е най-корупционното правителство в контекста на българския преход към демокрация, нанесло трайни щети на националната икономика, националното достойнство и престижа на Република България като правова и демократична страна, чиито последствия са пределно осезаеми до днес - а ще бъдат осезаеми още много години", се казва в писмото.
Копия са изпратени и до президента Росен Плевнелиев, министър-председателя в оставка Бойко Борисов, посланиците на страните от ЕС, Комисията за борба срещу корупцията към ЕС, лидерите на партиите от Партията на европейските социалисти (ПЕС).
Сугарев напомня на главния прокурор, че по време на управлението на тройната коалиция разследването на тези злоупотреби беше на практика невъзможно. А след парламентарните избори през 2009 г. новото правителство направи заявка за такива разследвания, но не прояви нужната последователност в това свое намерение.
"В същото време е повече от очевидно, че тези действия срещат силна съпротива от страна на съда и ръководената от вас прокуратура. Това е причината повечето разследвания да завършат без резултат, дори когато престъпната дейност е безусловно доказана", пише Сугарев.
След като отбелязва, че не би могъл да сумира всички корупционни практики на тройната коалиция в това обръщение - това изисква томове, а не просто едно открито писмо, Едвин Сугарев описва с много подробности, някои от които досега не са били публично известни, основните. (цялото писмо, публикувано в блога на Едвин Сугарев, можете да прочетете тук)
Корупционни практики са:
Заменките на гори и земи - систематична корупционна практика, която в своята съвкупност представлява най-мащабния корупционен прецедент в цялата история на България;
Проектът АЕЦ "Белене" и корупционните афери в енергийния сектор - проект, който съвсем пряко застрашава националната сигурност на България;
Изкуственият фалит на "Кремиковци", организиран от Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност);
Договорът на "Сименс" ЕООД - България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни - опорочен търг и политическа корупция на най-висше равнище;
Случаят "Хохегер"- договор на стойност милион и половина евро, най-скандалният, тъй като е пряко обвързан с фигурата на министър-председателя.
Едвин Сугарев изброява още десетки други случаи, с които не се занимава в това писма. Сред тях са:
- потъването на милиони левове в трите министерства на ДПС, отпуснати за борба с бедствията;
- скандалът с феодала от Еленския Балкан Гео Дундаров, който е пряко свързан с Министерството на земеделието и горите, и за чиито фрапантни своеволия носи отговорност и министър Нихат Кабил;
- корупционните практики в АЕЦ "Козлодуй", свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки;
- скандалът, свързан със зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" Красимир Неделчев, който е уволнен и са му повдигнати обвинения за пране на пари и получаване на подкуп в размер на 357 000 лева от фирми с интереси в програма САПАРД;
- разграбването на Държавния резерв, за което уволненият негов шеф Димитър Димитров изнася скандални данни;
- договорът за 51 млн. евро за закупуване и доставка на 60 хиляди софтуерни пакета за държавната администрация, при който конкурсът предопределя кой да е продуктът, както и изискването да не бъде купен директно от производителя, а от посредническа фирма;
- скандалът между Министерството на околната среда и водите и "Дънди Прешъс Метълс", при който изпълнителният директор на канадската компания обявява България за "корупционно блато";
- скандалът с фирма "Краш 2000", получила разрешително да строи в територия край село Варвара, част от парка Странджа;
- постоянното отлагане на закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието гледане в пленарна зала бива спирано всеки път, когато ДПС и БСП не са наясно какво искат точно строителните лобисти;
- скандалът с обвиненията на директора на НСлС Ангел Александров към Румен Овчаров, че препятства разследвания;
- аферата "Куйович", която остава подозрението за ясна свързаност между организираната престъпност и органите за сигурност;
- скандалът с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев, в който министър Асен Гагаузов заявява, че не вижда конфликт на интереси;
- залавянето на двама шефове от Пътния фонд - директорът на Дирекция "Усвояване на европейски фондове" Любомир Лилов и началника на сектор "Подготовка, търгове и договаряне", в момент на получаване на подкуп;
- скандалът с пернишкия бизнесмен Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов, и Марио Николов, спонсор на БСП, за източване на седем и половина милиона лева от САПАРД по схема, разкрита от ОЛАФ;
В заключение Сугарев пише на главния прокурор Цацаров:
"Липсата на справедливост е вече нетърпима за българските граждани - в много по-голяма степен, отколкото материалния недоимък. Този дефицит води до натрупване на обществени напрежения с непредвидими последици - включително застрашаващи гражданския мир в страната. Такива бяха в много голяма степен и причините за неотдавнашните протести, които доведоха до оставката на управляващия кабинет.
