Природата на политиците

Поредното разтърсващо доказателство за природата на политиците ни дава една смела американка. 37 - годишната Сибел Едмъндс е работела като преводач с турски език за ФБР преди да бъде уволнена, защото "вадела добре обосновани логически заключения".

Не намирам думи да преразказвам статията или да я коментирам. Безсилна съм да променя случващото се. Но ще си позволя цитат от книга на Джеймс Лий Бърк.

"Много ми се искаше да ви кажа, че политическата кариера на Боби Ърл е приключила, че по някакъв начин събитията са разкрили неговата истинска същност на измамник и страхливец и че неговите политически последователи са се обърнаил срещу него. Нищо подобно не се случи. Пък и честно казано, не можеше да се случи.

Сгреших, защото изхождах от вечната презумпция, че източникът на социалното зло може да бъде проследен до някой негодяй или престъпник и че е достатъчно да идентифицираме този човек, да го заключим в затвора или дори да го изправим пред стената за екзекуции и, виждате ли, съвсем нов вятър ще задуха в нашите платна и ще поемем във вярната посока.

Но Боби Ърл е там, където е, с нашето знание и съгласие. Напипал е верния пулс и като всички уверени в себе си хора, той знае, че публиката му иска единствено да я измамят. Преди много години още той се е научил да слуша; и знае, че ако слуша внимателно, хората сами ще му кажат какво искат да чуят. Това е нещо като споразумение, негласно и неписано. И пак по силата на същото това споразумение те ще разтворят широко ръце и ще го допускат в сърцето си.

Ако не беше той, със сигурност щеше да бъде някой друг като него - високообразован циник и манипулатор, някой, който, както веднъж съпругата на бившия президент се изрази, ще позволи на нас, останалите, да се чувстваме комфортно с нашите предразсъдъци.

Мисля, че и неговият край ще настъпи по същия начин, както за всички, посветили се на това поприще. За разлика от онази огромна армия от дребни мошеници, опитващи се да докопат кокала по обиколни пътища, пасмината на Боби Ърл жадува за власт и я гони с такова настървение, че на определени етапи от живота си съвсем съзнателно сключва договор с дявола. И то не става постепенно, а изведнъж - без задръжки. Точно в този миг те напускат нас, останалите. Винаги можете да познаете, когато такова нещо се е случило. Никаква козметична операция не е в състояние да прикрие психологическата деформация в очите им.

После, без дори сами да знаят, те започват да коват собствения си ешафод; най-лоялните им хора се превръщат в техни екзекутори, също като при Мусолини, обесен от своите с главата надолу на една бензиностанция, или пък Робеспиер, чийто бивши последователи триумфално го понесли на ръце към гилотината.

И публиката тръгва да си търси нов магьосник.

Само че хора като Боби Ърл не четат исторически книги."