София /КРОСС/ Първите пържени яйца в Европа вероятно са били изядени край днешното хасковско село Ябълково. Преди повече от 8000 г. там възниква голямо неолитно селище, чиито останки вече няколко години проучва археологът доц. Красимир Лещаков от Софийския университет "Св. Климент Охридски", пише в. "24 часа".
Освен останки от лебеди и фазани неговият екип открива и кости от доста едри кокошки, селектирани от стопаните им така, че да не могат да летят. Позовавайки се на изследванията на д-р Боев, автор на откритието, Лещаков е категоричен, че в Европа няма открити по-ранни доказателства за одомашняване на кокошката.
"30-35% от животинските кости, които намираме, са от прасета, значи са имали и шунка към омлета", весело отбелязва археологът. Според него жителите на неолитното Ябълково не са си падали по лова, защото костите от дивеч при разкопките са малко. Месото на трапезата им е от това, което са отглеждали - кози, овце, телета от примитивна порода. С мрежи в близката Марица ловили шарани по 10-12 кг и водоплаващи птици. Събирали и охлюви - намерени са много черупки. Отглеждали са варива. Правили са хляб от лимец. Пиели са вино (доказано е, че са гледали грозде), както и бира - за ферментацията използвали вероятно мравчена киселина.
Селището не се е разраствало, а явно е възникнало отведнъж като сложна "урбанизирана" структура на огромна за времето територия - застроената площ е кръг с диаметър 2,5 км. Центърът - колкото 2 футболни игрища, е опасан с 3 рова плюс висока глинобитно-каменна стена пред най-вътрешния. Била е висока поне 4 м, а рововете са дълбоки 3-4 м и широки до 5 м. Локализирани са с модерни геофизични методи.
"Това монументално отбранително съоръжение, което би било на мястото си в много по-късни епохи, изглежда дълги години не е било превземано", обяснява археологът. Зад стената имало широка улица, а след нея - редици от къщи с каменни основи и с квадратурата на добър3-стаен апартамент, с огнище или пещ, дълбоки зимници и ями за отпадъците отвън. Цялото пространство било плътно застроено, без дворове. Между жилищата били оставени проходи по 1,5-2 м, с настилка и канавки за отводняване.
В една къща живеели до 10-12 души от 3 поколения. Като се имат предвид интензивността на застрояването и площта, населението е било над 1000 души, пресмята Лещаков.
"Не само са знаели какво е металургия, но са си доставяли медна руда чак от Източните Родопи. Явно са познавали отлично планината и са изпращали редовно експедиции за суровини", казва още археологът.