За това, изпращайки настоящото писмо, силно се надавам да си свършите работата.
Принуден съм да отбележа, че към настоящия момент визираното от мен лице вижда себе си като бъдещ министър-председател на България и бленува ренесанса на същия тип коалиционен кабинет с размити отговорности, какъвто беше тройната коалиция.
И съжалявам, че трябва да го кажа, но България не разполага вече нито с ресурса, нито с търпението да издържи още едно такова управление. Хората няма как да останат мирни и спокойни, виждайки как се погазва законът и как отговорните за реални престъпления и мащабни корупционни практики не само остават безнаказани, но и биват толерирани в качеството си на политически елит - и се готвят да продължават да грабят обществените ресурси по същия начин.
Именно затова смятам, че трябва да приложите закона с цялата му строгост спрямо Сергей Дмитриевич Станишев и свързаните с него лица. И се надявам да бъдете на висотата на Вашата мисия - и да не се измъквате с обясненията на Вашите предшественици - за това как нямало колективна отговорност и как никой не можел да санкционира решенията на Министерския съвет."
четвъртък, 28 февруари 2013 г.
събота, 16 февруари 2013 г.
Партийна война в интернет
trud.bg
Партийна инструкция как да се пишат мнения в интернет форумите, разбуни социалните мрежи. "Ако в обществото има усещането, че даден политик от управляващите е честен - изкарвате го лъжец и крадец", казва мъж на име Кирил. Инструкцията е приписвана на БСП, които от своя страна заподозряха , че е провокация на ГЕРБ преди днешния конгрес на столетницата. Първият заподозрян веднага бе Кирил Добрев, депутат от БСП, който отговаряше за младежите от левицата през 2007 г. като член на ръководството. Той отрече.
Въпреки неизясненото авторство все пак публикуваме текста, защото сме забелязали, че съветите в него се прилагат ефективно от форумци в сайта на "Труд", платени или от власт, или от опозиция.
Кирил: Другари, минаваме към четвърта точка. Всичко, което говорихме по точки две и три, не важи за активността в социалните интернет мрежи и интернет медии. Тук средата е съвършено различна. Единственото правило, което трябва да съблюдаваме стриктно, е да спазваме своята анонимност.
Препоръчва се да създадете една легенда за себе си далече от политическата сфера - примерно активността и използваните прякори и картинки на профили трябва да създават впечатление за вас като за спортен фен, запален турист или пък, ако щете, безработна бивша учителка, сега домакиня, чието основна радост от живота е да гледа сапунени сериали.
Втората легенда, която трябва да има всеки под ръка, е на привърженик на трета партия със слабо влияние в обществото, като тук е препоръчително това да са десни партии. И двете самоличности се използват както в защита, така и в атака.
За да се избегне разкриване на връзката между двете самоличности, разбира се, доколкото ви е възможно трябва да съблюдавате различен стил на изразяване и да не използвате едни и същи изрази и словосъчетания. От досегашната практика се установи, че често се получава объркване, доброволецът пуска коментар, присъщ за едната самоличност, но забравя да превключи потребителските профили. Тук Митко даде едно предложение как да избегнем тези рискове. Ще го помоля да сподели.
Димитър: Ами, същността на предложението е различните акаунти да се използват в различни браузъри. Примерно единият акаунт се използва само с Интернет Експлорър, другият - в Мозила. По този начин не се налага непрекъснато превключване на акаунтите и бързо се добива автоматизъм. В момента, в които решиш да пуснеш коментар от някоя самоличност, отваряш и съответния браузър. Аз лично ползвам четири самоличности в четири браузъра, освен тези, подходящи са също Опера и Сафари. Не ми се е случвало да сбъркам и да пусна коментар под друг акаунт.
Елена: Аз се опитах да си инсталирам Файърфокс на лаптопа, които ми е предоставен, но ми иска администраторска парола.
Кирил: Които има такива проблеми - компютрите при Павел. Той ще ви инсталира каквото е необходимо.
