Страници

петък, 27 август 2010 г.

"Суха" вода срещу глобалното затопляне

Едно от ключовите свойства на "сухата" вода е да абсорбира газове

Всяка частица "суха" вода съдържа водни капчици, обвити със силициев диоксид.

Учените обясняват, че в действителност 95 процента от "сухата" вода е мокра, допълва БТА.

Едно от ключовите свойства на "сухата" вода е да абсорбира газове. Учените вярват, че тя може да бъде използвана в борбата срещу глобалното затопляне като средство за улавяне и поглъщане на парниковия газ въглероден диоксид.

Изследването на д-р Бен Картър и колегите му е представено на срещата на Американското химическо дружество в Бостън.

неделя, 22 август 2010 г.

Голямо неолитно селище на 8000 г. проучват археолози в Хасковско

София /КРОСС/ Първите пържени яйца в Европа вероятно са били изядени край днешното хасковско село Ябълково. Преди повече от 8000 г. там възниква голямо неолитно селище, чиито останки вече няколко години проучва археологът доц. Красимир Лещаков от Софийския университет "Св. Климент Охридски", пише в. "24 часа".

Освен останки от лебеди и фазани неговият екип открива и кости от доста едри кокошки, селектирани от стопаните им така, че да не могат да летят. Позовавайки се на изследванията на д-р Боев, автор на откритието, Лещаков е категоричен, че в Европа няма открити по-ранни доказателства за одомашняване на кокошката.

"30-35% от животинските кости, които намираме, са от прасета, значи са имали и шунка към омлета", весело отбелязва археологът. Според него жителите на неолитното Ябълково не са си падали по лова, защото костите от дивеч при разкопките са малко. Месото на трапезата им е от това, което са отглеждали - кози, овце, телета от примитивна порода. С мрежи в близката Марица ловили шарани по 10-12 кг и водоплаващи птици. Събирали и охлюви - намерени са много черупки. Отглеждали са варива. Правили са хляб от лимец. Пиели са вино (доказано е, че са гледали грозде), както и бира - за ферментацията използвали вероятно мравчена киселина.

Селището не се е разраствало, а явно е възникнало отведнъж като сложна "урбанизирана" структура на огромна за времето територия - застроената площ е кръг с диаметър 2,5 км. Центърът - колкото 2 футболни игрища, е опасан с 3 рова плюс висока глинобитно-каменна стена пред най-вътрешния. Била е висока поне 4 м, а рововете са дълбоки 3-4 м и широки до 5 м. Локализирани са с модерни геофизични методи.

"Това монументално отбранително съоръжение, което би било на мястото си в много по-късни епохи, изглежда дълги години не е било превземано", обяснява археологът. Зад стената имало широка улица, а след нея - редици от къщи с каменни основи и с квадратурата на добър3-стаен апартамент, с огнище или пещ, дълбоки зимници и ями за отпадъците отвън. Цялото пространство било плътно застроено, без дворове. Между жилищата били оставени проходи по 1,5-2 м, с настилка и канавки за отводняване.
В една къща живеели до 10-12 души от 3 поколения. Като се имат предвид интензивността на застрояването и площта, населението е било над 1000 души, пресмята Лещаков.

"Не само са знаели какво е металургия, но са си доставяли медна руда чак от Източните Родопи. Явно са познавали отлично планината и са изпращали редовно експедиции за суровини", казва още археологът.

вторник, 17 август 2010 г.

17 август 986 - Битка при Траянови врата

Битката при Траянови врата на 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.

Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад.

Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.

Освен Битолския надпис, където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко, разказ за битката при Траянови врата оставят няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон - очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели, Георги Кедрин и Йоан Зонара, които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон (познат още като Асолик) и Матей от Едеса. Допълнителни подробности се намират в "Похвалното слово за Св. Фотий Тесалийски".

Обсадата на Сердика

Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се запътва към Сердика (София). Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар. След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.

По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите й да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражите и отмъкват добитъка на самите византийци. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.

неделя, 8 август 2010 г.

Потоп разделил цивилизациите Варна и Шумер

Тези предположения Румен Колев прави, след като със създадена от него компютърна програма успява да датира известния текст, наречен Вавилонски астролаб

От това произтичат уникални паралели

5500 г. пр.Хр. Черно море е било люлката на високо развита цивилизация, чийто край настъпил след пропукването на Босфора. Оцелелите населили земите на днешна България и Румъния, а част са достигнали до Месопотамия.

Тези предположения Румен Колев прави, след като със създадена от него компютърна програма успява да датира известния текст, наречен Вавилонски астролаб. От това произтичат уникални паралели между културата Варна и Древен Шумер и се предлага добре мотивирано решение на световния научен спор за това колко древна е вавилонската астрономия.



Стевия vs. аспартам

От Мария Георгиева

Стевия и аспартам - двата подслаждащи продукта са прахообразни, много сладки и нямат калории. Единият е 100% продукт на химичните лаборатории, другият - извлек от безкрайните чудеса на майката природа. Но докато първият е активно толериран на пазара, вторият непрестанно бива забраняван.

Стевията е многогодишно растение (храст до 80 см), което вирее в Парагвай. Не само че е в пъти по-сладко от захарта, но и повишава цялостната енергетика на човешкия организъм и лекува редица тежки заболявания. Стевия ребаудиана (Stevia Rebaudiana) е задължителен подсладител на американската армия и горещо е препоръчвана от Японското правителство поради свойството й да изчиства организма от тежки метали. В Япония Кока-кола се произвежда със стевия.

Аспартъмът е много евтин и икономически изгоден. Ето защо въпреки че е доказано вреден и се сочи за причинител на 92 симптома сред които главоболие, сърцебиене, затлъстяване, раздразнителност, обриви, спонтанни аборти, депресия, безплодие, стомашни проблеми, гадене и др., се използва масово както в САЩ, така и в Европа, вкл. България. Добрата новината е, че от скоро на пазара в България се предлага стевия като чай и подсладител.