Голям синигер (Parus maior)

Навън е бяло. Стълбчето на термометъра е много под О. И така е от началото на годината. Сковаващ студ, дълбок сняг и страховити новини.
Но когато изключа радиото и затворя очи, се пренасям в друг сезон, с друго настроение . . . Чувам весело чуруликане на десетки птици с различни гласове.
Доведе ги опереният хубавец Голям синигер - смел авантюрист и изследовател. Появи се с първия сняг. Кацна пред прозореца и ме загледа проницателно. След 10-15 минутно изучаване изглежда ме прецени като благонадежден източник на храна и почука по стъклото. Направо неустоим чаровник.
Завари ме неподготвена. Що за птица е този? С елегантен сиво-жълт костюм, бледожълта риза, черна шапка и вратовръзка. С омайващ глас и явно очакващ да получи каквото му е нужно. Като му гледах човката - трябва да е нещо дребно. Нямах мухи и червеи (ето че ми се случи да съжалявам и за това). Може би някакви семенца? Разполагах само с овесени ядки и чушки. Предпочете семето от чушка. Така се запознахме.
По птичките експерт е баща ми. Неговите питомци кацат по ръцете и главата му, влизат и се разхождат в стаите без страх. Обадих му се и така разбрах, че новият ми приятел се нарича синигер. Бърза справка с Уикипедия ми разкри и личното му име - Голям. Подхожда на характера на дребния.
Обичал насекоми. С тези негови предпочитания станах за смях в зоомагазина. След второ обаждане на татко вече знаех, че съдържащи мазнини семена са добра храна за синигера.
Слънчогледът стана ежедневен хранителен продукт у нас. Е, налага се да увеличаваме количеството, защото Голям синигер има Голямо-синигерово семейство, за което се грижи и още повече трапезни приятели с различни размери, форми, цветове и гласове, но с точно същите вкусове и апетит. Дали са му благодарни, че ги отърва от зимния глад?
В двора ми вече живее странно ято от синигери, врабчета, червеношийки, косове, свраки и кълвач. От ден на ден стават все по-кръгли и шумни. Докато другите извиват мелодиите, кълвачът-перкусионист определя ритъма с почукване по някое от старите дървета. Само той отказва вегетарианската диета и си се грижи за прехраната.
Без да усетя как, свикнах да разпознавам птиците не само по видове, но и като индивиди. По липса на вторични белези полът им остава загадка. Те все по-малко се страхуват. Не знам докъде ще стигнем със сближаването, но е разведряващо, живително занимание. Добра релаксация, докато оздравявам от упоритата тъжна болест.