Преминаваме нататък. Както вече споменахме, тъй като в интернет е осигурена анонимност, ограничения като премерено поведение няма. Трябва да удряме безкомпромисно в най-неочакваните точки за нашите противници.
Ако в обществото има усещане, че даден политик от управляващите е честен - изкарвате го лъжец и крадец, ако някой има добро семейство, обвинете го, че има любовница, ако има титла професор, обвинете го че е некомпетентен, а дисертацията му преписана, ако води скромен начин на живот, внушавайте, че има милиарди в швейцарски сметки и т.н.
Нищо не е неприемливо, нищо не е цинично, използването на нецензурни думи също не е проблем. Дори и коментарите ви да не се приемат от случайно четящите ги, те ще се трупат като негатив към вашата фалшива самоличност, но и към истинската самоличност на атакуваните субекти. Основната цел е да се предизвикат пукнатини в имиджа и да се породят съмнения към тях.
В този аспект трябва да сме търпеливи и настойчиви, както капката дълбае камъка. Втората насока, по която трябва да работите, е да се създава всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия. Това няма смисъл да го обяснявам, ясно е, че всички подобни негативи се трупат на гърба на управляващите.
Декларирайте съжаление към трудния живот на пенсионерите, приравнявайте живота в България с този в страни от третия свят, декларирайте склонност към емиграция и т.н. Тези неща и друг път сме ги говорили. Третият аспект, по които трябва да работят доброволците, е защита от така наречените лоши коментари за партията и политици от БСП. Значи, практиката показва, че влизане в спор по същество не е добра тактика. Проучванията показват, че най-добре работещата тактика е бързо да бъде изтикан коментарът назад в списъка с коментарите. Времето напредна, за съжаление имам важна среща след 15 минути и ще трябва да ви напускам. Ще ви бъда благодарен да прегледате този документ, които обаче нямате право да изнасяте. Документът съдържа проучвания за поведението на интернет потребителите, кои са най-популярните интернет медии, а на последната страница са синтезирани изводите от проучването, които биха били много полезни в нашата работа. Довиждане засега и успех.
БСП: Това са скалъпени неща
Кирил Добрев, депутат от "Коалиция за България":
- Такова доверие не ми е гласувано - да се занимавам с форуми (б.а. - по повод, че в стенограмата говори Кирил). Единственото, с което се занимавам в момента, е София-област.
Ангел Найденов, депутат и говорител на БСП:
- Това не може да бъде истина. Това не са прийоми, които ползва БСП. Тези прийоми са характерни за ГЕРБ. Да припомня една случка в Русе - управляващите бяха спуснали инструкции, почти по милиционерски, как трябва да се събират данни за политическите опоненти. Сегашният документ е подхвърлен и цели да взриви БСП преди конгреса. И да създава негативен образ на левицата сред интернет потребителите.
Явор Гечев, лидер на Младежкото обединение на БСП:
- Първо няма такава структура - "доброволческа група за влияние към оперативното бюро". При нас няма нито Кирил, нито Елена. Според мен това са скалъпени неща. Не за първи път се опитват да разбият реномето на младежката организация. Приемам го като комплимент.
Партийна инструкция как да се пишат мнения в интернет форумите, разбуни социалните мрежи. "Ако в обществото има усещането, че даден политик от управляващите е честен - изкарвате го лъжец и крадец", казва мъж на име Кирил. Инструкцията е приписвана на БСП, които от своя страна заподозряха , че е провокация на ГЕРБ преди днешния конгрес на столетницата. Първият заподозрян веднага бе Кирил Добрев, депутат от БСП, който отговаряше за младежите от левицата през 2007 г. като член на ръководството. Той отрече.
Въпреки неизясненото авторство все пак публикуваме текста, защото сме забелязали, че съветите в него се прилагат ефективно от форумци в сайта на "Труд", платени или от власт, или от опозиция.
Кирил: Другари, минаваме към четвърта точка. Всичко, което говорихме по точки две и три, не важи за активността в социалните интернет мрежи и интернет медии. Тук средата е съвършено различна. Единственото правило, което трябва да съблюдаваме стриктно, е да спазваме своята анонимност.
Препоръчва се да създадете една легенда за себе си далече от политическата сфера - примерно активността и използваните прякори и картинки на профили трябва да създават впечатление за вас като за спортен фен, запален турист или пък, ако щете, безработна бивша учителка, сега домакиня, чието основна радост от живота е да гледа сапунени сериали.
Втората легенда, която трябва да има всеки под ръка, е на привърженик на трета партия със слабо влияние в обществото, като тук е препоръчително това да са десни партии. И двете самоличности се използват както в защита, така и в атака.
За да се избегне разкриване на връзката между двете самоличности, разбира се, доколкото ви е възможно трябва да съблюдавате различен стил на изразяване и да не използвате едни и същи изрази и словосъчетания. От досегашната практика се установи, че често се получава объркване, доброволецът пуска коментар, присъщ за едната самоличност, но забравя да превключи потребителските профили. Тук Митко даде едно предложение как да избегнем тези рискове. Ще го помоля да сподели.
Димитър: Ами, същността на предложението е различните акаунти да се използват в различни браузъри. Примерно единият акаунт се използва само с Интернет Експлорър, другият - в Мозила. По този начин не се налага непрекъснато превключване на акаунтите и бързо се добива автоматизъм. В момента, в които решиш да пуснеш коментар от някоя самоличност, отваряш и съответния браузър. Аз лично ползвам четири самоличности в четири браузъра, освен тези, подходящи са също Опера и Сафари. Не ми се е случвало да сбъркам и да пусна коментар под друг акаунт.
Елена: Аз се опитах да си инсталирам Файърфокс на лаптопа, които ми е предоставен, но ми иска администраторска парола.
Кирил: Които има такива проблеми - компютрите при Павел. Той ще ви инсталира каквото е необходимо.
Преминаваме нататък. Както вече споменахме, тъй като в интернет е осигурена анонимност, ограничения като премерено поведение няма. Трябва да удряме безкомпромисно в най-неочакваните точки за нашите противници.
Ако в обществото има усещане, че даден политик от управляващите е честен - изкарвате го лъжец и крадец, ако някой има добро семейство, обвинете го, че има любовница, ако има титла професор, обвинете го че е некомпетентен, а дисертацията му преписана, ако води скромен начин на живот, внушавайте, че има милиарди в швейцарски сметки и т.н.
Нищо не е неприемливо, нищо не е цинично, използването на нецензурни думи също не е проблем. Дори и коментарите ви да не се приемат от случайно четящите ги, те ще се трупат като негатив към вашата фалшива самоличност, но и към истинската самоличност на атакуваните субекти. Основната цел е да се предизвикат пукнатини в имиджа и да се породят съмнения към тях.
В този аспект трябва да сме търпеливи и настойчиви, както капката дълбае камъка. Втората насока, по която трябва да работите, е да се създава всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия. Това няма смисъл да го обяснявам, ясно е, че всички подобни негативи се трупат на гърба на управляващите.
Декларирайте съжаление към трудния живот на пенсионерите, приравнявайте живота в България с този в страни от третия свят, декларирайте склонност към емиграция и т.н. Тези неща и друг път сме ги говорили. Третият аспект, по които трябва да работят доброволците, е защита от така наречените лоши коментари за партията и политици от БСП. Значи, практиката показва, че влизане в спор по същество не е добра тактика. Проучванията показват, че най-добре работещата тактика е бързо да бъде изтикан коментарът назад в списъка с коментарите. Времето напредна, за съжаление имам важна среща след 15 минути и ще трябва да ви напускам. Ще ви бъда благодарен да прегледате този документ, които обаче нямате право да изнасяте. Документът съдържа проучвания за поведението на интернет потребителите, кои са най-популярните интернет медии, а на последната страница са синтезирани изводите от проучването, които биха били много полезни в нашата работа. Довиждане засега и успех.
БСП: Това са скалъпени неща
Кирил Добрев, депутат от "Коалиция за България":
- Такова доверие не ми е гласувано - да се занимавам с форуми (б.а. - по повод, че в стенограмата говори Кирил). Единственото, с което се занимавам в момента, е София-област.
Ангел Найденов, депутат и говорител на БСП:
- Това не може да бъде истина. Това не са прийоми, които ползва БСП. Тези прийоми са характерни за ГЕРБ. Да припомня една случка в Русе - управляващите бяха спуснали инструкции, почти по милиционерски, как трябва да се събират данни за политическите опоненти. Сегашният документ е подхвърлен и цели да взриви БСП преди конгреса. И да създава негативен образ на левицата сред интернет потребителите.
Явор Гечев, лидер на Младежкото обединение на БСП:
- Първо няма такава структура - "доброволческа група за влияние към оперативното бюро". При нас няма нито Кирил, нито Елена. Според мен това са скалъпени неща. Не за първи път се опитват да разбият реномето на младежката организация. Приемам го като комплимент.
събота, 2 февруари 2013 г.
България затъва в дългове и хаос
Едвин Сугарев
7,7 милиарда са дълговете на държавните компании към днешна дата, съобщава блогът за икономика, като се позовава на техните отчети за 2012 г.
Е – само на тези от тях, които са публично достояние. Защото някои – като например този на ВМЗ Сопот – продължават да бъдат държавна тайна.
Към тази внушителна сума трябва да се добавят още 2,1 милиарда пасиви в държавните банки. В резултат само тези задлъжнялости формират сума, близка до външния дълг на България. При което прехвалената нейна финансова стабилност се оказва най-вече елемент от правителствения PR.
По-интересно е откъде се вземат тези задължения. И вследствие на какво се формират. В някои случаи финансовото дередже на държавните компании е лесно обяснимо – едва ли някой ще се зачуди на тези 378 милиона дълг на държавните болници, който би трябвало да ги постави в състояние на фалит. Или на 806-те милиона, дължими от допотопната БДЖ.
Но – забележете! – сред най-затъналите в дългове държавни компании е АЕЦ “Козлодуй”. Ядрената централа виси с цели 780 милиона. Как ли става това? Ами ето как – производителката на най-евтин ток е превърната в златна кокошка за ядрената олигархия – сиреч за износителите на нейния “евтин” ток – който те продават в Сърбия, Гърция и Македония на доволно скъпа цена. И прибират печалбите в джобовете си – като не пропускат да заделят по нещичко за партийната каса на една столетна, но не съвсем българска партия.
Кои са тези енергийни търгаши? Ами същите, които искат да се стои АЕЦ “Белене” – с Богомил Манчев начело. Същите, чиито интереси обслужваше току-що назначения министър на образованието – в битността си на председател на комитет, агитиращ в полза на нова ядрена централа, респективно на БСП.
И кой покрива разликата между “евтиния ток” и неговата реална цена – чрез която разлика се гарантират огромните печалби на тези енергийни мафиоти? Ами всички ние. Тези дългове от 780 милиона ще се покрият с нашите пари. С парите, които иначе биха могли да се дадат за пенсии, заплати, образование и здравеопазване.
Има един голям, много голям въпрос, за която няма отговор. АЕЦ “Козлодуй” е държавно предприятие, подопечно на Националната електрическа компания (НЕК). Защо същата не продава произведения от своето предприятие ток, а го харизва на енергийните мафиоти?
Отговор няма. Или има – и то много ясен. Защото същата тази държавна компания е задкулисно управлявана от същите тези енергийни мафиоти. Така е сега – и така е било винаги по време на тъй наречения преход.
Поради което – забележете – самата тя е длъжник на длъжниците. Дължи на държавата – сиреч на българските данъкоплатци – цели два милиарда и двеста тридесет и осем милиона лева.
Какво ли е направила с тези пари? Погрижила се е за електропреносната си мрежа може би – дето се прахосва половината от произведения ток? Дръжки! Вложила ги е в АЕЦ “Белене”. Дето освен един корупционен гьол нищо друго няма. Дала ги е – сиреч – на консултанти по великия проект, дето ни обещава светло ядрено бъдеще.
Цели двеста милиона евро са изтекли в консултантски джобове. Дадени на уж престижна компания, но пък с български подизпълнител. Кой? Ами същия този Богомил Манчев, който изнася “евтиния” ток на АЕЦ “Козлодуй”.
Та това е положението с дълговете на държавните комапнии. Които – нека да напомня – продължават да държат парите си в банката на Цветан Василев, който пък финансира медийната империя на Делян Пеевски, депутат от ДПС, която пък гарантира медийния комфорт на управляващите. Това положение обаче не е най-трагичното. Има и далеч по-трагични за нашето бъдеще.
Съвсем наскоро клуб “Икономисти за нова политика” даде пресконференция в БТА. Изнесените от тях данни бяха – меко казано – ужасяващи. Според говорещите професори и доктори по икономика в края на 2012 г. междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия е преминала критичната точка от 175 милиарда лева – което се равнява на 220 процента от брутния вътрешен продукт на страната!
Наблюдавало се също значително изтичане на средства от банковия сектор, като между 2008 и 2012 г. тази сума надхвърля десет милиарда лева. За сметка на това чуждестранните инвестиции си остават трайно под два милиарда евро годишно, което най-слабото равнище в цяла Европа.
Попитах въпросните професори дали този прекалено черен сценарий, който се очертава на базата на техните изводи, не заплашва в перспектива България да сподели съдбата на Гърция. Те обаче отговориха, че за никакви бъдещи сценарии не става дума – защото вече сме били по-зле и от Гърция. Ако в нашата южна съседка, в резултат от огромната нейна задлъжнялост, 31 процента от населението било заплашено с бедност, то у нас същата участ очаквала 42 процента.
В резултат се очаквало, че само за две години още 500 000 млади хора ще напуснат страната, което би означавало глобална демографска пропаст. И не пропуснаха да отбележат, че и сега работещите у нас са по-малко от неработещите, което снижава шансовете ни да се справим с тази ситуация до минимум.
Опасен минимум, бих казал. Невъзможен минимум. На неговия фон абсурдният факт, че вече се раздава куршумено правосъдие на самите стъпала на Съдебната палата, звучи направо съдбовно.
Плюс политическия батак, при който никой вече не е този, за когото се представя – и никой не вярва на никого. Плюс повсеместната и почти узаконена вече корупция. Плюс мераците да обърнем курса на страната си – от цивилизованата Европа към путиновата Евразия. Плюс липсата на гражданско общество и все по-задълбочаващия се цинизъм в душите на претръпналите електорални единици, в които са превърнати обитателите на тази прокълната територия. Плюс абсурдния хаос, пълната липса на адекватност – както у политиците, така и у техните поданици.
Мисля, че вече е стигнат един предел, от който просто може да няма връщане. Може България да се превърне в територия, управлявана по законите на джунглата, населена само със сенилни старци и малограмотни люде, които никой не иска никъде навън – в нормалния свят. В страна без компактно българско население, в нещо като гето, което тежи на врата на цивилизования свят – и за което той – същия този цивилизован свят – се мъчи да не мисли, мъчи се да забрави.
Мисля си също така – по много абсурден начин, наистина – за какво ли всъщност си мислят мислещите хора в тази страна? Задават ли си въпроси като: кои сме ние? Защо сме? Къде отиваме?
7,7 милиарда са дълговете на държавните компании към днешна дата, съобщава блогът за икономика, като се позовава на техните отчети за 2012 г.
Е – само на тези от тях, които са публично достояние. Защото някои – като например този на ВМЗ Сопот – продължават да бъдат държавна тайна.
Към тази внушителна сума трябва да се добавят още 2,1 милиарда пасиви в държавните банки. В резултат само тези задлъжнялости формират сума, близка до външния дълг на България. При което прехвалената нейна финансова стабилност се оказва най-вече елемент от правителствения PR.
По-интересно е откъде се вземат тези задължения. И вследствие на какво се формират. В някои случаи финансовото дередже на държавните компании е лесно обяснимо – едва ли някой ще се зачуди на тези 378 милиона дълг на държавните болници, който би трябвало да ги постави в състояние на фалит. Или на 806-те милиона, дължими от допотопната БДЖ.
Но – забележете! – сред най-затъналите в дългове държавни компании е АЕЦ “Козлодуй”. Ядрената централа виси с цели 780 милиона. Как ли става това? Ами ето как – производителката на най-евтин ток е превърната в златна кокошка за ядрената олигархия – сиреч за износителите на нейния “евтин” ток – който те продават в Сърбия, Гърция и Македония на доволно скъпа цена. И прибират печалбите в джобовете си – като не пропускат да заделят по нещичко за партийната каса на една столетна, но не съвсем българска партия.
Кои са тези енергийни търгаши? Ами същите, които искат да се стои АЕЦ “Белене” – с Богомил Манчев начело. Същите, чиито интереси обслужваше току-що назначения министър на образованието – в битността си на председател на комитет, агитиращ в полза на нова ядрена централа, респективно на БСП.
И кой покрива разликата между “евтиния ток” и неговата реална цена – чрез която разлика се гарантират огромните печалби на тези енергийни мафиоти? Ами всички ние. Тези дългове от 780 милиона ще се покрият с нашите пари. С парите, които иначе биха могли да се дадат за пенсии, заплати, образование и здравеопазване.
Има един голям, много голям въпрос, за която няма отговор. АЕЦ “Козлодуй” е държавно предприятие, подопечно на Националната електрическа компания (НЕК). Защо същата не продава произведения от своето предприятие ток, а го харизва на енергийните мафиоти?
Отговор няма. Или има – и то много ясен. Защото същата тази държавна компания е задкулисно управлявана от същите тези енергийни мафиоти. Така е сега – и така е било винаги по време на тъй наречения преход.
Поради което – забележете – самата тя е длъжник на длъжниците. Дължи на държавата – сиреч на българските данъкоплатци – цели два милиарда и двеста тридесет и осем милиона лева.
Какво ли е направила с тези пари? Погрижила се е за електропреносната си мрежа може би – дето се прахосва половината от произведения ток? Дръжки! Вложила ги е в АЕЦ “Белене”. Дето освен един корупционен гьол нищо друго няма. Дала ги е – сиреч – на консултанти по великия проект, дето ни обещава светло ядрено бъдеще.
Цели двеста милиона евро са изтекли в консултантски джобове. Дадени на уж престижна компания, но пък с български подизпълнител. Кой? Ами същия този Богомил Манчев, който изнася “евтиния” ток на АЕЦ “Козлодуй”.
Та това е положението с дълговете на държавните комапнии. Които – нека да напомня – продължават да държат парите си в банката на Цветан Василев, който пък финансира медийната империя на Делян Пеевски, депутат от ДПС, която пък гарантира медийния комфорт на управляващите. Това положение обаче не е най-трагичното. Има и далеч по-трагични за нашето бъдеще.
Съвсем наскоро клуб “Икономисти за нова политика” даде пресконференция в БТА. Изнесените от тях данни бяха – меко казано – ужасяващи. Според говорещите професори и доктори по икономика в края на 2012 г. междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия е преминала критичната точка от 175 милиарда лева – което се равнява на 220 процента от брутния вътрешен продукт на страната!
Наблюдавало се също значително изтичане на средства от банковия сектор, като между 2008 и 2012 г. тази сума надхвърля десет милиарда лева. За сметка на това чуждестранните инвестиции си остават трайно под два милиарда евро годишно, което най-слабото равнище в цяла Европа.
Попитах въпросните професори дали този прекалено черен сценарий, който се очертава на базата на техните изводи, не заплашва в перспектива България да сподели съдбата на Гърция. Те обаче отговориха, че за никакви бъдещи сценарии не става дума – защото вече сме били по-зле и от Гърция. Ако в нашата южна съседка, в резултат от огромната нейна задлъжнялост, 31 процента от населението било заплашено с бедност, то у нас същата участ очаквала 42 процента.
В резултат се очаквало, че само за две години още 500 000 млади хора ще напуснат страната, което би означавало глобална демографска пропаст. И не пропуснаха да отбележат, че и сега работещите у нас са по-малко от неработещите, което снижава шансовете ни да се справим с тази ситуация до минимум.
Опасен минимум, бих казал. Невъзможен минимум. На неговия фон абсурдният факт, че вече се раздава куршумено правосъдие на самите стъпала на Съдебната палата, звучи направо съдбовно.
Плюс политическия батак, при който никой вече не е този, за когото се представя – и никой не вярва на никого. Плюс повсеместната и почти узаконена вече корупция. Плюс мераците да обърнем курса на страната си – от цивилизованата Европа към путиновата Евразия. Плюс липсата на гражданско общество и все по-задълбочаващия се цинизъм в душите на претръпналите електорални единици, в които са превърнати обитателите на тази прокълната територия. Плюс абсурдния хаос, пълната липса на адекватност – както у политиците, така и у техните поданици.
Мисля, че вече е стигнат един предел, от който просто може да няма връщане. Може България да се превърне в територия, управлявана по законите на джунглата, населена само със сенилни старци и малограмотни люде, които никой не иска никъде навън – в нормалния свят. В страна без компактно българско население, в нещо като гето, което тежи на врата на цивилизования свят – и за което той – същия този цивилизован свят – се мъчи да не мисли, мъчи се да забрави.
Мисля си също така – по много абсурден начин, наистина – за какво ли всъщност си мислят мислещите хора в тази страна? Задават ли си въпроси като: кои сме ние? Защо сме? Къде отиваме?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
